Да запазим артериите си активни

Големите кръвоносни съдове в нашия организъм, наречени артерии, със своето "бездействие" много често водят до проблеми със сериозни последствия, които са свързани най-често с отлагането на мастни плаки в съдовете, снабдяващи сърцето и мозъка с кръв.

Нашата страна заема едно от водещите места в Европа по сърдечно-съдова смъртност, а 65% от нея се дължат именно на инфарктите и инсултите. За съжаление обаче, много от факторите, причиняващи неприятните заболявания, са свързани с ежедневните ни вредни навици:

• Наднорменото тегло и заседналият начин на живот без достатъчно физическо натоварване често водят след себе си повишено кръвно налягане и кръвна захар. Специалисти твърдят, че наднорменото тегло увеличава 2 до 6 пъти риска от поява на високо кръвно налягане в сравнение с нормалното за вашата възраст тегло.
• Нарушен мастен профил (високи нива на холестерол и триглицериди).
• Тютюнопушене - пушенето по средно 14 цигари на ден повишава риска от инфаркт и инсулт с 2.5 пъти, а над 25 цигари дневно - до 4 пъти.
• Прекомерната употреба на алкохол - учените позволяват дневно не повече от 70 мл концентриран алкохол или 1-2 чаши вино или бира.
• Неконтролираното кръвно налягане от своя страна повишава риска за получаване на мозъчен инсулт от 4 до 12 пъти.
• Захарен диабет - болните, страдащи от това заболяване, са изложени на 1,7 до 2.7 пъти по-висок риск от сърдечно-съдови заболявания
• Стрес - може да причини повишение на кръвното налягане, а с времето да доведе до състояние на хипертония.

Какво знаем за артериите?

Артериите са кръвоносни съдове, които изнасят кръвта от сърцето към органите и в зависимост от своята големина се разделят на малки, средни и големи. Средните и малките съдове се разполагат между големите стволове и капилярите. Преходът от големи кръвоносни съдове към средни и малки се осъществява без резки граници. Артериалните стени са изградени от три слоя: вътрешен, изграден от плосък еднослоен епител; среден - от съединително-тъканни и от гладко-мускулни влакна и външен - от съединителна тъкан. В стената на големите артериални стволове преобладават еластичните елементи, които образуват добре изразени еластични мембрани. В стените на средните и малки артерии преобладава гладката мускулна тъкан. При тях непосредствено до вътрешната ендотелна обвивка се разполагат звездовидни клетки, от които могат да се образуват или възстановят мускулният и ендотелният слой на стената. А в зависимост от преобладаващата мускулна или еластична тъкан, артериите се разделят на артерии от еластичен тип (големи артериални стволове - аорта и големите и разклонения) и артерии от мускулен тип (средни ималки артерии). В артериите тече аленочервена, богата на кислород кръв. Тези кръвоносни съдове водят началото си от аортата - най-големият артериален кръвоносен съд в човешкото тяло и основен ствол от артериалната система на големия кръг на кръвообръщението.

А какво представлява гимнастиката на кръвоносните съдове?

Така наречената гимнастика на кръвоносните съдове се състои в предизвикано по изкуствен начин разширяване и свиване на артериите, което е възможно благодарение на тяхната физиология - притежават еластичност и богат набор от мускулни влакна, които ги правят подвижни. Известно е, че образуването на топлина в тялото се влияе от температурата на околната среда. Когато се повиши температурата на външната среда, обмяната на веществата в организма намалява, което от своя страна води до намаляване на топлообразуването. При понижение на температурата се наблюдава обратният ефект. Когато организмът се излага на температурни разлики, той търси възможност да запази относителното постоянство на температурата на тялото или т. нар. температурна хомеостаза. На "помощ" идва кръвта, която преминава през кръвоносните съдове.

Когато тялото е изложено на по-високи температури...

При повишение на температурата на околната среда капилярите на кожата се разширяват, тя се зачервява в резултат на по-голямото количество кръв и по-голямата скорост на движение. Колкото по-голямо е количеството на кръвта, което достига до епидермиса, толкова по-голямо е  количеството освободена топлина. Това е една относително полезна система на охлаждане. Например при температура от 22°С до кожата се изтласква около 1 литър кръв, докато при 38°С количеството й достига до 13 литра.

А когато температурите се понижат...

При понижаване на температурите на околната среда се наблюдава обратното явление - кожните капиляри се свиват, при което значително намалява циркулацията на кръв в кожата. В този случай оросяването на кожата може да спадне от 3.5 литра до 0.2.

Какво можем да направим тогава? Отговорът е лесен: затоплянето на тялото до обикновен радиатор или краткото излагане на слънце умножава десетократно притока на кръв към кожата. А след това достатъчно би било само да се вземе колкото е възможно по-хладен душ. Важно е обаче да се запомни, че не трябва тялото да се подлага на температурни шокове. Когато лятото организмът се загрее достатъчно, без, разбира се, да се достига до топлинен удар, е необходимо да се охлади във вана с температура на водата между 25 и 30°С. В обратния вариант - през зимата, могат да се правят разходки с възможно по-леко облекло. Благодарение на съдовата гимнастка организмът се старае да не допусне кръвта да се охлади на повърхността на кожата. След разходката навън е необходимо да се вземе душ с температура на водата около 37-38°С. Полезното действие на съдовата гимнастика не се постига с еднократни упражнения. В идеален вариант се следват комбинациите: топло-студено и студено-топло по три пъти на ден. Задължително трябва да се отбележи, че артериалната гимнастика не се препоръчва на пациенти, вече страдащи от сърдечно-съдови заболявания!

Артериалната гимнастика спомага за:

• предпазване на организма от високо кръвно налягане;
• премахването на мастни отлагания върху стените на артериите;
• подобряване на кръвообръщението на сърцето и мозъка;
• увеличаване на достъпа на кислород до клетките;
• извеждането на токсините от организма.

 ...и все пак:

• хранете се здравословно;
• намалете приема на храна, богата на животински мазнини и холестерол;
• животинските мазнини трябва да са по-малко от 30% от общия енергиен прием;
• заместете животинските мазнини с царевично, фъстъчено или бадемово масло;
• предпочитайте храна, богата на разтворими фибри - боб, грах, леща, овесени ядки, пектин, плодове и зеленчуци, които са особено богати на витамини, минерали и антиоксиданти, които намаляват мастните плаки;
• флавоноидите, които се съдържат в чая, виното, ябълките и чесъна също са силни антиоксиданти;
• ограничете приема на кофеинови напитки за сметка на прясно изцедени плодови/зеленчукови сокове и чай;
• ежедневно се занимавайте с физическа дейност (бързо ходене - 3-4 км, бягане, плуване, каране на колело, сутрешна гимнастика, аеробика...) и измервайте телесното си тегло веднъж на две или три седмици.