Антидепресанти

Какво предизвиква депресията?

Оказва се, че няма единна причина за депресията, различни психологически, биологични и външни фактори могат да доведат до това чувство. Състоянието на депресия се разглежда като реакция от загубата на нещо, което е било много ценно в живота на човека. Например, неадекватната родителска грижа или загубата на единия родител в ранна детска възраст, развод или загуба на работа също се приемат за фактори, които повлияват върху устойчивостта на психиката на човека в зряла възраст. При нужда от адаптация към променени социални условия или силна стресова ситуация, съществува голям риск тази личност да изпадне в дълбока депресия. А също така приемът на определени медикаменти или алкохол може да отключи депресия. Важно е да се отбележи, че депресивното състояние не се предизвиква от слабост на характера, мързеливост или липса на воля, а много често то възниква спонтанно.

Какво се случва в нашия мозък?

Депресията е състояние, което предизвиква нарушение в комуникацията между невроните, дължи се на неравновесието на трите вида химични съединения в мозъка (норепинефрин, серотонин и допамин), които предават електрическите сигнали между клетките. Установява генетична връзка, което пък от своя страна не означава непременно, че всеки, който има генетична предразположеност, развива депресия. Съществуват фактори на уязвимост при депресия, които предизвикват особен интерес и са обект на интензивни проучвания от дълго време. Уязвимостта се дефинира като наследена или придобита предразположеност, свързана с повишен риск от развитие на заболяване. Изследвания на д-р Маркус Изинг от Института по психиатрия в Мюнхен показват, че рискът за децата на двама заболели родители също да се разболеят от депресия е два пъти по-голям в сравнение с този при децата на здрави родители.

Данни сочат, че жените страдат от депресия два пъти по-често от мъжете. Нежният пол е по-уязвим поради хормоналните смущения, които са характерни за предменструалния, следродовия и климактеричния период. Според американска статистика всяка четвърта жена и всеки седми мъж поне веднъж в живота си преживяват депресия. Но определено всички расови, етнически и социално-икономически групи страдат от депресия, като пикът на заболяваемост е 25-44 годишна възраст.

Характерни симптоми при депресия

• усещане за безполезност или вина („никой не ме харесва")*
• лесно или безпричинно плачене
• чувство за тъга или емоционална празнота
• усещане за емоционална потиснатост, до степен на невъзможност за плач
• загуба на интерес или удоволствие при заниманието с хобита („нищо никога не става, както трябва")*
• забавено мислене и лоша концентрация
• чувство на постоянна умора
• затруднения при вземането на ежедневни решения
• загуба или наддаване на тегло
• проблеми със съня, особено рано сутрин
• мисли за самоубийство или за смъртта („на никой не му пука, дали ме има или не")*

* - Изследване на психолога Бек (1967 год), който разглежда негативното отношение на хората в депресия към самите себе си, околните и света като цяло.

Когато някои от тези симптоми се появят по едно и също време, с продължителност по-голяма от две седмици и нарушават нормалното функциониране на организма, е необходима професионална помощ.

Видове депресия, познати в медицината

В зависимост от тежестта и продължителността на симптомите се наблюдават следните типове депресия:

• Клинична депресия - симптомите при този вид съществуват през целия ден или почти всеки ден: понижено настроение, спад или загуба на удоволствие в почти всички сфери на живота.
• Дистимия - повече от двугодишно потиснато настроение, намаляване или увеличаване на храненето, ниска самооценка, чувство на безнадежност.
• Маниакална депресия или още позната като биполярно разтройство - преобладават периоди на мания и депресия, като се сменят рязко. При депресивния период се наблюдава потиснато настроение, хората се чувстват много тъжни и обезверени. Те не желаят да вършат нищо, защото това не им носи радост. Докато в маниакалната фаза наблюдаваме един еуфоричен човек, за когото всичко е постижимо. Но понякога е възможно това приповдигнато настроение да премине в раздразнителност, агресия и гняв.

За биполярното разтройство са характерни следните симптоми: повишаване на собствената самооценка, високо самочувствие, намалена необходимост от сън, свръх приказливост, повишаване на целите, прекомерно движение, неразумни и рискови дейности. При тези болни често се налага хоспитализация, за да се предотвратят застрашаващи тях и околните действия.

През последните години популярност добива т. нар. спортна депресия, която може да бъде отнесена към маниакалните депресии. При този вид депресия болните тренират прекалено и фанатично. Те системно се пренатоварват, поддържайки суров тренировъчен режим единствено със силата на волята си. Но с времето спортните резултати се влошават, а болните упорито отказват да променят режима си. При маниакалната депресия се наблюдава и натрупване на бром в организма, като този процес блокира възможностите на черния дроб за самоочистване. Познати са и други типове депресия, които не са така често срещани:

• след - родилна депресия
• сезонно афективно разтройство
• атипична депресия
• хронична депресия
• двойна депресия
• реактивна депресия
• психотична депресия
• кататонна депресия
• ажитирана депресия
• меланхолична депресия

Лечение на депресия

За щастие депресията може да бъде успешно лекувана с медикаменти (антидепресанти, МАО-инхибитори) със съдействието на психолог или с комбинация от двете. Лечението, което лекарят избира, зависи от много фактори, като тежест и вид на симптомите, начин на живот, прием на други медикаменти и др..

Антидепресанти - за разлика от психостимулаторите те активират психичната дейност, само когато тя е патологично потисната. При здрави хора антидепресантите не оказват стимулиращ ефект. При депресивно болни те премахват тъгата, потисността на психиката и моториката и активират волевите процеси. Но не всички антидепресанти повлияват тревожността, която може да бъде изразена при някои депресивно болни.

• Бициклични антидепресанти - представляват инхибитори на обратното поемане на серотонин и норадреналин, не предизвикват тремор при продължителен прием на медикаментите. Представители: Флуоксетин (Прозак), Парокситин, Сертралин
• Трициклични антидепресанти (тимолептици) - едни от най - често използваните лекарства за овладяване на депресивната симптоматика преди няколко години. Действието им се базира на повишаване на концентрацията на два основни невромедиатора - серотонин и норепинефрин, чиято активност е потисната при депресия в определени зони на ЦНС. От особено значение за активността на трициклични антидепресанти, е плазмената им концентрация и характера на депресивното състояние. При тези антидепресанти се наблюдават и някои странични ефекти: сухост в устата, констипация, парализа на акомодацията, а понякога дори обилно изпотяване. Представители: Амитриптилин, Клопрамин, Дезипрамин, Имипрамин, Нортриптилин, Опипрамол, Тримипрамин.
• Тетрациклични антидепресанти - проявяват антагонизъм на адренергичните рецептори, действието им е подобно на това на трицикличните антидепресанти. Представители: Мапролитин (Людомил), Миансерин, Пиразидол

Странични ефекти на антидепресантите

При около 50% от хората, които приемат антидепресанти, се наблюдават неприятни странични ефекти през първата седмица на лечението, но те обикновено са леки и временни. Повлияват се чрез промяна в дозата или смяна на медикамента или с терапия, насочена срещу страничния ефект. Много са случаите, когато пациентите спират да приемат медикаментите поради факта, че не могат да издържат тези неприятни странични симптоми. А внезапното спиране може да предизвика симптоми на отнемане.

• гадене - обикновено изчезва, когато тялото се приспособи към антидепресанта.
• повишен апетит, увеличено тегло - дължи се на задътжането на течности, липсата на физическа активност, както и на премахване на неприятните симптоми на депресия, от което се засилва и апетита.
• странични ефекти в сексуалния живот - включват намаляване на желанието, забавяне на еякулацията и оргазма. При трицикличните антидепресанти се наблюдава еректилна дисфункция.
• лесна уморяемост и сънливост - те са характерни най - вече в началото на терапията (първата седмица).
• безсъние - възможно е, тъй като антидепресанта влива енергия в организма, корто пък води до по - трудно заспиване.
• сухота в устата - това е честа нежелателна реакция на антидепресантите, които имат антихолинергичен ефект, като блокират действието на ацетилхолина. Води до нарушаване на функцията на храносмилателния тракт, като намалява слюноотделянето.
• замъглено виждане - дължи се отново на блокирането на ацетилхолина, което предизвиква сухота в очите.
• запек - често срещан при приема на трициклични антидепресанти, отново се дължи на ацетилхолина, чието блокиране нарушава функциите на стомашно - чревния тракт.
• замаяност - често се среща при трицикличните антидепресанти, тъй като те понижават артериалното налягане, което води до замайване.

МАО-инхибитори на моноаминооксидазата (тимеретици) - в сравнение с трицикличните антидепресанти тези медикаменти намират ограничено приложение, защото имат доста странични ефекти (Cheeze - синдром, хепатотоксичност и са особено опасни за хипертоници). Днес ролята им е поета от по-новите антидепресанти. МАО-инхибиторите са използване предимно при лечение на атипична депресия, при която са на лице симптоми на тревожност, паника, фобии, повишена склонност към сън. Те оказват изразен антидепресивен ефект при манийно-депресивна психоза, ендогенни и реактивни депресии. Представители: Ипрониазид, Моклобемид, Транилципромин

С какво могат да бъдат комбинирани средствата за лечение на депресия?

Антидепресантите и МАО - инхибиторите са медикаменти, които успешно могат да бъдат комбинирани с други вещества, например: болкоуспокояващи средства, витамини от групата В, аминокиселини, хранителни добавки и др. Но, абсолютно недопустим е приемът на медикаменти за лечение на депресия с алкохол, наркотични вещества, стероиди.