Как стомахът и червата влияят върху емоциите ни (и обратното)

Как стомахът и червата влияят върху емоциите ни (и обратното)

В последните години се заговори повече за връзката между стомаха, червата (чревната флора, микробиома) и мозъка (емоции и настроение).

И имайки предвид, че стомашно-чревният тракт е нашият „втори мозък“, където е съсредоточена голяма част от имунната система, темата заслужава да бъде разгледана малко по-подробно.

Особено пък от хората, които са привърженици на схващането, че няма значение какво ядем, стига да си влизаме в необходимия за целта калориен прием.

Стомашно-чревен тракт = втори мозък

В настоящата статия често ще споменаваме черва, микробиом / чревна флора / чревен микробиом и стомах, като термини, насочени към едно и също нещо – връзката между червата, микроорганизмите, стомаха, настроението и здравето.

Стомашно-чревният тракт има капацитет да превъзхожда всички други органи в тялото ни и дори да конкурира мозъка.

Той има своя собствена нервна система, наречена ентерична или вътрешна. Характерно за него е, че е изграден от 50-100 милиона нервни клетки, а небезизвестен факт е, че в червата има повече имунни клетки, отколкото циркулират в кръвта или в костния мозък.

Хората и микробиома

Живеем във времена, в които технологиите се развиват все повече и повече, а с тяхна помощ можем да откриваме и определямe микробните популации по кожата ни, лицето ни, ноздрите, устата и т.н.

Стомашно-чревният тракт, и по-конкретно дебелото черво, е дом на най-големите популации – повече от 100 трилиона микроби обитават чревната флора, а това е почти същият брой от всички човешки клетки в тялото, ако се включат и червените кръвни клетки.

В своята книга The Mind-Gut Connection, д-р Emeran Mayer, за да илюстрира значимостта на чревния микробиом, споделя, че ако сложим всички микроби заедно и ги оформим като орган, той би тежал между 1 и 3 кг.

За сравнение, мозъкът тежи малко над 1 кг.

Затова стомашно-чревният тракт често се нарича „втори мозък“, а някои хора го определят и като „забравения орган“.

Не е изненада, че чревният микробиом представлява интерес за учените и че все по-често се говори за връзката между него, мозъка и емоциите ни.

Микробиом и емоции

Чревният микробиом e в основна позиция да повлиява на емоциите ни, като произвежда и приспособява сигнали, които се пращат до мозъка.

Каквато емоция се породи в мозъка, тя влияе върху стомаха/червата и сигналите, произведени от микробите обратно до мозъка понякога удължават въпросното емоционално състояние.

Комуникация между микробиома и централната нервна система

В последните години се увеличават проучванията между хора, страдащи от разстройства на настроението и чревната микрофлора.

Едно интересно ревю (1) обобщава публикуваните проучвания, направени върху хора, във връзка с влиянието на чревния микробиом при пациенти с разстройства на настроението.

Някои от изводите на този етап са, че микробното разнообразие при хора с емоционални разстройства са значително променени спрямо здрави индивиди.

Открива се, че при пациенти, страдащи от депресия бактериите, произвеждащи късоверижни мастни киселини са в намалено количество, докато се наблюдава увеличение на провъзпалителните щамове и на тези, включени в процесите на метаболизма на мазнините.

Някои изследвания показват, че специфични бактерии са свързани с клинични картини, възпалителни профили, метаболитни маркери и фармакологично лечение.

Ос „мозък-микробиом“

Чревният микробиом модулира развитието и функцията на мозъка, а мозъкът от своя страна си комуникира с червата чрез невроимуннни и невроендокринни пътища, както и с нервната система.

Тази двупосочна система за комуникация се нарича ос „мозък-микробиом“. 

Чрез нея сигналите от мозъка могат да повлияят върху физиологични ефекти на червата, включително тяхната подвижност, секреция и имунна функция.

Сигналите, които пък чревният микробиом изпращат до мозъка, могат да повлияят на неговата функция по отношение на регулиране и състояние на настроенията и емоциите.

В BB-Team често обръщаме внимание на стреса и защо е добре да се стремим да не е в прекомерни нива и още по-важно – да не сме изложени на хронично високи стресови нива.

Хроничният стрес е намесен и в темата на днешната статия – той може да засегне състава на чревния микробиом, което се асоциира с активиране на оста хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза и увеличение на възпалителния статус. (2)

Хиперактивността на тази ос води до секреция на кортизола и увеличение на провъзпалителен отговор.

Промяната в микробиома влияе директно върху имунната система и нарушеният баланс между провъзпалителни и антивъзпалителни цитокини засяга функцията на мозъка на следващ етап.

Емоциите се проявяват не само на лицето ни, но и в стомаха и червата

Свикнали сме езикът на тялото ни да илюстрира емоциите, които изпитваме в даден момент. Те се проявяват ясно и на лицето и не е необходимо да си разменяме реплики, за да познаем дали някой човек е ядосан или тъжен например.

Моделът на емоцията е известен, защото мозъкът изпраща определени сигнали до много малки мускули на лицето и така всяка емоция си кореспондира с лицево изразяване.

Но как се отразяват тези емоции на стомаха и червата? Не можем да ги видим, но можем да ги усетим.

Ако сме ядосани по време на трафик в забързаното градско ежедневие например, мозъкът изпраща характерни сигнали на поведение до храносмилателната система – така, както изпраща сигналите и до лицевите мускули.

Храносмилателната система, от своя страна, също отговаря драматично. 

Ако сте ядосани на шофьора пред вас и буквално ви идва да извикате от яд, стомахът започва да се съкращава енергично, което пък увеличава произвеждането на стомашна киселина и забавя обработването на закуската, която сте имали малко преди да излезете от вкъщи и да попаднете в трафика, т.е. емоцията в случая влияе негативно върху храносмилането.

Стрес и притеснение пък могат да доведат до диария или запек.

Замисляли ли сте се колко е богат езикът ни по отношение на емоциите и стомаха? Изразите „стомахът ми се е свил на възел“ и „усещам пеперуди в стомаха“ са свързани с отговор на конкретни емоции, продиктувани от мозъка.

Чревен микробиом и невротрансмитери

Любопитно е, че чревният микробиом има способността да секретира серии от невротрансмитери, като:

  • GABA (аминокиселина, осигуряваща нормалното функциониране и възстановяване на централната нервна система);
  • ацетилхолин (невротрансмитер, участващ в процесите свързани с паметта и концентрацията);
  • серотонин (хормонът на щастието);
  • допамин https://www.bb-team.org/articles/4198_dopamin;
  • хистамин (възбуждащо въздействие върху нервната система).

И като казахме хормон на щастието, повече от 90% от серотонина в човешкото тяло се произвежда в стомаха, което пък може да засегне регулацията на емоциите, когато се доставя до централната нервна система.

Предполага се, че секретираните от чревния микробиом невротрансмитери могат да повлияят върху нивото на централните невротрансмитери и след това да повлияят на поведението и настроението.

Защо е важна храната, която ядем

В началото на статията казахме, че тя заслужава вниманието на хората, които смятат, че видът на храната няма толкова голямо значение, стига да влизаме в определени калории и разпределение на макро хранителни вещества.

Касаейки се до здравето обаче, това не е точно така.

Стомашно-чревният тракт събира информацията за храната, която ядем и го прави 24/7, дори когато спим.

Тази информация се осъществява в стомаха и в началото на тънките черва, където има малък брой микроби. Но в дебелото черво има трилиони микроби, които храносмилат оставащите хранителни вещества, за да произведат голям брой молекули.

Доброто съществуване на микробите в червата зависи от храната, която ядем.

Интересно е, че малко или много те са програмирани за хранителните им предпочитания по време на първите няколко години живот. Но независимо от първоначалното им програмиране, те могат да храносмилат всичко, което им дадем.

Без значение с какъв вид храна ги храним, те ще използват огромното количество съхранена информация в милионите им гени, за да трансформират частично смляната храна в стотици хиляди метаболити.

Д-р Емеран Майър казва, че въпреки че сме само в началото на разбирането ни за ефектите, които тези метаболити имат върху човешкото тяло, знаем, че:

  • някои от тях засягат силно стомашно-чревния тракт, включително нерви и имунни клетки;
  • други намират път в кръвообращението и са въвлечени в сигнали на дълги разстояния, повлияващи всеки орган, включително мозъка.

В The Mind-Gud Connection са дадени следните примери за илюстриране на удивителната тема, която представлява чревния микробиом:

  • Фекална маса от „екстровертна“ мишка е прехвърлена в „плаха“ мишка, следствие на което поведението на плахата/свита мишка става по-близко до това на нейния донор – общителната мишка;
  • Трансплантиране на изпражнения и техните микроби от затлъстяла мишка с увеличен апетит в слаба мишка ще превърне последната в същото преяждащо животно, какъвто е бил донорът;
  • Консумацията на обогатено с пробиотици кисело мляко (йогурт) в продължение на 4 седмици, при здрави жени, може да намали отговора на мозъците им спрямо негативни емоционални стимули.

Натрупването на повече знания за оста чревен микробиом – мозък и връзката ѝ с храната, която ядем показват как мислите, мозъкът, стомахът и микробиомът си взаимодействат.

Тези сложни връзки могат да ни направят уязвими за болести или пък могат да ни помогнат да поддържаме оптимално здраве.

Здрав стомашно-чревен тракт

След като разбрахме колко свързани са мозъкът и стомахът, за да оптимизираме здравето на стомашно-чревния тракт и за да се погрижим за разнообразието на чревния микробиом, без да създаваме условия за дисбактериоза, може да помогнат следните неща:

  • Намаляване нивата на прекомерния стрес, особено ако сме често (хронично) изложени на него;
  • Практикуване на някакви методи за медитация (ако те ни хармонизират на същността) или пък на някакво хоби, което ни носи радост;
  • Бавно хранене;
  • Подобряване на хранителния режим в полза на целите и непреработени храни;
  • Избягване или намаляване до максимум на преработени храни, изкуствени подсладители и оцветители;
  • Консумиране на разнообразни пресни, сезонни и местни плодове и зеленчуци;
  • Включване на източници на устойчиво нишесте;
  • Прием на богати на пробиотици храни (като ферментиралите храни);
  • Избягвайте да се храните под влияние на емоции като стрес, яд или тъга. Първо опитайте да се успокоите до известна степен.

Aко продължително време имате запек, диария или болезнено подуване на корема, се консултирайте с вашия лекар.

Използвани източници
  1. Current Understanding of Gut Microbiota in Mood Disorders: An Update of Human Studies  
  2. Exposure to a Social Stressor Alters the Structure of the Intestinal Microbiota: Implications for Stressor-Induced Immunomodulation  
  3. The Mind-Gut Connection, Dr. Emeran Mayer

 

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Вероника Налбатска
Вероника Налбатска

Рони е много яка. Буквално. Занимава се с любителски бодибилдинг от няколко години. Освен това много я бива в готвенето и рисуването. Отговаря за ежедневния диалог с аудиторията ни, както във форума, така и в социалните ни канали (линкове в края на тази страница), както и стриктно следи, дали клиентите ни стават по-добри. Как става това тя научи и чрез образователната програма на Precision Nutrition.

Вземи здравето си в свои ръце. Ето как:

Научи повече
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1