Невротрансмитери

Следва да се запитаме: дали приемът на невротрансмитери би имал ползи за тялото? Представете си по-добро настроение, по-качествен сън, по-бърза мисъл. Възможно ли е тези вещества да са най-верният помощник на нервната система?

Какво са невротрансмитерите и как работят?

Нервната система е неизменна част от тялото на всяко животно, включително и човека. Основната нейна функция е координиране на действията и предаване на сигнали между отделните части на тялото. На клетъчно ниво нервната система функционира чрез нервните клетки или неврони, които изпращат сигнали под формата на електрохимични вълни през нервните влакна (аксони), които предизвикват синапсите да отделят химикали, наричани невротрансмитери.

Първият открит невротрансмитер е ацетилхолин и е идентифициран като такъв от д-р Ото Льоеви, който по-късно получава нобелова награда за работата си. Последват нови открития през средата на XX век, когато са идентифицирани норепинефрин, допамин, серотонин и gaba.

Популярността на невротрансмитерите като хранителни добавки разкрива своя потенциал в края на 90-те години, като в наши дни някои от тях или техни мощни прекурсори могат да се срещнат на щандовете на специализираните сайтове и магазини.

Невротрансмитерът е химикал, който играе ролята на "вестоносец", изпращащ, стимулиращ и регулиращ сигналите между невроните и другите клетки в тялото. Той се отделя от синапсите, като достига до рецепторите на невроните или другите клетки, като се прикрепя към рецепторите по веригата и в края на процеса се усвоява от невроните. Именно невротрансмитерите са отговорни за пренасянето на информацията в човешкото тяло.

Невротрансмитерите се разделят на два основни типа, в зависимост от въздействието си върху нервната система. Те могат да бъдат възбуждащи, като предизвикват действие в нервните клетки или да бъдат потискащи, като предизвикват точно обратното - бездействие на нервните клетки.

Всъщност директният ефект на невротрансмитерите се ограничава до активирането на един или няколко рецептора, а предизвикването или потискането на действие зависят от природата на самия рецептор. Някои рецептори имат изцяло възбуждащо действие (глутамат), докато други имат потискащо действие (GABA). За трети, като ацетилхолина, е характерно да притежават и двата вида въздействие.

Видове невротрансмитери

В зависимост от структурата си невротрансмитерите се делят на:

• Аминокиселини – Гама-аминобутирова киселина (GABA), глицин, глутамат, аспартат;
• Биогенни амини или моноамини (ароматни аминокиселини) – допамин, октопамин, тирамин, норепинефрин, епинефрин, норадреналин, мелатонин, хистамин и серотонин;
• Пептиди – соматостатин, субстанция P и ендорфини;
• Самостоятелни невротрансмитери – ацетилхолин, азотен оксид, аденозин и др.

В зависимост от въздействието си върху нервната система, невротрансмитерите се делят на възбуждащи и потискащи. Към възбуждащите принадлежат глутамат, аспартат, серотонин, допамин, норепинефрин, епинефрин, норадреналин и хистамин. Потискащ ефект имат GABA и глицин, а ацетилхолинът може да има както превъзбуждащ, така и потискащ ефект.

Прекурсори на невротрансмитерите

Голяма част от невротрансмитерите не се намират в храната и съответно нямат директен природен източник. За тази цел невротрансмитерите се синтезират от свои прекурсори, които имат за източници храни или билки.

Един от най-силните прекурсори на невротрансмитери е l-dopa, химикал, който има за естествени източници някои животни и растения. Животните, включително и хората, синтезират L-Dopa от аминокиселината L-тирозин.

L-Dopa се съдържа в големи количества в някои билки като кавча (Mucuna pruriens) и бакла (Vicia faba). L-Dopa е мощен прекурсор на невротрансмитерите допамин, норепинефрин и епинефрин.

Аминокиселините тирозин и фенилаланин също притежават качества на прекурсори на допамин, откопамин, тирамин, норепинефрин и епинефрин, но метаболитните процеси изискват и участието на някои важни коензими, като витамин  B-6 и други медиатори.

Доказани прекурсори на невротрансмитера серотонин са аминокиселината L-триптофан, за чиято конверсия е нужен витамин C. Друг мощен прекурсор на серотонин е аминокиселината 5-хидрокситриптофан (5-HTP), която се извлича от растението Griffonia simplicifolia.

In vivo изследвания показват, че аминокиселината глутамин успешно увеличава нивата на GABA, но поради противоречивите резултати относно ефективността на глутамина при орален прием, трудно могат да се докажат потенциалните ползи на глутамина като прекурсор.

Ацетил карнитин, хуперзин А и aлфа-глицилфосфорилхолин са доказани прекурсори на невротрансмитера ацетилхолин, докато клиничните резултати за диметиламиноетанол (DMAE) са все още спорни.

Специфичното действие на някои невротрансмитери

Отделните невротрансмитери имат различни въздействие, защото оказват влияние върху цели самостоятелни невромодулиращи системи. Основните невротрансмитерни системи са холинергичната, норадреналиновата, серотониновата и допаминовата. Действието на други невротрансмитери като GABA, глутамат, глицин и аспартат се свързва с функционирането на централната нервна система и мозъка.

• Норепинефриновата (или наричана още норадреналинова) система се свързва с невритрансмитера норепинефрин, който се отделя от симпатиковите неврони, като въздейства върху сърцето. Норадреналиновата система се нарича още стресова и контролира действия като животинските инстинкти, свързани с оцеляването ("бий се или бягай"), увеличава сърдечния ритъм, отделянето на глюкоза от запасите в мускулите и кислородните запаси в мозъка;
• Допаминовата система е свързана с въздействието си върху симпатиковата нервна система и часта от мозъка, отговорна за научаването. Допаминът не въздейства пряко върху централната нервна система, защото не може да преминава мозъчната бариера. От друга страна неговите прекурсори могат и са по-ефективни за въздействие върху мозъка. Допаминът стимулира поведение като когнитивните процеси, доброволните движения, наказанието и награждаването, потиска синтеза на пролактин, стимулира съня, сънищата, настроението, вниманието, паметта и научаването;
• Серотониновата система е свързана главно с периферната нервна система, тъй като изключително малък процент от серотониновите рецептори се съдържат в централната нервна система. Серотонинът играе важна роля при настроение, щастие, удовлетвореност, качествен сън, телесна температура, потиска болката и засилва интроверсията (обръщането на индивида към себе си);
• Холинергичната система има главна роля както в централната нервна система, така и в периферната. Невротрансмитерът ацетилхолин е отговорен за мускулния и моторния контрол, краткосрочната памет, концентрацията след сън, качеството на съня, времето за реакция и взимането на решения;
• Останалите невротрансмитери притежават самостоятелна роля при невромодулацията. Глутаматът функционира в централната нервна система и има изцяло превъзбуждащ ефект, като неговите високи количества могат да престимулират мозъка и да причинят клетъчна смърт (същият негативен ефект важи и за кофеина - бел.ред.). Нормалните му количества стимулират паметта и научаването. GABA от своя страна е главният невротрансмитер в централната нервна система на бозайниците, като участва в регулацията на мускулните движения и развитието на мозъка. Аспартатът също стимулира н-метил-д-аспартатовите рецептори, но не в същата степен като глутамата.

Потенциални и доказани ползи при прием на невротрансмитери и техни прекурсори като хранителни добавки

• GABA показва потенциални ползи при стимулирането на спокойствието и регулирането на агресията при хора. Други ползи са свързани със засилване на имунната система при условия на стрес, съкращаване времето за заспиване и увеличаване нивата на хормона на растежа при покой или след тренировъчна дейност;
• Глицинът успешно засилва потентност на н-метил-д-аспартат (NMDA) рецепторите. Научните изследвания върху хора демонстрират ползите от 3000 мг глицин преди сън за подобряване на заспиване и качеството на съня. Има твърдения и за потенциални ползи за намаляване на кортизола при прием над 10 г дневно;
• Установено е, че L-Dopa успешно преминава кръвно-мозъчната бариера, което е невъзможно за допамина, поради което L-Dopa успешно увеличава нивата на допамин в мозъка. Също така L-Dopa увеличава нивата на хормона на растежа в плазмата за период от 2 часа след прием и се използва успешно при терапията на болест на Паркинсон. Един от най-богатите природни източници на L-Dopa, билката кавча, проявява ефекти на антидепресант, като тестовете стигат до заключение, че води до по-добри резултати при третирането на Паркинсон в сравнение с прием на чиста L-Dopa;
• Изследванията върху L-триптофан водят до спорни резултати. Различни са заключенията, свързани с ефективността на триптофана като помощно средство за сън, като някои от тях предполагат, че той е неефективен при индивиди без проблеми със съня. Триптофанът показва обещаващи резултати при ниски серотонинови нива, като антидепресант и като подсилващо вещество на други антидепресанти. В САЩ употребата в чиста форма на L-триптофан дълго време беше забранена за хора от FDA, но след 2001 година контролът върху субстанцията е отслабен. В Европа и ЕС няма подобни общи за общността ограничения или цялостно липсва регулация в отделните страни;
• 5-HTP демонстрира положителни резултати при състояния като депресия, нервност, висок апетит, безсъние. In vivo изследванията показват, че администрацията на веществото успешно увеличава нивата на серотонин в мозъка, на хормон на растежа в плазмата, както и се използва успешно за третирането на болести като миофибриален синдром и атаксия на Фридрих. Свойствата на антидепресант се изразят най-силно при комбиниране с L-триптофан, поради което не може да се твърди, че самостоятелно 5-HTP има силно изразени антидепресантни свойства;
• L-фенилаланин е биологичен прекурсор на л-тирозин. Когато фенилаланинът се приема в по-високи дози, той влияе положително и върху нивата на серотонин. Приемът като хранителна добавка предполага ползи, свързани с антидепресантно действие, подобряване на съня, намаляване на апетита и болкоуспокояващ ефект;
• Изследванията върху L-тирозин стигат до извода, че аминокиселината е ефективен прекурсор на невротрансмитерите допамин, епинефрин и норпинефрин. Въздействието на L-тирозин върху настроението се проявява само при стрес, студ, умора и недоспиване. L-тирозин влияе положително на концентрацията, менталната нагласа, редуцира стресовите хормони, загубата на тегло вследствие на стрес, умственото и физическо натоварване при тежки условия. L-тирозин не влияе положително върху настроението, но по-високи дози могат да понижат нивата на допамин. L-тирозинът намалява усвояемостта на L-Dopa;
• За ползите от приема на източници на ацетилхолин като хранителни добавки може да се информирате в статията ни Холинергици.

Вещества, които взаимодействат с невротрансмитерите

Действието на отделни невротрансмитери може да бъде потиснато от други вещества, които са най-често медикаменти. Лекарствата, които потискат допамина са различните невролептици или антипсихотици. Ацетилхолинът пък се регулира от медикаменти, наричани антихолинергици.

Най-често невротрансмитерите се влияят от употребата на психостимуланти. Редовната консумация на стимуланти или тяхното предозиране може да предизвика остър спад в невротрансмитерите, който да причини депресия, объркване, разконцентриране, нещастие и меланхоличност. Популярни психостимуланти са кофеин, никотин, йохимбин, ефедрин, псевдоефедрин, кокаин, амфетамини и метаамфетамини.

Съществуват и вещества, които взаимодействат позитивно с отделните невротрансмитери. Витамин C и Витамин B-6 са есенциални за синтеза на невротрансмитери от техните прекурсори. От своя страна някои невротрансмитери си взаймодействат или се стимулират един друг. Глутаматът стимулира високите нива на GABA, докато глицинът е необходим агонист на глутамата за стимулиране на н-метил-д-аспартат рецепторите.

Опасен ли е приемът на невротрансмитери и техните прекурсори под формата на хранителни добавки?

Някои от невротрансмитерите като глицина не се отличават със странични ефекти, докато други проявяват такива при дългосрочен прием или високи дози.

Когато е приеман във високи дози (над 70 мг/кг) L-триптофан може да предизвика замайване, стомашен дискомфорт, гадене и тремори. По-опасни са страничните ефекти, които се изразяват при едновременен прием с инхибитори на моноамини оксидаза (MAOI), които могат да се изразят в едностранна парализа на тялото (хемипареза), чувство за обезводняване, опияняване и липса на координация. Подобно на триптофана и 5-хидрокситриптофан проявява странични ефекти при взаимодействие с MAOI, а при превишаване на дозите може да предизвика гадене или сънливост.

Приемани в нормални количества, аминокиселините тирозин и фенилаланин не проявяват сериозни странични ефекти. При някои индивиди тирозинът може да предизвика гадене, главоболие, усилен сърдечен ритъм, превъзбуждане и проблеми със съня. Съществува и потенциална възможност да усложни налично състояние на хиперактивна щитовидна жлеза.

Фенилаланинът не се препоръчва при шизофрения, защото може да предизвика отклонения при телодвижението, и при болести като фенилкетонурия, които се отличават с високи нива на фенилаланин в тялото. Някои изследвания предполагат, че високите нива на фенилаланин не са препоръчителни при бременни и кърмещи, защото могат да увредят нервната система на зародиша или новороденото.

GABA също е препоръчвана като сравнително безопасен суплемент. Без да има сериозни странични ефекти в дългосрочен план, при някои индивиди могат да се проявят изтръпване, промяна в сърдечния ритъм, засилване на болката, агресия и нервност.

За разлика от другите популярни добавки, L-DOPA и някои от нейните билкови източници като кавча (Mucuna pruriens) проявяват опасни свойства и могат да предизвикат някои сериозни странични ефекти. L-DOPA може да причини ниско кръвно налягане, аритмия, гадене, болки в корема, дезориентация и объркване, безсъние, агресия, халюцинации при по-високи дози, състояния, близки до стимулантна психоза. Дългосрочната употреба на L-DOPA може да предизвика допаминова дисрегулация, която е особено опасна при болни от Паркинсон. При по-високи дози L-DOPA се отличава и с токсичност.

Препоръчителни дози

Тъй като невротрансмитерите или техните прекурсори могат да проявят нежелани ефекти при превишаване на дозите, е строго препоръчително да се следват указанията на производителя. За невротрансмитерите липсва универсална доза, затова подходът към всеки е индивидуален. При хора със съпътстващи или хронични заболявания е препоръчително приемът им да се следи от лекуващ лекар.

При превишаване на дозите могат да се отбележат гадене, дискомфорт в стомаха, диария или повръщане. Невротрансмитерите, които имат превъзбуждащ ефект е препоръчително да се приемат в ранните часове на деня, тъй като могат да въздействат негативно на съня, ако се приемат късно вечер.

Къде можем да открием невротрансмитери?

Някои от невротрансмитерите, като GABA и глицин, се намират лесно в гамата на по-големите производители на здравословни хранителни добавки. Разфасовките обикновено са на капсули, но при някои марки има такива и на прах.

По-разпространени са прекурсорите на невротрансмитери, като те също се намират в гамите на повечето производители на здравословни хранителни добавки. Сред популярните прекурсори на нашия пазар са ацетил L-карнитин, Alpha-GPC, 5-HTP, мукуна пруриенс, L-тирозин, L-фенилаланин и др.

Невротрансмитерите и техните прекурсори не са чужди за комплексните формули. Много често те са част от комплекси за сън или за нощно стимулиране на хормона на растежа, за учене и мозъчно натоварване, за успокояване, като някои възбуждащи се използват и в предтренировъчни спортни формули.