Ваксините - залог за или срещу здравето?

Какво е ваксината?

Първите документирани случаи на "ваксинация" произхождат от Китай, където за да преборят смъртоносната едра шарка, медиците са практикували заразяване с дребна, тъй като са установили, че след това болните вече имат имунитет. Изследвания в тази насока водят до създаването на първата ваксина на Луи Пастьор.

Ваксината представлява внасянето в организма на здрав човек на обезвреден агент, съдържащ носител или причинител на съответното заболяване. Ваксините биват моновалентни - срещу едно заболяване,и поливалентни - срещу повече щамове. Ваксината срещу рака на шийката на матката е моновалентна, противогрипните ваксини обичайно са поливалентни. Съдържанието на ваксините най-често е:

• химично или термично убити, но със относително съхранена цялост микроорганизми - ваксините срещу бубонна чума и холера са на този принцип;
• ваксини, съдържащи вируси с намалена вирулентност (жизнени качества) или култивирани вируси (или бактерии) - тези ваксини съдържат опасният щам, но променен или почти мъртъв, лишен от възможността да се разпространява или пък сходни, относително безопасни щамове на вируса - грипните ваксини, жълтата треска и туберкулозната ваксина действат на този принцип;
• токсоиди - дезактивирани токсини, предпазващи организма от реакция като към нормален токсин - такива са ваксините срещу дифтерит и тетанус;
• фракции - отделни протеинови фракции или други ко-агенти, които могат да предизвикат имунен отговор - например, при ваксината срещу хепатит В се добавя протеин от повърхността на вируса, без самият вирус, а при ваксината срещу човешкия папиломен вирус присъства капсиден протеин (от обвивката).

Съвременните ваксини използват някои по-сложни принципи за да действат по-ефективно:

1. Конюгация (свързване) - някои алергени или болестотворни агенти са много слабо имуногенни, не могат да предизвикат имунна активност даже и внесени в организма, тогава те се свързват например с имуноактивен токсин и покрай него имунната активност започва да се проявява и спрямо тях.
2. Рекомбинация - чрез генно модифициране на определени организми могат да се дадат характеристики на други или да започнат да произвеждат допълнителни протеини и токсини. Така се симулира комплексен инфекциозен процес и успоредно с това организмът се стимулира да реагира комплексно.
3. ДНК ваксинация - нов, в момента развиващ се метод. Имитира вирусно действие, ДНК на болестотворен фактор се модифицира да произвежда специфичен протеин и се въвежда в клетката. Клетката започва да произвежда протеина, разпознаван от тялото като опасен,и започва да го натрупва около себе си, провокирайки имунна реакция. Имунната защита на организма реагира остро, атакувайки клетката, унищожавайки протеина, но тя започва да разпознава и болестотворният фактор.

Крайно важно за всички ваксини е ваксинираният да не е носител на вируса или заболяването или пък свързан, подобен вирус; в обратния случай, освен че ваксината няма да има ефект, често последствията могат да са тежки и непредвидими.

Защо да се лекуваме със зараза?

Всъщност ваксината не лекува. Лекува ни собственото ни тяло. Целта на ваксината е друга. Тялото ни има комплекс от "мерки", обозначавани като "имунна защита". Те включват химични атаки, ензимни и хормонални въздействия, изолиране и възпаление около проблемните области и други.

В случая със заразните заболявания въздействията обикновено са комплексни, но най-тежкото оръжие на организма са бели кръвни клетки, "фронтоваци от първата линия", които влизат в директна конфронтация със заразените клетки или болестотворни агенти. Това са белите фагоцитни клетки - "супер героите" на организма. Много, постоянно будни и нащрек, те реагират почти като една на сигналите на организма и най-близките веднага атакуват "врага". Познатите им токсини и болестотворни агенти ги привличат. Те преминават даже и през възпалени тъкани при нужда.

Щом срещнат заразена клетка или опасен агент, те буквално го изяждат. Формират около него изолираща го вакуола и го вкарват в цитоплазмата си, където правят две неща:

• атакуват го химически и се мъчат да го разградят и дезактивират;
• умират и биват пренесени в лимфната система и подготвени за изхвърляне от организма; така те лишават агресора от последната му надежда - да се нахрани вътре в клетката, да прорасте и да я разкъса или пък да я зарази и да изземе жизнените й функции, принуждавайки я да му синтезира белтък.

Никой враг, попаднал в полезрението им, няма шанс, а и те атакуват по много и са подпомогнати от доста други системи и ензими в организма. Проблемът е попадането в полезрението им. Майстори на "партизанската война" срещу фагоцитите са например вирусите. Те влизат в нормална клетка и я принуждават да произвежда модифициран протеин, който изгражда вируса. Имунната система не разпознава измамният, сякаш свой процес и вирусът се разраства и атакува много клетки преди първото разпознаване на проблема. А и разпознаването не винаги е точно, често се атакува само произвежданият протеин или дори се атакува неправилен агент, водещ до автоимунна реакция на организма.

Тоест проблемът е в разпознаването. След като разпознаят веднъж агента, имунните телца на организма "се състезават" да стигнат до него, ако той се появи пак. Тук е ролята на ваксината. Тя подава на имунната система латентни вируси и бактерии, "маркирани" по подходящ начин, за да бъдат разпознати. След това битката е предрешена.

Този процес има още една особеност. Да я наречем "имунна памет". Веднъж маркирани от имунната система, вирусите не остават така завинаги. Идентифицирайки нови имуностимулиращи агенти, с времето имунната система "забравя" старите, неактивни агенти и отново губи умението да ги идентифицира. Това определя и срока на влияние на ваксините. Обикновено той е между една и няколко години, като зависи от много неща и не е абсолютен.

Ваксината - какво да знаем?

Нормално ваксината е най-активна даже не година или повече, а няколко месеца след ваксинацията, след което ефектът й намалява. За по-дълги периоди говорим за остатъчно влияние, не за 100% защита. Това означава, че или периодично трябва да се реваксинираме, или да използваме ваксина за сезонни заболявания с епидемиологичен характер - като грипът. Добре, но вирусите например имат една съществена особеност. Те мутират.

РНК вирусите мутират по-бързо от ДНК вирусите. Но на практика всички мутират. Това е техният отговор на имунната атака. Веднъж мутирали, те вече отново са неразпознаваеми за организма. СПИН-ът например е супервирус. Разпространявайки се бързо и заразявайки важни за имунната защита клетки, срещу които имунната система трудно реагира, той освен това и мутира. Мутира неспирно и постоянно и след всяка атака на имунната защита даже и да е загубил някои от позициите си, в другите е мутирал, станал е неуязвим и отново се развива. Затова и всички ваксини срещу него бяха обречени. Малко след като е приложена, ваксината вече не действа. Но какво е положението при по - масовите вируси, да кажем грипа?

Грипът също мутира. Той има именно РНК за антиген. Установено е, че при всеки грипен сезон той мутира "обновяващо" (т.е. спасително за него) поне по веднъж. Това значи по два пъти всяка година - минимум, ако смятаме зимата в двете полукълба. Това се нарича антигенно течение (дрейф) на грипа. Още една негова особеност е налице. Той може да действа съвместно с други вируси в една и съща клетка. В следствие на това се получават качествено нови протеини, с които вирусът се "облицова". Това пък се нарича антигенно отместване.

Това означава - минимум по няколко нови щама всяка година. И колкото повече стават щамовете, толкова повече се ускоряват мутациите. А какво се случва с ваксините? Световната здравна организация твърди, че мутациите се следят и се включват постоянно в новите ваксини.

Случвало ли ви се е да се ваксинирате и да прекарате грип?

Вероятно има много такива хора. Какво следва задължително да се направи за една ваксина:

1. Да се изолира, анализира и идентифицира вирусът - в зависимост от случая може да трае от часове до месеци или дори години.
2. Да се създаде безопасен щам или неактивен щам, който да бъде внесен във ваксина така, че да бъде "познаваем" за имунната система - няма да се ангажираме с конкретен срок.
3. Да се направи проба върху опитни животни, да се опита да бъдат заразени и да се изчака за странични реакции и взаимодействия - вероятно поне месец време.
4. Да се изпробва ваксината на доброволци, като се изчака за странични ефекти, но се и провери податливи ли са те на заразяване.
5. Да се изпробва ваксината в ограничен кръг, контролирано - например болница и да се изчака резултатът.
6. Да се регистрира и патентова ваксината, да се произведат промишлени количества от нея и да започне световен износ.

Даже и ако има механизъм всички мутации на грипа в рамките на годината да се предвидят, възможно ли е този процес да се повтаря ефективно няколко пъти годишно и да преварва вируса? Очевидно не. Което означава, че ваксината не е срещу този вирус. Което не е болка за умиране, тъй като например при грипа има два основни активни протеина; по принцип не мутират и двата, даже и единият да мутира, другият се открива от имунната система и вирусът пак частично се унищожава; заболяване ще има, но ще премине по-леко. Обаче ваксините носят и риск.

Опасност от ваксините или световна конспирация?

Е, със световната конспирация няма да се занимаем подробно. Само ще споменем, че много държави считат САЩ за създател на вируса на СПИН и на няколко подобни свръхопасни вируси(създадени като биологично оръжие) и считат, че те са разпространен сред населението именно чрез ваксинация, под формата на т.нар. "хуманитарна помощ".

Такива "биологични опити" няма как да бъдат абсолютно изключени, но са крайно невероятни. Това в мирно време означава геноцид и акт на война, а следите и уликите са безспорни.

Напълно възможно обаче е друго. Мощни фармацевтични компании, използвайки нуждата на населението във връзка с нахлула епидемия, да пропускат на пазара все още експериментални и недобре проверени ваксини, които предпазват слабо или никак, а вместо това съдействат за мутацията на щамовете.

Дали се случва? Вероятно да. Много е трудно страна от третия свят ефективно да провери гигантска мултинационална корпорация и тайният й, патентован метод на работа. Основният довод против ваксините на учените - противници на тази практика е, че всъщност тестовият процес на новите ваксини е крайно неадекватен и твърде еднотипен, при условие че често се касае за съвсем различни болести.

Няма да ви показваме и ужасните картинки, с които гъмжи Интернет - като например страничните ефекти на ваксинацията срещу ваксинията(наименувала медикаментите), на ваксината срещу дребна шарка, ракови образувания и гангрена в следствие на ваксинации и др. подобни. Само ще кажем, че повечето от тях касаят времето на първите ваксини, неспазени изисквания за безопасност при ваксинация, както и някои неуспешни опити от миналото. А неуспешни ваксини е имало. Днес обаче като че ли сме по - наясно какво правим.

Именно защото сме по - наясно, е добре да правим и равносметки. Ето някои примерни факти:

• При преглед на 1600 случая на морбили в Квебек, Канада, между януари и май 1989 г. се установява, че 58% от разболелите се деца са били ваксинирани. Американските центрове за контрол и профилактика на заболяванията (СОС) съобщават за случаи на заболели в 100% ваксинирани популации.
• Изследване, публикувано в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" от 1994 г., показва, че над 80% от децата над 5-годишна възраст, които са се разболели от коклюш, са били имунизирани според протокола.
• През 1989 г. в Оман избухва най-големият до този момент взрив от полиомиелит шест месеца след имунизационната кампания, като 98% от разболелите се са били ваксинирани.
• През 1986 г. при епидемия от коклюш в Канзас 90% от всички 1300 разболели се са били ваксинирани. През 1993 г. при подобна епидемия в Чикаго разболелите се ваксинирани са били 72%.
• Според данни на CDC всички случаи на полиомиелит в САЩ между 1973 и 1983 г. с изключение само на няколко внесени отвън, са били предизвикани от ваксинациите.

Списък безкраен. С едно общо нещо. Явно ваксините не дават очакваната защита срещу заболяването.

За съжаление това ще бъде трудно. Освен ако не желаем да се самобичуваме. Най - вече защото едва ли има световен заговор. По - скоро световна, включително и наша лична безотговорност. Една ваксина може да не действа поради твърде кратък период на действие, поради недобре дефиниран за имунната система антиген, поради мутация на вируса, поради взаимодействие с други вируси и заболявания или просто да не е създадена добре и достатъчно трайна. Но всичко това трябва да се тества и проверява. Иначе просто няма смисъл. Само риск.

А то не се проверява. Липсват компетентност, липсват технологии, липсват пари. Е да, ще кажете вие, но ето че това ако се прави, ще забави страшно много процеса и на масовите заболявания няма да може да се отговори с ваксини.

Да, обаче масовите заболявания не са непременно вредни. Леките заболявания, с положителна прогноза и без лечение сами по себе си имат имуностимулиращ ефект и създават по - дългосрочна "имунна памет". А внесените наготово антигени привикват имунната система наготово да получава информация, нещо което тя не може да има непрекъснато.

Без да намесваме факти ,че вирусите представляват природен регулатор и имат значение в еволюцията на живите организми. Масовото и модерно бълване на ваксини явно е неефективно.

Какво е заключението?

Единственият начин да регулираме ваксините е да регулираме потреблението. Ваксината не бива да се превръща в мода и телевизионна реклама. Ваксините могат да бъдат полезни, с тях са преодолени редица опасни заболявания. Но могат да бъдат и безполезни, както видяхме, особено ако се бълват през ден. Не бива да поддаваме на изкушението да ги купуваме под влиянието на медийна реклама или медиен страх. Нека ги купуваме и използваме съвестно, нека добре се запознаем с рисковете и успеваемостта им и да ги използваме, когато наистина имаме нужда или сме изложени на сериозна опасност.

И още нещо: стероидите сериозно променят работата на имунната система в една или друга посока. След стероиди имунната система не реагира по нормалния начин. Комбинация от стероиди и ваксинация може да е крайно опасна!