Нашият черен дроб - верен страж или слабо място

Черният дроб е орган при гръбначните, включително при човека, който играе важна роля в метаболизма и изпълнява редица функции в тялото - детоксикация, складиране на гликоген и синтез на плазмени белтъци. В него се синтезира и жлъчка, която е важна за храносмилането.

Черният дроб е орган при гръбначните, включително при човека, който играе важна роля в метаболизма и изпълнява редица функции в тялото - детоксикация, складиране на гликоген и синтез на плазмени белтъци. В него се синтезира и жлъчка, която е важна за храносмилането. Медицинските термини, свързани с черния дроб, често започват с хепато-, което идва от гръцката дума за черен дроб «хепар».

Черния дроб е най-големият (след кожата), морфологично и функционално най-комплексен човешки орган. Теглото му е около 2,5 % от общото телесно тегло. Разположен е в дясната горна област на корема, зад последните ребра и под белия дроб.

Могат да бъдат изброени повече от 400 жизненоважни функции на черния дроб. Основните са:

• Формира кръвта до 7-мия месец на бременността;
• Участва в превръщането на храната в съставки, които организмът използва за основните си нужди. Произвежда и съхранява протеините, мазнините, резервните въглехидрати, желязото и витамините;
• Чрез образуваната в него жлъчка участва в усвояването на мазнините в червата, някои витамини (вит. А, Д, Е, К), както и на имуносупресорите, които трансплантираните приемат;
• Някои синтезирани в черния дроб протеини играят централна роля в процесите на съсирването на кръвта;
• Има централна роля в обезвреждането и излъчването на отпадните продукти на обмяната на веществата и медикаментите, които в някои случаи са токсични за човека;
• Участва в борбата с инфекциите и в частност с тези от тях, чиято входна врата са червата;
• Единственият орган в човешкото тяло, който има способността да саморегенерира.

Заболявания на черния дроб - Хепатит

Хепатит е латинска дума, която означава възпаление на черния дроб, при което се разрушават клетките му. Според данни на Световна Здравна Организация това е едно от най-често срещаните заболявания в света. В зависимост от продължителността на неговото протичане хепатитът се дели основно на две групи:

• остър - продължава по-малко от шест месеца.
• хроничен - продължава повече от шест месеца.

Какво е остър хепатит?

Острият хепатит се характеризира с бурни възпалителни процеси в черния дроб. Обикновено е със силно изразени симптоми, като най-често срещаните са: болка в областта на черния дроб (дясното подребрие), жълтеница, потъмняване на урината, побеляване на изпражненията, силна отпадналост, гадене, повръщане и др.

В повечето случаи при подходящо лечение острия хепатит може да бъде напълно излекуван от 1 до 6 месеца. Основните причини за остър хепатит са:

• Хепатитни вируси - вирусите на Хепатит А, Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D, Хепатит E.
• Вирусът на инфекциозната мононуклеоза, цитомегало вируса и др.
• Алкохолно отравяне
• Тежки бактериални инфекции: бруцелоза, лептоспироза и др.
• Някои паразити: кучешка тения (ехинокок), чернодробен метил, амеба и др.
• Отровни гъби : бяла мухоморка, зелена мухоморка и др.

Какво е хроничен хепатит?

Когато възпалението на черния дроб се задържи повече от 6 месеца, хепатитът преминава в хроничен стадий. Характерно за хроничния хепатит е редуването на периоди на затихване и активиране на възпалителните процеси. Ако този процес не бъде прекъснат се стига до тежки и трудно лечими усложнения на хроничните хепатити. Основните причини за хроничен хепатит са:

• Инфекция с хепатитни вируси - вирусите на Хепатит В, Хепатит С, Хепатит D
• Хронична злоупотреба с алкохол
• Медикаменти
• Автоимунни хепатити
• Вродени нарушения в обмяната на веществата - сравнително рядко срещани заболявания - болест на Уилсън и др.

Жълтеница

Жълтеницата представлява признак /жълто оцветяване на кожата, склерите и видимите лигавици/, характерен за заболяванията на черния дроб и жлъчните пътища. Този признак се дължи на повишаване на количеството /концентрацията/ на билирубина в кръвта и отлагането му в кожата, склерите и лигавиците. Повишеното съдържание на билирубина в кръвта е последица на редица болестни състояния.

Съществува т.н. хемолитична жълтеница, която настъпва при хемолиза. При заболявания на черния дроб с увреждане на чернодробните клетки или блокаж на оттока на жлъчката във вътречернодробните жлъчни канали настъпва т.н. чернодробна /хепатална, паренхимна/ жълтеница.

При пълно възпрепятствуване /прекратяване, блокаж, спиране/ на оттока на жлъчката по извънчернодробните жлъчните пътища настъпва т.н. постхепатална /следчернодробна/ жълтеница.

Токсичен хепатит

Токсичният хепатит представлява възпалително увреждане на черния дроб, предизвикано от вещества с токсично действие върху чернодробните клетки /т.н. хепатоксични вещества/. Тези вещества са различни химични съединения, съдържащи фосфор, тетрахлоретан, тетрахлорвъглерод, олово, цинк, арсен, хлор и други.

Развитието на токсичен хепатит се благоприятства от временни фактори: предшестващи заболявания на черния дроб, хроничен алкохолизъм, недоимъчно хранене, заболявания на панкреаса, стомаха и червата от възпалително естество.

Медикаментозен хепатит

Медикаментозният хепатит представлява увреждане на черния дроб, предизвикано от лекарства. Немалко лекарства имат директно или индиректно хепатотоксично действие.

Чернодробна цироза

Чернодробната цироза представлява хронично прогресиращо заболяване на черния дроб. Мъжете боледуват по-често от жените /в съотношение 3,6:1/. Най-често чернодробната цироза се развива във възрастта меду 30 и 60 години.

Чернодробната цироза е най-тежкото последствие на хроничните активни хепатити и другите хронични чернодробни заболявания, свързани с постоянно увреждане, загуба на чернодробни клетки и замяната им с непълноценна тъкан (съединителна). При цирозата се съчетават три основни болестни процеса: некроза на чернодробни клетки, регенерация на чернодробни клетки с възловидно възтановяване на чернодробната структура, разрастване на съединителна тъкан в черния дроб. Тези три процеса се развиват прогресивно в различна степен. Те нарушават нормалния строеж на черния дроб и кръвоснабдяването му, както и неговите жизнено важни функции.

Това заболяване може да бъде причинено от много фактори, но най-често се дължи на алкохол и вирусни хепатити. На практика алкохолизмът е само една от причините за възникване на чернодробна цироза. Алкохолната цироза представлява около половината от случаите с цироза на черния дроб. Свързана е с дългогодишна алкохолна злоупотреба. Количеството алкохол, необходимо за да увреди черния дроб варира значително от човек на човек. При жените, 25-50 грама алкохол дневно могат да причинят чернодробна цироза, докато при мъжете е нужно двойно по-голямо количество. Алкохолът уврежда черния дроб като блокира нормалната обмяна на белтъците, мазнините и въглехидратите.

Голям процент от цирозите се дължат на вирусните хепатити- тип В, С и Д, които предизвикват възпаление на черния дроб, а то за няколко десетилетия да доведе до цироза. Хепатит В и С инфекцията на черния дроб са широко разпространени по света и вирусните хепатити са най-честата причина за чернодробна цироза в световен мащаб. Хепатит Д вирусът инфектира черния дроб на хора, които вече са инфектирани с хепатит В.

Продължителната употреба на хепатотоксични вещества, макар и в малки количества, също така причиняват чернодробна цироза. Броят и видът на такива хепатотоксични химични и лекарствени вещества постоянно нарастват и понастоящем трудно могат да се обхванат. В 25% от случаите не може да се прецени етиологичната причина - криптогенна цироза.

Билиарна чернодробна цироза

Причините за билиарна цироза не са достатъчно изяснени. Тя се среща сравнително рядко. Заболяването вероятно е последица от вродено недоразвитие на вътрешночернодробните жлъчни пътища, вътреутробно пребуледуване от вирусен хепатит. Съществува мнение, че се касае за автоимунен процес, тъй като у болните са открити специфични автоимунни антитела срещу клетките на жлъчните каналчета в черния дроб. Заболяването е по често у жени. Когато жлъчните канали са блокирани, това също може да доведе до цироза. Заболяването се нарича билиарна атрезия и представлява липса, увреждане или непроходимост на жлъчните канали, при което жлъчката се връща в черния дроб.

Кардиална /застойна/ чернодробна цироза

В черния дроб се възпрепятства нормално оттичане на кръвта, която изпълнява чернодробните вени, в резултат на което настъпва хроничен недостиг на кислород. Голяма част от чернодробните клетки атрофират и на тяхно място се разраства съединителна тъкан /т.нар. фиброза/, нарушава се нормалната структура на черния дроб и неговата функция.

Стеатоза на черния дроб

Чернодробната стеатоза представлява мастна дегенерация на черния дроб. В чернодробните клетки се натрупват много масти под формата на финни мастни капчици. Най-често причината за чернодробната стеатоза са хроничен алкохолизъм, захарен диабет, недохранване или прехранване, туберкулоза и други инфекциозни заболявания , бременност, климакс, хронични заболявания на сърцето и белите дробове.

Хемохроматоза

Хемохроматозата е заболяване на обмяната на веществата в организма. То протича хронично и се характеризира с повишено отлагане на желязо /под формата на хемосидерин/ в черния дроб и други вътрешни органи /белите дробове, кръвоносни съдове и на други места в организма/. Когато последица от натрупване на хемосидерин в засегнатите органи настъпват промени, които нарушават тяхната нормална функция.

Болест на Уилсън

Представлява прекомерно натрупване на мед в черния дроб, мозъка, бъбреците и роговицата на очите; дефицит на 1-антитрипсин и други много редки заболявания като галактоземия, болест на отлагането на глигоген.

Абсцес на черния дроб

Абсцесът /гнойник/ представлява набиране на гной в чернодробната тъкан с образуване на гнойна кухина, обградена от капсула. Абсцесът обикновено е единичен, но не рядко се установяват множество абсцеси. Той е последица от бактериално възпаление, причинено от стрептококи, стафилококи, ентерококи, протозои, амеби, различни чревни паразити. Да разберем дали имаме проблеми с черния дроб, ще ни помогнат следните симптоми:

• киселини след всяко хранене
• горчивина в устата;
• слабост, намаляване на работоспособността;
• червени петна по кожата;
• твърде гладки и сякаш лакирани длани;
• жълти кръгове около очите, бялото на окото почервенява;
• често появяващи се главоболие и тежест в слепоочията.

Повечето, обхванати от статистиката, заболявания на черния дроб са констатирани при и без това вече болни спортисти. Има доклади с недвусмислени данни за увреждания на черния дроб при атлети, ползващи анаболни стероиди. В момента качеството на продуктите на черната борса все повече се влошава. Поради усилията на властите да ограничават търговията с анаболи, до консуматора достигат все по-нечисти стероиди.

Ензими в кръвен серум

• Аспартатаминотрансфераза-(АсАТ)
• Аланинаминотрансфераза-(АлАТ)

Това са две трансферази с коензим пиридоксалфосфат, които катализират преноса на аминоарупи между алфа-амино и алфа-кето киселини. Особено висока активност имат в черен дроб, сърце и скелетни мускули. При увреждане на тези органи нивото на двата ензима в кръвта се повишава. АлАТ е изцяло в цитоплазмата, докато АсАТ има цитоплазмена и митохондриална форма (изоензими), които имат сходна каталитична функция но различна структура. Трансаминазите са най-често изследваните ензими в клиничната лаборатория.

• Показания за изследване: съмнение за увреждане на черния дроб (вирусен хепатит, увреждане от хепатотоксични медикаменти, тумор на черния дроб, цироза и др.)
• Референтни граници: При измерване в оптимизирани условия и 37 °С, горната референтна граница за АсАТ е 35 U/l, а за АлАТ - до 40 U/l.

• Увеличение 10 пъти и повече над горната референтна граница: oстър хепатит и чернодробна некроза (хепатоцитолиза);
• Увеличение между 5 и 10 пъти над горната референтна граница: холестаза и хроничен хепатит.
• Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница: новородени - чернодробни заболявания (с хепатоцитолиза);

Алкална фосфатаза

Алкалната фосфатаза хидролизира различни фосфатни естери и осъществява трансфера на фосфатни радикали върху друг акцептор при алкално рН. Най-висока активност на АФ има в черен дроб, кости (остеобласти), плацента и чревен епител. Показания за изследване: диференциална диагноза на жълтеница (холестаза или хемолиза), Референтни граници: Зависят от метода и имат изразени възрастови особености.

• За възрастни мъже и жени: 98-279 U/l
• За подрастващи и бременни: 190-1000 U/l

 Повишена активност на АФ в серума у подрастващи (усилената остеобластна активност) и при бременност (от плацентарен произход) е физиологично. Увеличение повече от 5 пъти над горната референтна граница:

•  интра- и екстра- хепатална холестаза (увеличение на жлъчни киселини и соли в интерстициума "излющва" мембранната АФ от чернодробните клетки, което индуцира синтезът им и увеличава ензима в серума);
• чернодробна цироза (по сходен механизъм).

Увеличение до 5 пъти над горната референтна граница:

• тумори, абсцеси и други обемни процеси в черния дроб;
• вирусен и други хепатити;

Всеки един знак от страна на нашето тяло, който може да ни усъмни в проблем с черния ни дроб, трябва да ни насочи към незабавна лекарска консултация и назначаване на нужните изследвания.