Фазите на храненето - храносмилане и усвояване
Физиология и етапи на храносмилането
Чете се за 6 мин.
Има ли някой, който да не е чувал, че „ние сме това, което ядем“? Едва ли! Но тази мисъл е едновременно вярна и неточна, защото ние сме по-скоро това, което храносмиламе, абсорбираме и транспортираме до клетките си.
Знаете ли какво се случва с храната ви от момента, в който я поднесете към устата си? Знаете ли колко часа пътува през различните структури на храносмилателната система и какво се случва във всяка една фаза?
Нека разберем, за да подчертаем още веднъж колко е важно да се грижим за доброто храносмилане и оптимално функциониране на храносмилателната система, защото неслучайно стомашно-чревният тракт се нарича „втори мозък“.
Какво ще научиш?
Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.
От храната до микро- и макронутриентите
Оптимално функциониращата храносмилателна система може да смели и усвои около 97% от храната, която ядем, но този процент може драстично да намалее при наличието на различни заболявания на червата, хранителни непоносимости, превес на лоши бактерии в чревната флора и други.
Основната функция на храносмилателния тракт е да извлече важните за организма вещества от храната, да го предпази от вредните микроорганизми, опитващи се да навлязат в кръвообращението и да изхвърли отпадъчните вещества, останали в края на процеса.
От устата до червата или каква е структурата на храносмилателната система
След като сдъвчем храната добре и я преглътнем, тя се отправя на няколкочасово приключение из храносмилателната система. Защо няколко часа? Защото дължината ѝ варира между 6 и 7 м – нещо впечатляващо, особено на фона на човешкия ръст.
Тя започва от устата и завършва с ануса.
Ще разгледаме малко по-подробно следните части от структурата:
- устна кухина;
- хранопровод;
- стомах;
- тънко черво и дебело черво (и техните отделни части).
Храносмилане в устата и хранопровода
Устата представлява входът на храносмилателната система, където храната влиза и се раздробява на по-малки частици чрез дъвченето. Допълнително, с помощта на слюнката, тези частици се разкашкват.
Важно е да се спомене, че в някои случаи малка част от абсорбирането на веществата се случва именно в устата. В нея протича механична и химична обработка на храната. Механичната е посредством зъбите, езика и мускулатурата на бузите и през този етап имаме раздробняване и разкъсване на храната, която чрез слюнката се овлажнява и превръща в „болус“.
Именно слюнката е отговорна за химичната обработка, защото съдържа различни вещества, включително и ензими (например амилаза, малтаза, липаза).
Слюнчените жлези в устата произвеждат около 1.5 л слюнка за денонощие.
И така, хапката храна се сдъвква и формира с помощта на слюнката, след което преминава през гълтача (фаринкс) и навлиза в хранопровода, за да продължи пътя си към стомаха.
Името на хранопровода (esophagus) произлиза от древногръцки език („oiesin” – да носи и „phagein” – да яде) и показва функцията тази част от храносмилателната система, а именно – да транспортира храната от устата до стомаха.
Хранопроводът завършва с еднопосочна клапа, наречена долен езофагеален сфинктер или кардия, чиято функция е да позволява на храната и течностите да навлезат от хранопровода в стомаха, но да попречи връщането им обратно в хранопровода.
Случва се обаче сфинктерът да не се затвори правилно (или напълно) или да се отваря в погрешно време. Тогава се наблюдава гастроезофагеален рефлукс, придружен с чувство на парене, болка, гадене.
Храносмилане в стомаха
Стомахът е мястото, където започва основното смилане на храната. Намира се между хранопровода и тънкото черво. Тук, посредством отделянето на стомашна киселина, хапките се раздробяват до по-малки частици, наречени стомашна каша.
Стомашната киселина има и друга важна функция – да унищожава повечето патогени, които навлизат с храната. Киселинността е висока – по време на храносмилане стойността на pH се доближава до 1.
Любопитен факт е, че празният стомах е много малък, но в зависимост от поетите храни и течности той може да увеличи обема си до 50 пъти и да достигне до почти 4 л вместимост.
След попадане на порция храна в стомаха, върху нея започват да действат стомашният сок и съдържащите се в него ензими. Стомашната мускулатура размесва храната, за да може възможно най-голяма част от нея да влезе в контакт със стомашния сок, по този начин се намалява времето на храносмилане, като същевременно се подобравя неговата резултатност. Стомахът е изграден от 4 слоя, всеки от които е със своите специфики, но заедно отговарят за транспортирането на храната към червата посредством стомашната мускулатура.
Следващата стъпка на храната, вече превърната в каша, е да навлезе на порции в дванадесетопръстника, което се контролира от мускулест отвор.
Това навлизане става бавно, а кашата включва частично смляна храна, вода, киселини и храносмилателни ензими. Времето за изпразване на стомаха варира между 1 и 4 часа, в зависимост от количеството и състава на храната.
Усвояване в стомаха
Усвояването на вещества в стомаха е минимално, но през клетъчните му стени биват всмуквани малки количества от различни минерални соли, вода, алкохол, както и повечето лекарствени медикаменти. Ето защо стомахът може по-скоро да се определи като храносмилащ, а не абсорбиращ орган.
Тънко черво – устройство, храносмилане и усвояване
Тънкото черво се състои от три основни части:
- дванадесетопръстник (първата част след стомаха);
- празно черво;
- хълбочно черво.
Третата част завършва с илеоцекална клапа, която блокира входа към дебелото черво.
Пътят от входа в тънкото черво до илеоцекалната клапа е много дълъг – кашата напредва с около 1 см за минута, а цялото разстояние изминава за периода между 4 и 8 часа.
След навлизане в дванадесетопръстника, хранителната каша (химус) бива подложена на действието на ензими, съдържащи се в сокове отделяни от жлъчката и панкреаса.
Соковете от своя страна се състоят от бикарбонат, липаза, амилаза и протеолитични ензими.
Тънкото черво има силно нагъната вътрешна повърхност покрита от клетки с власинки, което го превръща в превъзходен абсорбционен орган, благодарение на голямата си всмукваща площ. В началото на тънкото черво става усвояването на простите захари и мастно разтворимите витамини, по надолу се усвояват несмлените дизахариди, аминокиселините, мастните киселини, глицерола, след които се всмукват водноразтворимите витамини и жлъчни соли.
Така, докато кашата се движи през тънкото черво, окончателно се смилат белтъци, мазнини и въглехидрати и повечето хранителни вещества се абсорбират.
Следващата фаза на хранителната каша е да постъпи в дебелото черво.
Дебело черво
Подобно на тънкото, дебелото черво също се състои от три основни части:
- сляпо черво (цекум);
- ободно черво (колон);
- право черво (ректум).
Съдържанието, което стига до дебелото черво е от несмилаеми съставки в химуса, водата, както и част от храносмилателните сокове.
Основните съединения постъпващи към кръвния поток през стените на дебелото черво са вода и разтворените в нея йони. Остава отпадъчният материал (изпражненията или фецес), който се изхвърля от тялото. Обикновено това отнема между 12-25 часа (от влизането на хранителната каша в дебелото черво, до изхвърлянето на отпадния продукт).
Това са и основните функции на дебелото черво – едната е да всмуква водата, а другата – да изхвърля изпражненията.
Както можете да се досетите, дебелото черво съдържа най-многобройните и различни на вид бактерии в храносмилателния тракт.
Можем да отличим два вида:
- Разграждащи въглехидратите, които тялото ни не е успяло да смели и усвои (например фибри, олигозахариди и захари). По време на ферментационния процес се образуват късоверижни мастни киселини, които имат положителни свойства;
- Разграждащи протеини, като ензими, мъртви клетки, колаген и еластин от храната ни.
Важно е да се поддържа здравословен баланс на бактериите в червата, за да се:
- попречи на вредните бактерии да вземат превес,
- премахват карциногените,
- засилва имунната система,
- предотвратява алергия и различни заболявания на червата.
Да обобщим
Храносмилателната система извлича основните нутриенти от храните и напитките, след като те попаднат в нея, усвоява необходимите макро- и микронутриенти, и служи като бариера срещу потенциалните вредни микроорганизми.
Храносмилателният тракт започва от устата и завършва при ануса. Този път се изминава от храната/хранителната каша за период между 18-72 часа.
Продължителността зависи от хранителните и двигателни навици на индивида и се намалява, ако се консумира богата на фибри и течности храна (плодове, зеленчуци, ядки, семена, цели зърна, бобови растения и др), както и ако в ежедневието на човек присъства редовна физическа активност.
Храносмилателната система е един дълъг мускулест канал, където се секретират различни течности (киселини в стомаха и алкални течности в червата) и ензими, и в комбинацията им с ритмичните контракции, храната ни се раздробява на по-малки парчета и се придвижва по веригата, докато сложните молекули се разграждат до по-прости.
Здравият храносмилателен тракт е необходим за оптималното храносмилане, усвояване на веществата и доставянето им до клетките, които се нуждаят от тях.
Правилно функциониращ стомашно-чревен тракт е изключително важен за цялостното здраве и добро съществуване на човек, защото обваща 75% от имунната система на тялото, но за съжаление повечето хора често чакат да усетят някакво неразположение, за да се погрижат за своя „втори мозък“.
Използвани източници
- Precision Nutrition
- "Pathophysiology of the Digestive System", Colorado State University