Полуфабрикати

И мумиите се запазват дълго време, но не са много свежи, нали?

Светът, в който живеем, е пълен с полуфабрикати. Разтворими супи, бульони, сокове... какво ли не. Тези "удобства" ни спестяват време, усилия, нерви... Но на каква цена? Дали накрая и собственият ни живот не се превръща в полуфабрикат?

Какво ще научиш?

Искаш ли да постигнеш мечтаната форма и трайно по-добро здраве?

Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.

ПолуфабрикатиМного рядко забързаният човек се замисля за съдържанието и състава на хранителния продукт, който е купил от близкия хранителен магазин на връщане от работа. Недостигът на свободно време принуждава всяка домакиня да приготви нещо лесно и бързо за обяд или вечеря, което не би могло едновременно да е и вкусно, и полезно, още по-малко – здравословно в истинския смисъл на думата. В действителност купуваме редица полуфабрикати, "накипрени" в шарени, привличащи окото опаковки, а всъщност опасни за здравето. В най-добрия случай се интересуваме единствено от годността на продукта, тъй като другите означения и абревиатури не са ни много ясни, а и си играят с търпението ни, предвид изключително дребния шрифт, с който са изписани... Това всъщност са "хранителните подобрители".

Подобрители срещу потребители

Съществуват от векове. Най-вече за да удължат срока на годност и да запазят добрия външен вид на съответния хранителен продукт. Хранителните добавки са субстанция, която, прибавена към хранителния продукт, води до подобряване външния вид, вкуса, запазва цвета, удължава срока на съхранение.

В хранителната производствена сфера вече има повече от 5000 химични вещества, изпълняващи тази роля. Не всички, но повечето хранителни добавки са вредни за хората. Те могат да бъдат от естествен или изкуствен произход. Някои от тях са полезни и важни за организма, докато други са вредни и опасни, водещи до редица здравословни проблеми - алергии, астма, диабет, сърдечно-съдови заболявания и т.н.

Как да разпознаваме полуфабрикатите?

Тук на помощ идват Е-номерата. Те представляват уникален код. Буквите ЕО означават Европейска общност, т.е. одобрени за консумация, тествани за безопасност и разрешени за обща употреба от ЕО. Видовете хранителни добавки са означени с числата след буквата Е. Много е изписано и в други материали, но накратко: Е 100-182: оцветители, Е 600 – 699: ароматизатори, Е 400 – 499: стабилизатори, Е 200 – 299: консерванти... Съществуват цели групи от цифрови означения на емулгатори, стабилизатори, антиоксиданти, киселини, соли, подсладители. И всички тях ние консумираме ежедневно...

И все пак, дяволът не е толкова черен

Често се плашим и се отнасяме с подозрение към  изобилието от числа на опаковката, но не всички значат опасни подобрители. Често зад числото се крие витамин С например... В интернет има много подходяща, подробна и леснодостъпна информация относно този проблем. Важно е да бъдем добре осведомени какво консумираме, кое е полезно и кое не. Невинаги е възможно да приготвяме храната си от екологично произведени или добити хранителни суровини, така че нека пазаруваме внимателно и отговорно.

Какво всъщност съдържат полуфабрикатите?

Популярността на полуфабрикатите може ли да замести домашно приготвената вкусна храна? Естествено, че не.  Не че сме напълно наясно какъв е процентният състав на каймата, с която правим кюфтета, но поне знаем как и какво сме сложили в тигана със собствените си (чисти) ръце! А купувайки си замразени полуфабрикати например, нямаме избор, освен да се доверим на написаното върху опаковката и да стискаме палци да е истина. Според законодателството всички компоненти, съставящи продукта, трябва да бъдат описани последователно в зависимост от тяхното количество в продукта. Но защо ли усещането за игра на руска рулетка не напуска пазаруващия?

Добре - четем "свинско месо" на опаковката на каймата. Но следващите два компонента са вода и соево брашно. Със сигурност соята е в пъти повече от месото - тя увеличава размера си до 6 пъти, набухвайки от водата. Стабилизаторът натриев фосфат пък се използва, за да може каймата да изглежда сочна, а глутаматът придава на продукта вкуса на месо. И така, в крайна сметка не може да се установи колко точно месо има в тази кайма.

Според европейските стандарти не всяко парче месо се смята за такова. Месото от едър рогат добитък например трябва да съдържа не повече от 25% мазнини и 25% съединителна тъкан – жили и хрущяли. В свинското мазнините могат да бъдат до 30%, а в пилешкото и заешкото - до 15% и съединителна тъкан – до 10%. Тези норми са определени от ЕС.

За какво да внимаваме?

Когато купувате полуфабрикати, обръщайте внимание на три техни компонента:

  • растителните белтъци – обикновено са за сметка на соята, а редица научни изследвания доказват намесата й в работата на ендокринната система, поради високото й съдържание на фитоестрогени.
  • фосфатите – могат да бъдат посочени като дифосфати, пирофосфати, трифосфати, полифосфати или хранителни добавки Е 450, Е 451, Е 452.
  • ароматизаторите и овкусителите – глутамат (глутаминова киселина) – Е 620, или нейната натриева сол - натриев глутамат (Е 621).

Консерванти, оцветители и овкусители - за всяка от тези групи може да се говори дълго, да се разясняват негативните ефекти върху различните системи на организма в дългосрочен план. В този смисъл не бива да ни учудва статистиката, която наскоро здравното министерство оповести – всеки пети ученик в България е с наднормено тегло. Може би е време да отделим повече внимание на качеството и количеството на храната, която ежедневно приемаме. Вярно е, че излишните килограми са следствие и на генетичните заложби, но останалото зависи от родителите и обкръжаващата среда.
Примерът за здравословно хранене е изключително важен. Ако родителите не се хранят правилно, няма как и детето да го прави. А според изследванията, ако и двамата родители са с наднормено тегло, шансът и децата им да са така е над 60%. Ако само единият родител страда от затлъстяване, процентът спада до 40%, а ако и двамата са в нормите, то проблеми при децата им е малко вероятно да възникнат.

Какво да направим?

Най-малкото, можем да четем етикетите на продуктите. Още по-добре е сами да приготвяме храната си колкото е възможно по-често, вместо да я купуваме готова или полуготова. Вярно, че това изисква повече време, но пък целта си заслужава – нашето здраве. Често зад обещаващите надписи  "без калории", "диетично", "нискомаслено", "лайт", "еко", "био" всъщност се крият прекалено много захар, сол и консерванти.

Има предлагане - пазарът на храни работи с пълна сила, а какво ще изберем и съответно подкрепим с финансите си, зависи само от нас. Струва си да се усъмните във всичко купено, което трае в пъти по-дълго, отколкото приготвеното в къщи. Какъв е този кекс с трайност 1 година? Или кисело мляко, годно цял месец, че дори и още един след изтичане на този срок? Помислете внимателно, преди да извадите портфейла си.

Използвани източници

  • bgreporter.com
  • dieti.info
  • ndt1.com
  • moetodete.bg
Още съдържание по темата
Храни-богати-на-витамин-Д
Храни, богати на витамин Д
Храни-богати-на-магнезий
Храни, богати на магнезий
Храни-богати-на-мелатонин
Храни, богати на мелатонин
Храни-богати-на-селен
Храни, богати на селен
Направи първата стъпка към твоята цел.

Методът на BB-Team е модерният начин да изградиш здравословни навици, трайни резултати, увереност и контрол над здравето си с лична подкрепа и отчетност.

top-arrow