Фермерски пазари - "за" и "против"

Премествам няколко мнения от дневника на Теди.

Аз, такова, си тренирам редовно по схемата. Както планирах, така и добавих кростренажор 3 пъти седмично. Скоро щяло да има промяна :)

Диетата нещо не ми върви особено и все ми се яде сладко, но се старая, кога с успех, кога без. Вчера едни фурми, днес шоко почерпки със закъснение от колеги по повод вчерашния празник.... Ако падна под 80 кг. до края на годината ще си е живо чудо на чудесата. Трябва да се надъхам и да си изтупам от прахта мотивацията. Клипчетата в youtube са адски тъпи на тази тема - лозунги, празни думи, изтрити от смисъл някакви там обръщения, сглобени кадри от филми, абе нищо не ме грабна и вдъхнови. Другаде трябва да търся и да се присетя отново за какво го правя.

Продължавам да чопля бавничко на тема градинарство. Много съм впечатлена от този материал, който изчетох на почивки по трамваите. Повдига доста въпроси за храната, която достига до трапезата ни. Тепърва ще прегледам и сложените линкове. Част от филмите съм ги гледала, но може да повторя.
Статията е напоена от идеализъм и добри намерения, което ми допада, но до колко работи на практика частта за хранителните кооперативи, смятам да проверя лично още тази събота. Ще взема да се разходя до пазара на Римската стена да видя отблизо производителите, какво предлагат този сезон, какви цени са сложили, как и дали мога да се включа в кооператива. Не ми е чак толкова далече. Ако е приятно времето мога и пеша да се разходя до там след фитнеса.

Всъщност по отношение на храната в материала не се казва нищо, което да не сме обсъждали и дъвкали доста тук, а за ангажирани семейни работещи хора в градска среда идеите за изход от ситуацията са откровено наивни и неприложими. Друг е пътят - да приемем, че цената има значение и че е справедливо да платим за чисти, хубави домати (умишлено не използвам термина “био”, защото е изцяло маркетингов) поне толкова, колкото за пълно с антибиотици и кленбутерол свинско, а да не изхождаме от презумпцията, че цената трябва да зависи само от типа на продукта, но не и от произхода и начина на производството му.
Така или иначе ако имаме средства, можем да подбираме. Ако нямаме, можем да избегнем най-очевидните отрови. Важното е да правим информиран избор и да знаем какви компромиси правим и защо. Точно в това е проблемът - 90% от хората, които познавам, изобщо не осъзнават какво правят със себе си, като консумират транс мазнини или продукти с високо съдържание на захар и сол например. А именно тези 90% от хората определят търсенето. Ако има търсене за качествени продукти, ще има и повече предлагане - пазарните механизми са достатъчно прости.
Това ще рече, че пътят не лежи в това всеки да се спасява поединично и да си отглежда сам храната - това няма как да се случи в достатъчно големи мащаби, за да има значение. Решението е в образованието и в натрупването на достатъчно голяма, критична маса потребители, които искат да се хранят здравословно и са готови да плащат за това. Така и само така ще има достатъчно икономически стимули за производителите, за да запълнят те тази пазарна ниша. Като казвам критична маса, нямам предвид 50% от населението, а по-скоро нещо като 20.

Много ясно, че не можем сами да си отгледаме цялата храна, аз лично мисля да опитам с два реда домати догодина :)

По отношение на пазарите не мисля, че среща един път седмично директно с производители е чак толкова неприложимо :) Пък и тези хора на въпросния пазар уж са подбрани. Не е като да не им е проверена продукцията. Интересно ми е каква цена са сложили, за това ще отида да видя лично за какво става въпрос.
Критична маса потребители от 20% скоро не виждам как ще има при липсата на адекватно образование и настоящите доходи в страната. Все си мисля, че точно наивните хора, които са и малко идеалисти ще положат началото.

Пък и тези хора на въпросния пазар уж са подбрани. Не е като да не им е проверена продукцията.

Ахахахахаха, спри, преди да се задавя от смях.

Що, какво обърках?

Преди години помагах като продавах на пазар селскостопанска продукция на мои роднини. Отиваш на пазара, наемаш сергия и кантар, идват от лабораторията, взимат ти малко от продукцията напосоки, правят анализ, носят ти бележка с резултатите и ако си в норма залепяш я гордо и започваш да продаваш. С това ми се изчерпват знанията за това как може да се включи някой на обикновен пазар.

А тук става въпрос за Хранкооп София. Производителите минават цедка преди въобще да се появят на въпросния пазар, който се организира в точно определено време и час. Уж не обработват с химикали и пестициди и всеки е довел някой с препоръка.

Смея да кажа, че изобщо не става така.
Проби не се вземат и  НЯМА  как да се вземат, при положение, че едно изследване на пестициди е около 600 лв. - САМО ЕДНА проба. При нас примерно има само 2 пробонабирания (тоест 2х1 проби) годишно на случаен принцип. За София може да са 1-2 повече. Производителят по желание може да си изследва продукцията за себе си, но съм категорична в опита си, че лабораториите винаги получават отрицателен резултат.
При много добро желание и възможност на дирекцията, може да мине инспектор на качеството на пресни плодове и зеленчуци, който да провери имат ли фактури от борсата, от която са ги купили - почти НИКОЙ  няма - и да напомни на търговците да пишат произход и клас на стоката на етикета. Нищо повече. Пресните плодове не са високорискови и не изискват контрол като останалите храни.
Просто не знам за каква цедка говориш. Ако говорим за общински пазар или битак или сергийка, достатъчно е да си платиш мястото на сергията към пазара/ общината, при нас е 5-10 лв.  и си продаваш каквото имаш.

За Хранкооп не знам как процедира- ако е био пазар, има си сертифицирани частни организации, които следят за спазване на правилата на био земеделието.
Ето тези http://bioregister.mzh.government.bg/front/controllers

Ето тук има регистър на всички био производители.
http://bioregister.mzh.government.bg/front/operators

Това беше доста полезна информация, мерси!
Чудя се, обаче, какви изследвания ни правиха на продукцията преди около 20 години на зелето. Беше задължително.

Мисля, че трябваше да започнеш с изречението ” преди 20 години” и сама щеше да си отговориш. Сега анализите са доста по-напреднали, но пък са скъпи. Може и сама да занесеш проба да си изследваш, ако имаш излишни пари. 

Значи - тази (без)контролност е за родна продукция и продукция от ЕС - тъй като във всяка държава в ЕС уж се спазват еднакви норми. От време на време се правят проби на зеленчуци , внос от трети страни извън ЕС.  Но това е капка в морето. Такъв е законът едвам се побираме в него. За щастие всичката друга храна се проверява всеки месец по различни показатели - анализите са по 5 листа. Напитки и готови храни. А животинските продукти от мляко и месо също имат свой сериозен контрол за хигиена и безопасност.

Освен това по големи празници се правят извънредни проверки и все нещо се хваща.
Винаги на разположение е сайтът на БАБХ и горещият телефон, така че всичко зависи от ангажираните потребители.

Само едно нещо ще кажа - почти всяка година карам на “Тия хора от пазара” от нашите домати, краставици и каквото имаме друго през съответната година. Сама си прави сметка кое колко е проверено. По-вкусно е със сигурност от “гумените плодове” де :)

Аз това казвам- не се проверява. Няма закон, който да изисква  да се проверява всеки производител. То няма и хора за това.
Има само контрол на качеството -  тоест да има документ за произход - фактура, сертификат за съответствие на качеството (т. е първо, второ, екстра) - за търговци, или регистрационна карта на земеделски производител - за производителите.

Т.е. някой ако се натрови, поне евентуално да разберат от къде му е дошло.

Да, общо взето. :)
(Моето мнение по никакъв начин не изразява официално становище на министъра на земеделието и храните и на изпълнителния директор на БАБХ и е основано само на собственото ми тълкуване на Закона за прилагане на обща организация на пазарите на земеделски продукти на европейския съюз чл. 40 и сл. и подзаконовите нормативни актове - Наредба 16, както и регламент  1308/2013 за обща организация на пазарите и 834/2007 за биологичното производство)

Както ми го обясняваш излиза, че зеленчукът по магазините и пазарите почти сигурно не е проверен/тестван, защото ако е внос от страни извън ЕС може би два пъти годишно някакви партиди се проверяват, а ако е от ЕС по подразбиране отговаря на всякакви стандарти да ми влезе в чинията. Е, нямам думи.

Може би трябва да се работи за направа на евтини и достатъчно ефективни тестове за бърза проверка на пазарите, които да имат задължителен характер. Като човек от системата, какво решение виждаш, Мира?

Мисля, че има нови тестове за бърза проверка.
Но решения много- пари няма. :D :D :D Няма бе ...

Сръбски кОшмар (headbang)
Отивам аз в събота да проверя тоя фермерски пазар и тва е. Домати от Турция и картофи от Полша .... някой друг път.

Аз не познавам законодателството и практиките като Кобрата, но имам и други съображения срещу нерегулираното дребно производство.
При големите производели поне се спазват определени стандарти, били те добри или лоши. Частниците обаче нехаят за подобни неща, което до голяма степен е плод на незнанието. Ако си мислите, че баба ти Пена от Долно Нанагорнище, която изкарва по някой и друг домат или картоф на пазара, не ползва пестициди, лъжете се. И не само това, ами ако на етикета пише “50 грама на литър вода”, тя за всеки случай ще сложи 100, щото колорадският бръмбар е голяма гад, а тя няма застраховка и не може да си позволи да й погине реколтата. Изобщо където няма контрол, няма стандарт, а където няма стандарт, няма гаранции за нищо. В този смисъл по-добре известното зло, отколкото неизвестното.

За съжаление си прав за примера с баба Пена. Не е гаранция, че като си купиш доматки от някоя баба на село, тя няма щедро да ги е насолила с амониева селитра за да станат големи и хубави. Тя просто следва традиции наследени от соц-а. За щастие са се появили и хора които вече мислят и действат различно. Дали продават и кои са те, това е което ни вълнува :)

Четох преди време какво писахте тук във форума за прясното мляко, продавано в шишета събрани от кофите за боклук, аз лично съм виждала подобни безумия и не бих си купила нищо от клечи-пазар на тротоара. Такива примери за съжаление не са рядкост.
Подобно недостойно отношение към храната има и при производство на земеделската продукция. Масова практика в страната ни е използването на химически препарати и изкуствени торове. Това е което предимно чета в нета, писано от хора опитващи се да произвеждат чисто храната си. Няма как да извадим информация кой колко тори, тя и Мира писа колко се правят или по-скоро не се правят изследвания и проверки. Може би ако се извади статистика за продаваните препарати на пазара ще лъсне картинката.

Това, че земеделските производители нехаят също е така, но не мисля, че е поради незнание, а поради желание непременно да изкарат продукция и то достатъчно количество за да реализират печалба въпреки дългата верига от прекупвачи до пазара. За това прекаляват с всичко и накрая резултатът е не точно зеленчук. Специално за колорадския бръмбар аз с два клика на мишката намерих споделени работещи техники в интернет - дървесна пепел и препарат на растителна основа - масло от нийм. Вместо торове на химическа основа, пък, се прави компост от листа, клонки и остатъци от безмесна храна, които угниват предварително.... но.... и това не е достатъчно за особено високи добивни резултати.

Така че, купувайки известното зло..... това със сигурност ще ти даде нещо богато наторено и пръскано, от супер устойчиви сортове, произведени в лаборатория. Така няма как да сгрешиш, но просто ще продължиш да се носиш по течението без да промениш нищо.

Опитвайки нови неща и рискувайки да си вземеш нещо директно от малки земеделски производители, пък, дава шанс, макар и малък да попаднеш на чиста продукция. А производителят, от своя страна, който се е опитал да произведе нещо чисто с риск да произведе нищо, ще получи достойно заплащане за усилията си без да подарява печалбата си на прекупвачите. Аз лично бих рискувала и бих опитала стига цената да не ме откаже със страшна сила, де. Това е което мисля по въпроса.

Ама защо си мислите, че има нещо натурално или пък нещо подобно ? Нищо такова, точно обратното е. Буквално се броят на пръстите на едната ми ръка хора, които имат семе от 20+години и все още ползват него, като дали и то не се е изродило - това също е под въпрос. Всичко се купува от магазините и единствената разлика е, че едно се отглежда из градините/нивите на хората, с цел да имат с какво да се хранят, а при друго е с цел да се изнесе на пазара.
Разлика във вкуса има, а след като има такава - най-вероятно и в качеството и ползите/вредите от даден продукт, но няма нищо “натурално” ;)

Като си купиш нещо от някоя баба, то тя няма да ти навреди умишлено - това, което тя прави е същото, което е чула/видяла от нейната баба и същото, което си мисли, че е по-добро, по-правилно и прави продуктите по-вкусни ;) Със сигурност същите тези продукти ще са “по-натурални”, ако въобще може да се говори за такова нещо, но... :D

Ще се изразя по-групо- пишат се глупости. И то безбожни. Пишат хора, никога не излизали на поле и не отглеждали повече от мерудия в саксия.
Теди, не се опитвай да гониш колорадски бръмбар с пепел, едва ли ще ти се получи.

Разбира се, че се тори и разбира се, че се пръска. Има месечен бюлетин (платен) , който получават земеделските стопани с актуалните вредители и нужните пръскания, Глупаво е да се мисли, че възможно да се отгледа промишлено количество продукция без да се вземат мерки.

Списък на продуктите за растителна защита получили разрешение за пускане на пазара и употреба на територията на Р. България за ограничена и контролирана употреба съгласно чл. 53 от Регламент (ЕО) № 1107/2009. http://www.babh.government.bg/bg/Object/site_register/view/4/Растителна#sthash.fuEtfnP6.dpuf

Списък на регистрираните торове, подобрители на почвата и хранителни субстрати - http://www.babh.government.bg/bg/Object/site_register/view/4/Растителна#sthash.fuEtfnP6.dpuf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/(13).pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/(12).pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/Acaricides.pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/List~Marketing-use~PPP/Nematocidi.pdf

http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/13 1PPP~889_2008-2-6 VAR.pdf
http://babh.government.bg/uploads/File/Registri/PRZ_NEW/Rodenticidi.pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/List~Marketing-use~PPP/Limacidi.pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/List~Marketing-use~PPP/Feromones.pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/(11).pdf
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/(10).pdf

Забранените вещества - тоест с изтекъл срок на разрешение- активните вещества се използват в други продукти:
http://www.babh.government.bg/userfiles/files/RZ/Reg/PREKRATENI-PRZ-zapovedi-ot 2007-do 03.06.2015_New.pdf

Другата глупост е , че правиш разлика между сортовете , продавани от бабичките и големите производители -  те са еднакви. Тоест - купуват се от едни и същи доставчици. Не съм компетентна по ГМО , но е смешно да се използва на всяка дума и е глупаво да се мисли, че някой ще ти продава ГМ  марули.

Не смятам, че имаш какъвто и да е шанс за “чиста” продукция- пестицидите и тежките метали се отлагат за десетилетия в почата и подпочвените води и  с последните се разнасят на неограничен периметър. Ако баба Пена тори, а дядо Гошо през две къщи - не, то ефектът и за двамата е еднакъв.
Няма абсолютно никаква гаранция, че земеделската площ е чиста. Био сертификатът дава изветни гаранции съгласно изискванията на Регламента за био земеделие.

Накарая ще кажа две ВАЖНИ НЕЩА-
1. пръска се съобразно фенофазата на растението и е безсмилено то да става преди бране. Обикновено мерките се вземат в самото начало.
2.  пестицидите обикновено се разграждат в хода на жизнената дейност на растението , а според последните заявки на компаниите - и след брането , така че не остава активно вещество на пазара.

Какво има да се обсъжда “за” или “против”? Като смяташ, че не е достатъчно добро,просто не пазаруваш от там. Ако те кефят нещата- купуваш. Не знам откъде точно сте гледали в градините на бабичките, за да знаете дали слагат 50 или 100 на литър и дали изобщо ползват нещо.
Всичко написано по темата ще е догадки. :)

2.  пестицидите обикновено се разграждат в хода на жизнената дейност на растението , а според последните заявки на компаниите - и след брането , така че не остава активно вещество на пазара.

Значи казваш, че употребата на пестициди е безопасна и ефективна? ;)
И че разчитате на съвестта на компаниите-производители?
:D :D :D

Да, има безкрайно много системи и процедури за безопасно използване на ПРЗ.

Аз съм против.... Причината сте я споменали... Произходът не е доказан, ако се натровиш си виновен ти.

Пестицидите не тровят чрез храната. Доколкото знам в растеничта има микроскопични остатъчни дози и е нужно огромно наистина количество да се изяде от тях, като в крайна сметка те се отработват от черния дроб.
Обикновено работещите с тях са застрашени от вдишване, поглъщане , абсорбиране през кожата. Затова има както казах десетки процедури за безопасна работа.

В този ред на мисли тази година международната агенция по изследване на рака постанови глифозата (раунд ъп) като потенциален канцероген.
http://www.globalresearch.ca/links-between-glyphosate-and-a-multitude-of-cancers-that-are-reaching-epidemic-proportions/5486711
Монсанто на официалната си страница разбира се да ва опровержение
http://www.monsanto.com/glyphosate/pages/does-glyphosate-cause-cancer.aspx

В България се употребява под името НАСА.

Пестицидите не тровят чрез храната. Доколкото знам в растеничта има микроскопични остатъчни дози и е нужно огромно наистина количество да се изяде от тях, като в крайна сметка те се отработват от черния дроб.

Не си съвсем точна...
Зависи от свойствата на активното вещество и принципа му на действие. Това има пряко влияние върху продължителността на карантинния период. Съответно спазването на този карантинен период има отношение към поглъщането на различни количества от препарата.

Мислех да логна в темата още интересна информация, която намерих и който има време, желание и познания да я потвърди или обори като достоверна, но като видях посоката на разговора не виждам смисъл.

Вместо да си споделяме по нормален начин информация, стана едва ли не въпрос на чест, драма и виртуални шамари за слабозапознатите с платения месечен бюлетин как, с какво и кога трябва да се пръска.

От тук нататък ще гледам да избягвам теми различни от тренировки в спортен форум. Всичко и е наред на храната по пазарите и в магазините. Отивам да засадя две мерудии в саксия.

(wave)

Теди, не виждам защо не приемеш нещата както са.
Факт е, че ако искаш да произведеш продукция, която е годна консумация, да не говорим пък за продажба ще ти се налага и да провеждаш и агрохимични и растителнозащитни мероприятия, тоест и да ториш и да пръскаш, пък ако ще да е минималното необходимо. Много искам да видя как няма да пръскаш с нищо при неблагоприятни условия, отглеждайки най-примитивния възможен сорт домати например и ще набереш продукция...горе-долу колкото за една салата ;)
Факт е, че тук масово се изказвате и мислите наивно и лаишки, не познавате дори малко съвременната агрономическа наука - зеленчукопроизводството, растениевъдството, овощарството, да не говорим за тесни специалности като селекция, химична защита, биологична борба с вредителите, екология, ИРЗ...
Факт е, че на “пръскане с отрови”, “амониева селитра”, “ГМО” и “пестициди” гледате като на различните превъплащения на дявола.
Факт е и че на “био”, “домашно”, “от село” гледате като на панацея.

Ne те разбирам за какви шамари говорип, Теди. Сама каза, че ти е интересно какви препарати има на пазара. Просто качих публичните линкове, за да се запознаеш ти и който друг се интересува. Разбира се, че има бюлетин и всеки производител се абонира в областните дирекции по безопастност на храните.Не мога да пусна публично информацията от бюлетина, защото съм служител в агенцията.Но пък има други сайтове, в които може да намериш инфромация - ето този, например
http://goo.gl/1tB96d
Надявам се, не го намираш за “виртуален шамар” .

Може би съм била малко по-рязка в изказването си, но то не е насочено лично към теб, а към цялата маса хора, които мислят, че наивно и лаишки, както каза Сашо. Едва ли производител с 500 дка картофи ще събира пепел и масло от нийм - каквото и да е това. Биологичната защита е приложима само в домашната градина.
Не съм агроном, просто работя с тях и техните нормативни актове.
За всяко пръскане земеделските производители подават заявление в неколкодневен срок преди това  в областните дирекции по безопастност на храните и получават разрешение.

Биологичната защита е приложима само в домашната градина.

Биологичната защита е приложима навсякъде, въпроса е, че приложението и ефекта и са е ограничени не толкова от площ и мащаб, колкото от обхват.

Преди години с по 100-ина корена домати раздавахме на познати, понеже бяха много. Сега от почти 400 корена има по-малко продукция, отколкото навремето със сто.
Става въпрос за изцяло НЕ пръскани и НЕ торени зеленчуци за домашна консумация. Болестите и гадинките вече са някакъв ужас!

А ще дам пример за БИО краставиците по магазините, които са по 2лв за брой. Знаете ли колко са БИО? Гледат се на хидропоника, което ще рече, че коренчетата не са в земята, а в човал пълен с пръст и хранителните вещества се наливат в него. . .единствената разлика е, че това което се слага вътре е био тор.

Може би се повтарям, но държавата не е пъдар. Не е нужно на всяко коренче , всяка сергия и магазин да стои държавен служител.
Смисълът е в самоконтрола- на производителите и потребителите на продуктите. Това е основната цел, заложена във всяка една администрирана от държавата дейност. По същата логика във всяка фирма няма инспектор по труда, на всеки кладенец няма инспектор от РИОСВ, на всяка тоалетна няма инспектор РЗИ, на всеки касов апарат не клечи някой НАП-аджия.
Щом има закон, презумпцията е , че той се спазва доброволно. Нали това е общественият договор?

А ще дам пример за БИО краставиците по магазините, които са по 2лв за брой. Знаете ли колко са БИО? Гледат се на хидропоника, което ще рече, че коренчетата не са в земята, а в човал пълен с пръст и хранителните вещества се наливат в него. . .единствената разлика е, че това което се слага вътре е био тор.

Био храните не са непременно това, което бихме искали да ядем в един идеален свят. Но са много по-добри от конвенционалните. Поне не слагат синтетични торове. ;)
Още веднъж - не разбирам каква е целта на темата - да се забранят фермерските пазари и биопродуктите ли?
Мен пък ме кефят. През повечето време си пазаря от био магазини. Понякога ми е смешно какви цени слагат на някои стоки, понякога е обидно как някакви фръцли продават био храни по интернет, на които слагат шарени етикети, а сертификатите за био продукция са преснети на ксерокс и носят инициалите на други държави (мога и примери да дам), и вземат клиетите си за абсолютно неграмотни.
Познавам и съвестни био производители и търговци, които са си направили труда да изучат наредбите и изискванията и да вложат пари в това да са изрядни, а не да поръчват от складове на едро, да лепят етикети и да продават.
Факт е, че потребителите трябва да изискат от търговците да са изрядни,обачетова не става като се плюе по всичко,що е “био”,без дори повърхностни знания по материята.
Пазара е шарен, човек може да избира между много алтернативи. За да се избереобаче е нужно голямо количество информираност и грамотност, което изисква време и усилия от страна на потребителя.
ПП: Това е една доста перспективна ниша в хранителната индустрия. Съвсем нормално е когато става въпрос за големи печалби, да има поле за злоупотреби, кактое във всяка една друга сфера на живота.

Отново се извинявам на хората, които са се почувствали засегнати от крайните ми думи. Желанието да ядем здравословна пълноценна и безопасна храна е много мило. Но животът е различен от пожеланията.
Повечето хора имаме наивната романтична представа за времената преди 150-200 и повече години , в които всяко семейство е имало собствена нивичка, която е обработвало с Белчо и Сивушка, засаждали са на ръка и цялото многодетно домочадие е събирало колорадския бръмбар.  Билогичните методи за растителна защита са се ползвали във времена, в които до селяните не е достигало никакво развитие на химия, микробиология, генетика и пр. , не е имало никаква защите срещу природните катаклизми и ако не  вложиш цялата си жизнена сила и време в това да произведеш достатъчно продукция, от която да остане нещо след маната, струпясването, гниенето или буболечките и данъците, просто ще умреш от глад и епидемии.
Днес говорим за ниви, градини и земеделски площи в размер на десетки хиляди дка в България, а в Китай и САЩ сигурно стотици хиляди дка. Всичко това се пръска със самолети, напълно неприложима е системата на механично унищожаване на вредителите или полагането на биологични методи.
Сортовете не са същите както преди 20-50-100 год, в момента се произвеждат съвсем различни сортове плодове, зеленчуци и зърнени, които са много по-издръжливи на вредители и атмосферни условия, по- плододаващи и  са разработени заедно с препаратите.
Ако сте гледали ренесансови картини, в тях пшеницата е висока около 1,80 , с много по-ниска хранителна стойност и малък рандеман. Исторически загубите от зърнени култури са били 80%.
И ако го нямаше всичко това, всички щяхме да сме измрели от глад, по- точно  нямаше и да се родим.

Е ти сега още малко ще кажеш, че и луканката не я прави на ръка някой дядо от Генерал Тошево? :(

Е

ти сега още малко ще кажеш, че и луканката не я прави на ръка някой дядо от Генерал Тошево? :(

АХАХАХА! ХАХАХАХ!

А повечето производители от тези пазари не правят разлика(или правят много добре))) между био и еко и органик производство,което пък е основното при тях...

https://www.facebook.com/djreminisemusic/videos/10153360613508869/
:) :)

Сортовете не са същите както преди 20-50-100 год, в момента се произвеждат съвсем различни сортове плодове, зеленчуци и зърнени, които са много по-издръжливи на вредители и атмосферни условия, по- плододаващи и  са разработени заедно с препаратите.
Ако сте гледали ренесансови картини, в тях пшеницата е висока около 1,80 , с много по-ниска хранителна стойност и малък рандеман. Исторически загубите от зърнени култури са били 80%.
И ако го нямаше всичко това, всички щяхме да сме измрели от глад, по- точно  нямаше и да се родим.

Кобре, не всичко е толкова черно. Да, живеем в най-замърсената среда, която планетата ни е познавала, но това е хубаво на природата - на всеки проблем има решение. Затова вече хляба е някак отживелица, както и много от храните, които бабите и дядовците ни са яли. За сметка на това, имаме огромно разнообразие от различни храни, само малко образование трябва, както писах и горе. Съвсем не съм съгласна с теб че абсолютно всичко е опорочено. Всичко е въпрос на избор - хленчиш и ядеш хляб от ГМО, пръскана с химикали пшеница и царевица, и месо с антибиотици и хормони, или намираш алтернативи и виждаш светлината в тунела. Никой не е казал, че пълноценната храна трябва да се състои от хляб, боб, картофи и свинско. ;)

Съгласна съм с теб в някои аспектки, но ще те поправя, че пшеницата все още е номер едно продукт в хранителната промишленост, макар и не под формата на хляб. Нито пък средата е толкова замърсена, особено в сравнение с апокалипсисите, през които е минала планетата.

п.п. Отново използваме думите ГМО без да имаме ни най-малка представа за какво иде реч и дали изобщо е вредно. Така че не хленча по този повод. ;)

Не мисля че някой от нас е присъствл на апоклипсисите за да каже какви са били условията. ;)
Не разбирам, запазени права ли им над думата ГМО? Небих я ползвала, ако не знаех какво представлява.