Кратка функционална анатомия на храносмилателната система

От къде минава храната, след като я погълнем?

Как е изградена храносмилателната ни система? Кой орган за какво служи? Накратко за сложния ни микросвят.

Храносмилателна система

Какво представлява стомашно-чревният тракт?

От гледна точка на анатомията, стомашно-чревният тракт е система от тръбовидни органи и телесни кухини, които са последователно разположени по централната ос на тялото.

Какви са частите на храносмилателната система?

Системата има свои обособени анатомични части с различно физиологично предназначение във вътрешността, на които храната се движи и се разгражда. Те се наричат органи на храносмилане и усвояване на храната.

Това са:

  • устна кухина
  • хранопровод
  • стомах
  • дванадесетопръстник
  • тънко черво
  • дебело черво

Какви са комплектите от инструменти на храносмилателните органи?

Храносмилането в различните органи се извършва при специфична киселинност за всеки отделен орган с участието на важна група вещества наречени ензими. Ензимите биват произвеждани от специфични отделителни органи с вътрешна секреция. Те се наричат жлези с вътрешна секреция.

Такива са:

  • слюнчените жлези:
  • стомашните (пристенни и слузни) жлези
  • панкреаса
  • черния дроб (в частта си към жлъчката) и жлъчката

Кои са инструментите на храносмилането?

Най-малките функционални части на храносмилателната система са ензимите и хормоните. Ензимите са катализатори на химични реакции, те са белтъчни комплекси от аминокиселинни вериги, спомагащи за бързото разграждане на веществата в иначе „слабо агресивната” химична среда в тялото. Производството и спирането на производството на ензими, се регулира от хормони. Хормоните са вещества носители на сигнали, които различните клетки тълкуват различно.

Мисли ли стомахът?

Активирането на храносмилателната система, започва още при вида на храната и съзнателното очакване тя да бъде консумирана. Заслуга за това има централната нервна система генерираща импулси от центъра на апетита в главния мозък. Храносмилането се контролира от двата дяла на нервната система – централна и периферна. Те си влияят взаимно, но непряко. Химичното разпознаване на храната става благодарение на „чревния” и в по-слаба степен на главния мозък.

Храносмилателната нервна система се състои от гъста мрежа нервни клетки вградени в стените на всеки неин орган. Мрежата се събира в два централни снопа формиращи чревния мозък. Благодарение на множеството си рецептори този мозък се справя с всичко преминаващо през вътрешността на храносмилателната система. Той е отговорен за плавното и неусетно придвижванена храната, за отделянето на смилателни хормони и подчинени им ензими. Между главния и чревния мозък протича процес на допълване и обработка на информацията събрана от сензорите на нервната система.

Става дума за сложна и лесно нарушима от стресови фактори субординация. В последните години мнозина учени гастроентеролози и биофизиолози, твърдят, че чревният мозък взима повечето решения сам. За момента няма преки доказателства утвърждаващи тази теория.

Любопитно!

Броят на нервните клетки изграждащи нервната мрежа на стомашния мозък надвишава значително този на невроните изграждащи гръбначния мозък...

Използвани източници
  • "Pathophysiology of the Digestive System", Colorado State University

Хареса ли ти?

Сподели с приятели в:

Препоръчани продукти
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 read-later1