Дисбактериоза

Често след дълъг курс на лечение с антибиотици може да се появи тежест в стомаха, липса на апетит, неприятни вкус и дъх в устата, гадене, запек, диария.

Причина за тези неприятни симптоми може да бъде последвала след антибиотичния курс дисбактериоза. Какво представлява тя и застрашава ли силно нашето здравословно състояние?

В червата на възрастен човек се съдържат около 1014 бактериални клетки с повече от 1000 различни вида бактерии. Те достигат 1-1.5% от общата телесна маса и участват в различни процеси, като храносмилане и мастен обмен, защитават организма от алергии и поддържат имунната му система.

Но когато вследствие на различни дразнители значително намалее количеството на полезните микроорганизми и микробното равновесие се измести в полза на патогенните такива, то със сигурност се наблюдава дисбактериоза.

Какво представлява дисбактериозата?

Дисбактериозата в международната класификация на болестите не е определена като заболяване, а по-скоро като комплекс от неприятни симптоми. Наблюдава се нарушение в нормалния състав на чревната микрофлора, при което намалява количеството на полезните бифидо- и лактобактерии.

Здравите черва на един индивид са колонизирани от голямо разнообразие бактерии от над 1000 вида. Тези бактерии се намират в хомеостаза и поддържат равновесие между полезните и потенциално патогенните бактерии в чревния тракт. Характерно за равновесието е, че не се проявява свръхрастеж на вредните бактерии.

Намиращата се в баланс чревна микрофлора осигурява на човек защита от чужди микроорганизми. Чрез мукозната повърхност на червата, бактериите си взаимодействат с имунната система на гостоприемника, осигурявайки му имунни регулаторни функции, а също и някои метаболитни такива, като разграждане на сложни въглехидрати и образуване на късоверижни мастни киселини.

Едва ли има някой, който да не е чувал за бифидобактериите. Те "обитават" дебелото черво на здравия човек, преработват целулозата и участват активно в синтеза на някои витамини. Тези бактерии спомагат за укрепването на имунитета и нормалното функциониране на храносмилателната система. Тяхното съдържание е над 95%, а намаляването на това количество е сигурен признак за дисбактериоза.

Добре познати са и лактобактериите (лактобацили, млечнокисели микроби) - тяхното съдържание е около 5% от общия брой микроорганизми в червата на човека.

Когато се наблюдава нарушение в чревната бактериална хомеостаза, настъпва дисбактериоза.

Тя бива три вида:

• Загуба на полезни бактерии;
• Свръхрастеж на потенциално патогенни бактерии;
• Загуба на цялостното бактериално разнообразие.

В повечето случаи и трите се появяват по едно и също време.

Изображението в началото на тази статия нагледно представя дисбактериозата.  В зелено са обозначени патогенните бактерии, а останалите цветове и форми представляват различни видове полезни бактерии. Вляво наблюдаваме хомеостаза на чревната микрофолора при добро здраве, а вдясно имаме дисбактериоза.

Симптоми на дисбактериозата

При малки деца и възрастни дисбактериозата се изразява в диария, липса на апетит, безпокойство и загуба на тегло.

При възрастните пациенти се срещат и други, по-силно изразени симптоми.

Някои от тях са:

• Запек или продължителна диария, често отделяне на газове;
• Подуване на корема през повечето дни от седмицата;
• Замаяност, тревожност, раздразнение;
• Хроничен лош дъх;
• Недостиг на микронутриенти;
• Неразположение след консумация на въглехидрати, в частност фибри и/или боб;
• Умора, липса на енергия.

Нарушено е общото състояние на организма, зачестяват грипоподобните състояния, кожата губи своя цвят и еластичност, а ноктите стават чупливи.

Кои са най-честите причини за развитие на дисбактериоза?

При здрав индивид полезни и вредни микроорганизми живеят в пълна симбиоза, оформяйки "микробния пейзаж", докато външен или вътрешен дразнител не наруши този баланс. Микробното равновесие се измества в полза на патогенните микроорганизми, които бързо се размножават и проявяват агресия.

Един такъв външен дразнител са силните лекарствени препарати като антибиотици (тетрациклин, сулфонамид и др.), кортикостероиди и цитостатици. Което означава, че не е препоръчително самолечението и безконтролния прием на силнодействащи лекарства.

Твърди се, че при всяка антимикробна терапия е добре да се приемат допълнително витамини от групата В, но това твърдение не е научно доказано. Добра алтернатива се оказват пробиотичните и синбиотичните продукти (научи повече за пробиотиците и тяхната стабилност).

От друга страна, спазването на беден хранителен режим може да доведе до поява на дисбактериоза. Това означава в храненето да преобладават захари и консерванти, алкохол, преработени храни, да се преяжда или пък да не се набавят достатъчно фибри.

С такава бедна диета съществува вероятност полезните микроби да не получат необходимите за тяхното развитие хранителни вещества.

Стресът от съвременното ежедневие, съчетан с нездравословен начин на живот, могат да генерират симптоми, характерни за дисбактериозата.

Прекомерната употреба на синтетично бельо, особено през лятото, освен раздразнение на кожата може да предизвика и сериозни гинекологични проблеми. Тази материя е доста твърда и влияе лошо на микрофлората. Дисбактериоза, бактериална вагиноза и кандидоза са само част от заболяванията, които могат да бъдат провокирани от синтетиката.

С грижа към храненето

За да отшумят по-бързо симптомите на дисбактериоза, а и за да се намали рискът от появята ѝ като цяло, е добре да се обръща внимание върху храненето и най-вече върху неговото качество.

Диетата е един от най-важните фактори, още от раждането на човек, които оказват влияние върху хомеостазата на чревната микрофлора.

Едно изследване (1) сравнява чревната микрофлора на 14 здрави деца, живеещи в селище в Буркина Фасо (държава в Западна Африка) с тази на 15 здрави деца от градската зона на Флоренция, Италия.

Децата от Буркина Фасо се хранят с по-малко мазнини и животински протеин, а в диетата им преобладават храни, богати на нишесте, фибри и растителни полизахариди. Храните са с местно производство – култивирани в близост до селището и са основно зърнени култури (просо, сорго), бобови растения и зеленчуци. Животинският протеин най-често се набавя от пилешко месо и насекоми.

Средното съдържание на фибри в диетата им е 2.26% при 1-2-годишните деца и 3.19% при 2-6-годишните.

Децата от Италия, избрани да илюстрират западния начин на хранене, са близки по възраст до тези от Африка и диетата им е типична за развитите държави.

Храненето им е богато на животински протеин, захари, нишесте и мазнини и бедно на фибри. Средното съдържание на фибри е 0.67% при 1-2-годишни и 0.9% при 2-6-годишните деца.

Разликите в средния дневен калорийния прием са:

• 1-2 г. – 672.2 ккал при децата от Буркина Фасо и 1068.7 ккал при тези от Италия;
• 2-6 г. – 996 ккал за Буркина Фасо и 1512.7 ккал за Италия.

При изследване на фецес пробите и при двете групи деца се открива, че повече от 94.2% от бактериите принадлежат към четирите основни популации – Actinobacteria, Bacteroidetes, Firmicutes и Proteobacteria.

Разликите обаче са в съотношението между тях.