Астрагал

Астрагалът (Astragalus propinquus или Astragalus membranaceus)  е многогодишно растение от семейство Бобови. Интерес представлява основно коренът на билката, който е познат на китайската медицина от хилядолетия и е една от петдесетте фундаментални билки в китайския хербализъм. Среща се основно в Източна Азия – Китай, Монголия и Сибир, на надморска височина между 800 и 2000 метра.

Коренът от астрагал има своята богата история в традиционната китайска медицина, където е познат като "хуанг ци" и е широко използван в комбинация с други билки като възстановяващ тоник, имуностимулатор и много други. Традиционно се комбинира с билки като жен-шен, ангелика, сладък корен.

Състав на астрагала

За 100 г продукт изсушеният корен от астрагал съдържа: неразтворими фибри (ок. 40%), магнезий (500 мг), силиций (2 мг), цинк (0.50 мг), желязо (2 мг).

В по-малки дози съдържа хром, рибофлавин, селен, фософр, калий. Съдържа още етерични масла, флавоноиди, кверцетин и полизахариди.

Здравословни ползи от консумацията на астрагал

Китайската медицина използва астрагала като адаптоген, за третиране на бъбречни заболявания, подобряване на концентрацията, превенция на ракови заболявания, за адаптиране към ниски температури (в това отношение се счита за по-подходящ за употреба от млади хора от жен-шена). Освен това понижава висока температура, действа диуретично, общо тонизиращо, а така също и релаксиращо на гладката мускулатура. Използва се за лечение на туморни заболявания, пролапс на матката, хронични язви и др.

Какво казва западната медицина за астрагала?

В съвременни условия астрагалът е обект на изследвания основно заради своето благотворно действие върху сърдечно-съдовата система, противовъзпалителния си ефект и забавящите стареенето качества.

Скорошни изследвания показват, че астрагалът повишава производството на интерферони и макрофаги, с което спомага за възстановяването на нормалния имунен отговор, особено при пациенти с ракови заболявания. Възстановяващите се онкоболни отбелязват значително по-бързи темпове на възстановяване с редовна употреба на корен от астрагал.

Астрагалът помага още при лечението на простудни заболявания, възпаления на горните дихателни пътища, фибромиалгия и диабет. Използва се и при третиране на артрити, астма, някои заболявания на нервната и сърдечно-съдовата система, анемии и сезонни алергии.

Изследвания сочат, че химикал, който се намира в астрагала, е в състояние да "включи" ензима на безсмъртието – теломераза, чиято основна задача е да помогне за удължаването на теломерите, и по този начин да удължи жизнения цикъл на ДНК клетките. Дължината на теломерите е от изключителна важност за запазване на младостта на организма и за предпазване от болести, свързани с възрастта.

Здравословни рискове при консумацията на астрагал

Приеман в адекватни дози, астрагалът няма нежелани действия и странични ефекти, но все пак е добре да се имат предвид следните особености на билката:

• астрагалът би могъл да взаимодейства с имуносупресори;
• не приемайте с антикоагуланти или аспирин;
• хората с автоимунни заболявания е препоръчително да се консултират с квалифицирано лице преди приема на астрагал;
• липсват задълбочени изследвания за безопасността му по време на бременност и кърмене;
• много природолечители препоръчват приема на адаптогени на ротационен принцип, т.е. билките е добре да се заменят след известен период на прием;
• не е достатъчно изследвано влиянието на астрагала върху деца, но китайската традиционна китайска медицина препоръчва да не се дава на деца с висока температура, тъй като астрагалът може да задълбочи треската.

Какво да търсим?

• изсушен и стрит на прах корен;
• тинктура;
• стандартизиран екстракт;
• в някои азиатски страни е разпространена и инжекционна форма на билката.

Дозировка

• корен на прах – 2-6 гр (разделени на няколко приема);
• тинктура – 20-50 капки дневно;
• стандартизиран екстракт – 500 – 2000 мг дневно, разделени на 3-4 приема.