Интервю с Ина Поптодорова (ina-ina)

Ако някога ви е хрумвало, че точно вие сте безнадежден случай и че борбата с килограмите няма смисъл дори да се започва, тъй като ви се струва предварително изгубена, това интервю е за вас. Ина Поптодорова (ina-ina) определено има какво да разкаже, тъй като постиженията й са впечатляващи.

Представи се на читателите?

Казвам се Ина Поптодорова, на 40 години, живея в околностите на София – в село в Искърското дефиле.

С какво се занимаваш и как съчетаваш спорта с ежедневието си?

Икономист съм. Желанието ми е да отделям колкото може повече време да се движа и да съм навън. През деня работя, така че досега (докато беше дълъг денят) схемата ми беше: след работа - прибиране до къщи пеша – не по-малко от час ходене или каране на колело, вечер в къщи танци, съчетани с упражнения.

Събота и неделя задължително 4-5 часа, понякога и цял ден навън с колело или пеша с кучето ми. Изобщо, стремя се да съм навън и да се движа при всяка възможност.

С настъпването на есента и зимата ще ми се наложи да измисля други начини да спортувам, така че се замислих за ходене на фитнес. Ходя на фитнес вече. Тоест ходих – веднъж. Подковах се теоретически и идеологически, четох тук във форума, взех си нова хавлия и с бодра стъпка отидох в залата. Хубава зала, респектирах се, имаше много и всякакви сложни железни неща с незнайно предназначение. Всичките заети.

Помаях се аз свенливо около няколко уреда. Не се доредих никъде. На места моят обнадежден и изпълнен с очакване поглед беше изтълкуван погрешно, та в един момент в мен назря неудобство.

Не загубих присъствие на духа и се изнесох от залата със спортна пружинираща походка. Много съм доволна! Веднага се почувствах по-стегната и тонизирана. Пак ще ходя, даже може и да успея да потренирам другия път.

Кога започна да спортуваш и какво те мотивира да започнеш?

Започнах преди около година и половина. В началото беше по-скоро всякакъв вид движение, което ми се удаваше. Колкото повече олеквах, толкова повече неща можех да правя. А мотивът – мотив нямаше, имаше и има желание за движение, за правене на неща, за ходене, за тичане, за каране на колело...

След няколко години на пълно бездействие имам толкова движение да наваксвам. Сякаш тялото ми само си го иска, не се налага да си казвам, че трябва да правя упражнения, трябва да карам колело...

Приятно ми е да се изморявам физически, да видя ще успея ли да кача някой баир с колелото и разни такива. Приятно ми е да усещам, че мога все повече, че мога да изненадвам сама себе си, като кача някой баир без да се задъхвам, например.

Ина, ти си постигнала впечатляващи резултати в борбата с излишните килограми – 100 кг само за две години! Разкажи ни твоята история – как започна всичко и как стигна дотук.

В началото бях необятна и неизмерима. Ама буквално неизмерима, не ме хващаше кантар и сантиметър. Вероятно съм била около 170 кг или повече. Започнах от раз. Реших го и започнах от същия ден – края на май 2012 година. Карах на вода с мед и лют червен пипер около десетина дни, свалих 12 кг, след това за още седмица свалих 8 кг. 

Беше ми ясно, че това не е начинът, но имах нужда от кикстарт. Четох много, направих си режим, въоръжих се с търпение и продължих нататък... така до края на май тази година: две години и около 105 кг по-малко.

През това време, след първите драстично свалени килограми, устойчиво на месец отслабвах средно с 3 до 5 кг. Основно как го постигнах: сериозен калориен дефицит, следене ("броене") на калориите и предимно високобелтъчно и нискомазнинно хранене.

Умишлено избягвам да кажа диета, защото не съм спазвала никаква точна конкретна диета от широкоразпространените. По-скоро взех идеи и си направих режим, удобен за мен.

Как се издържат 2 години гладуване?

Ами проблем е първият месец, след това мозъкът почва да бълва ендорфини, за да компенсира стреса и се разхождате самохипнотизиран, автонадрусан и все по-щастлив. Това в кръга на шегата. Иначе – на старта бях почти инвалид, изморявах се да стоя права, уверено запътила се към диабет тип II, с нарушено кръвообращение, сериозни болки в кръста, ставите и куп други неуредици с целия ми организъм.

С всеки килограм надолу естествено се чувствах все по-добре и половин година по-късно повечето ми проблеми намаляха до незначителни или напълно изчезнаха. Така че превърнах дефекта в ефект – толкова ниския старт, от който започнах, използвах, за да задържа положителните емоции от прогреса ми и като мотив да продължавам напред.

Какви цели си поставяш в момента?

Целите ми сега са да съм здрава, стегната и силна. Естествено, искам да съм стройна и да изглеждам добре, но по-важно ми е да съм здрава, силна, гъвкава, за да мога да правя всичко, което искам.

Планирам да се занимавам с йога, от следващата пролет да се пробвам с планинско колоездене. Взех да се пристрастявам към карането на колело, пък и надобрявам. Искам да се науча да яздя и кон. Или поне магаре на първо време. :-)

Сподели с читателите на BB-Team какъв е начинът ти на хранене и какви тренировки предпочиташ?

Ами храня се, когато съм гладна. Нямам точен график. Нощна птица съм, затова основното ми хранене е вечерята. Общо взето, през деня топли напитки – чай, какао, кафе.

Едно хранене закуска/обяд между 13 и 15 часа денем и вечеря около 22-23 часа. Междинно през деня може да ям плод или пресен зеленчук, ям без угризение тъмен шоколад и ядки в ограничени количества.

За "обяд" обикновено си избирам месо или извара/сирене с пресен зеленчук. Ежедневно ям яйца. За вечеря отново месо (или риба) със зеленчуци. Не ям фабрично приготвена храна, предпочитам да си купувам сурови продукти и да си готвя.

Накратко – яйца и месо (предимно свинско и телешко) всеки ден, изобилие от всякакви зеленчуци, ограничено плодове и ядки, млечни продукти също ограничено – консумирам ги за разнообразие.

Тренировките ги предпочитам хаотични. Понеже основният принцип при мен е "всички наопаки, а пък аз на кестерме!", не мога, а и не искам да се вкарвам в схема да правя точни тренировки по график, на цикли, кръгови, с брой упражнения, повторения и т.н.

Затова правя стречинг и упражнения за отделни мускулни групи в различните дни – според настроението. Винаги съчетавам с танци и музика, отделям между час и два часа почти всеки ден.

Използваш ли добавки? Какво мислиш за спортните храни и добавки?

Не използвам хранителни добавки. Мисля, че има чудесни продукти и добавки, някои с безспорни ползи – като рибеното масло, витамините и микроелементите, например. Но има също така хиляди продукти, без които преспокойно можем да минем.

Факт е, че храната става все по-непълноценна и не може да ни достави всичко необходимо, за да се поддържаме здрави. Но предлагането е необятно, разнообразието от добавки – направо объркващо.

Предлагат ни се от полезни през безвредни (но безполезни), та до откровено съмнителни препарати и добавки. Ако се ползват добавки, трябва да се прави информиран избор. Иначе е по-добре да се въздържиш.

Опиши накратко един свой ден.

Трудно измъкване от леглото в нехуманно ранни часове след 2-3 часа сън, душ, малко стречинг докато съхна, лек крос офроуд (0,5 км) на високи токчета до маршрутката. Качване, возене и слизане от маршрутка с елементи на силов петобой.

Работа на бюро с кратка шопинг разходка по обяд с любимите колежки. Обратно към къщи в ароматна и задушевна атмосфера, осигурена от обществения транспорт.

Дълга разходка пеша. Веднага след прибиране хранене на добитъка (куче и котак). Свободни занимания, главно нетрудови. Час-два упражнения/танци. Отново свободни занимания, отново предимно нетрудови... о, то станало 3 сутринта...

Занимавала ли си се с друг вид спорт преди?

На съвсем, съвсем на аматьорско ниво по различно време преди съм се занимавала с джудо, волейбол, земна гимнастика, джогинг (под формата на неориентирано търчане из градинки и стадиони).

Какво е мнението ти за фитнес индустрията и здравословния начин на живот у нас?

Усеща се раздвижване и това е страхотно. Нутриционисти, фитнес инструктори, кондиционни треньори... раждат се новите гурута. Някои от тях наистина се изживяват като такива. Но има и много кадърни хора, които работят в тази област и им стискам палци. Нека да се развиват нещата. Щом има предлагане, значи има търсене. Чудесно е, че хората все повече се интересуват от здравословния начин на живот.

Твоят прогрес е ярко доказателство, че няма невъзможни неща. Какво би посъветвала хората, които искат да отслабнат?

Все по-неохотно давам съвет, като ме питат за отслабване, защото хората все чакат да чуят някаква супер-хиперспециална диета, някакво чудодейно нещо за ядене, някаква щуротия за пиене... и като кажа "яжте месо и зеленчуци, движете се", това не е интересно.

Много е важно, разбира се, какво ви е в чинията, но сто пъти по-важно е какво ви е в главата. Така че съветите ми са за мисленето, не за храненето. Намерете си силен, истински мотив. Поставете си реална цел. Въоръжете се с търпение и постоянство. Повярвайте си и действайте. Не се отказвайте, докато не успеете. Концентрирайте се върху положителното.

Отслабването е страхотен подарък, който можете сами да си направите, а не повод да се самонаказвате – погледнете го от тази страна. Щом аз успях, можете и вие.

По какъв начин се запозна с нашето издание, какво ти допадна, какво би могло да се подобри?

В началото, като почнах да отслабвам, попаднах на BB-Team, докато търсех информация за диети. Страшно ми хареса, че тук авторите са компетентни, стремят се да бъдат обективни, разглеждат нещата от всички страни, информацията е поднесена интересно и на достъпен език.

Модераторите са на ниво, няма отявлена цензура и се чуват всякакви мнения. Най-хубавото са хората – има толкова интересни лица, толкова хора споделят, отговарят на въпроси, подкрепят.

Изобщо BB-Team е позитивна идея, интересно и полезно място с атмосфера, което препоръчвам на всичките си познати. Подобрения... не знам. Перфектни сте. Давайте все така!

Пожелай нещо на читателите на BB-Team?

Здраве и късмет. Пожелавам на всички да не спират да мечтаят и да имат куража да преследват мечтите си.