Антибиотици

Какво е антибиотикът?

Антибиотик е название с древногръцки произход. Състои се от две части: Anti - против и Bioticos - тези, които са живи, принадлежащи към живота, т.е. медикамент, който се бори с живите микроорганизми. Антибиотикът е химиотерапевтичен медикамент, чиято насока е да въздейства на определен бактериален вид, гъбички и протозоа. Насоките на въздействие са две: пълното унищожаване на културата или влияние на растежа им.

За пръв път антибиотик срещу микроорганизмите са произвели самите микроорганизми. Оказало се, че определени  бактерии изместват други, именно произвеждайки специфични агенти, към които самите производители са резистентни. Това откритие веднага намерило място в съвременната медицина. Сериозен пробив представлява откриването на пеницилина от Флеминг през 1928 г. Това е и първият масово приложен и с доказан положителен ефект антибиотик.

И днес се делят два вида антибиотици: химично добити, като хинолоните, и добити от бактериални култури, като аминогликозидите.

Как ни помагат антибиотиците?

Антибиотикът всъщност е крайно ефективно лекарство. За разлика от другите антибактериални препарати, които са стандартно токсични за живите организми - стрихнин и др. подобни, антибиотикът е "снайперист". В повечето случаи той атакува точно определени бактериални култури, влияе им по предвидим начин и не е пряко токсичен. Тук отново идва деление. Някои антибиотици въздействат на точно определена бактериална група; това са т.нар. тясно спектърни антибиотици. Друг тип влияят на голям брой бактериални видове, т.нар. широкоспектърни антибиотици.

Активността на антибиотика може да зависи от много променливи. С увеличаване на концентрацията му активността спрямо бактериите се увеличава. Активността също може да зависи от реакцията на самите бактерии. Дали те са активни, успяват ли да дезактивират или да изхвърлят антибиотика и прочие.

Най-вече активността му зависи от постоянната поддръжка в организма на ниво - минимум на антибиотика, което постоянно да въздейства на бактериите. Прекалено късият прием също може да доведе до неефективност на въздействието, като при това бактериите могат да "привикнат" към антибиотика.

Какво може да ни причини антибиотикът?

Различните видове имат и различни странични ефекти. Често срещан ефект на антибиотика е т.нар. фотодерматит - дерматитна реакция на кожата на слънчевата светлина след употребата на антибиотик. Такава реакция предизвикват най-често антибиотиците от групата на тетрациклина.

Употребата на антибиотици оцветява трайно зъбния емайл в жълто или оранжево. Алергичните реакции също са често срещани - вследствие на употребата на антибиотици, особено по-продължителна и на широкоспектърни, може да доведе до нарушения на нормалната чревна или вагинална флора, което води до диария в първия и кандидоза (гъбична инфекция) във втория случай.

Тъй като важен елемент от работата на антибиотиците е детоксикацията им от черния дроб и изхвърлянето им през бъбреците, те натоварват тези два органа и приемът им трябва да е съобразен с тяхното състояние. При това организмът следва да разгражда унищожени бели кръвни телца, живи организми и прочие.

Взаимодействието на някои антибиотици (флуорхинолони) с кортикостероиди могат да доведат до поражения на сухожилията. Счита се, но не е доказано, че антибиотиците могат да нарушат работата на противозачатъчните медикаменти. Алкохолът също е много вреден при прием на антибиотици; той дезактивира ензими, участващи при разграждането на антибиотиците; при това някои антибиотици директно реагират с алкохола и могат да доведат до шокови състояния; на други антибиотици алкохолът просто ударно снижава концентрацията.

Злоупотребата

Колко ужасно звучи тази дума... А наясно ли сме, че повечето от нас, които са вземали няколко пъти антибиотици, най-вероятно поне веднъж са злоупотребили и са навредили на организма си повече, отколкото са допринесли? Как се злоупотребява с антибиотик?

• прекалено дълъг прием;
• смесване на антибиотици без ясна причина;
• неправилно дозиране на антибиотика спрямо данните на пациента и нуждите на болестта;
• грешна диагноза;
• неправилно поставено лечение на правилна диагноза - например, лечение на вирусно заболяване с антибиотици.

Вероятно половината човечество все още си мисли, че грипът се лекува с антибиотици. Не. Грипът е вирус, антибиотиците не му влияят. Има и още по-лошо. Много пациенти познават антибиотиците и ги "обичат". За тях антибиотиците се превръщат в плацебо, те не се чувстват доволни от лечението, ако в него няма включен антибиотик, склонни са да го смятат за неефективно, погрешно и дори да го преправят сами. А много лекари са склонни да изпишат антибиотик на такива пациенти, дори и ей така, "профилактично". Видно е, че пациентът има инфекция, тя не е бактериална, но рано или късно бактериална може да се появи, защо да не изпишем и антибиотик, щом пациентът го иска. Колко вредно всъщност е това?

Как лекарствата "убиха" екологията

Нашата храносмилателна система поддържа крехко равновесие на бактериална флора, помагаща за разграждането и обработката на храната. Такива бактерии има и в други наши органи. Антибиотиците, особено широкоспектърните, често унищожават цялата бактериална култура, която после може да се възстанови неправилно или със смущения. Списъкът не свършва тук. Освен прякото приемане на антибиотици има и скрито, не по-малко важно и не по-малко глобално.

Месото, което ядем, е напълно възможно да е третирано с антибиотици. Около 2/3 от антибиотичното производство отива не в аптеките, а във фермите. Да, животните за угояване постоянно получават антибиотици, дори и безпричинно, за да се избегнат заразни заболявания, които повалят цяла популация, както и чисто физиологични неразположености, които биха пречили на животните да наддават.

Но не е толкова страшна концентрацията на антибиотика в месото, което е изцедено от кръв. Страшното е друго. Стандартните антибиотици целят определени белтъци. Бактерийните хромозоми обаче могат в следствие на въздействието на антибиотика да променят белтъка или да не го кодират правилно. Бактерията мутира и предава гена и на други бактерии, които лесно го "разработват".

И в крайна сметка имаме нов вид бактерии. По същество сме създали частично или напълно резистентни групи, усъвършенствани, супербактерии, на които антибиотиците влияят вече слабо или никак. Това се случва постоянно. На практика ние неволно създаваме нови микрокултури в природата и дори сами се заразяваме с тях, чрез месото или друго. Те проникват в природата, срещат се с други бактерии, мутират и създават нови, устойчиви заболявания. Така ние променяме природата в своя вреда и във вреда на живите организми.

Бъдещето на антибиотиците?

Не може да се отрече и полза, която имат антибиотиците. Благодарение на тях микробиологията и медицината са на съвременното ниво. И те имат бъдеще. Разработването на новите видове антибиотици в момента върви в две насоки:

1. Антибиотици, които преодоляват или дори моделират резистентността на бактериите и пречат на бактериите да развият такава;
2. "Живи" антибиотици - култури от бактериофаги (буквално бактериоядци) или бактерии, произвеждащи естествени токсини за други бактерии, които откриват и елиминират бактериите в организма и действат по този начин като изкуствена имунна защита. В това число може да включим и разработките на пробионти, групи, регулиращи или дори изместващи вредните за организма култури.

Разбира се, двете разработки крият много въпроси и скрити проблеми и има още доста път, преди да видят бял свят.

Кога да ползваме антибиотици?

Естествено, когато имаме бактериологично/гъбично или сходно заболяване. Как да разберете? Не можете сами, най-добре посетете лекар, но: Ако носът ви е силно възпален, запушен, оттекъл и това се е случило бързо, вероятно говорим за ринит, който е вирусен или алергичен.

Обикновеният синузит, който не е хроничен, вече може да бъде бактериален по произход, но и там не можете да сте сигурни сами. Ако имате кашлица, секрет от белите дробове, антибиотиците често са безполезни. Заболяването е вирусно. Освен ако нямате твърде тежко заболяване, като бронхопневмония или туберкулоза, където причинителят е бактериален и антибиотиците наистина могат да ви помогнат.

При диагноза настинка и грип в тялото си имате активиран вирус. Антибиотикът не помага. Трябва да подсилите имунната си защита. При възпалено гърло, гнойни сливици, фарингит, ларингит обикновено причинителят е богата бактериална флора и антибиотиците са препоръчителни.

Заболяванията на стомашно-чревния тракт, ако се проявят внезапно, също вероятно са вирусни и с антибиотик само можете да влошите нещата, унищожавайки флората. Рядко там има бактериални заболявания, обикновено говорим за редки, остри и силно заразни инфекции, като холерата. Заболявания на вътрешни органи, особено на бъбреци или черен дроб е крайно противопоказно да се лекуват с антибиотик преди окончателна диагноза, още по-малко самолечение. Повечето от заболяванията на половите органи, в т.ч. гъбички, хламиди, кандидоза, трипер, сифилис и др. подлежат на ефективно третиране с антибиотик. Като в много случаи обаче това третиране може да е и външно.

Заключение

Днес антибиотиците са навсякъде ... и точно там е проблемът. Антибиотиците са полезни и употребими в медицината лекарства. Но в съвременната медицина те са навлезли твърде много и то даже в насоки, в които не могат да са полезни. А антибиотиците имат и вреден ефект. И той все повече напуска човешкия организъм и се пренася в средата. Антибиотиците от лекарства, вредни за организма, започват да се превръщат в инструмент за създаване на "супер заболявания".

Постоянното "обстрелване" с антибиотици в крайна сметка приучава бактериите да се преборват с проблема. Затова нашият съвет е: не отхвърляйте антибиотиците. Но не им вярвайте сляпо. Не ги използвайте и не ги търсете за щяло и нещяло. И когато се налага да ги вземате, проучете: наложително ли е това, има ли друго решение и какви странични ефекти можете да очаквате.

И ако не е наложително да вземете антибиотик, опитайте алтернативата! Желаем ви крепко здраве!