Приятели или предатели?!?!?

Светът да се оправя сам.Това е моето мнение и мироглед.Не съм тръгнал да проповядвам нищо.

Аз съм от хората , които могат да кажат , че имат приятели , но много внимавам с кой се събирам и на кой какво казвам ... Имам един приятел , който е с 4-5 години по-малък от мен . Той ми е като по-малкия брат , който никога не съм имал , имам още един приятел , с който се познаваме от се помня , демек кажи-речи вече 18-19 години и един бивш съученик с който се познаваме от 11 години . На тях мога да кажа всичко и знам , че после няма да е публично достояние .

Това , че някой не е срещнал или намерил подходящ приятел , с който да споделя / дели не означава , че няма такива хора . Да вярно , че най-добрият приятел на един човек си е самият себе си , но е добре да имаш и хора , на които можеш да разчиташ или помолиш за помощ в трудна ситуация . Затова трябва внимателно да избираш тези хора , защото неможеш с всеки срещнат да споделяш всичко и т.н

Какво мислите за “приятелите” който всеки си мисли,че има но в един момент разбира,че е сам.Имали ли сте такива случаи или нещо подобно и имате ли изобщо човек на когото вярвате(не роднина или нещо подобно).
Искам да разбера други гледни точки освен моита :)

Гадничко звучи, но определено “Човек се ражда сам, умира сам, а перз другото време се заблуждава, че не е сам”.

Човекът е социално животно. Всеки човек има нужда от някой, с когото да споделя. Било то пари, пиене, емоции, жени/мъже :-) , каквото и да е. Човек има нужда от принадлежност. Но тези хора, които “си мислим, че са около нас”, се променят заедно с нас във времето. Не е задължително човек да остане с 2-мата си приятели от детството докато се пенсионира, дори не е желателно. Хората се променят, растат, помъдряват, съответно се променят и нуждите им, интересите им, съответно се променят и т.н. им приятели. Едни си отиват, други идват.Понякога наистина се появява нуждата от самота. И аз съм я имала тази нужда. Но не защото някой ме е предал или преебал или не знам какво си направил. Както казва Дедмен, се усещам самодостатъчна на себе си. Но по някое време излизам от черупката и си намирам някое рамо, на което да поплача. Или да споделя нещо хубаво. И Дедмен ще излезе от черупката :) .
И какво толкоз ви тормози, какво и как ще кажете нещо и пред кого :roll: То по тази логика трябва да се затворим всички в себе си. А и защо са ни тези големи усти? Явно за ядене служат...

Човекът е социално животно. Всеки човек има нужда от някой, с когото да споделя. Било то пари, пиене, емоции, жени/мъже :-) , каквото и да е. Човек има нужда от принадлежност. Но тези хора, които “си мислим, че са около нас”, се променят заедно с нас във времето. Не е задължително човек да остане с 2-мата си приятели от детството докато се пенсионира, дори не е желателно. Хората се променят, растат, помъдряват, съответно се променят и нуждите им, интересите им, съответно се променят и т.н. им приятели. Едни си отиват, други идват.Понякога наистина се появява нуждата от самота. И аз съм я имала тази нужда. Но не защото някой ме е предал или преебал или не знам какво си направил. Както казва Дедмен, се усещам самодостатъчна на себе си. Но по някое време излизам от черупката и си намирам някое рамо, на което да поплача. Или да споделя нещо хубаво. И Дедмен ще излезе от черупката :) .
И какво толкоз ви тормози, какво и как ще кажете нещо и пред кого :roll: То по тази логика трябва да се затворим всички в себе си. А и защо са ни тези големи усти? Явно за ядене служат...

Контактите с хора са приятни.Аз нямам нужда да плача на нечие рамо,но пак един вид близост  :-/  си ми е нужна.Естествено,че не би ми било приятно да остана сам.САМО ЧЕ хората,с които прекарвам времето и живота си не наричам свои приятели,а просто свои познати.Защото както каза Уини едни си отиват,други идват.Нямам черупка,мога да споделям всичко на всекиго...не буквално,но ме разбрахте какво имам в предвид.Тази зависимост от приятелите,че едва ли не немога без тях е излишна и глупава.

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Приятел в нужда се познава.  :cheese:

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Приятел в нужда се познава.  :cheese:

СТАЛКЕР,това беше гадно... :/

Данчо,съчувствам ти.Откъде си я изкопал тая мърла?

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

Приятеля възстанови ли се вече от многобройните счупвания? :)

Всеки загазва рано или късно, и ако нямаш кой да те измъкне гориш.
Човек не е роден да върви сам, хората са социални животни.

Единственото което бих искал да добавя, е че на някои им се налага да вървят сами и изгарят...но все пак продължават и успяват за разлика от “приятелите им”. Какво да кажем тогава за тези хора ?!? Сами успяват, реализират  се, постигат целите си с или без приятели, истински такива.
Може и без приятели може и с тях. С истинските такива предполагам е по-лесно (нямал съм истински такива, поради факта че съм все още на 19 и живея в една такава среда на пропаднали алкохолици връстници и една голяма част от утайката на сегашната младеж).

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..
(Така стана с един познат..)

На един мой познат пък му се случи същото, но и той участваше в цялата работа ;) Така че си зависи на какви хора ще попаднеш, има ги всякакви, и както казах - важното е да си ги подбираш  :lol:

Когато най-добрият ти приятел изчука твоята дългогодишна приятелка всичко става ясно..

На един мой познат пък му се случи същото, но и той участваше в цялата работа ;)

Е това вече ми хареса! :lol:

Е...любов, к’во да се прави. :lol:

Абе, тия познати да не са някакви всеобщопознати? :lol:

Услуга си е, що? Отсял си е приятелите, видял си е приятелката.

Ае аз имам приятел, с когото даже заплатите си деляхме... Има ли много такива?
Опасни ни считаха, сериозен съюз и почнаха да ни ебават със заплатите. За една и съща работа на него една на мен друга. Единият път ми дадат повече и ме похвалят, другият път по - малко и ме порицаят и така. И вземаме пликовете, отиваме в тоалетните на фирмата ,вадиме парите и делим...
Действахме на равна нога, планирахме на равна нога... И никога никой не зарязваше другия, даже и да не е прав.
Но въпреки това избягвам да го идеализирам.

Всеки приятел е човек . Включително и аз . За теб го казвам специално, TPD… Не идеализирай твърде много приятелите си. Огромен риск да останеш разочарован. Животът носи изненади. Маса пари които да делите. Готино гадже, което и двамата искате... Натиск и смачкване. Глад. Проблеми. Опасности. В това време другият например има и семейство да гледа... Ти искаш от него да ходите да набиете едни петима, с които си се заял...
И... все някъде там, при такова спречкване на интереси между теб и приятеля можеш да усетиш, че приятелството не е чак толкова велико и неограничено. А ако е... значи другият човек има някакъв маниакален проблем.

С много от приятелите, за които точната дума е на живот и смърт, в момента ме свързват само спомени. Не сме се карали, напротив. Просот аз поемам по един път, те по друг... Всеки се променя. Вече не е същото, макар че никой нищо не е забравил.

Прекрасно си го формулирал.И аз не ги идеализирам и съм готова за всичко.това ме прави по-силна и по-гъвкава.Доверие може да имаш единственно на семейството.Мисля,че е голяма грешка да си приятел с любимия човек.Пред него аз съм секси,уверена  и красива.

Всеки има нужда от приятели, никой не си е самодостатъчен. Аз лично имам няколко приятели, които познавам от години и бих им поверил живота си!

.Мисля,че е голяма грешка да си приятел с любимия човек.Пред него аз съм секси,уверена  и красива.

А се страхуваш да те види такава, каквато си наистина  ?

Мисля,че е голяма грешка да си приятел с любимия човек.Пред него аз съм секси,уверена  и красива.

Да...ако сте заедно една седмица и си на 16! Предполагам, че можеш в продължение на една седмица да си 7х24 секси, уверена и красива. Интересно обаче що за любим човек ти е, ако не сте И приятели ;) Само, че в живота не можем да сме 24/7 секси, уверени и красиви.

А иначе трудно може да се продължи дискусията при положение, че темата е от 2008г. :D :D

Ко ти пука, като има кой да пише датата не е от значение.

Яка тема беше тази.Аз още съм си социопат. :) Само че докато през 2008 ми стана жал за момчето,чиято приятелка ебали,сега се възбуждам от мисълта.Това ,общо взето, е основната промяна в мен и личностно израстване за тези 3 години. : ))))))))))))))))

Дедмене, този коментар бях 101% сигурен, че ще го напишеш. Надявам се, че това е защитна реакция в резултат на това, че си осъзнал, че за да ‘успееш’, трябва да си малко или много задник. Сигурен съм, че ако се замислиш не би бил на същото мнение, но не искаш да го правиш, именно защото би се почувствал уязвим. Самият факт, че го открито  го показваш ми се струва, че искаш да убедиш себе си, че си машина без емоции.
ай донт белиив ;) ;)
Може и да греша!
Просто наблюдение. Без лоши чувства.

Мисля,че е голяма грешка да си приятел с любимия човек.Пред него аз съм секси,уверена  и красива.

Да...ако сте заедно една седмица и си на 16! Предполагам, че можеш в продължение на една седмица да си 7х24 секси, уверена и красива. Интересно обаче що за любим човек ти е, ако не сте И приятели ;) Само, че в живота не можем да сме 24/7 секси, уверени и красиви.

А иначе трудно може да се продължи дискусията при положение, че темата е от 2008г. :D :D

 

Окей, 24/7 отпада като вариант... :)
И без това, не е здравословно.

Дедмене, този коментар бях 101% сигурен, че ще го напишеш. Надявам се, че това е защитна реакция в резултат на това, че си осъзнал, че за да ‘успееш’, трябва да си малко или много задник. Сигурен съм, че ако се замислиш не би бил на същото мнение, но не искаш да го правиш, именно защото би се почувствал уязвим. Самият факт, че го открито  го показваш ми се струва, че искаш да убедиш себе си, че си машина без емоции.
ай донт белиив ;) ;)
Може и да греша!
Просто наблюдение. Без лоши чувства.

Има такъв фетиш - cuckold се нарича.

ерудирайте се,по дяволите!
Имам емоции...казах,възбудих се.

Ко ти пука, като има кой да пише датата не е от значение.

А, не, че ми пука, просто е възможно някои от коментиралите, вече да не пишат тук. А иначе си е забавно да се изравят стари теми.
Ето, например установихме, че в емоциите на DeadManWalking има промяна, макар и не в насока “може ли да се живее без приятели или не може”. :D :D :D

Мдааа, темата е много интересна, деликатна и винаги актуална, според мен.
Аз, например, много трудно давам “титлата” приятел на някого, просто трябва да мине през дълъг “тестови период”. :D През годините съм “надживяла” доста приятелства и предателства, но за сметка на това, сега внимателно “подбирам” хората около себе си! Тези, които са до мен, са “проверени” и доказани, не са много, но знам,че са истински!
Грешката, която допускам е, че  се раздавам и  в повечето случаи си патя от това, защото се оказва,че е било не за когото  трябва! Има една сентенция, която много обичам :” Приятелството не е приятно прекарване на времето, а съпреживяване с болките на другия!”

Абе всичко е много относително, много зависи какво очакваш от тези “приятели” и тн.
А това за гаджето на приятеля - понякога просто се случва :)

Абе всичко е много относително, много зависи какво очакваш от тези “приятели” и тн.
А това за гаджето на приятеля - понякога просто се случва :)

Ако една жена застане между приятели или стане причина за раздор, то това не е никакво приятелство!

ММ доста сте писали .Прочетох оттук оттам. Последните няколко месеца разбрах какво е истинското приятелство, колко трудно се намира и колко трудно се запазва. Разбрах също, че колкото повече ти трябват истински приятели, тях толкова повече ги няма. Но такъв е живота. Достигнах до извода, че освен на родните си и на 1-2 човека, не мога да разчитам на други. Колкото до другите - ако им дадеш време ще те разочароват, ако не те разочароват, то не си им дал достатъчно време. Като се замисля сега... радвам се, че научих всичко, което на писах. Малко неподходящ момент беше, но е добре, че се случи.

А това за гаджето на приятеля - понякога просто се случва :)

Просто според мен зависи какво точно се случва. Ако се случва казаното по-горе от Dan4o1000 - съгласна съм с Valdis.

Мартине, тоя егоцентризъм някой ден ще ти забие такава емоционална плесница, че и д-р Хаус няма да може да те свести. От къде знам ли? Аз самият съм мааалко егоцентрист и знам, че някой ден ще ми се случи..  За социопатията си има адекватно обяснение. По-добрите от масата са считани за луди. И Ботев го е казал. :)

Аз пък на роднините си изобщо не мога да разчитам!!! За мен те не съществуват (тези, от страната на баща ми),предадоха ни в най-тежкия  за мен и семейството ми момент! От страната на майка ми са страшно много, но не живеят в България и не съм ги виждала от дете! :(
Най-добрата ми приятелка беше до мен (смея да твърдя,че е единствената такава), от 13г. сме близки, въпреки че от няколко години ни делят разстояния...
Вече не се вживявам много-много в предателствата, може би защото гледам да не се раздавам толкова, и то съвсем съзнателно си го налагам!