Постоянен глад за сладко - слабохарактерност или сигнал от тялото?

Става въпрос за жена на средна възраст. По принцип спазва добър хранителен режим но винаги много и се яде сладко и се чудя дали това е нормално. Тя твърди че жените за разлика от мъжете трябва да ядат всеки ден сладко за да поддържат хормонален баланс, което за мен е нелепо, но пък като се замисля може и да има някаква истина в твърдението и.
Аз например никога не съм си падал по сладкото - не ям шоколад с месеци, но пък голямата ми слабост са тестените неща. И все пак от почти 2 години спазван хранителен режим и не чуствам нужда да ям тестени неща нито ме измъчва неустоим глад да нагъвам банички :) . От време на време си позволявам да си хапвам по нещо “по така” но в разумните граници и толкова.
А при нея нещата не стоят така. Глада и за сладки неща не намалява и казва че се чувства отпаднала когато не хапва дълго време такова. И като се има в предвид че като цяло не е орязала въглехидратите прекалено много, си мисля дали пък този глад за сладко не е сигнал от тялото че може би не си добавя достатъчно от някои витамини/нутритиенти от храната? Чел съм например че при бременните жени силно се увеличава глада към определени храни, защото нараства нуждата за бебето от витамините и минералите които тези храни съдържат. Може би случая със сладкото пак  се дължи на някакъв дефицит в храната? Или хормонални проблеми? Очаквам мненията ви.

Става въпрос за жена на средна възраст. По принцип спазва добър хранителен режим но винаги много и се яде сладко и се чудя дали това е нормално. Тя твърди че жените за разлика от мъжете трябва да ядат всеки ден сладко за да поддържат хормонален баланс, което за мен е нелепо, но пък като се замисля може и да има някаква истина в твърдението и.
Аз например никога не съм си падал по сладкото - не ям шоколад с месеци, но пък голямата ми слабост са тестените неща. И все пак от почти 2 години спазван хранителен режим и не чуствам нужда да ям тестени неща нито ме измъчва неустоим глад да нагъвам банички :) . От време на време си позволявам да си хапвам по нещо “по така” но в разумните граници и толкова.
А при нея нещата не стоят така. Глада и за сладки неща не намалява и казва че се чувства отпаднала когато не хапва дълго време такова. И като се има в предвид че като цяло не е орязала въглехидратите прекалено много, си мисля дали пък този глад за сладко не е сигнал от тялото че може би не си добавя достатъчно от някои витамини/нутритиенти от храната? Чел съм например че при бременните жени силно се увеличава глада към определени храни, защото нараства нуждата за бебето от витамините и минералите които тези храни съдържат. Може би случая със сладкото пак  се дължи на някакъв дефицит в храната? Или хормонални проблеми? Очаквам мненията ви.

Може да е сигнал от главата, може и да е от тялото. Не мисля, че без да се познава конкретния човек може да се каже нещо категорично. Не знам и какво се разбира под сладко, но май за захар говорим, не за мед? :) Тогава, конкретно почернените неща:
1) Емоционално по-нестабилния пол са в общия случай, поне според мои наблюдения (има си изключения, сега да не стане дискусия). Че емоционално по-нестабилните хора имат склонността да си “балансират” един вид емоциите с шоколад - даже мисля, че имаше статистическо проучване по темата, ама сега не ми се рови. Затова именно, според мен поне, по-често жени страдат от “неизлечимия” глад за захарни изделия. Което не значи, че им трябва - трябва им ред и стабилност на емоционално ниво, а не храна :) Тоест, могат да си поддържат хормоналния баланс и по други начини, иначе явно и шоколадът помага, щом толкова хора го ползват.
2) Дефицит НА храната може би. В захарните неща (шоколади, вафли и т.н.) няма нищо като хранителни вещества. Какъвто и дефицит да има, в случая няма никаква логика заради дефицит на витамини/нутриенти да е така, все пак това реално не е храна, само умът ти може да го възприема така, тялото не. Виж, гладът като цяло - малко месо, малко яйца, малко мазнини и т.н. (характерно за голяма част от нетрениращите, че и трениращите, хора), със сигурност може да отключи такива неща.

Много ясно, че ще се чувства отпаднала, ако не яде сладко един или няколко дена - тялото й е привикнало да усвоява бързи въглехидрати, а бавните въглехидрати изискват енергия от тялото за разграждането им. Ако се храни една седмица със сладко (което си е енергийна бомба и към това също се привиква - към излишната енергия), разбира се, че и на 8-мия ден ще й се яде сладко и ще се чувства отпаднала , ако тялото й не го получи.
Досега никога не бях чувала, че сладкото играе някаква роля в хормоналния баланс при жените.
Ако жената се ограничава известно време от сладкото, в крайна сметка и нуждата от него ще намалее. Ако й е трудно да го ограничи, може да го замести с природни продукти на първо време - мед и плодове. И да, плодовете подтискат глада за сладко, което значи, че може да й липсват хранителни в-ва съдържащи се в плодовете.

Може би не съм се изразил съвсем правилно. Не си мислете че жената се тъпче по цял ден с шоколади и вафли - напротив. Спазва горе-долу добър хранителен режим, хапва си месо , яица , зеленчуци , правилни въглехидрати в умерени количества и рядко си позволява да яде сладки неща. Така че не може да се говори за рязък спад на бързи въглехидрати и това да е причината да се чувства отпаднала като не яде сладко дълго време. Иначе твърди че постоянно  я мъчи глад за сладко - ясно е че няма нищо хранително в тези храни но пък не съм сигурен дали това е чисто и просто каприз или има някаква причина за този глад.

Иначе твърди че постоянно  я мъчи глад за сладко - ясно е че няма нищо хранително в тези храни но пък не съм сигурен дали това е чисто и просто каприз или има някаква причина за този глад.

Едното не изключва другото - със сигурност има причина за този глад, но не пречи това да е каприз (на тялото, на подсъзнанието и т.н.)
Едно нещо е сигурно - едва ли нуждата на тялото от сладко има за цел някаква важна функция в организма. Към сладкото може да си пристрастен и това да не отмине дълго време, т.е. възможно е дори и не всеки ден да ядеш сладко, да не може да се лишиш от него за продължителен период.
Захарта наистина може да е полезна в малки количества, но не е жизнено необходима - представи си времето, когато захарта и шоколада не са били измислени - едва ли всички жени са имали хормонален дисбаланс.  ;-)
Така че нуждата от сладко наистина може да е сигнал за нещо, като недостиг на хранителни в-ва или недостиг на хормона на щастието. Но има много алтернативни източници за набавянето на тези липси.

И аз се стремя да не ям сладко искарвам с мъка по 1 2 седмици, ама при мен проблема идва от това че всички около мен се грижат да има изобилие от вафлички, бонбонки, сладоледи,  вкусно меришещи кексове, и всякакви други боклуци, най-много 2 месеца съм искарвал без сладко, но това си беше ходене по мъките с всичките искушения особено вкъщи, та при мен ключа е да нямам нищо сладко под ръка и пред мен, тогава е лесно и даже не се сещам за сладко. А иначе на теория глутамина подтиска глада за сладко.

И аз се стремя да не ям сладко искарвам с мъка по 1 2 седмици, ама при мен проблема идва от това че всички около мен се грижат да има изобилие от вафлички, бонбонки, сладоледи,  вкусно меришещи кексове, и всякакви други боклуци, най-много 2 месеца съм искарвал без сладко, но това си беше ходене по мъките с всичките искушения особено вкъщи, та при мен ключа е да нямам нищо сладко под ръка и пред мен, тогава е лесно и даже не се сещам за сладко. А иначе на теория глутамина подтиска глада за сладко.

Аз бях нещо подобно. Но от 4-5 месеца не ям въглехидрати и не изпитвам глад за тях ;)
Според мен ключа е да  ги няма в менюто ти.

Досега никога не бях чувала, че сладкото играе някаква роля в хормоналния баланс при жените.

Аз бях чула/ мернала нещо подобно съвсем скоро, но все още не съм имала време да се поразровя и намеря инфо по в-са. Идеята беше, че метаболизма на жените е обвързан с въглехидратите и се активира от тях. Също така има връзка и с лунните цикли - нашите тела ‘работят’ по лунните цикли, а лунните храни са сладките. Като намеря време да попрочета по в-са, ще споделя :)

Ако жената се ограничава известно време от сладкото, в крайна сметка и нуждата от него ще намалее. Ако й е трудно да го ограничи, може да го замести с природни продукти на първо време - мед и плодове. И да, плодовете подтискат глада за сладко, което значи, че може да й липсват хранителни в-ва съдържащи се в плодовете.

Това не е така. Вероятно е различно при различните хора.
Аз например съм като въпросната дама  - натрупвам глад за сладко. И не е въпрос на воля. Не е въпрос и на емоция (емоционалните си хранения ги различавам и напоследък ги овладявам). Ако 2-3 седмици не ям сладко, 2-3-4 дни трябва да изям всичко сладко, което видя.

Така че, PullTheTrigger, напълно възможно е дамата да усеща тялото си много по-добре отколкото всички теории и чужди практики предполагат :)

Ако 2-3 седмици не ям сладко, 2-3-4 дни трябва да изям всичко сладко, което видя

Опаа това звучи толкова познато  :lol:  Иначе до тук коментара на Limka звучи най-логично . И аз си мисля че отговора на този въпрос ( а и на много други) не се крие на 100% в дебелите книги и в стереотипите за хранене. Всеки усеща до някаква степен езика на собственото си тяло. Пък до колко го разбира и до колко се самозаблуждава, това вече е друг въпрос :)

Ако слушах езика на моето тяло още щях да седя безформен, на ръба на диабета и куп други болести, които идват с излишните кила. В този ред на мисли... к*р за езика на тялото, за това имаш и глава... Останалото е слабост, като не казвам, че е фатално да се отдаваш на слабостта понякога, не е фатално.

Ако слушах езика на моето тяло още щях да седя безформен, на ръба на диабета и куп други болести, които идват с излишните кила. В този ред на мисли... к*р за езика на тялото, за това имаш и глава... Останалото е слабост, като не казвам, че е фатално да се отдаваш на слабостта понякога, не е фатално.

...казано от мъж...
по принцип съм доста против сексизма...но когато става в-с за хранене и навици...трябва да признаем, че мъжете са доста по-последователни и разумни...Повечето мъже, например, не правят разлика между гладен съм и яде ми се... При повечето жени, от друга страна, има огромна разлика....

Ако слушах езика на моето тяло още щях да седя безформен, на ръба на диабета и куп други болести, които идват с излишните кила. В този ред на мисли... к*р за езика на тялото, за това имаш и глава... Останалото е слабост, като не казвам, че е фатално да се отдаваш на слабостта понякога, не е фатално.

Това не е да се вслушаш в езика на тялото си,  това е свинщина.

Ако слушах езика на моето тяло още щях да седя безформен, на ръба на диабета и куп други болести, които идват с излишните кила. В този ред на мисли... к*р за езика на тялото, за това имаш и глава... Останалото е слабост, като не казвам, че е фатално да се отдаваш на слабостта понякога, не е фатално.

Ако съзнателно искаш да направиш нещо (в случая да изядеш, ама то не е само за ядене), което от друга страна напълно осъзнаваш, че не е добре за теб (или пък не осъзнаваш, но биологията и биохимията са категорични, че е така) - това е проблем. А не слушане на тялото, повечето хора са много далече от това изобщо дори да го “дочуват”, камо ли да слушат. Ако тялото и главата искат различни работи - това е проблем. Трябва да има “единомислие”, иначе все ще си на диета, на режим, на незнамсикакво ... а това някакси мен поне ми се струва тъпо.

Досега никога не бях чувала, че сладкото играе някаква роля в хормоналния баланс при жените.

Аз бях чула/ мернала нещо подобно съвсем скоро, но все още не съм имала време да се поразровя и намеря инфо по в-са. Идеята беше, че метаболизма на жените е обвързан с въглехидратите и се активира от тях. Също така има връзка и с лунните цикли - нашите тела ‘работят’ по лунните цикли, а лунните храни са сладките. Като намеря време да попрочета по в-са, ще споделя :)

Ако жената се ограничава известно време от сладкото, в крайна сметка и нуждата от него ще намалее. Ако й е трудно да го ограничи, може да го замести с природни продукти на първо време - мед и плодове. И да, плодовете подтискат глада за сладко, което значи, че може да й липсват хранителни в-ва съдържащи се в плодовете.

Това не е така. Вероятно е различно при различните хора.
Аз например съм като въпросната дама  - натрупвам глад за сладко. И не е въпрос на воля. Не е въпрос и на емоция (емоционалните си хранения ги различавам и напоследък ги овладявам). Ако 2-3 седмици не ям сладко, 2-3-4 дни трябва да изям всичко сладко, което видя.

Така че, PullTheTrigger, напълно възможно е дамата да усеща тялото си много по-добре отколкото всички теории и чужди практики предполагат :)

Напълно подкрепям това мнение .
Аз толкова режими съм минала-и фитнес диети и женски диети - е няма такава ламя после . Просто “езика на тялото” е единственото разумно нещо ,което мога и искам да слушам. Но за да го откриеш , не става “ей така” . Трябва много труд , насочен към баланса ,трябва ти връзка със себе си ,вяра във себе си ,за да можеш да се контролираш . Иначе всяка крайност е аларма за бъдеща свинщина .
Действително идеята за езика на тялото звучи на много хора твърде абстрактно ,но пък аз не познавам човек,който да е постигнал такъв баланс и да има проблеми с кг / самочувствие / етц...

Тялото не се нуждае от тези сладки неща напрактика, според мен дамата си внушава .Подкрепям изказването че чрез сладкото получава емоционална  насладава и затва го набива,сланините ще са за нейна сметка ,обаче само да знае ,че децата и могат после да имат склонност към пълнене

Тялото не се нуждае от тези сладки неща напрактика, според мен дамата си внушава .Подкрепям изказването че чрез сладкото получава емоционална  насладава и затва го набива,сланините ще са за нейна сметка ,обаче само да знае ,че децата и могат после да имат склонност към пълнене

Подкрепям. Аз не мога да разбера защо тялото има НУЖДА от храна, която по принцип е синтетична и не се произвежда в природата. Коя от съставките й в натуралния си вид не може да даде на тялото това, което го има в синтетичния й вариант, който минава каква ли не обработка, вкл. и химична. Не ме разбирайте погрешно, не искам да си представям живота без шоколад, все пак.

ПП А при мене проблема е, че ям шоколад когато НЕ слушам езика на тялото си. Ако го слушах, нямаше да ям сладко!

При мен глад за сладко се получава, когато ям сладко. Хормонът, който има отношение в случая е серотонина и там другите - “ини” на щастието. Те ме вдигат в еуфория. После - депресия. Депресията иска още серотонин-инсулин, пак сладко/тестяно/шоколад - пак еуфория, после - пак депресия ...и така до края на света. А всъщност нямам нужда нито от еуфория, нито от депресия :)
Та, приятелката ти просто иска еуфорията, това е.

Мдам...ето колко различни са всички... :)

Аз съм стигал до 12 донъта след тренировъчно зареждане след 7 дни на 50 гр. въглехидрат. Е това е свинщина вече. А по темата - жената няма ама абсолютно никаква нужда от захар.. Да изяде 2 банана - ще й мине ! :D

Става въпрос за жена на средна възраст. По принцип спазва добър хранителен режим но винаги много и се яде сладко и се чудя дали това е нормално. Тя твърди че жените за разлика от мъжете трябва да ядат всеки ден сладко за да поддържат хормонален баланс, което за мен е нелепо, но пък като се замисля може и да има някаква истина в твърдението и.
Аз например никога не съм си падал по сладкото - не ям шоколад с месеци, но пък голямата ми слабост са тестените неща. И все пак от почти 2 години спазван хранителен режим и не чуствам нужда да ям тестени неща нито ме измъчва неустоим глад да нагъвам банички :) . От време на време си позволявам да си хапвам по нещо “по така” но в разумните граници и толкова.
А при нея нещата не стоят така. Глада и за сладки неща не намалява и казва че се чувства отпаднала когато не хапва дълго време такова. И като се има в предвид че като цяло не е орязала въглехидратите прекалено много, си мисля дали пък този глад за сладко не е сигнал от тялото че може би не си добавя достатъчно от някои витамини/нутритиенти от храната? Чел съм например че при бременните жени силно се увеличава глада към определени храни, защото нараства нуждата за бебето от витамините и минералите които тези храни съдържат. Може би случая със сладкото пак  се дължи на някакъв дефицит в храната? Или хормонални проблеми? Очаквам мненията ви.

В моята практика и личен опит търсенето и ‘нуждата’ от сладко са пряко зависими от цялостното ти състояние и навици - и тренировки, и хранене, и стрес, и личен живот, и житейски фактори и това как се чувстваме. Аз лично търся захар, когато съм под някакъв вид напрежение ( дали след много тежка тренировка или емоционално/психическо/ментално такова ). Когато съм нахранен, натрениран, доволен от себе си и щастлив, търся захар рядко и то защото ми се яде. Сладко тялото и главата търсят по няколко причини :

- Да се ’ дрогират ’ със захарта, тя освобождава енергията си бързо, настъпва чувство на еуфория, много енергия, после си като замаян
- когато тялото влезе в режим ’ оцеляване’ търси захарта, защото смята, че няма да оцелее и почва да трупа енергия като подкожни мазнини и вода, а за целта захарта е най-подходяща
- захарта се възприема като някакъв вид удоволствие, демек това се проявява най-вече при хората, следващо диети или някакъв вид ограничаване
Разбира се, това не изчерпва всичко, но в моите очи е основното :)

В началото на режима може и да е слабохарактерност.Иначе си е сигнал от тялото, който обаче може би е породен от липсата на алтернативна енергия-захарта не е единствения източник на такава.

Как да спрем кантара в посока нагоре? - www.bb-team.org/articles/3239
Там е отговорът откъде идва най-често вълчия апетит за сладко, какво следва да се направи и какво не.