Дисбактериоза
Какво представлява и как да я предотвратим?


Чете се за 6 мин.
Често след дълъг курс на лечение с антибиотици може да се появи тежест в стомаха, липса на апетит, неприятни вкус и дъх в устата, гадене, запек, диария.
Причина за тези неприятни симптоми може да бъде последвала след антибиотичния курс дисбактериоза. Какво представлява тя и застрашава ли силно нашето здравословно състояние?
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
В червата на възрастен човек се съдържат около 1014 бактериални клетки с повече от 1000 различни вида бактерии. Те достигат 1-1.5% от общата телесна маса и участват в различни процеси, като храносмилане и мастен обмен, защитават организма от алергии и поддържат имунната му система.
Но когато вследствие на различни дразнители значително намалее количеството на полезните микроорганизми и микробното равновесие се измести в полза на патогенните такива, то със сигурност се наблюдава дисбактериоза.
Какво представлява дисбактериозата?
Дисбактериозата в международната класификация на болестите не е определена като заболяване, а по-скоро като комплекс от неприятни симптоми. Наблюдава се нарушение в нормалния състав на чревната микрофлора, при което намалява количеството на полезните бифидо- и лактобактерии.
Здравите черва на един индивид са колонизирани от голямо разнообразие бактерии от над 1000 вида. Тези бактерии се намират в хомеостаза и поддържат равновесие между полезните и потенциално патогенните бактерии в чревния тракт. Характерно за равновесието е, че не се проявява свръхрастеж на вредните бактерии.
Намиращата се в баланс чревна микрофлора осигурява на човек защита от чужди микроорганизми. Чрез мукозната повърхност на червата, бактериите си взаимодействат с имунната система на гостоприемника, осигурявайки му имунни регулаторни функции, а също и някои метаболитни такива, като разграждане на сложни въглехидрати и образуване на късоверижни мастни киселини.
Едва ли има някой, който да не е чувал за бифидобактериите. Те "обитават" дебелото черво на здравия човек, преработват целулозата и участват активно в синтеза на някои витамини. Тези бактерии спомагат за укрепването на имунитета и нормалното функциониране на храносмилателната система. Тяхното съдържание е над 95%, а намаляването на това количество е сигурен признак за дисбактериоза.
Добре познати са и лактобактериите (лактобацили, млечнокисели микроби) - тяхното съдържание е около 5% от общия брой микроорганизми в червата на човека.
Когато се наблюдава нарушение в чревната бактериална хомеостаза, настъпва дисбактериоза.
Тя бива три вида:
- Загуба на полезни бактерии;
- Свръхрастеж на потенциално патогенни бактерии;
- Загуба на цялостното бактериално разнообразие.
В повечето случаи и трите се появяват по едно и също време.
Изображението в началото на тази статия нагледно представя дисбактериозата. В зелено са обозначени патогенните бактерии, а останалите цветове и форми представляват различни видове полезни бактерии. Вляво наблюдаваме хомеостаза на чревната микрофолора при добро здраве, а вдясно имаме дисбактериоза.
Симптоми на дисбактериозата
При малки деца и възрастни дисбактериозата се изразява в диария, липса на апетит, безпокойство и загуба на тегло.
При възрастните пациенти се срещат и други, по-силно изразени симптоми.
Някои от тях са:
- Запек или продължителна диария, често отделяне на газове;
- Подуване на корема през повечето дни от седмицата;
- Замаяност, тревожност, раздразнение;
- Хроничен лош дъх;
- Недостиг на микронутриенти;
- Неразположение след консумация на въглехидрати, в частност фибри и/или боб;
- Умора, липса на енергия.
Нарушено е общото състояние на организма, зачестяват грипоподобните състояния, кожата губи своя цвят и еластичност, а ноктите стават чупливи.
Кои са най-честите причини за развитие на дисбактериоза?
При здрав индивид полезни и вредни микроорганизми живеят в пълна симбиоза, оформяйки "микробния пейзаж", докато външен или вътрешен дразнител не наруши този баланс. Микробното равновесие се измества в полза на патогенните микроорганизми, които бързо се размножават и проявяват агресия.
Един такъв външен дразнител са силните лекарствени препарати като антибиотици (тетрациклин, сулфонамид и др.), кортикостероиди и цитостатици. Което означава, че не е препоръчително самолечението и безконтролния прием на силнодействащи лекарства.
Твърди се, че при всяка антимикробна терапия е добре да се приемат допълнително витамини от групата В, но това твърдение не е научно доказано. Добра алтернатива се оказват пробиотичните и синбиотичните продукти (научи повече за пробиотиците и тяхната стабилност).
От друга страна, спазването на беден хранителен режим може да доведе до поява на дисбактериоза. Това означава в храненето да преобладават захари и консерванти, алкохол, преработени храни, да се преяжда или пък да не се набавят достатъчно фибри.
С такава бедна диета съществува вероятност полезните микроби да не получат необходимите за тяхното развитие хранителни вещества.
Стресът от съвременното ежедневие, съчетан с нездравословен начин на живот, могат да генерират симптоми, характерни за дисбактериозата.
Прекомерната употреба на синтетично бельо, особено през лятото, освен раздразнение на кожата може да предизвика и сериозни гинекологични проблеми. Тази материя е доста твърда и влияе лошо на микрофлората. Дисбактериоза, бактериална вагиноза и кандидоза са само част от заболяванията, които могат да бъдат провокирани от синтетиката.
С грижа към храненето
За да отшумят по-бързо симптомите на дисбактериоза, а и за да се намали рискът от появята ѝ като цяло, е добре да се обръща внимание върху храненето и най-вече върху неговото качество.
Диетата е един от най-важните фактори, още от раждането на човек, които оказват влияние върху хомеостазата на чревната микрофлора.
Едно изследване (1) сравнява чревната микрофлора на 14 здрави деца, живеещи в селище в Буркина Фасо (държава в Западна Африка) с тази на 15 здрави деца от градската зона на Флоренция, Италия.
Децата от Буркина Фасо се хранят с по-малко мазнини и животински протеин, а в диетата им преобладават храни, богати на нишесте, фибри и растителни полизахариди. Храните са с местно производство – култивирани в близост до селището и са основно зърнени култури (просо, сорго), бобови растения и зеленчуци. Животинският протеин най-често се набавя от пилешко месо и насекоми.
Средното съдържание на фибри в диетата им е 2.26% при 1-2-годишните деца и 3.19% при 2-6-годишните.
Децата от Италия, избрани да илюстрират западния начин на хранене, са близки по възраст до тези от Африка и диетата им е типична за развитите държави.
Храненето им е богато на животински протеин, захари, нишесте и мазнини и бедно на фибри. Средното съдържание на фибри е 0.67% при 1-2-годишни и 0.9% при 2-6-годишните деца.
Разликите в средния дневен калорийния прием са:
- 1-2 г. – 672.2 ккал при децата от Буркина Фасо и 1068.7 ккал при тези от Италия;
- 2-6 г. – 996 ккал за Буркина Фасо и 1512.7 ккал за Италия.
При изследване на фецес пробите и при двете групи деца се открива, че повече от 94.2% от бактериите принадлежат към четирите основни популации – Actinobacteria, Bacteroidetes, Firmicutes и Proteobacteria.
Разликите обаче са в съотношението между тях.
Вид бактерия |
Съдържание при децата от Буркина Фасо |
Съдържание при децата от Италия |
Actinobacteria |
10.1% |
6.7% |
Bacteroidetes |
57.7% |
22.4% |
Firmicutes |
27.3% |
63.7% |
Proteobacteria |
0.8% |
6.7% |
Actinobacteria и Bacteroidetes са в по-голямо количество при децата от Буркина Фасо, докато Firmicutes и Proteobacteria са по-широко застъпени при групата от Италия.
Разликите в разпределението на Firmicutes и Bacteroidetes очертават и големи различия между двете групи деца.
Бактериите от вида Bacteroides имат противовъзпалителни свойства и произвеждат късоверижни мастни киселини, от които организмът извлича полза.
Съдържанието на късоверижни мастни киселини при децата от Буркина Фасо е значително по-високо спрямо тези от ЕС.
Бактериите, произвеждащи тези мастни киселини помагат и да се установи колонизация на потенциално патогенни чревни микроби, причиняващи диария.
Изводите от това изследване са ясн,и и за да помогнем на доброто здраве на чревната микрофлора, има някои основни „правила“ по отношение на хранителните избори:
- В диетата да не преобладават прости захари, преработени храни, консерванти;
- Диетата да не е основана изцяло на месни и преработени храни;
- Да има достатъчно източници на пребиотици (храната за полезните бактерии), като: зеленчуци (чесън, лук, праз-лук, аспержи и др), плодове (банани, ябълки, киви, горски и цитрусови плодове), въглехидрати (овесени ядки, бобови, ечемик, ръж, картофи и др.);
- Да се избират източници на пробиотици – естествено ферментирали и мариновани зеленчуци, млечни култури (кисело мляко, сирене, кефир).
В помощ може да дойде и най-добрият витамин Д - слъчевият витамин има редица ползи, за една от които се смята ролята му в регулирането на хомеостазата на чревния микробиом (2).
В заключение
Споменахме, че правилно функциониращ стомашно-чревен тракт е изключително важен за цялостното здраве и добро съществуване на човек, защото обваща 75% от имунната система на тялото, а неговото здраве пък се влияе от намиращите се в червата бактерии и поддържането на хомеостаза между полезните и потенциално вредните такива.
Дисбактериозата е състояние, което има неприятни симптоми, но и което може да се влияе от изборите, които правим по отношение на храненето си и от начина ни на живот.
Използвани източници
- (1) Impact of diet in shaping gut microbiota revealed by a comparative study in children from Europe and rural Africa, De Filippo C, Cavalieri D, Di Paola M, Ramazzotti M, Poullet JB, Massart S, Collini S, Pieraccini G, Lionetti P
- (2) Vitamin D regulates the gut microbiome and protects mice from dextran sodium sulfate-induced colitis. Ooi JH, Li Y, Rogers CJ, Cantorna MT
- Bifidobacteria: their significance in human intestinal health, Ishibashi N, Yaeshima T and Hayasawa H., Morinaga Milk Industry Co. Ltd., Nutritional Science Laboratory, 5-1-83, Higashihara, ZamaCity, Kanagawa, 228-8583, Japan
- Current understanding of dysbiosis in disease in human and animal models, Arianna K. DeGruttola, B.S., Daren Low, Ph.D., Atsushi Mizoguchi, M.D., Ph.D., and Emiko Mizoguchi, M.D., Ph.D.
- D-r Sara Gottfried MD (saragottfriedmd.com)
- All about probiotics: How to get them from both food and supplements. Ryan Andrews