Хипертония и спорт

Какво точно представлява високото кръвно налягане (хипертоничната болест)?

Според последния доклад на Американския комитет за лечение на високото кръвно налягане, опростеното определение за хипертония е: горна граница на кръвното налягане равно или по-високо от 140 mmHg и/или долна граница на кръвното налягане равно или по високо от 90 mmHg, многократно измерено, при лица над 18 години при стойности измерени при физически и психически покой.

Според това определение еднократно измерената висока стойност не означава автоматично Хипертонична болест. Резултатите трябва да бъдат потвърдени многократно и с различни калибрирани апарати на двете предмишници.

Ако измерите Вашето кръвно налягане по време на спорт, психическо или емоционално натоварване, то задължително ще е високо. Това е естествен приспособителен механизъм на организма към високоите метаболитни изисквания по време на натоварването.

За това в определението изрично е отбелязано, че стойностите на кръвното налягане трябва да бъдат измерени при физически и психически покой.

При средно интензивно физическо натоварване нормализиране на стойностите на кръвното налягане става след около половин до един час. Изключително важно за правилното измерване на кръвното налягане е също неприемането на кафе, тонизиращи напитки и цигари непосредствено преди или по време на измерването, защото те водят до неправилна интерпретация на измерените високи стойности.

За по-лесно разпределяне на риска Европейското дружество по хипертония е създало класификация на артериалното налягане. (виж таблица 1)

Защо трябва да се лекува хипертоничната болест?

При голяма част от случаите на налично виско артериално налягане, пациентите нямат клинични белези и усещане за болест. Организмът постепенно се приспособява към високите стойности и дори тяхното нормализиране може да доведе до сериозно неразположение.

Естествен е въпросът "защо тогава трябва да лекуваме Хипертоничната болест?" Най-общо на този въпрос може да се отговори така: "защото Хипертоничната болест повишава многократно риска от развитие на сериозно сърдечно съдово заболяване, като мозъчен инсулт, инфаркт на миокарда и сърдечна недостатъчност.

Хипертонията засяга освен мозъка и сърцето, също и други периферни органи като бъбреците и ретината, чието ангажиране в болестния процес може да доведе до значима инвалидизация."

Как се лекува хипертоничната болест?

Лечението на хипертоничната болест зависи от стадия и степентта на напредналост на заболяването. Най-общо може да бъде разделено на промени в начина на живот и медикаментозно лечение.

В повечето случаи се започва с промяна на начина на живот и при неуспех се добавя и медикаментозно лечение.

При условие, че няма придружаващо заболяване, директно с медикаментозно лечение се започва само при тежката степен на Хипертонична болест, но това в никакъв случай не изключва необходимоста от промяна в начина на живот.

Какво означава "промяна в начина на живот" при лечение на Хипертоничната болест?

Здравословните промени в начина на живот притежават потенциала да предотвратят появата на хипертония и са с доказана ефективност при понижаване на артериалното налягане. Те включват:

• Редукция на телесното тегло при наднормено такова. Наднорменото тегло се дефинира като body mass index (BMI) > 27 и е свързано с повишеното артериално налягане. Намаляването на повишеното телесно тегло намалява както систолното, така и диастолното артериално налягане. Счита се също, че редукцията на тегло повишава ефекта на медикаментозното лечение на хипертонията.
• Ограничаване на приема на алкохол - принципно алкохола разширява кръвоносните съдове и води до понижаване на кръвното налягане. Този му ефект обаче става обратен при хронична употреба, което води до повишаване на артериалното налягане и липса на отговор към медикаменти. Така че хроничната употреба на алкохол води до повишаване на артериалното налягане и липса на отговор към  медикаменти. Безопасното количество алкохолни напитки включва не повече от 30 мл чист алкохол или 500 мл бира, или 200 мл вино, или 50 мл ракия.
• Физическа активност - регулярната физическа активност води до понижаване на артериалното налягане, повишаване на физическият капацитет и загуба на телесно тегло. Тези факти подсказват, че спортът в повечето случаи има положителен ефект и може да се окаже много ценен инструмен в борбата с тази болест.
• Ограничаването на натриева сол в храната - има малък до умерен ефект при понижаването на артериалното налягане. Дневният прием не трябва да надвишава 6 грама. 
• Прекъсване на тютюнопушенето - значимо повишение на артериалното налягане придружава пушенето на всяка цигара. Категоричният отказ от тютюнопушене редуцира значително общият сърдечно-съдов риск. Ниското съдържание на никотин в препаратите за спиране на тютюнопушенето не повишават артериалното налягане.
• Редукция на стреса - наличието на стрес води до повишаване на стойностите на артериалното налягане. Моделиране на поведението, спортът и активната релаксация могат да доведат до значимо понижение на кръвното налягане.

Възможно ли е пациенти с Хипертонична болест да спортуват?

Отговорът на този въпрос е ДА. Ако вие сте хипертоник и не попадате в II или III степен на класификацията (виж Таблица 1), тогава не само спортът няма да ви вреди, а може да се окаже полезен в профилактиката и лечението на Хипертоничната болест. Регулярната физическа активност води до намаление на сърдечният дебит и периферното съдово съпротивление, подобрение на инсулиновата сензитивност и електролитният баланс. Всички тези ефекти имат положително влияние върху хипертонията.

Кои атихипертензивни медикаменти могат да се използват при спорт?

При невъзможност за адекватно контролиране на стойностите на артериалното налягане с промяна на стила на живот се включва и медикаментозна терапия. Обикновено препоръките включват 6 месечно стриктно спазване на горните 6 препоръки и в последствие при необходимост включване на медикаментозна терапия.

Ако вашите стойности на артериалното налягане попадат в II или III степен на класификацията то стартирането на медикаментозната терапия започва едновременно с промяна на стила на живот. Поради големият брой на медикаментите и сходните клинични ефекти те се разделят на няколко групи.

По долу ще бъдат разгледани петте най-използвани групи.

• Група на АСЕ инхибиторите и ангиотензин - рецепторните блокери - имат значим антихипертензивен ефект и индиректнен положителен ефект върху смъртността и заболеваемостта от сърдечно-съдови заболявания. Нямат противопоказания при спортуване и нямат странични ефекти, пречещи на активно спортуващи пациенти. Като цяло са оптималени медикаменти за тази група.
• Група на диуретиците - имат умерен антихипертензивен ефект и имат положителен ефект върху преживяемостта и заболеваемостта при  хипертония. Страничните им действия включват нарушение на баланса на солите и мазнините, както и нарушено усвояване на глюказата, които могат да се окажат потенциална пречка при активно спортуващи пациенти. Някой от представителите на тази група са включени в списъците на забранените лекарствени средства (допинг) при част от състезателните спортове, защото при високи дози водят до бързо спадане на килограми, чрез дехидратация. Тази група с малки изключения (препаратът индапамид) не е подходяща за този тип пациенти.
• Калциеви антагонисти от II-ро или III-то поколение - все по-широко използвани медикаменти със сравнително малко нежелани ефекти. Подходящи за активно спортуващи. Макар и рядко могат да доведат до периферни отоци и задръжка на вода. Тези ефекти са обратими след прекъсване на лечението
• Бета - адренергични блокери - неподходящи за лечение на хипертония при активно спортуващи, поради редица странични действия - забавяне на сърдечната честота при натоварване, възможен бронхоспазъм, неблагоприятни метаболитни ефекти, депресия и сексуална дисфункция. Въпреки това при някой придружаващи заболявания (например исхемична болест на сърцето) приемът на  бета - блокери води до повече полза от колкото вреда и в такива случаи се препоръчват.
• Периферни вазодилататори - могат да причинят бързо и тежко намаляване на артериалното налягане. Нямат допълнителни ползи и не се препоръчват за активно спортуващи пациенти.

Таблица 1 - Класификация на артериалното налягане според препоръките на EU дружество по хипертония - 2003 г.