Атеросклероза

Какво представлява, какви рискове крие и как можем да се предпазим?

Атеросклерозата представлява дегенеративно заболяване на големите и средно големите артериални съдове, при което се наблюдава огнищно задебеляване на вътрешната страна на кръвоносния съд и натрупване на мазнини, както и разрастване на колагеноподобната съединителна тъкан. Атеросклеротичните плаки съдържат предимно холестерол. Задебеляването на стените на артериите заедно с тези плаки предизвиква стесняване на лумена на артериите и исхемия на съответните органи (нарушава се кръвообращението на засегнатия орган).

АтеросклерозаАтеросклерозата се локализира най-често в аортата, коронарните артерии, артериите на мозъка, бъбреците и крайниците. Тя се нарежда сред най-често срещаните заболявания на сърдечно-съдовата система и неслучайно може да бъде сравнена с епидемия, обхванала цивилизованите страни през XX и XXI век.

Основни рискови фактори

Причините за атеросклерозата не са напълно изяснени, но от значение са т. нар. рискови фактори, които предразполагат към поява на ранна и тежка атеросклероза. Те се разделят на метаболитни (свързани с обмяната на веществата), ендогенни (произтичащи от организма) и екзогенни, наречени още външни фактори.

Метаболитни рискови фактори

За основен метаболитен фактор се приема увеличеното количество на липиди в кръвта (хиперлипидемия). Колкото по-високо е  съдържанието на холестерол и триглицериди в кръвта, толкова по-често и по-тежко е увреждането на кръвоносния съд. Без съмнение една от главните причини за повишеното количество на липиди в кръвта е увеличената консумация на храни, богати на наситени мазнини и въглехидрати.
Според редица специалисти оптималните стойности на холестерола и триглицеридите в кръвта са:

  • общ холестерол - до 5.2 mmol/l
  • LDL - до 2.6 mmol/l, HDL-над 1.0 mmol/l
  • триглицериди - до 1.7 mmol/l

Наднормените стойности на общия холестерол, LDL и триглицеридите в кръвта, както и ниските стойности на HDL-холестерола повишават риска от атеросклеротични промени в кръвоносните съдове и развитие на сърдечно-съдови заболявания. Колкото повече е т. нар. "добър" холестерол, толкова по-малка е вероятността от развитие на атеросклероза. Сред другите потенциални метаболитни фактори се нареждат: захарен диабет, заболявания на черния дроб и половите жлези, затлъстяване и подагра.

Ендогенни рискови фактори

Един от най-важните ендогенни фактори е полът. Установено е, че жените развиват по-късно атеросклероза от мъжете, което се дължи на протективната роля на женските полови хормони - естрогени (преди настъпване на менопаузата - 45-60 години, стойностите на холестерола при жените са по-ниски в сравнение с тези при мъжете на същата възраст. След менопаузата стойностите нарастват).
Друг фактор е възрастта - доказано е, че с напредване на възрастта се увеличават атеросклеротичните промени в кръвоносните съдове. Наследствената предразположеност също е доста силен ендогенен фактор, тъй като хората, чиито родители и близки роднини страдат от склерозиране на артериалните съдове, са изложени на по-голям риск от заболяването.

Екзогенни рискови фактори

Най-многобройни и разнообразни са екзогенните фактори, които са свързани с начина на живот. Но най-важното е, че те са предотвратими.

  • Тютюнопушене - предизвиква втвърдяване на артериалните стени, увеличава холестерола и спомага за по-лесното съсирване на кръвта. Никотинът, намиращ се в цигарения дим, повишава стойностите на кръвното налягане и по този начин допълнително уврежда кръвоносните съдове.
  • Злоупотреба с алкохол - редовната консумация на големи количества алкохол нарушава мастната обмяна, уврежда стените на кръвоносните съдове, ускорява сърдечната дейност и повишава кръвното налягане, вследствие на което се увеличава риска от склерозиране на кръвоносните съдове.
  • Намалена физическа активност - ниската физическа активност води до наднормено тегло и затлъстяване, високо кръвно налягане и повишени нива на мазнини в кръвта.
  • Психо-емоционално напрежение (стрес) - стресът повишава кръвното налягане и кръвната захар, което допълнително уврежда кръвоносните съдове.
  • Прием на медикаменти - продължителният прием на кортикостероиди, диуретици и перорални контрацептиви води до повишение на нивото на холестерола в кръвта, респективно до атеросклеротични промени в съдовете.

Атеросклерозата е патологично състояние, което се среща обикновено след 50-годишна възраст. Но редица изследвания показват, че тя може да засегне и по-млади хора, защото "основите" й се поставят още в юношеска възраст.

Характерни симптоми

В зависимост от локализацията на атеросклеротичните изменения се различават: атеросклероза на сърцето, главния мозък, гръдната и коремната аорта, долните крайници и бъбреците, с характерни за всяка една от тях симптоми: болка зад гръдната кост, много често провокирана от физическо и емоционално напрежение, задух, сърцебиене, обща слабост, световъртеж, шум в ушите, главоболие, болки в мускулите при ходене, язви по кожата, артериална хипертония, а с напредване на болестта може да се достигне и до бъбречна недостатъчност.

Профилактиката помага

Най-добрият начин за избягване на последиците на атеросклерозата е нейната профилактика. Имайки предвид факта, че България се нарежда сред страните с най-висока смъртност в Европа вследствие на атеросклеротични увреждания на сърдечни и мозъчни съдове, от изключително значение е да се обърне специално внимание на правилния начин на живот, здравословното хранене, повишената двигателна активност и отказ от всякакви вредни навици, най-разпространените от които са тютюнопушенето и злоупотребата с алкохол.

Особено тревожен е фактът, че мъжете в нашата страна имат най-високо нарастване на сърдечно-съдовата смъртност в световен мащаб. Освен това голяма част от хората получават инфаркт или инсулт в състояние на "пълно здраве", което незабавно налага да се обърне сериозно внимание на тези проблеми. Двигателният режим с оптимална физическа активност, съобразена с функционалното състояние на сърдечно-съдовата система, както и отстраняването на нервно-психичните напрежения имат първостепенно значение за профилактиката на атеросклероза.

Друг първостепенен фактор е консумирането на храни, които значително намаляват потенциалния риск от склерозиране на кръвоносните съдове. Ето примерен списък:

  • Плодове (пресни и сушени) и зеленчуци (особено зеленолистни, както и лук, чесън), в количество не по-малко от 400-500 г на ден. Важно е, защото те са богати на вещества с антиоксидантно действие, които предотвратяват възникването на атеросклеротични промени на съдовете (витамини А, С, Е, селен, цинк и други биоактивни субстанции).
  • Риба (скумрия, сьомга, херинга, риб тон) - абсолютно задължително присъствие поне веднъж в седмичното меню, защото рибните мазнини са богати на полиненаситени мастни киселини, които предотвратяват образуването на тромби и значително забавят процеса на нарастване на атеросклеротичните плаки.
  • Пълнозърнести и бобови храни (боб, грах), богати на влакнини, които значитено намаляват нивото на общия холестерол в кръвта.
  • Зехтин, нерафинирани масла (слънчоглед, царевица, соя), различни видове ядки, семена от слънчоглед, лен, тиква, съдържащи ненаситени мастни киселини, които редуцират холестерола.
  • Добре би било в менюто ви да присъстват пшеничен зародиш, пчелен мед, водорасли.
  • Препоръчително е да се избягват храни, които повишават нивото на "лошия" холестерол заради съдържанието си на наситени мастни киселини и холестерол, например: тлъсти меса, колбаси, млечни продукти с висока масленост, рафинирани зърнени храни, яйчен жълтък, черен дроб.
  • Добре би било да се избягва и консумацията на маргарин, който съдържа трансмастни киселини, които повишават нивото на холестерола в същата степен, както и наситените мастни киселини.
  • За термична обработка на храна използвайте само растителни мазнини за готвене, избягвайте пърженето като алтернативна обработка и заложете на варенето на пара.
  • Не забравяйте да осигурите достатъчно количество течности за организма (не по-малко от 2-3 литра на ден), но също така особено полезна се оказва и чаша червено вино, която освен че ще поглези сетивата ви, ще стимулира и образуването на "добър" холестерол.

Знаете ли, че...

  • Доказано е, че консумацията на храни, богати на фибри намалява риска от сърдечно-съдова атака. В проучване, проведено през 1996 г., участвали мъже, които чрез храната приемали по 28 г фибри дневно, а резултатът бил категоричен - намалено ниво на холестерола, съответно намален потенциален риск от инфаркт и инсулт.
  • Най-добрите и особено важни храни за правилното функциониране на сърдечно-съдовата система са бирена мая, чесън, джинджифил, зелен чай, овесени ядки, лук, сушени сливи, соя и червено вино.

Няколко полезни съвета...

  • Откажете цигарите.
  • Редуцирайте консумацията на алкохол.
  • Движете се поне един час дневно.
  • Поддържайте здравословно тегло.
  • Намалете психо-емоционалния стрес - изградете си положително отношение към хората, избягвайте конфликтите както вкъщи, така и на работното място. Създайте си свое хоби, почивайте по-често, слушайте хубава музика и се наслаждавайте на компанията ви от приятели.
  • При наличие на болестно състояние на организма - поддържайте нормално кръвно налягане, периодично измервайте нивото на кръвната захар, а ако е установено повишено ниво на холестерола, старайте се навреме да го върнете в границите на нормалното.

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Имейл абонамент

Седмичен бюлетин от BB-Team

100% ново и практично знание. 0% спам.

Абонирай се
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1