Берберин

Какво представлява берберинът?

Берберинът е изокинолен алкалоид, който благодарение на амониевия си йон, може да образува цели комплекси с други компоненти, каквито са глициризиновата киселина (сладък корен) и байкалин (шлемник байкалски). Счита се, че тези формирани комплекси подобряват усвояването на веществата и мастната разтворимост. Подобни комбинации са известни още на китайската традиционна медицина.

Берберинът освен в основния си вид съществува и в по-рядко срещаната си форма дихидроберберин, която притежава близо пет пъти по-висока потентност. Анализите установяват, че 100 мг дихидроберберин имат същата активност като 560 мг берберин, но за разлика от него дихидроберберинът достига до кръвната плазма. Дихидроберберин се съдържа в растенията Arcangelisia flava и Coptidis chinensis (коптис).

Основните природни източници на берберин са Berberis aristata (куркуминово дърво) с концентрации от 5% в корените и 4.2% в стъблото и кората. Богати източници са всички растения от вида берберис, както и орегоново грозде, коптис, хидрастис (Goldenseal), кадифено амурско дърво (Phellodendron amurense) и гудучи (Tinospora cordifolia).

Усвояване и функция

Цялостното усвояване на берберин е изключително ниско - при хора е под 5%, а при плъхове пада до 0.68%.
За да се набави необходимата доза, подходите са два и се изразяват или в приемане на високи дози, или в комбиниране с други вещества за подобряване на усвоимостта.

Основата причина за ниската усвоимост на берберина е активността на протеина P-гликопротеин, който проявява въздействието си в тънките черва и черния дроб, като само в тънките черва редуцира берберина с 90%.

В човешкото тяло берберинът се свързва успешно с албумините в хрущяла и серума, както и с хемоглобина. След преминаването на тънките черва, част от берберина се метаболизира в четири различни метаболита, които обаче изпълняват сходни функции, но с по-слаба активност от него. По-голямата част от берберина съществува в главната си форма дори и 3 часа след орален прием.

Берберинът се изхвърля лесно чрез урината, като в нея се откриват единствено неговите метаболити, което означава, че берберинът първо се метаболизира напълно и тогава се изхвърля от тялото.

Берберинът въздейства пряко върху редица ензими в тялото, като основните са CYP3A4, CYP1A2, CYP2D6. На практика това са ензими, които метаболизират редици фармацевтични продукти и съчетаването на берберин с тези медикаменти може да доведе до засилване на действието им.

Берберинът потиска още тези ензими, чиято активност се увеличава при състояние на диабет.

Берберинът може да преминава и кръвно-мозъчната бариера.

Основното действие на берберин се свърза с ензима аденозин монофосфат киназа (AMPK), който представлява сензорен протеин, обект на въздействие от антидиабетични лекарства (Метформин). Берберинът оказва различно влияние върху ензима, в зависимост от използваната доза и времето на прием. Въздействието на берберина е индиректно, като точният механизъм е неясен, но се свърза с влиянието върху протеин киназа C зета (PKCζ). Индиректното активиране на AMPK се осъществява в различни тъкани на тялото като мастните клетки, скелетните мускулни клетки, черния дроб и нервните тъкани.

С какво да комбинираме берберин за по-добро усвояване?

Препоръчва се употребата на берберин с вещества, които потискат действието на протеина P-гликопротеин, като по този начин подобряват драстично усвояването на алкалоида. Вещества с подобен ефект са силимарин (магарешки бодил), лигнаните в шизандра, хризин и каприковата киселина в кокосовото масло.

Изследванията показват, че усвояването на берберин се подобрява драстично при добавянето на натриев карпат, който представлява естерна форма на каприкова киселина. 50 мг натриев карпат подобряват усвояването с 28%, като 100 мг проявяват още по-силен ефект. Недостатъка на подобна комбинация е трудното намиране на натриев карпат от обикновения потребител.

Потенциални и доказани ползи

Диабет и въглехидратен метаболизъм

• Силен хипоглигемичен ефект (понижаване на кръвната захар), който се обяснява с потискането на отговорните ензими. На този етап съществуват голям брой изследвания върху хора, които доказават действието на берберина при дози между 900 и 1500 мг, като ефективността му е напълно сравнима с медикамента Метформин. Берберинът действа благоприятно при диабет тип 2 и страдащи от метаболитен синдром. Отбелязват се понижаване на кръвната захар на гладно и след хранене, както и нивата на инсулин на гладно. Дългосрочна употреба до 2 месеца демонстрира постоянен и по-силен ефект като понижаването на кръвната захар, HbA1c и инсулина достига до 26%. Един от тестовете установява и подобряване на инсулиновата чувствителност с 41%;

• Подобрява значително повишаването на глюкозата в скелетната мускулатура, като ефектът е положителен, независимо дали мускулните клетки са резистентни или чувствителни към инсулин;

• Регулира нивата на циркулиращия лептин с 36% за 12 седмици употреба, като увеличава малко и нивата на адипонектин;

• Увеличава концентрациите на инсулин и пептидния хормон GLP-1, който е отговорен за понижаване на кръвната захар при диабетични плъхове. Увеличава и броя на бета-клетките в панкреаса;

• Използването на 900 мг берберин дневно засилва цялостното отслабване на тялото, като по-големият процент обхваща мастна тъкан. На този етап е установен умерен отслабващ ефект, който се проявява по-силно при хора с отклонения в метаболизма. Ефектът се обяснява с подобряване на инсулиновата чувствителност (недоказано) и регулиране на адипокините.

Черен дроб и бъбреци

• Редуцира успешно глюкогенезата в черния дроб при болни от диабет плъхове. Това означава, че се потиска производството на глюкоза в черния дроб от невъглехидратни източници;
• Подобрява сигнализирането на инсулина в черния дроб на ниво рецептор и след това;
• Поддържа стабилен метаболизма на мастните киселини и холестерола в черния дроб при състояние на диабет или други силни възпалителни процеси;
• Висока потентност при потискането на фиброзата в черния дроб, като ефектът му е близо до магарешкия бодил. При фиброза от химикали, берберинът показва по-силни свойства от силимарина, но при фиброза от алкохол отбелязва малко по-слаб ефект;
• Подпомага защитата на чернодробните клетки и регулиране на чернодробните ензими с умерено действие;
• Понижава драстично триглицеридите при болни от хепатит и цироза. Двумесечната употреба на берберин при болни от Хепатит B и Хепатит C води до понижаване на триглицеридите, кръвната захар и чернодробните ензими;
• Предотвратява вредните последици върху бъбреците при висока кръвна захар, както и потиска фиброзата при диабетична невропатия;
• Слаб диуретичен факт, като засилва отделянето чрез урината на калий и натрий, но намалява отделянето на калций.

Противораков ефект

• На този етап, редица ин-витро и ин-виво изследвания върху животни демонстрират обещаващи ползи при третирането на ракови заболявания. Механизмът на действие се свърза със стимулиране на апоптозата на раковите клетки, редуциране на миграцията им, както и потискането на няколко провъзпалителни протеина. Засега берберин демонстрира обещаващи резултати при третирането на канцерогенни образувания в мозъка, гърдата, устата, черния дроб, щитовидната жлеза, дебелото черво и простатата;
• Противораковият ефект на берберин се изразява и в ускоряване на смъртта на раковите клетки, като в няколко изследвания върху животни берберин се използва успешно в комбинация с радиация. На този етап свойствата му са доказани само върху животни;
• Редуцира успешно интоксикацията при третирането на рак с химиотерапевтичното лекарство Доксорубицин;
• Ин-витро изследвания върху човешки клетки установяват способността на берберина да засилва апоптозата на вредните клетки при левкемия.

Имунна система, възпаления и антибактериален ефект

• Няколко изследвания върху животни установяват силен противовъзпалителен ефект, който проявява обещаващи ползи при третирането на остеоартрит и ревматоиден артрит. Берберинът понижава възпалителни процеси като цяло, чрез потискането на главните провъзпалителни цитокини;

• Спомага  третирането на стоматит, което представлява възпаление на лигавицата на устата. Успешно понижава болката, увеличава отделянето на течности и ускорява зарастването на раните;

• Обещаващи ползи в потискането на разпространението на вирусите Инфлуенца А и птичи грип (H1N1) в макрофагите и епителната тъкан. Като източник на берберин е използван хидрастис (Goldenseal);

• Мощни антибактериални свойства, които се изразяват в противодействие на бактериите холера, салмонела, страфилококус, стрептококус и клостридиум;

• Мощент антиоксидант с директен ефект, като най-драстично засяга липидната пероксидация в дебелото черво и редуцирането на бета-клетките в панкреса.

Сърдечно-съдова система

• Понижава драстично триглицеридите в кръвта, като ефективността зависи от дозата. Прием на 1000 мг берберин дневно в продължение на 4 седмици води до 16% спад, а 1500 мг в продължение на 12 седмици води до 23% спад. Механизмът се изразява в активирането на AMPK и потискането на липидния синтез;

• Подобрява всички липидни параметри при диабетици. Това включва понижаване на триглицеридите, лошия холестерол, общия холестерол и повишаване на добрия холестерол;

• Притежава вазорелаксиращи свойства, като спомага за отпускането на мускулите и предотвратяването на контракции в аортата при използването на силни стимуланти като ефедрин и хистамин, но не и при кофеин;

• Възможно е да предотвратява превръщането на маркофагите в „пенливи клетки“, чрез абсорбирането на окислен лош холестерол. С времето тези пенливи клетки водят до запушване на кръвоносните съдове. Положителният ефект е потвърден единствено ин-витро;

• Потенциални ползи в редуцирането на сърдечна фиброза и предпазване на сърдечните тъкани при исхемия;

• Ефективно противодействие на атеросклероза, като понижава  уврежданията по тъканите и намалява оксидативния стрес. Високата ефективност се свързва с активирането на AMPK;

• Успешно понижава плателетите в кръвта и потиска синтеза на тромбоцити.

Нервна система

• Ин-витро и ин-виво изследванията показват обещаващи резултати при профилактиката на болест на Алцхаймер. Берберинът потиска бета-амилоида в невроните и това се проявява като терапевтичен ефект при болестта. Берберинът проявява още и прохолинергични свойства;

• Инжекционен и орален прием при плъхове води до значително увеличаване на норепинефрина и норадреналина. Това се дължи на влиянието върху алфа-1 адреногенния рецептор, но практическата полза при хора е все още неясна. Орален прием при мишки показва и ударно увеличаване серотонина в някои области на мозъка. Ин-витро тестовете установяват и пряко връзка между повишаване на допаминовите нива и действието на берберина, като възможнията механизъм се свързва с потискане на ензима тирозин хидроксилаза;

• При диабетични животни берберинът подобрява значително паметта и когнитивните функции, които са пряко повлияни от диабета;

• Силен ефект на антидепресант при тестове върху мишки, като проявява свойства на синергист с определени медикаменти. Механизмът на действие се свърза с модулирането на сигма-1 рецептора. Изследвания върху хора на този етап липсват, но ефективната еквивалента доза за човек е 1.6 мг/кг тегло;

• Високи дози берберин могат да прояват успокоителен ефект;

• Възможен аналгетичен ефект при инжекционен прием;

• Използването на кадифено амурско дърво като източник на берберин демонстрира подобряване на когнитивните функции при болест на Алцхаймер;

• Проявява неврозащитни свойства при невротоксичност, която е резултат от болест на Паркинсон. Интересно е да се отбележи, че берберинът потиска невротоксичността ако се приема преди токсините, но при прием след интоксикацията той проявява обратен ефект и я засилва;

• Потенциални ползи за предоляването на зависимости към медикаменти и стимуланти.

Хранoсмилателна система

• Използването на 400 мг берберин дневно (4 пъти по 100 мг) подобрява състоянието при водна диария;

• Мощен ефект при профилактиката на колит, като потиска успешно провъзпалителните цитокини. Високата потентност се обяснява с това, че не е нужно берберинът да има висока усвояемост, защото така или иначе се разгражда в червата.

Полова система и хормони

• Оказва положителен ефект върху лошия естроген, макар и механизма да е неясен, като проявява синергични свойства с медикамента Тамоскифен;

• Теоретично може да оказва положително влияение върху тестостерона, заради потискане на ензимите, които влияят върху нивата на тестостерон и ароматизацията. Не е доказано на този етап;

• Ограничени, но обещаващи резултати за третирането на синдром на поликистозните яйчници (СПКЯ). Ефективността е сходна на медикамента метформин и се отбелязва значително понижаване на обиколката на талията, както и регулиране на кръвната захар, инсулина и инсулиновата чувствителност;

• Потенциални ползи за подобряването на ерекцията и увеличаване на азотния оксид, но положителните резултати са ограничени само до ин-витро тестове;

• Потенциални ползи за повишаването на биоактивната форма на витамин Д – калцитриол. Отбелязан е ръст с почти 60% за 12 седмици, но са нужни допълнителни изследвания.

Препоръчителна доза

Стандартната дневна доза берберин е в рамките на 900-2000 мг дневно, като се препоръчва прием, разделен на 3-4 пъти дневно и за предпочитане с  храна, за да се подобри усвояването на веществото.

Противопоказания и странични ефекти

Приемане на повече от 1000 мг берберин може да доведе до запек. Това не е противопоказано при диария, защото тогава берберинът проявява по-скоро положителни свойства.

Приемът на висока доза берберин (900 мг) наведнъж може да доведе до гадене и болки в стомаха, както и диария.

Берберинът е вещество с ниска токсично и напълно безопасен за прием от хора, дори при максимална доза от 2000 мг дневно.

Заради частичното потискане на ензима CYP3A4 не се препоръчва прием на берберин с някои медикаменти, като може да засили ненужно тяхното действие. По отношение на други лекарства като варварин, толбутамид и тиопентал, берберинът може да увеличи тяхната токсичност в кръвта.

Категорично не се препоръчва прием на берберин при бременност и от новородени, заради въздействието върху албумините.

Въпреки антидиабетичните си свойства, употребата на берберин не води до предизвикване на хипогликемия.

Комбиниране с други хранителни добавки

Берберин може да се комбинира с някои типове медикаменти. Установено е, че берберинът има сходен ефект като Метформин, но предварителните ин-витро тестове показват потентно взимодействие между двете вещества, като проявяват силен синергичен ефект. Статините са други медикаменти, които се комбинират успешно. Самите статини потискат протеин PCSK9, който с времето отслабва ефекта им, докато берберинът редуцира потискането на този протеин, като по този начин засилва действието на статините в дългосрочен план.

Берберинът може да се използва като средство за понижаване на кръвната захар и гликирания хемоглобин (HbA1c). Той може да се използва с други сходни добавки като гимнема силвестре, канела и хром пиколинат.

Берберинът е ефективна добавка за понижаване на триглицеридите и лошия холестерол. Ефективни комбинации включват добавки като поликозанол, който има сходно действие като статините, рибено масло, ленено масло и чесън.

Берберинът може да се използва и като антибактериален и противогъбичен суплемент, като ефективно се комбинира с доказани добавки като чесън, пау д‘арко, масло от риган и черен орех.

Къде да открием берберин?

Берберинът, въпреки многото си изследвания, не е толкова популярен суплемент. Много рядко се открива като самостоятелен продукт на капсули, като най-често се използва специализиран екстракт от Berberis aristata (Indian barberry / куркуминово дърво). Концентрацията достига до 500 мг в капсула. Алтернативни източници са и орегоново грозде, хидрастис (Goldenseal) и кадифено амурско дърво (Phellodendron amurense).

Берберин може да се открие и в някои комплексни формули, най-често предназначени за профилактика на диабет или антибактериално въздействие.

Берберин е една от основните съставки в известния термогенен фетбърнър Syntrax Fyre Original.