Кортикостероиди

Според своята биологична функция кортикостероидите се разделят на три основни групи:

• Минералкортикоиди - осигуряват електролитната обмяна.
• Глюкокортикоиди - влияят на обменни процеси (предимно на въглехидратната обмяна) и осигуряват защита на организма от стресови ситуации.
• Полови кортикоиди - оказват влияние върху процесите, свързани с дейността на половите хормони.

Кортикостероидите са хормони с голямо приложение в различни области на медицината, и въпреки че са с ясно изразени потенциално опасни странични ефекти, те са високоефективни противовъзпалителни и антиалергични средства с имуносупресивно действие.

Повече за отделните групи кортикостероиди

• Минералкортикоиди

Минералкортикостероидите контролират водно-електролитния баланс в организма, като задържат вода, натриев хлорид и карбонати, и увеличават излъчването на калий и фосфор през бъбреците. Основният и най-активен минералкортикостероид е алдостеронът. Адренокортикотропният хормон стимулира неговия синтез, а ангиотензинът контролира освобождаването му от надбъбречните жлези. При повишени нива на хормона се наблюдава повишаване на кръвното налягане, докато при недостиг на хормона вследствие намаляване на водата и натрия в организма се появява натриев (безвкусен) диабет. Нарушава се рязко електролитният баланс, който е един от най-важните фактори за поддържане на относително постоянно осмотично налягане в организма.

• Глюкокортикоиди

Глюкокортикоидите, влизайки в сложно взаимодействие с хипофизата и задстомашната жлеза, повлияват върху въглехидратната обмяна, като стимулират образуването на гликоген в черния дроб и мускулите, намаляват чувствителността към инсулин и забавят изразходването на гликогенните запаси при гладуване. Дължи се на способността на глюкокортикоидите да поддържат относително нормално ниво на глюкоза в кръвта, като стимулират образуването на глюкоза при процеса на разграждане на белтъците. Освен това, регулирайки процесите на фосфорилиране в организма, те оказват влияние върху резорбцията на глюкоза в червата и нейното използване в тъканите. Заедно с това те участват и в белтъчната обмяна, като подпомагат образуването на гликоген от безазотните белтъчни остатъци, получени вследствие на тяхното дезаминиране. Особено характерно е и тяхното влияние върху мускулната функция. Дефицитът на глюкокортикоиди води до мускулна слабост и извънредно лесна уморяемост. Тези явления обикновено бързо отшумяват при въвеждането на кортизон в организма - един от основните представители на глюкокортикоидите.

Глюкокортикоидите оказват ефект и върху функцията на бъбреците, като потискат обратната резорбция на водата и по този начин играят роля на антагонисти на антидиуретичния хормон на хипофизата. Тези хормони участват и в процеса на филтрация, осигурявайки нормалното кръвоснабдяване на бъбреците.

Глюкокортикоидите силно повлияват възпалителните, имунните и алергичните процеси, ендокринната и централната нервна система. Притежават и десенсибилизиращо действие. Тяхното антиалергично действие се свързва с понижение на синтезирането на хистамин в мастоцитите, с активирането на хистаминазата и хистаминопектичните свойства на кръвта. Намират приложение при лечение на ревматизъм, бронхиална астма, невродермит, кожни алергични заболявания, левкози, автоимунни заболявания, панкреатит.

Основните глюкокортикостероидни хормони на надбъбречните жлези са кортизон и хидрокортизон, като в човешкия организъм Cortisone много бързо се превръща в активния метаболит Hydrocortisone. Hydrocortisone намира приложение като противовъзпалително средство и хормонален агонист. Синтетичните аналози на глюкокортикостероидите се използват главно при лечение на болестни състояния, причинени от хипофункция на жлезите.

Полови хормони

Развитието на половата система зависи изцяло от биологичното действие на половите хормони. Техният синтез се осъществява в половите органи и надбъбречните жлези под контрола на хипоталамусните гонадотропни хормони, лутеинизиращия и фоликулостимулиращия хормон на хипофизата. Половите хормони имат стероидна структура и по отношение на биологичната си активност се разделят на четири основни групи:   

• Естрогени (играят основна роля в половото развитие и функциите на съответните органи у жената).
• Андрогени (стероиди, които притежават активността на тестостерона. Андрогените оказват стимулиращ ефект върху процесите на синтез и обмяна на белтъците, т. е. имат анаболно действие).
• Анаболни стероиди (производни на тестостерона, притежават стимулиращо действие върху синтезата на протеини и мазнини в организма. До този момент няма синтезирани анаболни средства, при които да липсва андрогенна активност, оказваща своите нежелани ефекти при техния продължителен прием, особено в по-високи дози).

Едни от най-често използваните парентерално анаболни стероиди са Nandrolone decanoate и Clostebole acetate, а също и орално активният Methenolone acetate. Последният стероид е много близък структурен аналог на Testosterone. Известно е, че анаболните стероиди намират ограничено приложение при лечение на остеопороза, някои злокачествени заболявания, както и при катаболизъм, причинен от продължително лечение с кортикостероиди.

• Прогестини (съединения от природен и полусинтетичен произход, които притежават активността на прогестерона, хормон, оказващ благотворен ефект върху нормалното развитие на бременността).

До какво води дълготрайната употреба на кортикостероиди?

Преди всичко трябва да се отбележи, че употребата на кортикостероиди трябва да бъде съгласувана със специалист и освен това зависи изцяло от индивидуалните особености на организма и патологичното състояние, в което се намира той. А дълготрайната им употреба с цел постигане на търсения терапевтичен ефект неминуемо може да доведе до сериозни нежелани реакции.

Едни от най-честите странични ефекти са свързани с промяна в метаболизма на индивидите. Нарушава се липидната обмяна, като настъпва преразпределение на мастната тъкан - тя се концентрира в областта на корема и около вътрешните органи, лицето и надключичните области, докато в крайниците се наблюдава редуциране на тъканта. От друга страна, стимулирайки разграждането на белтъци се повишава синтезът на глюкоза, което води до миопатия с прогресивна мускулна слабост, като е възможно и да се достигне до остеопороза, вследствие загуба на колаген и нарушение в калциевата обмяна.

Повишената минералкортикоидна активност, вследствие задържането на вода и натрий, може да доведе до повишено кръвно налягане. А имуносупресивното действие на кортикостероидите предполага и висока чувствителност към инфекциозни агенти като бактерии, вируси и гъбички.

Специалисти твърдят, че продължителната терапия с кортикостероиди може да доведе и до някои вторични нарушения, като раздразнение на стомаха, язва, смущение в месечния цикъл, косопад, замайване, главоболие и конвулсии. Приемани продължително време с различни мазила, тези хормони могат да причинят и окосмяване.

Много важно е да се отбележи, че кортикостероидите са медикаменти, с които не бива да се прекалява. Освен това третирането с тези хормони не трябва да се прекъсва изведнъж. Трябва да се спазва стриктно срокът и дозите, защото дозата е с определен лечебен ефект. А специалисти твърдят, че при използването на кортикостероиди се наблюдава понижение в отделянето на хормони от надбъбречните жлези. Което означава, че постепенното намаляване на дозата ще позволи на жлезите да възвърнат своята нормална секреция.

Използването на кортикостероиди, както и на всички по-сериозни медикаменти, е необходимо да става със задължителна консултация със специалист в областта, защото няма съмнение, че проявата на самоинициатива с последващо самолечение би била абсолютно неуместна и с нежелани последствия.