Не ме мрази за здравословните ми навици

Предполагам, че повечето от вас са били критикувани за здравословните си навици (особено, когато тепърва ги изграждат). Има разлика между градивната критика от близките хора и злобната критика от хората, които може би проектират собствената си несигурност върху вас.

При всички случаи обаче, когато някой се надвеси над чинията ви с думите: „Ооо, как можеш да ядеш това? Ела, вземи от моята пица. Жал ми е за теб!“, чувството е крайно неприятно и често отвръщате по-грубо, отколкото бихте искали.

Защо хората ни критикуват за новото начало?

Да започнеш първи стъпки към по-добър и здравословен начин на живот е достойно за уважение.

Тази крачка не е еднакво лесна за всички хора – при някои отнема доста време за подготовка и вътрешна нагласа и им коства сериозни усилия. При други нещата се получават от раз – събуждат се готови за свеж старт.

Независимо от кои хора сте вие, със сигурност решението ви заслужава поздравления.

От опит знам, че подкрепата от близките ви хора в този момент е много важна и е неприятно, когато изведнъж започват да ви обвиняват за новите здравословни навици.

Защо? Не виждат ли, че се чувствате по-добре и изглеждате по-добре? Не виждат ли новия блясък в очите ви и енергията, с която вършите задълженията си?

Може би някои от тях виждат точно това и несъзнателно изпитват вина за собствения си начин на живот. Прехвърлят тази вина върху вас, нападайки ви грубо.

А може би пък сте отишли прекалено далеч в стремежа си да бъдете здравословни, и поведението ви изглежда маниакално в очите на другите.

Аз не съм психолог и не мога да отгатна от какво са продиктувани тези реакции. Вероятно причините са повече и зависят от конкретните ситуации.

"Какво е това в чинията ти?!"

Работата ми е свързана със спорт (за моя голяма радост), но изразходвам много повече енергия. След като приключа с тренировките си, съвсем естествено е, че съм гладна и желанието ми е бързо да седна на мястото за хранене.

От години си нося домашно приготвена храна – така съм сигурна в качеството и знам, че винаги имам нещо под ръка. Изваждам си порцията, и в момента, в който блажено поднасям вилицата към устата си, някой се приближава с думите: „О-о-о, пак ли от твоите храни? Как може да го ядеш това?“.

Хора, сериозно ли смятате, че е удачно да кажете тези думи, с този тон, точно когато аз ям? Къде е чувството ви за тактичност? Защо не се поставите на мое място? Ами ако аз кажа: „Пак ли ядеш от тези полуфабрикати? Не виждаш ли колко зле се отразяват на фигурата и здравето ти?“, докато някой отхапва от пълната с консерванти, оцветители, трансмазнини и захар храна?

На негативното отношение - с усмивка и достойнство

Но кому е нужно това? Защо трябва да злобеем за храната си? Не ни ли стига, че все по-често спокойният живот е непостижим лукс...

Следващия път, когато получите укор за здравословните си навици, пребройте до 10 и се опитайте да отговорите позитивно.

Защитете позицията си категорично, но с приятелски тон.

Ето някои полезни стъпки:

• Ако някой отправи критика към храната, която ядете, първо се замислете: критиката градивна ли е, или по-скоро злобна; има ли доза истина зад думите на този човек; добри ли са намеренията му. Знаете, че дори и здравословните навици имат нужда от баланс – не бива да стигаме до бигорексия, нали? В крайна сметка, понятието „здравословно“ е доста относително и има ситуации, в които някой си мисли, че има полезни навици, а всъщност това не е съвсем така (скоро говорихме за „капана“ на здравословното хранене). Ако след това кратко замисляне отново смятате, че изборът ви е правилен и осъзнат за вас, и че ви кара да се чувствате добре – отговорете на негативните думи с достойнство. Останете позитивни и любезни.
• Замислете се защо получавате нападките от конкретния човек – може би той се чувства несигурен в собствените си навици или прави подмятанията си от неинформираност. Може би има нужда от вашата подкрепа и мотивация, за да направи промяна и в своя живот? За съжаление обаче, някои хора просто завиждат и зад злобните им реплики няма нищо градивно, приятелско или окуражаващо. В крайна сметка се съмнявам тези хора да са от най-близките ви същества – защо да отделяте излишни емоции? Не позволявайте да нарушат хармонията ви. Отговорете с усмивка, но категорично, така че да прекратите темата.

"За мен салата без дресинг, моля!"

Традиционна сбирка с приятели – среща в ресторант за непринудена вечеря. Да обмените няколко приказки и смеейки се, да разпуснете след работния ден.

Идва моментът за поръчката. Навсякъде около вас се чува: „пържени картофки“, „пърленки“, „кашкавал пане“, „суфле“, „карамелизирана торта“. Вие сте на ред – поръчвате салата, но без дресинг (предпочитате сами да овкусите зеленчуците си, вместо да ги поливате щедро със съмнителни субстанции).

В този миг всички погледи се вперват недоумяващо във вас: „Еее, естествено, че ще поръчаш от храната за зайци! Не сме очаквали и друго. И без дресинг – да не си на диета?!“.

Неприятно е да бъдете атакувани и то в момент, в който очаквате храната, която наистина искате да ядете.

За да не си разваляте настроението, опитайте се да отговорите приятелски и категорично, така че да приключите темата: „Стомахът ми няма да приеме добре пърженото, предпочитам да хапна нещо леко.“

Добър вариант е, ако приложите добронамерен хумор, който да постави на място хората от обкръжението ви. Ако нямат чувство за хумор, това не е ваш проблем, нали?

Както салатата ви не би трябвало да бъде техен.

"Извинете ме, ще си легна рано тази вечер. Искам да направя сутрешен крос утре."

На море сте с голяма компания. Приятелите ви обичат среднощните купони, а през деня да спят на плажа (или изобщо да не стигат до него). Вие сте за баланса – една вечер ще излезете, но предпочитате да се насладите на слънцето, пясъка и солената вода. Сутрешният крос на плажната ивица ви разтоварва и зарежда.

Но останалите не мислят така и веднага ви превръщат в обект на подигравки: „Ха-ха, сутрешен крос! Какво ще ти стане, ако 10 дни не правиш нищо. Много си скучен/скучна!“.

Защо ви нападат – нали вчера излизахте с тях?

В крайна сметка се стараете да прекарате време си с тях, но и да отделите част от него за себе си и своите представи за почивка. Не вредите на никой.

В такава ситуация аз бих замълчала с усмивка, но добре ще помисля с кой да прекарам следващата си отпуска.

"Благодаря ти, бабо, но не искам десерт."

Цялата рода – на село при баба и дядо. Пищни трапези и ароматни гозби – баба определено се е погрижила.

За съжаление повече от половината неща не хармонизират с нагласата ви за хранене и знаете, че ако ядете, ще се чувствате зле. Избирате това, което ще ядете с удоволствие, и сядате на масата.

Но баба ви не е на това мнение. Тя държи да изядете поне две палачинки и задължително да опитате мекиците й. Толкова се е старала, защото ви обича.

Бъдете мили и откажете с оправданието, че сте преяли. Ако не искате да засегнете баба си, кажете й, че ще вземете десерта вкъщи. Благодарете й за всичко.

Много хора изразяват любовта си чрез храната, и в това няма нищо лошо. Лошо е, когато се опитват да натрапват тази храна, или когато приемат лично (като обида) нежеланието да се яде от нея.

Не бива някой да ми се сърди, че не искам да ям от филийките с мед. В крайна сметка може да имам алергия към него.

Намират се доста примери от реалния живот, ситуации, в които едва ли съм изпадала само аз.

Може би най-мъчно ми е, когато децата в училище се срамуват да носят домашно приготвена храна, защото стават обект на присмех. Но защо домашният сандвич със салата да е смешен, а купената от училищната лафка баничка с боза не е?

Искрено се надявам, че все по-често ще ставаме свидетели на промяна в това отношение.

А ако получавате подигравки за начина си на живот, не се ядосвайте и не разваляйте настроението си. Все пак негативните емоции дават нежелано отражение върху здравето ви.

Усмихнете се, отговорете с хумор и продължете с порцията си.

Запомнете, че размяната на роли също не е приятна – агресивно да натрапвате здравословните си навици на хора, които вътрешно не са готови за това. Бъдете по-прикрити мотиватори. Може би един ден ще бъдете помолени за съвет.

Какви са вашите начини за справяне в подобни моменти? Били ли сте обект на критика, защото ядете салата и пържола, а не панирано бутче и пържени картофки, например?