Дехидратация

Преди милиарди години животът на земята се е зародил във водата и до наши дни продължава да зависи от нея и това не е случайно. Тя изобилства на нашата планета, от голямо значение се оказват ниската й температура на замръзване и високата такава на кипене. В продължение на милиони години водата осигурява изключително подходящи температурни условия, благодарение на които живите системи са „имали шанса" да оцелеят и еволюират. Всеки организъм носи в себе си едно малко море - средно около 75% от масата на живата клетка е вода (кръвта е 83% вода, мускулите - 75% вода, мозъкът съдържа 74% вода, а костите - 22%).

дехидратация)" align="right" />

Известно е, че количеството течности се променя спрямо възрастта ни, а организмът ни е такъв, че не позволява дълго съхранение на поетите, което налага постоянното им набавяне. Кърмачетата трябва да приемат между 120 и 135 мл течности на килограм от теглото си, т. е. около 655 ml дневно. По принцип бебетата се дехидратират по-бързо от възрастните, защото водата се изпарява по-лесно от кожата им. При децата, навършили една година, необходимостта да поемат течности намалява, въпреки че те изпиват по-голямо количество. Така средната стойност достига до 92 мл на килограм, или 920 мл дневно.

Към 12-годишна възраст нуждата от прием на течности намалява още - до 580 мл на ден. Възрастният човек се нуждае от 2,5 литра вода дневно (т. е. около 8 чаши вода). Приемът на поне 8 чаши дневно намалява риска от образуване на камъни в бъбреците, тя е ценна и в борбата с други инфекции на половата система както при мъжете, така и при жените - водата изхвърля навън токсините от тялото. При това е най-чистата природна напитка и един от малкото дарове на природата, който не съдържа абсолютно никакви калории, което я прави идеалният съюзник на всяка диета. Всеизвестен факт е, че по време на диета добрата хидратация е задължителна, за да се ускори метаболизма на клетките, особено пък при ниско въглехидратна диета, когато приемът на по-голямо количество течности е абсолютно задължителен.

Сигурно вече сами се досещате, че за да поддържаме нормален ритъм на живот, е необходим достатъчен прием на течности, иначе рискуваме нашият организъм да бъде дехидратиран.

Какво предствавлява дехидратацията?

Дехидратацията е биохимичен процес, при който се отнема вода от веществото и то се изсушава. На всеки организъм е необходима вода и постоянна хидратация. При човека дехидратацията е често срещано явление, което се характеризира с определени симптоми. Тя се появява, когато в организма не постъпва необходимото количество течности. Други причини за обезводняването включват интензивни упражнения, обилно изпотяване, треска, изтощение или топлинен удар.

• Хората с лека дехидратация от 1% (750 мл до 1 литър) може да усетят жажда, сухота в устата, нервност, мускулна слабост.
• Умерена до тежка дехидратация, където загубата на вода е до 2-3% от телесната маса, може да предизвика ортостатична хипотония (замаяност, виене на свят или припадък при изправяне), мускулни крампи, дължащи се на намаляването на калция и магнезия в кръвта.
• Продължителната и тежка дехидратация обикновено води до шок, бъбречна недостатъчност, обърканост, ацидоза, кома и дори смърт. От обезводняване са особено застрашени спортистите, пристрастените тютюнопушачи и хората, чиято работа ги излага прекалено дълго време на слънце.

Дехидратацията и спортът

Ако обичате да спортувате и спортът е важна част от Вашия живот, то организмът ви се нуждае от „правилната храна" и необходимото количество течности, за да ви осигури максимален резултат и да ви възнагради за положените усилия. Пиенето на вода (пречистена и особено минерална, която съдържа важни за организма ни минерали, като магнезий и калций) е един от основните аспекти за по-добрата работа на тялото, защото по време на тренировка се губи голямо количество течности и дехидратирането на организма затруднява извършването на физическо натоварване. Когато дехидратирането е повече от 4-5% от телесното тегло, то това води до 20-30% по - малка ефективност на тренировката.

Опитът показва, че пиенето на вода при спортистите води до намаляване на сърдечно-съдовия стрес и подобрява резултатите. Водата намалява телесната температура, като по този начин тренировките стават по-ефективни и доста по-сигурни. По време на тренировка е препоръчително да се изпива една или повече чаши вода на всеки 15-20 минути, като това количество зависи от температурата на въздуха (дори при студено време, защото тогава потенето е по-малко, но е увеличено производството на урина), килограмите на трениращия и от интензивността на тренировката.

Много важно е да разберете от какво количество течности се нуждаете. Това може да стане, като се претеглите преди и след тренировка, като по този начин може да отчетете загубата на течности от Вашия организъм.

Не е препоръчително замяната на водата с безалкохолни напитки, кафе или чай, защото те увеличават диурезата и повишават риска от дехидратация. По принцип загубата на дори само 2% вода от тялото посредством потенето може да доведе до дехидратация. Би било добре, водата, която се приема да бъде на стайна температура и в малки количества, защото студената вода се абсорбира по-бързо от топлата, което пък по-бързо премахва усещането за жажда и може да подведе спортуващия.

В последно време силно се популяризират т. нар. „спортни напитки". За спортуващия човек, който има добре балансирана диета и приетата от него храна отговаря на потребностите на тялото му, то тези спортни напитки биха били излишни. Но за сериозните спортисти те се оказват алтернатива на водата, защото съдържащите се в тях сол и захар (обикновено съдържат 6г въглехидрати на 100 мл течност) способстват за по-бързото приспособяване на тялото към неговия баланс от течности, както спомагат и за набавянето на така необходимия гликоген. Не е препоръчително обаче консумирането на подобни напитки, съдържащи повече от 10г въглехидрати на 100 мл течност, защото те дехидратират тялото още повече, така както кока-колата и напитките, съдържащи кофеин.

Диуретици - забранените медикаменти в спорта

Друг много сериозен проблем се оказва използването на диуретици като маскиращи средства. Именно тези вещества са причина за скандала на олимпиадата в Сидни с българските щангисти през 2000 год., защото с тяхна помощ по-лесно се отстраняват някои забранени съставки в организма и поради тази причина са обявени за допинг. Наличието им в кръвта би могло да бъде сигнал за укриване на забранени медикаменти (ускорено „очистване" на организма).

Диуретиците имат способността да увеличават продукцията и отделянето на урина (може да достигне до 6 литра на ден) и често се използват от състезателите за бързо редуциране на телесното им тегло. Загубата на течности през пикочните пътища, предизвикана чрез лекарствено - индуцирана диуреза, може да доведе до вътресъдово-обемно изчерпване. Прекомерната диуретична терапия обикновено води до дехидратация и хипокалемия (тя много често причинява нарушения в неврологичните функции и сърдечни аритмии, а понякога сърдечна недостатъчност, мускулна слабост и мускулни крампи).

Причината да се злоупотребява с диуретици в спорта е регулиране на телесната маса (бокс, вдигане на тежести) и оформяне на релефа на мускулатурата (бодибилдинг). За разлика от пациентите, спортистите не задържат излишни течности и поради тази причина употребата на диуретици води до неадекватна и опасна загуба на вода и електролити.

Странични ефекти при използването на диуретици:

• дехидратация
• хиповолемия
• главоболие
• гадене
• мускулни крампи, понижена мускулна работа
• увреждане на бъбреците
• нарушен метаболизъм на пикочната киселина, което може да предизвика пристъп на подагра
• прекомерна загуба на телесно тегло
• ниско кръвно налягане
• системна алкалоза
• преходна глухота, дължаща се на ниското ниво на кръвна захар (фуроземид, етакринова киселина) и задълбочаване на диабета (тиазиди).

„За!" приемът на по-голямо количество течности, защото...

• нарушенията във водната хомеостаза много често водят до депресивни състояния. Изследвания показват, че аминокиселината триптофан, която е източник на хормона на щастието - серотонин, се транспортира в мозъка при наличието на достатъчно вода. Докато нарушеният метаболизъм може да доведе до повишено разграждане на тези медиатори.
• недостигът на вода в организма може да доведе до нарушения храносмилателния процес. Известно е, че водата е основна съставна част на стомашните и чревните сокове, като нейната липса влошава храносмилането и абсорбцията, повишават се излишните газове и се потиска апетита. Освен това, при състояния на дехидратиране се установява забавяне на изпразването на стомаха, което е свързано с по-силно дразнене на лигавицата му. За оптимизиране на функцията на стомашно-чревния тракт медици препоръчват консумацията на вода преди и след хранене.
• друг аспект на засягането на чревния тракт е хроничният запек. В дебелото черво се извършва основната резорбция на вода от чревното съдържимо, а нейният недостиг прави изхождането трудно и болезнено, като създава условия за образуване на фисури, хемороиди и хронични възпаления на дебелото черво.
• при дехидратация се отчита повишаване на нивото на хистамина - невромедиатор, участващ във водно - солевата обмяна. Хистаминът представлява важен компонент в патогенезата на алергичните състояния и поради тази причина алергичните прояви от страна на организма се асоциират с недостатъчното му хидратиране.
• кожата също има отделителна функция, като потта играе не малка роля за екскрецията на токсичните отпадни продукти. В условия на дехидратация обаче това става за сметка на силната концентрация на потта, което дразни кожната покривка. Това може да бъде причина за появата на екземи. Тук основни признаци на дехидратация са понижаването на тургора на кожата и изсъхването на лигавиците.
• поддържането на водно - солевата хомеостаза зависи най - силно от функционалното състояние на бъбреците. При ограничение на водния прием , настъпва концентриране на урината, което е предпоставка за образуване на камъни в бъбреците. Могат да бъдат създадени благоприятни условия за инфекции на пикочния тракт.
• много често зад обилното хранене стои не друго, а жажда. Не рядко човек вместо течности, избира да утоли жаждата си с хранителни продукти с високо водно съдържание. Но за съжаление заедно с необходимите течности се поемат и доста калории. И това не е случайно - понякога мозъчният център реагира забавено при загуба на течност, което е причина чувството на жажда да се появи със закъснение - след като загубата е надхвърлила 2% от общата телесна маса.
• не на последно място по значение е ролята на водата в процеса на стареене. Процентното й съдържание намалява правопропорционално с напредването на възрастта, което лежи в основата на една от теориите за остаряването. Следователно чрез адекватна консумация на вода може да бъде предотвратено преждевременното остаряване.

В заключение можем да обобщим, че за поддържането на нормално количество вода в организма е необходимо денят ни да започне и да завърши с чаша вода - задължителната превенция против обезводняване.