Хипертония и спорт

Какво точно представлява високото кръвно налягане (хипертоничната болест)?
Според последния доклад на Американския комитет за лечение на високото кръвно налягане, опростеното определение за хипертония е: горна граница на кръвното налягане равно или по-високо от 140 mmHg и/или долна граница на кръвното налягане равно или по високо от 90 mmHg, многократно измерено, при лица над 18 години при стойности измерени при физически и психически покой. Според това определение еднократно измерената висока стойност не означава автоматично Хипертонична болест. Резултатите трябва да бъдат потвърдени многократно и с различни калибрирани апарати на двете предмишници.

Ако измерите Вашето кръвно налягане по време на спорт, психическо или емоционално натоварване, то задължително ще е високо. Това е естествен приспособителен механизъм на организма към високоите метаболитни изисквания по време на натоварването. За това в определението изрично е отбелязано, че стойностите на кръвното налягане трябва да бъдат измерени при физически и психически покой. При средно интензивно физическо натоварване нормализиране на стойностите на кръвното налягане става след около половин до един час. Изключително важно за правилното измерване на кръвното налягане е също неприемането на кафе, тонизиращи напитки и цигари непосредствено преди или по време на измерването, защото те водят до неправилна интерпретация на измерените високи стойности.

За по-лесно разпределяне на риска Европейското дружество по хипертония е създало класификация на артериалното налягане. (виж таблица 1)

Защо трябва да се лекува хипертоничната болест?
При голяма част от случаите на налично виско артериално налягане, пациентите нямат клинични белези и усещане за болест. Организмът постепенно се приспособява към високите стойности и дори тяхното нормализиране може да доведе до сериозно неразположение. Естествен е въпросът "защо тогава трябва да лекуваме Хипертоничната болест?" Най-общо на този въпрос може да се отговори така: "защото Хипертоничната болест повишава многократно риска от развитие на сериозно сърдечно съдово заболяване, като мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда и сърдечна недостатъчност. Хипертонията засяга освен мозъка и сърцето, също и други периферни органи като бъбреците и ретината, чието ангажиране в болестния процес може да доведе до значима инвалидизация."

Как се лекува хипертоничната болест?
Лечението на хипертоничната болест зависи от стадия и степентта на напредналост на заболяването. Най-общо може да бъде разделено на промени в начина на живот и медикаментозно лечение. В повечето случаи се започва с промяна на начина на живот и при неуспех се добавя и медикаментозно лечение. При условие, че няма придружаващо заболяване, директно с медикаментозно лечение се започва само при тежката степен на Хипертонична болест, но това в никакъв случай не изключва необходимоста от промяна в начина на живот.

Какво означава „промяна в начина на живот" при лечение на Хипертоничната болест?
Здравословните промени в начина на живот притежават потенциала да предотвратят появата на хипертония и са с доказана ефективност при понижаване на артериалното налягане. Те включват:

1. Редукция на телесното тегло при наднормено такова. Наднорменото тегло се дефинира като body mass index (BMI) > 27 и е свързано с повишеното артериално налягане. Намаляването на повишеното телесно тегло намалява както систолното, така и диастолното артериално налягане. Счита се също, че редукцията на тегло повишава ефекта на медикаментозното лечение на хипертонията.
2. Ограничаване на приема на алкохол - принципно алкохола разширява кръвоносните съдове и води до понижаване на кръвното налягане. Този му ефект обаче става обратен при хронична употреба, което води до повишаване на артериалното налягане и липса на отговор към медикаменти. Така че хроничната употреба на алкохол води до повишаване на артериалното налягане и липса на отговор към  медикаменти. Безопасното количество алкохолни напитки включва не повече от 30 мл чист алкохол или 500 мл бира, или 200 мл вино, или 50 мл ракия.
3. Физическа активност - регулярната физическа активност води до понижаване на артериалното налягане, повишаване на физическият капацитет и загуба на телесно тегло. Тези факти подсказват, че спортът в повечето случаи има положителен ефект и може да се окаже много ценен инструмен в борбата с тази болест.
4. Ограничаването на натриева сол в храната - има малък до умерен ефект при понижаването на артериалното налягане. Дневният прием не трябва да надвишава 6 грама. 
5. Прекъсване на тютюнопушенето - значимо повишение на артериалното налягане придружава пушенето на всяка цигара. Категоричният отказ от тютюнопушене редуцира значително общият сърдечно-съдов риск. Ниското съдържание на никотин в препаратите за спиране на тютюнопушенето не повишават артериалното налягане.
6. Редукция на стреса - наличието на стрес води до повишаване на стойностите на артериалното налягане. Моделиране на поведението, спортът и активната релаксация могат да доведат до значимо понижение на кръвното налягане.

Възможно ли е пациенти с Хипертонична болест да спортуват?
Отговорът на този въпрос е ДА. Ако вие сте хипертоник и не попадате в II или III степен на класификацията (виж Таблица 1), тогава не само спортът няма да ви вреди, а може да се окаже полезен в профилактиката и лечението на Хипертоничната болест. Регулярната физическа активност води до намаление на сърдечният дебит и периферното съдово съпротивление, подобрение на инсулиновата сензитивност и електролитният баланс. Всички тези ефекти имат положително влияние върху хипертонията.

Кои атихипертензивни медикаменти могат да се използват при спорт?
При невъзможност за адекватно контролиране на стойностите на артериалното налягане с промяна на стила на живот се включва и медикаментозна терапия. Обикновено препоръките включват 6 месечно стриктно спазване на горните 6 препоръки и в последствие при необходимост включване на медикаментозна терапия. Ако вашите стойности на артериалното налягане попадат в II или III степен на класификацията то стартирането на медикаментозната терапия започва едновременно с промяна на стила на живот. Поради големият брой на медикаментите и сходните клинични ефекти те се разделят на няколко групи. По долу ще бъдат разгледани петте най-използвани групи.

1. Група на АСЕ инхибиторите и ангиотензин - рецепторните блокери - имат значим антихипертензивен ефект и индиректнен положителен ефект върху смъртността и заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания. Нямат противопоказания при спортуване и нямат странични ефекти, пречещи на активно спортуващи пациенти. Като цяло са оптималени медикаменти за тази група.
2. Група на диуретиците - имат умерен антихипертензивен ефект и имат положителен ефект върху преживяемостта и заболеваемостта при  хипертония. Страничните им действия включват нарушение на баланса на солите и мазнините, както и нарушено усвояване на глюказата, които могат да се окажат потенциална пречка при активно спортуващи пациенти. Някой от представителите на тази група са включени в списъците на забранените лекарствени средства (допинг) при част от състезателните спортове, защото при високи дози водят до бързо спадане на килограми, чрез дехидратация. Тази група с малки изключения (препаратът индапамид) не е подходяща за този тип пациенти.
3. Калциеви антагонисти от II-ро или III-то поколение - все по-широко използвани медикаменти със сравнително малко нежелани ефекти. Подходящи за активно спортуващи. Макар и рядко могат да доведат до периферни отоци и задръжка на вода. Тези ефекти са обратими след прекъсване на лечението
4. Бета - адренергични блокери - неподходящи за лечение на хипертония при активно спортуващи, поради редица странични действия - забавяне на сърдечната честота при натоварване, възможен бронхоспазъм, неблагоприятни метаболитни ефекти, депресия и сексуална дисфункция. Въпреки това при някой придружаващи заболявания (например исхемична болест на сърцето) приемът на  бета - блокери води до повече полза от колкото вреда и в такива случаи се препоръчват.
5. Периферни вазодилататори - могат да причинят бързо и тежко намаляване на артериалното налягане. Нямат допълнителни ползи и не се препоръчват за активно спортуващи пациенти.                                                                                                       

Таблица 1 - Класификация на артериалното налягане според препоръките на EU дружество по хипертония - 2003 г.