Превенция на подаграта

Какво представлява подаграта

Подаграта е заболяване, характеризирано от високи нива на пикочна киселина в кръвообращението (хиперурикемия), които причиняват натрупването на уратни кристали в ставния хрущял, сухожилията и околоставните тъкани. Отлагането на тези кристали най-често е съпроводено от краткотрайни остри пристъпи на артрит, които лесно отшумяват. С напредване на заболяването обаче в ставите се натрупват значителни количества уратни кристали, които образуват т.нар. тофи и предизвикват хроничен подагрозен артрит. Дългогодишното поддържане на хиперурикемия може да доведе до увеличаване нивата на пикочната киселина в урината и да предизвика отлагане на бъбречни камъни. Най-често подагра се развива вследствие дълготрайното поддържане на високи серумни нива на пикочна киселина в комбинация с цялостно подкисляване на кръвта. Самостоятелно тези два фактора не могат да предизвикат подагра.

Симптоматика

Най-често подаграта е съпроводена от внезапна поява на мъчителна пареща болка, подуване, зачервяване и скованост в засегнатата става. Обикновено първите прояви на болестта са в ставите на палеца на крака, но е възможно засягане и на всяка друга става в тялото. В някои случаи подагрозният простъп е съпроводен с умерено повишаване на телесната температура.

Рискови фактори  за развитие на подагра

Подаграта може да бъде разделена на два основни вида: първична и вторична. Първичната най-често е породена от фактори, свързани с начина на живот, наследствени дефекти в обмяната на веществата, прием на лекарства. Вторичната подагра възниква като резултат от други заболявания: затлъстяване, захарен диабет, повишено кръвно налягане, метаболитен синдром, бъбречна недостатъчност, левкемия и др. Няколко са основните рискови фактори, които могат да провокират развитието на подагра:

• Възраст – с напредването на възрастта рязко се увеличава и честотата на развитие на подагра. Вероятно обяснение за това е връзката между някои заболявания - повишеното кръвно налягане и метаболитния синдром например, и подаграта. Ето защо увеличената продължителност на живот в развитите страни може да е причина за увеличаване честотата на подагра в световен мащаб.
• Пол – подаграта се счита за заболяване, типично за мъжете. Въпреки че при хората на възраст над 65 години честотата й се увеличава еднакво сред двата пола, сред по-младите хора мъжете са засегнати 4 пъти по-често.
• Серумни нива на пикочна киселина – несъмнено това е най-важният рисков фактор за развитието на подагра. Счита се, че хора, имащи нива на пикочната киселина ≥ 380 µmol/L, са изложени на по-висок риск.
• Лекарства – развитието на подагра е свързано с употребата на голям брой лекарства, сред които диуретици, лекарства, използвани при органни трансплантации, както и ниски дози аспирин. В момента между 45 и 60% от хората, страдащи от сърдечно-съдови заболявания, приемат ежедневно ниски дози аспирин с профилактична цел. Аспиринът, и то приеман в ниски дози, притежава способността да повишава нивата на пикочна киселина и по този начин може да увеличи опасността от развитие на подагра. Едновременният прием на диуретици може още повече да влоши ситуацията.
• Органни трансплантации – увеличеното количество пикочна киселина в кръвта и развитието на подагра са едни от най-честите усложнения след трансплантация на бъбреци и други органи. Изследвания показват, че около 50% от пациентите след трансплантация развиват хиперурикемия, а 13% получават нови подагрозни пристъпи.
• Хранене – широко прието дори в медицинските среди е схващането, че консумацията на храни, богати на протеини, е основната причина за повишаване нивата на пикочна киселина и съответно за развитие на подагра. Съвременните научни изследвания показват, че това твърдение е вярно само донякъде.

През последните години недвусмислено беше доказана връзката между храните, богати на пурини, повишаването на пикочната киселина и подаграта. Всъщност пикочната киселина е продукт на пуриновия метаболизъм. Пурините са органични съединения, изграждащи базите абенин и гуанин в нуклеиновите киселини и участващи в състава на РНК и ДНК. Всяка клетка има своя ДНК и съответно съдържа определено количество пурини. Клетките, богати на митохондрии обаче, съдържат значително по-големи количества пурини, тъй като митохондриите имат свой собствен генетичен материал.

Червеното месо, дивечът, субпродуктите и морските деликатеси са богати на протеини и същевременно съдържат огромен брой митохондрии. Следователно те доставят в човешкия организъм и голямо количество пурини. Оттук идва и погрешното разбиране, че богатата на белтъчини храна непременно се асоциира с развитието на подагра. Доказателство за неверността на това твърдение са и данните, че млечните продукти и храните с подчертано високо белтъчно съдържание не само не повишават риска за развитие на подагра, а напротив – намаляват го с около 50%. Някои зеленчуци като грах, боб и леща също са богати източници на пурини, но мащабни изследвания показват, че консумацията им не увеличава нивата на пикочна киселина в кръвта.

• Прием на алкохол – прекомерният прием на алкохол също може да бъде причина за развитие на подагра, особено при системна злоупотреба. Най-неблагоприятна от тази гледна точка е бирата, в която се съдържат големи количества пурини. Твърдите алкохолни напитки имат по-слабо влияние, докато консумацията на вино в малки количества дори се препоръчва от специалистите.
• Затлъстяване – установена е правопропорционална връзка между увеличаването на телесното тегло и честотата на развитие на подагра. Счита се, че хора с ИТМ ≥ 35кг/м² са изожени на 5 пъти по-висок риск. За основна причина се счита увеличеното производство на пикочна киселина при хората със затлъстяване и невъзможността на бъбреците да я изхвърлят от организма.

Какво да променим в диетата си, за да се предпазим

Ако сме неспособни да променим някои рискови фактори като пол и възраст, то най-значимите от тях като храненето и алкохолната консумация са изцяло в наши ръце.
В случай че първите симптоми на подагра са вече налице, добре е да се придържаме към няколко основни правила:

• ограничаване консумацията на червени меса, дивеч, морски деликатеси;
• изключване от хранителното меню на субпродуктите – сърца, черен дроб, бъбреци, дреболии;
• увеличаване консумацията на мляко и млечни продукти – сирене, извара, прясно и кисело мляко;
• намаляване цялостния прием на алкохол – ограничаване консумацията на твърди спиртни напитки до 50-70 мл на ден, а на вино до 150-200 мл на ден;
• прекратяване консумацията на бира;
• намаляване до минимум приема на прости захари;
• добре е да се ограничи цялостната консумация на мазнини;
• препоръчва се приемът на белтъчини да бъде ограничен до максимум 120 г дневно, защото в голяма част от случаите той е за сметка предимно на месо и месни продукти;
• задължително увеличаване приема на вода и течности и избягване на дехидратацията;
• понижаване на телесното тегло – в голяма част от случаите подагра се развива в резултат на наличието на метаболитни нарушения в организма като затлъстяване, повишено кръвно налягане и захарен диабет тип 2, известни под общото наименование метаболитен синдром. Понижаването на телесното тегло би намалило тежестта на тези заболявания и съответно би спомогнало за превенция развитието на подагра.

Хората, целящи понижаване на телесното тегло обаче, не трябва да се подлагат на крайни диети, силно ограничаващи приема на хранителни вещества, както и на гладолечение. Много често именно в подобни случаи се предизвикват подагрозни пристъпи. Затова консултацията с хранителен специалист и изграждането на персонален хранителен режим, съобразен с индивидуалните нужди, са от изключително значение за превенция на подаграта.

В заключение – в наши дни подаграта далеч не е "приоритет" само на кралете и на богатите хора. Напротив – тя се превръща в едно от основните заболявания, водещи до трайна инвалидизация и ранна загуба на трудоспособност. За да се предпази, всеки от нас трябва да осъзнае, че основните рискови фактори, отговорни за нейното развитие, са изцяло в наши ръце.