Здравословното хранене

Превръща ли се то в част от начина ни на живот?

Здравето е резултат на много взаимносвързани фактори, някои от които зависят от нас, а други - не. Един от факторите, който със сигурност можем да контролираме, се явява най-ефективното и достъпно лекарство, с което разполагаме, а именно храната.

Здравословно хранене

Здравословното хранене най-общо означава да се доставят на организма необходимите количества хранителни вещества - в това число витамини, минерали и фибри. Ключът към здравословното хранене се крие в начина на балансиране количеството на всяка една от хранителните групи в ежедневния ни режим, така че да се чувстваме здрави и изпълнени с енергия." 

Преди няколко дни станах случаен свидетел на следния разговор между приятна млада двойка в още по-приятен ресторант:

  • Той: „Какво ще си поръчаме за хапване?"
  • Тя: „Твърде късно е за въглехидрати, за мен пилешка пържола и салата от свежи зеленчуци".
  • Той: „Аз ще си поръчам салата от боб заради растителните протеини и пържола с месо".

В ежедневието си по-често чуваме подобни разговори и забелязваме хора, прилежно четящи етикетите на храните в супермаркетите. Навсякъде около нас гърмят рекламни съобщения за „здравословно хранене", „здравословни храни", „добър и лош холестерол", „революционни начини за намаляне и поддъжане на телесното тегло" и т.н.

Храната вече не е просто материята, която стои в чинията ни, а храненето отдавна не е просто задоволяване на чувството за глад. Идеята за здравословното хранене постепенно еволюира от налудничавото схващане за ядене на марули и черен хляб до цялостна концепция за поемане на балансиран комплекс от хранителни вещества, станала част от начина ни на живот.

Осъзната необходимост или новата мода на 21 век е здравословното хранене?

Най-точният отговор би бил - и двете. Неслучайно бумът на здравословното хранене се проявява в последните няколко години, когато ежедневието ни е по-натоварено от всякога, хората хвърчат между офиса, жилището и фитнеса, а медиите атакуват зараждащите се потребности с агресивни (в добрия смисъл) рекламни кампании на нов корнфлейкс с ядки или прясно мляко с 0.1 % мазнини.... Крайната цел е формирането на нова потребност - здравословното хранене в отговор на засилената динамика на живота - потребност, появяваща се в резултат на естествените процеси, протичащи в обществото.

В същото време инстутиции и организации стартират провеждането на политика по повишаване на здравната култура и културата на хранене. Хората постепенно започват да осъзнават, че да се яде здравословно е важно, допринася за доброто им здравословно състояние, външен вид и самочувствие.

Кажи ми какво ядеш, за да ти кажа какъв си

Основният отличителен белег на здравословно хранещия се човек е поставянето на хранителната стойност на храната пред нейната вкусова стойност. С други думи в процеса на хранене ръководеща роля има мозъкът за сметка на сетивата. Същевременно гладуването и пълните лишения от определени храни са неприсъщи за здравословното хранене поради опасността от по-късна злоупотреба с „нездравословни" храни.

Простата статистика сочи, че осъзнатото схващане за здравословното хранене е приоритет на определена група хора с общи характеристики. Здравословно хранещият се човек е на средна възраст 23-35 г., с нормално към средно ниво на интелигентност, обичайно с добра професия и образование, води активен начин на живот, има алтернативно мислене и е склонен да експериментира. Обяснението за профила е просто - за да мислиш за здравословно хранене е неоходимо да си задоволил основните си физиологични потребности, да имаш добри познания в редица области и усет към новите неща.

Здравословно хранещият се човек е воден от мотото „Ям, за да живея; не живея, за да ям". Винаги подбира храната си на базата на добра предварителна информираност и внимателно прочита етикетите на храните, които купува. От гледна точка на маркетинга, този вид потребители са благодатна, но същевременно трудна за „спечелване" целева аудитория. Склонността за експериментиране се простира в рамките на предварителната му добра информираност за състава на храните и тяхната хранителна стойност. Следователно важно за тях е да бъдат периодично информирани от големите производители на здравословни и диетични храни.

Лесно и приятно е да се храним здравословно, стига да знаем как.

Моля, дайте своя глас и оценете публикацията, ако Ви е харесала.

Гласувай
43210 6 гласа

Имейл бюлетин

Получавайте имейл известие винаги, когато публикуваме нов материал за Вас. Освен това периодично ще Ви информираме за всичко интересно от света на здравословния начин на живот.

При въвеждане на Вашия имейл адрес ще е необходимо да активирате абонамента си чрез писмото, което ще Ви изпратим. Услугата достига до Вас чрез Feedburner.

1. Winnie / 06.06.2008

Хубава статия, Калинче!
Това, което наблюдаваме през последните години обаче, хич не е за похвала. Тези хора, които “ядат, за да живеят” са в повечето случаи с отклонения(като мене...). Само че сега са измислили ново хранително разстройство - орторексия!
Не е зле да живееш и да се храниш здравословно, само че за тази цел трябва да питаме бабите и дядовците си как става тая работа.

2. Ива Павлина / 06.06.2008

Хубава статия....Но аз като че ли все още не виждам достатъчен брой хора, четящи етикетите на хранителните продукти, а продължавам да си виждам хамбургерите и дюнерите в ръцете на всички, дори и на малките деца, което е ужасно.

Поздравления за статията. Точно на място! Предполагам, че в момента, в който големият процент от хората се почувстват финансово осигурени професията диетолог ще си пробие път, благодарение на услугата семейно планиране на храненето. В развитите икономики това е основната услуга, която диетолозите предлагат. Чак след това идва диетичното (разбирайте, хранене според заболяване) и спортното хранене.  Едно от условията това да се случи обаче, е държавата да въведе регулация върху етикетите - нещо което лобитата на производителите трудно ще позволят. От друга страна, все още няма единна база данни за съдържанието на храните произвеждани на територията на ЕС по подобие на американският модел на USDA. Въпреки всичко оставам оптимист за след 10 години. smile

4. Ivaylo / 06.06.2008

Не ми харесва статията. От нея излиза, че хората внимават какво ядат. И че това идва от информираността им. Ами че то така е от десетилетия вече. От колко време ни набиват в главите колко е полезен маргарина без холестерол.

“Следователно важно за тях е да бъдат периодично информирани от големите производители на здравословни и диетични храни.”

Големите производители се интересуват от печалбите си, а не от здравето на хората.

5. Ива Павлина / 06.06.2008

Има ли все още някой, който мисли, че маргаринът е плезен въобще????!!!!! Не го употребявам от години сигурно!

6. Калоян Янкулов / 06.06.2008

Идеята за статията е доста добра, защото здравословното хранене въобще не е приоритет на средностатистическия фитнес любител. Факт за това е, че класическите фитнес диети в повечето пъти са дори опасни за здравето. Класически примери: яденето на големи количества сурови яйца, поглъщането на тонове търговско мляко и млечни продукти, пълни с вредни хормони и другата противолопожност - приемане на опасно малко калории и краен глад.

Докато българските производители не правят свестни етикети, аз си продължавам моето пещерняшко хранене и избягвам свободно този проблем, защото не купувам абсолютно нищо с етикет.

7. Калина Петкова / 06.06.2008

Благодаря за похвалите и критиките !

Winnie - Да, така е, всеки от нас е виждал тълпите хора на най-различна възраст пред заведенията за бързо хранене. Този бизнес е „присъщ на времето” – процъфтява именно заради забързаните темпове на живот, в които хората почти нямат време да се замислят какво да сложат в устата си...Хубаво е да почерпим опит от тези, които преди нас са открили “здравословния” начин на живот и хранене.

Ива Павлина - Хората, четящи етикетите на стоките са все още малцинство, но правителството се опитва периодично да вкарва програми, формиращи у подрастващите съзнанието за здравословното хранене и се очаква в бъдеще хората да стават все по-информирани и да усетят позитивите на своята информираност. Относно децата - за съжаление информираността не е на достатъчно ниво първо при техните родители, които са отговорни за създаването на първоначалните им хранителни навици, после училищата...Спомням си барчето в училището, където тренирам тае-бо - чипс, вафли, сокове, пуканки и нито една нормална храна...И майките, които възпитават децата си на пейката пред блока с кроасан, меденка и сокчета…

Владо - Да, естествените последици от забързаните темпове на живот са да обусляват именно подобни промени в социално-битов план. Все още в България професиите психолог и диетолог не са особено на почит, но в развитите общества е повече от нормално да имаш личен психолог, диетолог, да посещаваш фитнес клуб и т.н. Производителите инвестират в целенасочени и планирани рекламни кампании, целящи формирането на нови потребности в хората, за да”изтласкат” продуктите си на пазара. В една Германия или Франция например силно развита е тенденцията за т.нар. convenience food- храна, която отнема малко време за приготвянето й - точно това, от което се нуждае ангажирания човек. Ако на етикета пише, че е и здравословна, и се приготвя само за 3 минути - ето ти новия пазарен хит ! Но там нещата са както ти самия спомена законово регулирани, а нарушителите наистина се преследват от закона. Ако се вкара непозволена съставка в храни за деца например, производителят отива на съд. Това смея да твърдя от информация, придобита от собствената ми практика.

Ivaylo - Хората започват да обръщат внимание на това какво консумират, но не би могло да се твърди, че това се е превърнало в нещо типично за ежедневието им. Информираността расте и ще расте със всеки изминал ден. И да, в случая информираността се използва с чисто маркетингова цел от производителите, които абсолютно нормално желаят да увеличат печалбите си. В крайна сметка една от първичните функции на рекламата е именно да информира и създава у потребителя не само желание да си купи дадена стока, а и да пожелае да си купи стока, която преди не е изпитвал потребност да си купи. В това няма нищо ненормално, въпросът е до колко потребителят се държи правилно информиран. И пак стигаме до действащото законодателство за защита на потребителя, търговията, за етикетирането в България и в другите страни в Европа. В Италия например, потребителят знае, че конфитюрът от кайсии, който купува, е произведен с кайсии от “поречието на Дунава”...В България потребителят НЕ ЗНАЕ, че в този конфитюр почти няма кайсии…

Адмирации за положения труд, но според мен статията почти не носи информация, а това трябва да е основната й цел. Само в частта със средностатистическия профил на здравословно хранещия се човек са изброени факти.

Аз не съм видял до сега мързеливото ни, алчно правителство да се е загрижило за здравето на който и да. Тях не ги е грижа за смъртно болни деца, пък да не говорим за дебелия българин/ка. Единствената кампания, която си спомням (не казвам, че няма други) беше на Рош с основна цел продаването на лекарството им Ксеникал.

П.П. Махнете “пържола с месо”, защото едва ли има такава без.

9. Калина Петкова / 08.06.2008

Ради, благодаря за критиките ! Статията наистина не носи голямо количество информация, но замисълът й е именно такъв - да представи малко по-различен и незасегнат аспект от смисъла на понятието “здравословно хранене или eat to live, do not live to eat”. Мисля, че всеки, четящ редовно този форум, има добра базова представа за това що е здравословно хранене, а и вече има достатъчно писани материали, за да повтаряме общоизвестни факти. Идеята беше статията да е едно lifestyle четиво, а не фактологично богат материал.

Относно функцията на правителството за изграждане на здравна култура - темповете, с които това се случва в България, наистина не са впечатляващи, но положените вече основи ще продължат да се надграждат в бъдеще. Нека не забравяме, че протичането на тези процеси, отнема доста време. Това съм искала да кажа. А не че правителството в момента полага достатъчно грижи за здравето на който и да е.

Относно “пържолата от месо” - принципно си прав за забележката, но всъщност така беше написано в оригинала, който дадох за публикация. Идеята ми беше, че господинът от краткия диалог иска много месо, но явно не при всеки четящ се е получил търсения ефект.

Сподели своето мнение
Влезте в акаунта си или си направете такъв за минута, ако желаете да споделите своето мнение.