Изповедалнята

Взех изпита, балът мина, във ваканция съм, ще гледам да намеря повечко време вече за форума и сайта :)

p

Ебати гадното време!!!! ...и сесийка си имам на главата...

Мен последно време всичко ме изнервя, сигурно зареди гадното ми ежедневие. Няколко гадости са ми се събрали на главата и направо ще откача. Имам в началото на другия месец изпити в Свищов, а хич не виждам как ще ги взимам. Нямам време да чета, а и единия изпит ми е тъмна индия. Магистърската ми теза дори не съм я почнала, а толкоз работа има по нея, направо не ми го побира главата какво ще я правя. Дори с материалите не съм се запознала. В работа пълни лайна, искам да се махна, но не мога да си намеря друга работа. И на всичкото отгоре, баба ми, която живее с нас, се влоши и легна на легло. Е това е най-големия ужас за мен, сега постоянно някой трябва да седи около нея, защото не може нищо да прави сама. Лекарства, храна, учене, работа, имам чувството, че съм в някой кошмар, само дето не се събуждам. Че и не мога да спра да качвам килограми от едни хадни лекарства, макар, че се спуквам от тренировки. Направо не се побирам в кожата си, чувствам се в такава безизходица, че не знам какво да правя.

:-)

Мен последно време всичко ме изнервя, сигурно зареди гадното ми ежедневие. Няколко гадости са ми се събрали на главата и направо ще откача. Имам в началото на другия месец изпити в Свищов, а хич не виждам как ще ги взимам. Нямам време да чета, а и единия изпит ми е тъмна индия. Магистърската ми теза дори не съм я почнала, а толкоз работа има по нея, направо не ми го побира главата какво ще я правя. Дори с материалите не съм се запознала. В работа пълни лайна, искам да се махна, но не мога да си намеря друга работа. И на всичкото отгоре, баба ми, която живее с нас, се влоши и легна на легло. Е това е най-големия ужас за мен, сега постоянно някой трябва да седи около нея, защото не може нищо да прави сама. Лекарства, храна, учене, работа, имам чувството, че съм в някой кошмар, само дето не се събуждам. Че и не мога да спра да качвам килограми от едни хадни лекарства, макар, че се спуквам от тренировки. Направо не се побирам в кожата си, чувствам се в такава безизходица, че не знам какво да правя.

Напълно те разбирам, наскоро и при мен беше горе - долу подобно положението, с разликата, че болната ми баба не е при нас! По - точно аз не съм със семейството, ама това е нормално! Исках само да ти кажа горе главата всичко се нарежда, ако не човек свиква с него  и вече не ни се вижда толкова гадно! Трябва да се научим да се радваме на малките моменти! Много често ги пренебрегваме и не оценяме истински нещата, които се случват около нас! Сигурна съм, че ако се замислиш ще осъзнаеш, че в ежедневието ти има много неща, за които си заслужава да се усмихнеш! Аз лично сега изпитвам смесени чувства - истински се радвам, че напускам работа, защото вече не ме радваше, а същевременно ми е тъжно, защото тук срещнах много положителни хора! И макар да се уверяваме, че ще се чуваме и виждаме, всички знаем, че няма да стане, защото ще ни погълне ежедневието!  Както и да е .................
Усмихнат и ползотворен ден на всички от мен!  ;-)

След три-четири бални вечери ,днес на залата щях да се насера на 8 набиранки . Напуснах преждевременно :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol: :lol:

p