Срам

Здравейте, казвам се Петър на 15 съм. Искам да Ви помоля за съвет как да не ме е срам в фитнес. Преди 2-3 дена отидох с един приятел на фитнес за прав път и имах желание да съм с него горе при него, но ме беше срам и стоях на долния етаж където бяха пътечката колелата и т.н. Просто ме е срам какво ще кажат другите за мен, от техните погледи и т.н. ( не съм силен ама никак в горната част на тялото). Писна ми цял живот да съм пълен и искам да го променя ама с тоя мой срам не знам до къде ще стигна, ако можете да ми помогнете с нещо. П.П Не знам дали тук е мястото да го напиша това ама каквото е такова.

Докато се правиш на малък и стоиш при пътеката,колелото и пр. ,ще си слаб !
Не се лигави,а отиди и започвай да тренираш - никой не се е родил 100 кг. мускули.
Заучи правилното изпълнение на основните упражнения и давай смело !

Ами питай твоя приятел кога е най-свободна залата, с най-малко хора и отидете по това време. Хем няма да чакаш много за уредите, както често се случва при повече трениращи. Като се измориш здраво от тренировката, изобщо няма те интерсува кой те гледа и кой не. И дали си много пълен или слаб. Обаче, ако си доста пълен, можеш просто да започнеш от долния етаж, там където обичаш да седиш. Бягащи пътеки, колела и разни други. Като напреднеш малко и стопиш някое друго кило излишни мазнини, ще се качиш горе при приятеля си. И ще продължиш тренировките си там.

Докато се правиш на малък и стоиш при пътеката,колелото и пр. ,ще си слаб !
Не се лигави,а отиди и започвай да тренираш - никой не се е родил 100 кг. мускули.
Заучи правилното изпълнение на основните упражнения и давай смело !

Страшно грубо мнение .Хората са различни има такива ,които са страшно силно притеснителни и съвсем не е от лиготия. Това ,че на теб или на друг му е било лесно да се адаптира към фитнеса и хората в нея ,не значи ,че всеки е така.Някоr свикват по бързо други по бавно а трети дори не свикват и предпочитат домашните тренировки.
Има хора ,които чакат да им се подаде ръка и има е трудно или срамно да поискаш помощ.

Веднъж в едно районно в Париж ни бяха затворили за някакво пиянство и докараха един сириец от затвора да го водят на някакво изслушване в съда.Та докато си висяхме го питам, абе, машина #бат ли в затвора/(що си бех простак) и той ми отговори нещо, което помня и до сега:
-П##ките ги е##т и вътре и вън.
Разказвам ти го това, пич, защото колкото те гледат навън, толкова те гледат и във фитнеса.
Копай си и да не ти дреме грам.
Ако някой те загледа, усмихни му се и ще му стане достатъчно неловко, повече от на теб.
Късмет и здраве.
Едит:
Във фитнеса, който посещавам идваше едно кръгло негро,  което започна от никадето, в момента кляка със 140 килограма.

Абстрахирай се от хората.

Намери си инструктор, който да ти направи тренировъчна програма за начало и евентуално хранителна, и да ти показва как се изпълняват упражненията.
Игнорирай тежестта, с която правиш упражненията, и акцентирай върху овладяването на техниката. С времето нещата ще почнат да си идват на мястото.
Не се отказвай от тренировките дори и да нямаш мотивация, настроение ....

Ако можеш, ходи сутрин. Тогава хората са по - сериозни и експедитивни. Тренират и после на работа.
Следобед, вечер .... идват на групички няк’ви братя - те на вид сестричета. Говорят си, заемат уреди, разхвърлят дъмбели. Идват ‘батки’ с липса на живот извън фитнеса, дигат тежко, гледат лошо. Има и много нормални, бъзикам се 🙂

Няма да те лъжа, ще има хора, които ще ти се смеят, обсъждат, подиграват ... и т.н.
Да не ти пука. След времето ще намалеят, после ще изчезнат. Използвай тия случки за допълнителна мотивация.
Ето и моя личен опит.
Отивам до протеиновия бар и си поръчвам аминокиселини. Жената ме пита на прах или хапове. И един се обажда “Сложи му ги в кюфтета”  🙂
Преди бях дебел, сега пак съм дебел, но и една идея по - здрав.
И тогава не ми пукаше и сега също, кой говори за мен, какво говорят.