Търсим начин да спасим кученце

Здравейте!

Вчера по едно стечение на обстоятелствата спасихме улично кученце от сигурна смърт. Майка му умряла, бездомният му собственик го връчил на някакви деца, които смятаха да го оставят в храстите край езерото в Дружба.
Въпреки огромното ми нежелание, реших, че не мога да си позволя да го игнорирам и го прибрах у нас. Изкъпахме го, обезпаразитихме го и ги нахранихме. Тази сутрин го закарах в единствения приют в/около София, който уж взимал бебета - Анимал Рескю в Долни Богров. Да, ама не - имали гана и били под карантина. Изкуших се да им го оставя в ръцете и да си тръгна, но реших, че така ще му подпиша смъртната присъда. По-късно познат ветеринар ми каза, че ганата в приюта е постоянна - идеята е да си имат оправдание да си подбират кога и колко кучета да взимат, а всъщност да прибират разни фондове. Така или иначе далаверите на така наречените защитници на животните малко ме вълнуват. Въпросът е, че точно когато потрябва, Анимал рескю са всичко друго, но не и спасители на животни.

Обадждах се и в Екоравновесие, както и в приюта им в Сеславци. Посъветваха ме утре да подам сигнал до “ловния екип” - така се изразиха. Най-образно си представям какво ще направи ловният им екип с беззащитно и зависимо от грижи същество - надали ще стигне живо до приюта. В крайна сметка обаче ако до няколко дни не намеря друго решение, вероятно ще прибягна до тях.

В тази връзка търся други варианти. Животинчето е в добра форма, здраво, на видима възраст около месец. Вече е отбито - яде каша от мляко и разкисната кучешка храна от купичка. Ако някой има желание да го вземе, давам го веднага и с удоволствие. Можете да помогнете и с идеи за други приюти или зоомагазини, където няма да го убият на момента, а поне ще му дадат шанс да бъде осиновено.
Прилагам и снимки.

Боби, то това кученце вече си е намерило собственика, ако питаш мен. Ти си най-сигурния му шанс да остане живо. Ако имаш село, дай го там на вашите да го гледат. Първите 2-3 месеца са от особено значение за кученцето и за оформяне връзката му с човека.

Боби, то това кученце вече си е намерило собственика, ако питаш мен. Ти си най-сигурния му шанс да остане живо. Ако имаш село, дай го там на вашите да го гледат. Първите 2-3 месеца са от особено значение за кученцето и за оформяне връзката му с човека.

Няма как да си го оставя - нито има къде или при кого да го дам на отглеждане, нито пък у нас в апартамент с две деца и възрастно куче може да се получи работата. Трябва да си намери място и то скоро, защото иначе усилията отиват по дяволите.

Между другото, кученцето е женско - май забравих да пиша по-горе.

Еее да му се не види!!! Ако бях видял темата по-рано можеше и да успея да намеря дом за това пале. Нашите на връщане към Стара Загора можеше да го вземат. Баба ми на село щеше да се зарадва и на драго сърце щеше да го приюти, и да сe грижи за него. Много ме е яд значи :(

Аз ще поразпитам познати. Дано някой има желание да го приюти.

Друг вариант, който можеш да използваш е да пуснеш обява в olx. Може да се намерят добри стопани да го приемат.

Ако можете, направете й албумче със снимки във фейса и ги постнете на стените на всички природозащитни организации, за които се сетите.
Във Варна знам за тези:
- Animal Hope Bulgaria - Varna - https://www.facebook.com/animal.hope.bg?fref=ts
- ANIMAL HOPE VARNA - https://www.facebook.com/animal.hope.varna?fref=ts
- Animal Help Varna - https://www.facebook.com/A.HELP.V?fref=ts
Предполагам, че и в София има такива.
Има шанс някой да си я хареса за другарче, или поне някоя организация да я поеме в приемен дом.
Късмет!

@DSD: Готов съм да запаля колата и да им го закарам примерно до средата на пътя. :) Хем ще се разходя до Пловдив примерно. То това даже не е средата за тях.:) Може да измислим нещо за другия уикенд, ако баба ти наистина има желание да го вземе.

@Злати: Благодаря за идеите!

Не ползвам ФБ и не възнамерявам да започна да го правя заради това. Може би ще помоля някой да ги качи.
Ще намерим решение на проблема по един или други начин.

Имало е и друга възможност - да си остане в храстите при езерото край Дружба. За кучетата е характерно, че която и да е кучка може да започне да лактира с цел да отгледа малките в случай, че на майка им се случи нещо. Това явление е наследено от вълците и е в помощ на запазването на вида. Може би кутрето да е имало все пак шанс и там.
Преди няколко години братовчед ми ми даде кученце да го гледам. Искаха го и от друго място, но аз избрах да не го давам, смятайки, че при мен то има шанс за по-добро бъдеще без бълхи, болести, недохранване и опасност от нараняване от други кучета или хора. Така и стана - започнах да се грижа за него, докато в една есенна сутрин се събудих, за да видя, че е отровено от съседа. Ако го бях дал на другото място, може би до ден днешен щеше да е живо и здраво. Както са казали - Човек предполага, Господ разполага. Ами ако го дадеш на някой, който ще го върже под коша на село и ще го храни с кори от хляб и каквото остане от храната на кокошките (познавам и такива случаи)?

Имало е и друга възможност - да си остане в храстите при езерото край Дружба. За кучетата е характерно, че която и да е кучка може да започне да лактира с цел да отгледа малките в случай, че на майка им се случи нещо. Това явление е наследено от вълците и е в помощ на запазването на вида. Може би кутрето да е имало все пак шанс и там.
Преди няколко години братовчед ми ми даде кученце да го гледам. Искаха го и от друго място, но аз избрах да не го давам, смятайки, че при мен то има шанс за по-добро бъдеще без бълхи, болести, недохранване и опасност от нараняване от други кучета или хора. Така и стана - започнах да се грижа за него, докато в една есенна сутрин се събудих, за да видя, че е отровено от съседа. Ако го бях дал на другото място, може би до ден днешен щеше да е живо и здраво. Както са казали - Човек предполага, Господ разполага. Ами ако го дадеш на някой, който ще го върже под коша на село и ще го храни с кори от хляб и каквото остане от храната на кокошките (познавам и такива случаи)?

Това наистина е страшно ;(

Камене, така е - човек никога не знае какво може или е могло да се случи. Все пак работим с вероятности и така определяме действията си - ако тръгна да пресичам улицата на червено, може да не ме сгази кола, а има шанс да мине през мен дори и на зелено, но все пак шансовете за тези две събития не са равни. :)
Същото е и с оставянето на кученцето в храстите - да, би могло да оцелее, но по-вероятно щеше да е да умре, незабелязано от никого.
Така или иначе това са хипотетични разсъждения - взели сме го при нас и в момента е добре. Опитваме се да му намерим подходящ дом и поне да му дадем възможност да живее. Дали ще се случи, както искаме, никой на този свят не може да гарантира. :)

Кученцето вече си има нов дом и семейство. Дано да сме намерили подходящите хора за малкото същество! Децата бяха започнали доста да се привързват, но ще го преживеят.
Благодаря на всички, които се отзоваха!