Женското тяло през вековете

Жената от най-древните времена

Идеалът за женското тяло от този период е свързан с плодовитостта. Не се акцентира върху лицето, ръцете или ходилата, а върху закръглената талия. Плодовитостта е поставена на пиедестал и се приема за символ на оцеляването.

Можем да обобщим, че красивата жена е тази с нисък ръст, пищна гръдна обиколка, добре оформени корем и бедра - структура, обещаваща многобройно поколение.

Наричат ги венери, но не толкова заради сходство с римската богиня, а по-скоро като събирателен образ на женското начало.

За този древен образ на жената можем да съдим по различни археологически разкопки, като например фигурата на Вилендорфската венера, датираща отпред 22-21 хиляди години.

Жената през Античността

Ахмес Нефертари и Клеопатра - всепризнати египетски красавици, представяни със стройна и атлетична фигура, издължено тяло, дълги крака и стегнато дупе. През Античността изображението на женските лица подлежи на строг контрол. Нежният пол,  символ на уюта и домашното огнище, много често е изобразяван в топли цветове - охра и жълто, а очите - с характерната очна линия, придаваща дълбочина на погледа.

Но къде се крие тайната на египетските царици? Отговор на този въпрос дава самата Клеопатра - в козметиката! Смята се, че Египет е нейна родина. Древните египтяни - както жените, така и мъжете, известни със своята суета, смятат, че козметичните средства не само разкрасяват тялото, но и укрепват здравето. Те покриват лицата си с грим като начин да прикрият своята идентичност. Вярват, че гримирането произхожда от древни магически ритуали, защитаващи човека от демони и зли сили. Освен това гримът се използва и като дезинфектант. Той прогонва мухите и комарите, които предизвикват очни възпаления и защитава деликатната женска кожа от горещия климат. Традиционната очна линия предпазва окото от слънчевата светлина и от инфекции. Червилото - един от многобройните патенти на Древен Египет е неизменна част от грима на дамите. За да направят устните си по-желани, египтянките използват смес от метални окиси, кармин, къна и пчелен восък, с която ги оцветяват.

Влиянието на ароматите върху психическото и физическото състояние на човека е известно от древни времена. Благовонията са считани за символ на богатство и скъп подарък в Египет. За да хидратират кожата си, египтянките използват масло от горчив бадем, маруля, кимион и лилия, а за да я ароматизират, я натриват с масло от лимон, мира и кедър. Клеопатра открива вълшебното действие на ваната с мляко и мед, като я превръща в основно средство за разкрасяване на кожата. В Египет за първи път жените започват да носят перуки върху късо подстриганите си коси, с цел по-добра хигиена и предпазване от въшки. 

Богини с тяло на атлети

Древногръцките богини се превръщат в своеобразен идеал за красота, смирение, чест или саможертва. Телата им са обвити в драпирани туники, които разкриват добре поддържана фигура, с добре развита мускулатура. Красотата, според древните елини, се изразява в хармонията на тялото и ума. Те смятат, че външната и вътрешната красота (красотата на личността, на характера, на духовния и интелектуалния живот), трябва да съжителстват в пълна хармония. А физическата красота е белег и за духовно богатство на жената, затова е невъзможно красивата жена да бъде обладана от зли помисли. Най-известният женски образ, покоряващ със своята красота и еротичност, е този на богинята Афродита, послужил за вдъхновение на много скулптори: "Тя събужда в сърцата на богове и смъртни единствено любов. Благодарение на тази своя сила тя царува над целия свят. Висока, стройна, с нежни черти на лицето, с мека вълниста златна коса, украсяваща прекрасната й глава като венец..."

Древногръцките жени обръщат особено внимание на естествените природни средства за разхубавяване. Хипократ описва различни средства за разкрасяване на жените, Питагор - ползата от водолечението, а Аристотел - масажа, като средство за запазване на еластичността и свежия вид на кожата. Но в основата на всичко стои спортът и спазването на строги правила за хранене, защото красотата е именно в здравото и стегнато тяло. В ежедневието на древните гъркини се включват различни видове бани, масажи и гимнастически упражнения. Декоративната козметика също не била чужда на знатните дами. Те използват маски от брашно и мляко във вид на каша, употребяват избелващи средства за лице, подчертават черния цвят на миглите си със смес от сажди, яйчен белтък, червено вино и цветна смола. Историята разказва, че Афродита е първата жена, спечелила конкурс за красота, използвайки "нечестни" средства - червило и пудра за лице.
В Древна Гърция ароматите са широко разпространени - гъркините използват смоли, подправки и масла, получени от различни цветя, като така поставят основите на първите технологии за направата на парфюми. Предпочитан цвят за косата е меднорусият, а прическата - оформена в стегнат кок, придържан с помощта на диадеми и мрежи.

Успя ли въображението ви да обрисува красавиците от Античността и Древен Египет? Вероятно и в главата ви образите са такива:

Жената през Средновековието

Известна е ролята на църквата през Средновековието и правилата, които налага. Тя забранява на жените да се гримират, защото смята, че така се създава фалшив образ на божиите създания и те се приобщават към дявола. Обявявани са за вещици и са изгаряни на клада. Единственият толериран цвят е червеният, а идеалът за красота на жените е млечнобялата кожа - символизираща чистота и богатство.

Грижите за красотата на лицето се свързват с грижите за общата хигиена на тялото. Голяма част от жените през Средновековието епилират своите чела с различни смеси от смоли, като по този начин подчертават своята младост и красота. Но въпреки забраните на църквата, красивото женско тяло е поставено на пиедестал. Зад широкополите дрехи се крие добре оформено тяло с широки рамене, малки и леко раздалечени гърди, които символизират женската хубост, много тънка талия, тесен ханш и леко изпъкнал корем. Дългите руси коси завършват портрета на средновековната красавица.

Жената през Ренесанса

Ренесансът коренно се различава от Средновековието в отношението си към жената. Тя се превръща в муза-вдъхновителка, жената е символ на красота и женственост. Женският силует е леко закръглен, ханшът е изнесен напред, кожата е с цвят на мляко, очите и миглите са силно гримирани, косите са с цвят на венецианско злато - на почит са венецианските куртизанки, които налагат нов идеал за хубост.

И може би художникът Кранах дава най-точна представа за ренесансовата жена със своите творби. Той разкрива голото женско тяло в цялата му нежност и с целия му сладострастен копнеж. Венера, Лукреция, Ева, Диана, Минерва... Неговите женски образи са заимствани изцяло от класическата митология, библейския свят и историята. Образите на Кранах, увити в прозрачен воал,  излъчват странна двойнственост - те са съчетание от мамеща еротика и благонравна свенливост. Тайната им е в това, че подбуждат въображението и копнежа.

И може би това е причината неземната красота на ренесансовите жени да вдъхновява творчеството на художници като Ботичели и Рафаело. Рубенс има друго виждане за женските образи по време на Ренесанса. Рубенсовият тип жена се изобразява като меко, пухкаво същество, със заоблени форми и впечатляващи по размер гърди. Тя е видимо добре хранена и излъчва удовлетворение и щастие.

Жената през XIX век

Времето през 19-ти век сякаш спира и обвива предишната голота на нежния пол с воала на добродетелта. "Красивото" вече се свързва не толкова с представата за жизнено и физически силно тяло, а с добрината и трудолюбието на жените, със способността им да създадат домашен уют и да отгледат добре децата си.

Идеалът за красота през този период носи и своя риск за здравето на жената. Смята се, че модерна и красива е тази, чиято талия може да се обхване от ръцете на мъжа, а това се постига със силно стегнати корсети. Движението на жената е ограничено, на риск са изложени вътрешните ѝ органи и не е изненадващо, че в края на века корсетът се осъжда от духовенството, казващо, че той превръща жените в роби.

Визуално идеалът за красота през Средновековието, Ренесанса и XIX век може да се изобрази така:

Жената през XX век

Природата дарява жената със съвършен инстинкт за оцеляване и с невероятна сила и воля за борба. Когато към това се добави креативност, последователност, прецизност, гъвкавост и интуиция, се получава съвършена комбинация. Именно тук се вписва най-добре жената на 20-ти век.

Защото 20-ти век е векът на самоуверената жена с изискани маниери, която успява да скандализира хората, водена единствено от амбицията да бъде независима жена.

Два от най-ярките образи на века са тези на Мерилин Монро и Коко Шанел.

Мерилин Монро - изобилие от чувственост, пищна гръд, сочни устни, заоблени бедра, дълги руси коси... тя се превръща в събирателен образ, идеал за женска красота. Обикновено момиче, започнало своята кариера като фотомодел, тя израства до световноизвестна актриса, сбъдвайки мечтата на хиляди момичета по света. Но каква е тайната на нейната красота? "Капка парфюм" - би отговорила самата Мерилин Монро!

И Коко Шанел - "чудото на 20-ти век", според Пабло Пикасо. Жена, която успява да изпревари своето време, благодарение на силната си воля и жажда за живот. С неподвластни на времето си чувственост и елегантност, тя сътворява модели, които я превръщат в световноизвестен дизайнер. Налага изцяло нов образ на жената като независима и дръзка личност, успяваща благодапение на собствените си умения, а не на красивата визия. Защото Коко Шанел със своята кльощава фигура и нисък ръст трудно би могла да се нареди сред красавиците на века. По-късно екраните са пълни със сочни дами с еротично излъчване като Джина Лолобриджида, Бриджит Бардо, Елизабет Тейлър... Настъпва краят на царуването на светлия тен: лицето е със загар - символ на природосъобразен начин на живот, в който спортуването заема важно място.

Жената на XXI век

Идеалът за красота от началото на 21-век до днес не може да се опише само с едни стандарти, защото ставаме свидетели на непрекъснато бомбандиране от страна на медиите за това, как една жена трябва да изглежда.

Преминахме през слабото тяло и „перфектните“ мерки на манекенките – 90-60-90, с поне 175 см височина и не повече от 50-55 кг, през “strong is the new skinny” – навлизането на спорта, атлетичното тяло и добре оформена мускулатура и до днес, когато се появява течението „curves women are sexy”, поставяйки на пиедестал дори нездравословно наднорменото тегло.

В налагането и на трите критерия има нещо нередно, тъй като те са пречупени през криво огледало.

От една страна имаме опасното за здравето желание жената да бъде максимално слаба, стигайки до хранителни разстройства и тормоз над тялото.

От друга страна се налага представата, че жената трябва да е релефна, с нисък процент телесни мазнини и въпреки че този идеал е свързан със спорт и обръщане внимание върху качеството на храната, той отново може да тласне нежната половина към нежелани крайности, хранителни разстройства и погрешна представа за образа ѝ.

От трета страна, като противопоставяне на “strong is the new skinny”, напоследък се появява вълна, която защитава пълните жени, с наднормено тегло. Тя също може да бъде опасна, тъй като затлъстяването не бива да се разглежда само в козметичен аспект, а и в здравословен. Умишленото подтикване дадена жена да поддържа наднорменото си тегло, защото „и то може да е секси“, не е желателно.

Изводът е, че не бива да се ръководим по изкуствено наложени стандарти или да се стараем да се вписваме в нечии представи за красота.

За една жена е важно да бъде здрава, да се чувства добре в кожата си и да се стреми да бъде по-добра своя версия, а не да се сравнява с други. Да се грижи за доброто си здраве, да бъде активна, да е информирана по отношение на храненето си, но не и да издевателства над тялото си с изтощителни тренировки и безумни диети, превръщайки ги в мания.

Красотата не е нещо строго определено, тя идва в различни форми, размери, пропорции на тялото. Тя не е конкретно число от кантара, нито пък определена обиколка, измерена със сантиметър.