Бигорексия

Като че ли сме свикнали нежната половина на обществото по-често да бъде обект на натиск от страна на медиите по темата как би трябвало да изглежда перфектното женско тяло.

Списания, телевизия и други диктуват „идеални пропорции“ и налагат образ, който, както вече сме разгледали, не е константа.

В края на 90-те години на 20-ти век става ясно обаче, че стремежът към красиво и добре оформено тяло може да доведе до сериозни и болезнени последици при членовете от силния пол чрез налагане на схващането, че мъжът трябва да е мускулест и релефен.

Нова идея, носеща названието "мускулна дисморфия" (Muscle Dysmorphia) описва новопоявило се психично нарушение, последвано от термина "бигорексия".

Какво се крие зад термина "бигорексия"?

Мускулната дисморфия е форма на обсесивно-компулсивно разстройство, което по-конкрено се категоризира като телесно дисморфично разстройство.

Накратко може да се каже, че мускулната дисморфия е състояние, в което даден мъж смята тялото си за недостатъчно релефно или мускулесто. Вярва, че то е малко и слабо, въпреки че в действителност е с нормално телосложение или дори може да е необичайно мускулесто. Именно това е и манията – обект става тялото и колко точно мускулесто и релефно е то, като стремежът е да се постигне повече.

За съжаление резултатът може да има негативни последици за здравето и социалния статус, когато мъжът, обсебен от идеята, че е малък, започва да се придържа към стриктна диета, ангажираща цялото му ежедневие и към продължителни всекидневни тренировки. Не е изключена и употребата на анаболни стероиди, в опита да става по-голям и по-голям.

Терминът „бигорексия“ възниква с идеята, че заболяването по много начини наподобява противоположното на анорексия.

Според публикация от Courtney G. Pope и колеги (1) терминът „reverse anorexia nervosa” за първи път се използва в научна публикация през 1993 година (2).

Впоследствие, през 1997 г., заболяването е разпознато като „мускулна дисморфия“ чрез труда на Pope HG Jr и колеги (3).

Бигорексията се смята за форма на телесно дисморфично разстройство и след 1997 година проучванията по темата нарастват. Въпреки това обаче, остава неразбираема връзката между бигорексията и други форми на телесно дисморфично разстройство.

Характерни черти на хората с мускулна дисморфия

Бигорексията може да засегне всички, но е много по-често срещана сред мъжете. Трудно е да се установи колко хора в световен мащаб страдат от мускулна дисморфия, но вероятно около 100 000+ човека срещат критериите на заболяването.

Началото често е сходно - обикновена програма от тренировки и нормален хранителен режим. Не след дълго настъпва период на вманиачаване - колкото и интензивни, тежки и болезнени да са тренировките, човек започва да мисли, че никога не успява да постигне желания резултат и изпитва срам от настоящата си визия, а стремежът към перфектно тяло се превръща в натрапчива мисъл. Това неминуемо води до сериозни здравословни и психологически проблеми, в някои случаи дори фатални.

Няколко проучвания са насочени към това, да се дадат по-ясни определения за хората с мускулна дисморфия (2, 3, 4-10).

Трудно е обаче заболяването да бъде класифицирано. Някои специалисти предлагат да бъде към телесните дисморфични разстройства, други – към хранителните разстройства, обсесивно-компулсивните разстройства или поведенческата зависимост.

Трудно е и да се постави диагноза за бигорексията, тъй като има различни фактори, някои от тях преплитащи се.

• Смята се, че симптомите на бигорексията започват да се проявяват приблизително на 19.5-годишна възраст;
• Страдащите от бигорексия прекарват повече от три часа дневно мислейки, че искат да станат по-мускулести;
• Вярват, че имат малко контрол върху тренировките им с тежести;
• Хората с мускулна дисморфия, обект на проучванията, споделят, че начинът им на живот, свързан с тренировки, хранене и обсебването от идеята, че не са достатъчно мускулести засяга негативно социалната страна на ежедневието им. Това включва загуба на работното място, прекратяване на връзки и др.;
• Не е изключено да пропускат и семейни събирания поради притесненията им относно външния вид;
• Постоянно следят образа си в огледалото и / или носят няколко размера по-големи дрехи, за да прикрият физиката си;
• Въпреки че бигорексията се асоциира с мъжете, мускулната дисморфия може да се прояви и при жените;
• Бигорексиците проявяват безпричинна агресивност, често се наблюдава рязка промяна в настроението им, както и склонност към депресия и чувство за вина при пропусната тренировка;
• В голям процент от случаите лесно податливите на бигорексия мъже в детството си са били с дребно телосложение и много често са се превръщали в обект на безмилостни шеги от страна на своите връстници.

Какво може да тласне хората към развиване на бигорексия

­Съществуват няколко опита да се проучи развитието на състоянието, но подобно на други сходни разстройства, вероятността да има един път към бигорексия е малка.

Точно обратното – хората могат да бъдат тласнати към него посредством различни фактори, сред които:

• Наличието на травматични / неприятни събития в житейския път на индивидите, каращи ги да се чувстват неспособни да се справят с несигурния свят, в който живеят. Тук влиза изнасилване, физическо насилие, тормоз. Някои от жените, страдащи от бигорексия развиват заболяването именно след изнасилване. Тези хора смятат, че когато са големи и мускулести, се намират в безопасност;
• Вярване, че има връзка между мускулестото тяло и репродуктивния успех. Някои мъже смятат, че наличието на повече мускулна маса може да се приеме от партньора им като показател, че този мъж може да осигури безопасност и ресурс за оцеляване на потомството;
• Неудовлетвореност от размера на мъжкия полов орган. Предполага се, че има зависимост между желанието даден мъж да има силно развито мускулесто тяло, когато страда от комплекс по отношение размера на пениса си. 

Какви поуки да си вземем?

Въпреки че е трудно да се диагностицира, заболяването е разпространено и темата е актуална за нашето общество.

Настоящата статия цели да информира за бигорексията и не бива да служи като средство за поставяне на самодиагноза или лечение. В световен мащаб са необходими повече проучвания в областта и най-вече с насоченост към терапията. Нужни са повече познания как точно да се помогне на хората с мускулна дисморфия.

Можем обаче отново да си припомним, че всяка крайност е нежелана и води след себе си негативни последици и както Pope отбелязва, „ако измиваш ръцете си 5 пъти дневно, това е здравословно, но ако ги миеш 200 пъти дневно, е много вероятно да имаш проблем“.

По същия начин може да отнесем и ситуацията с тренировките, храненето и начинът, по който гледаме на себе си и тялото си, както и целите, които поставяме пред себе си.

Няма нищо лошо в това да бъдем суетни и да искаме да изглеждаме по-добре, но нека това не става с цената на здравето и да не се превръща в мания, която да пречи изцяло на нормалния начин на живот.