Остеопороза - невидимата болест

Какво е остеопороза?

Остеопорозата е системно заболяване на костите. Характеризира се с понижена костна маса и променена микроархитектура на костта, водещи до намалена здравина на костта и повишен риск от счупвания. (1–4)⁠

Представлява заболяване на костния метаболизъм, което грози както жените, така и мъжете.

Остеопорозата е изключително сериозен здравен проблем поради това, че е свързана с повишени нива на заболеваемост и смърност сред хората и опитите за нейното лечение по света костват безумно големи финансови средства.

Епидемиологични данни сочат, че в индустриализираните страни, между 9 и 38% от жените и между 1 и 8% от мъжете над 50 години страдат от остеопороза. (5)⁠

Как се стига до остеопороза?

Костите ни, също както сърцето или мускулите ни, са специфичен вид тъкан. Докато сме живи, всяка тъкан в човешкото тяло е в един непрестанен кръговрат от процеси на разпадане и изграждане.

Веднъж формирани напълно, костите подлежат на два много важни процеса – моделиране и ремоделиране. (2,6,7)⁠

При моделирането, в рамките на определена повърхност се случва само едно от следните две неща:

• формиране на костна тъкан;

• ресорбция на костна тъкан.

Формирането на костна тъкан се нарича още и осификация или остеогенеза. При този процес, клетки наречени остеобласти полагат нов слой материал за изграждането на костта.

Противоположно на формирането, ресорбцията на костната тъкан е процес, при който клетки наречени остеокласти разрушават костната тъкан, по този начин отпускайки наличните в тъканта минерали в кръвта.

Ремоделирането от своя страна е процес включващ същите процеси на формиране и ресорбция, но при него не се случва само единият или другият, а се случват заедно, последователно в рамките на дадена повърхност.

Тези процеси обикновено са в различно съотношение в зависимост най-вече от нашата възраст. В ранните години, някъде до около 18-20 годишна възраст, процесите на формиране на костна тъкан доминират. След 20-тата ни годишнина, в продължение на около 10-20 години, формирането и ресорбцията са в приблизителен баланс и оттам насетне ресорбцията започва да поема контрол.

Именно резултатното натрупване на процеса на ресорбция във времето води до намаляване на масата и плътността на костите, които достигайки определено ниво плътност, наричаме остеопороза.

Рискови групи и фактори

За съжаление, никой не е застрахован срещу остеопороза, но някои са по-застрашени от други.

Най-рисковата група са жените в менопауза. Причината за това е най-вече фактът, че при настъпването на менопауза, секрецията на хормона естроген спира.

Естрогенът е изключително важен за костния метаболизъм, както при жените, така и при мъжете. При дефицит на хормона значително се повишава производството на остеокласти, които клетки са основните задвижващи процеса на ресорбция.

Нивата на естроген не са единственият фактор влиещ върху риска от развиването на остеопороза. (8,9)⁠

Други рискови фактори са:

• възраст;

• терапия с глюкокортикоиди;

• наличие на предишни фрактури на костите;

• наличие на предишни фрактури на бедрената кост в семейството;

• тютюнопушене;

• консумация на алкохол;

• наличие на определени заболявания:

  • Ревматоиден артрит;

  • Диабет;

  • Остеогенезис имперфекта;

  • Хипертиреоидизъм;

  • Хипогонадизъм или ранна пременопауза;

  • Хронично недохранване;

  • Недобро усвояване на определени хранителни вещества;

  • Хронични чернодробни и бъбречни заболявания.

Редица научни данни показват възможна връзка между наличието на метаболитен синдром и остеопорозата, но данните все още са противоречиви. Работи се също и по определяне на взаимовръзката между гените, имунната система и заболяването. (10–12)⁠

Макар жените да са основната група хора с повишен риск от остеопороза, заболяването е често много често срещано и при мъжете. По данни на доклад на NHANES, между 3 и 6% от мъжете страдат от остеопороза и между 28 и 47% страдат от остеопения (намалена костна маса, предхождаща остеопорозата диагноза).

Рискът при мъжете отново е свързан както с гореизброените рискови фактори, така и с хормоналните нива - освен на хормона естроген, така и на тестостерона. С напредване на възрастта, нивата на естроген и тестостерон при мъжете намаляват с около 1% на година.

Редица научни изследвания показват, че наличието на остеопороза при мъже над 65 годишна възраст, които имат ниски нива на тестостерон (по-ниски от 200 ng/dl) е два пъти по-високо от това при мъжете с нормални нива на тестостерон (по-високи от 400 ng/dl)(12.3% срещу 6%).

Още по-високо наличие на заболяването се наблюдава и при мъже с ниски нива на естроген (по-ниски от 10 pg/ml) и при такива с нормални (по-високи от 20 pg/ml) – 15.4% срещу 2.8%. (13)

Защо остеопорозата е опасна?

Поради по-ниската костна маса и плътност, основният проблем при наличието на остеопороза е повишеният риск от счупване на костите.

По-младите от четящите вероятно се питат какво толкова може да му е опасното на счупването на кост, но за да се придобие добра представа за проблема, трябва да се поставим на мястото на възрастен човек, над 55-60 годишна възраст.

По-голямата част от възрастните хора са силно обездвижени по принцип и дори и елементарни движения като ставане от леглото или ходене са затруднени при тях.

При повечето възрастни рискът от падане е изключително висок – над 50%. При наличието на остеопороза, всяко едно падане може да доведе до сериозна фрактура. Една от най-честите фрактури при остеопорозата е тази на бедрата и ханша. При подобно счупване, повечето от възрастните хора стават неспособни да се грижат за себе си самостоятелно и грижите за тях трябва да се поемат от друг човек.

Фрактурите могат да бъдат опасни в такава степен, че според наличните счупвания в областта на ханша, водят до увеличаване на риска от смърт през следващата 1 година с между 8 и 36%. (14)⁠

Наличието на фрактура в областта на ханша и бедрата увеличава риска от бъдещи фрактури с 2.5 пъти. (15)⁠

И макар паданията да са основната причина за по-сериозни фрактури, в зависимост от степента на изтъняване на костите, дори и обикновени неща като кихане или неволен сблъсък с друг човек/предмет могат да доведат до контузии.

Остеопорозата води със себе си не само влошено качество на живот (особено в комбинация с друго често срещано заболяване при възрастните – саркопенията (16)⁠), но и реална опасност от смърт. (17,18)⁠

Диагноза

За диагноза на остеопороза най-често се изследва костната плътност (BMD, bone mineral density). (1)⁠

За изследането на костната плътност и маса се използва основно двуенергийна рентгенова абсорбциометрия (DXA), като може да се изследва цялото тяло или само определени части от него – шийката на бедрената кост, гръбнакът (най-вече лумбалната част) или 33% от радиалната кост (предмишницата) .

Оценката от анализа излиза под формата на T-резултат (T-score). При T-score ≤ −2.5 се поставя диагноза остеопороза, а при T-score между -1.0 и -2.5 се поставя диагноза остеопения. За нормална здравина и плътност на костите се смята T-score ≥ -1.0.

Важно е да се отбележи, че диагноза според T-score може да се поставя само при мъже и жени над 50 годишна възраст.

За по-млади мъже и жени се използва Z-резултат (Z-score). Резултат от Z-score < -2.0 се смята за клинично значим. При използването на Z-score не е особено правилно поставянето на диагноза остеопороза или остеопения. Резултат Z-score < -2.0 се интерпретира като “по-нисък от нормалното за съответната възраст”, а Z-score > -2.0 се тълкува като “нормален за съответната възраст”.

Науката напредва и в изучаването на определени биомаркери като средство за диагностицирането на остеопороза и заболявания на костната обмяна. Такива маркери са например маркерите свързани с формирането на костна маса (остеокалцин, алкална фосфатаза, проколаген тип 1 карбокси-терминален пропептид и проколаген 1 амино-терминален пропептид), както и тези свързани с ресорбцията на костна маса (устойчива на тартарат кисела фосфатаза и проколаген тип 1 с-терминална част). Необходима е обаче още много работа в тази посока (19)⁠.

Превенция и лечение

Остеопорозата бива оприличавана като невидима болест най-вече поради това, че симптоми се появяват едва, когато нещата са значително влошени.

Основните препоръки на здравните организации е да се изследват хора над 50 годишна възраст, ако са имали фрактура след навършването на тази възраст или всички хора над 65 годишна възраст, независимо дали са имали фрактури.

Остеопорозата е заболяване, което подлежи на превенция, но препоръките за изследване на толкова късен етап в живота за съжаление намалява значително възможността да бъде избегнато.

Не по-малко важно е да се отбележи фактът, че повечето млади хора не са достатъчно информирани. (20,21)⁠

Препоръките за превенция на остеопорозата са валидни и за лечението и. (22–24)⁠

Намаляване на консумацията на алкохол

Препоръчително е консумацията на алкохол да се ограничи до не повече от 2 единици на ден. (1)⁠

1 единица алкохол се равнява на 10 мл или 8 грама чист алкохол. Отнесено към някои от по-популярните видове алкохолни напитки, 2 единици се равняват на около:

• 500 мл бира;

• 150 мл вино;

• 50 мл твърд алкохол (водка, уиски и други).

Намаляване на тютюнопушенето

Тютюнопушенето увеличава значително риска от остеопороза и получаването на фрактури. Рискът е най-висок при текущите пушачи, но остава повишен дори и при хората, които са спрели да пушат. (1,25,26)⁠

Набавяне на достатъчно витамин Д и калций

Макар много вещества да имат връзка с костния метаболизъм, витамин Д и калцият заслужават особено внимание. (27)⁠

99% от калцият в организма ни се намира в костите, но минералът има ключови роли и в метаболизма на повечето клетки. Когато не си набавяме достатъчно чрез храната, тялото ни е принудено да увеличава нивата на ресорбция в костите, за да си набави от минерала.

Препоръчителното количество калций е от порядъка на 1000 мг/ден както за мъжете, така и за жените. За хора над 70 годишна възраст препоръките са малко по-високи – 1200 мг/ден. Не е препоръчително системно да се приемат по-големи количества от 1500 мг, тъй като от една страна не носят допълнителни ползи, а от друга не е напълно ясна дългосрочната безопасност от по-високи дози. (1,28,29)

Витамин Д също е от критично значение за поддържането на здрави кости, като текущите препоръки са от порядъка на 800-1000 IU/ден. Препоръчително е да се набавя заедно с калция, тъй като е необходим за и подобрява усвояването на калция в червата (30)⁠, макар че според някои данни подобрението е минимално (31)⁠.

От друга страна, само кобинацията от витамин Д и калций, но не и двете поотделно, показва понижаване на риска от падане при възрастни хора, което е от особено значение за тези с диагностицирана остеопороза (32)⁠.

Прием на други хранителни добавки

Мета-анализи показват, че приемът на рибено масло/омега-3 и соеви изофлавони могат да бъдат от полза. (33,34)⁠

Практикуване на тренировки със съпротивление

По принцип всякакъв тип спортна дейност би била от полза, но за оптимална превенция и подобряване при вече налична остеопороза, тренировките със съпротивление са изключително ефективни, тъй като стимулират изграждането на костна маса. Такива са например тренировките с тежести или собствено тегло, като според възможностите могат да бъдат изпълнявани във фитнес зала, в домашни условия или на спортни съоръжения в парковете, където има такива. (1,8,35,36)⁠

Медикаментозно лечение

Горепосочените препоръки са първите, които би следвало да се предприемат, но ако резултатът е незадоволителен, по лекарска преценка може да се прибегне и до медикаментозно лечение. (1)⁠

Одобрени фармакологични опции са:

• Бифосфонати;

• Калцитонин;

• Хормонална терапия с естроген;

• Агонисти или антагонисти на естрогена;

• Тъканно-селективен естрогенен комплекс;

• Паратироиден хормон;

• Блокиране на рецепторен активатор на ядрения фактор капа-В лиганд (RANKL);

• Блокиране на протеина склеростин (37)⁠.

Заключение

Жалко е, че милиони хора по света страдат от заболяване, което лесно би могло да бъде избегнато, ако човек полага поне минимални грижи за тялото си и спазва няколко елементарни препоръки, без да чака ”ножът опре до кокала”.

За съжаление да се мисли за бъдещето, особено 30-40 години напред, не е присъщо на всички, но ако искаме да живеем добре както на младини, така и на старини, подобни размисли следва да бъдат редовни, независимо от възрастта.