Anelia: Много OFF Season

То там е работата, че невинаги повечето часове сън = качествен сън. Някои хора преживяват и само с по 4-5-6 часа сън, но пък за сметка на това спят адски дълбоко и “качествено”. Ако нещо те тормози подсъзнателно примерно... :)

хехе, докато ти си писал тук, аз съм писала в твоя дневник :D
Абе уж нищо ми няма съзнателно или подсъзнателно. Предполагам, че съм имала да наваксвам от по-предната вечер, когато си легнах в 12, т.е. имах само 7 часа сън. Ама че съм и аз, с моите стриктни лягания, менюта и тренировки. Утре ще ида на концерт и след това на бири. Което ми напомня за миналия път, когато контрабасистът ме оля цялата с червено вино :D

Добре де, как става тая работа...оня ден бях 52,2 кг, днес съм 54,5 (devil). С такива нерадостни вести започна денят ми, и въобще като цяло настроението ми е отврат. На обяд се опитах да го поправя с бира и шкембе, но беше за кратко.
Спорт: 1 час active recovery на колелото, умрях от студ, още повече се вбесих.

Добре де, нали все се повтаря, че е по важно какво казва оледалото и шивашкият метър. Може и на кантара да му е било студено и да не работи както трява :)

Абе то моето огледало е едно и също. Стоя си с една визия и не смятам, че скоро ще се променя. Не ми е и това целта. Но на колелото всеки килограм повече се усеща. Било то вода, било мускул или сланина...
Утре е нов ден, ще тренирам повече, няма да се предавам...леден вятър духало, много важно!

Добре де, как става тая работа...оня ден бях 52,2 кг, днес съм 54,5 (devil). С такива нерадостни вести започна денят ми, и въобще като цяло настроението ми е отврат. На обяд се опитах да го поправя с бира и шкембе, но беше за кратко.
Спорт: 1 час active recovery на колелото, умрях от студ, още повече се вбесих.

Ха-ха-ха...ще дойдеш ти на моето :D Моят кантар продължава да си показва с 2кг. повече...да му.... :D Малко се чудя дали въобще нещо съм смъкнал Януари месец или е било само вода и гликоген :) В крайна сметка, какво пък разбира некъв кантар...да си гледа работата ;) :D

Днес беше странен ден откъм тренировки...Сутринта имаше леден вятър и реших да си спестя колоезденето. заради това натоварих яко във фитнеса. После обаче си починах доста и видях, че не е чак толкова студено и взех че карах. И двете ми тренировки се получиха супер. Но, всичко по ред:
7:00 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:30-10:30 тренировка 1
5 мин велоергометър за напомпване на бедъра
3х15 bench squat @32 kg
10,9,8 обратни набирания
3х7 лежанка @22кг
10,9,8 лицеви опори, между тях за загрявка
3х30 сек mountain climber
4,10,10 на всеки крак пистолет. Не се получаваше чак до долу клека, но все пак натоварих доста краката
3х10 тръстери @12 кг (само лоста)

Тренировките ми са с много повторения и малки тежести, защото в залата ми се вижда дъха и трябва аеробика да има. И не само това де, с наближаването на сезона, упражненията трябва да се доближават до движенията на колоезденето, а там са много повторения със съвсем малка тежест.

10:30 банан
11:00 3 домашни кюфтета, малко краставица
почивка с кафе
13:00-15:00 колело. По време: 1 доза БЦАА.
Чудесно каране беше, имах много сила. На връщане към къщи пак си карах бързичко, а не се влачих като пребито куче, както ми се случи веднъж миналата седмица. Все пак се ограничих до 2 часа, защото утре и вдругиден също имам каране, да не се съсипя днес и да проваля нещата в следващите дни. Изпълнявам стриктно програмата си.
15:30 400 мл прясно мляко, 2 сварени яйца
19:00 2 порции варен боб (без мазнина и запръжки)
22:00 извара, кис. мляко, краставица

Такаа, аз отново съм в схемата много трениране-много храна (blush) и килограмите пак нагоре...

05.02.
8:00 100 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00-12:00 колоездене, по време: 1 бидон с 1/2 доза БЦАА, 1 бидон с 1 с.л. мед и мултивитаминиОтидох си на село при родителите и от тук започват хранителните извращения, хората с по-слаби сърца и на диети да не четат :D
12:30 1 селска филия бял селски хляб, 1/2 пиле (blush), салата домати
16:30 парче домашна баница
18:00 1 морков, салата домати, картофена салата, свински пържоли с гъби
20:00 замезване с филе Елена

06.02.
8:00 2 парчета домашна баница, 300 мл прясно мляко
11:00 картофена салата, салата домати, печено пиле и тук фиестата свърши, тръгнах да карам към дома
12:00:16:30 колоездене. По време: 2 л вода с 1 доза БЦАА, 400 мл кока-кола лайт
17:00 300 мл прясно мляко
18:00 варен боб, филе Елена, 4 пиперки туршия, 2 жълтъка

7:00 60 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко, 1 узрял банан
10:00 2 кюфтета, малко краставица
11:00-12:40 колоездене (много леко, възстановително)
13:20 шоколадов бонбон
14:00 шопска салата, пиле с ориз на стола
16:30 ябълка
18:30 2 моркова, шепа тиквени семки, 2 джумерки (пръжки)
19:00 много на брой и много мазни свински ребра
Мда да, това са калориите от вчерашното ми 4,5 часово каране, защо липсата им се усеща чак на другия ден...

Аз също винаги усещам преразхода на енергия на следващия ден... в моите очи така е нормално. В натоварения ден организмът пипа дълбоките (”военни”) запаси и поема усилието. На следващия ден търси от теб източник да си попълни “военния резерв”, защото му е важен. Не съм уверен, че съм съвсем прав, но така си го обяснявам... :)

Хора, нямам никакъв мотивейшън за щанга и това е. Миналата седмица вдигах 2 пъти, тази седмица нито веднъж. Колоезденето пак взема своя връх, временцето е яко, тренировките стават по-яки и щангите се зазимяват. Много кратко им беше съществуването тази зима, но какво да се прави.
Кратъй отчет за последните дни: 8.02. колоездене 09.02. почивка, т.е. плуване
Днес започвам една нова програмка на колелото.
Храната тези дни е хубава, но пък за сметка на това: много.

Хммм... трудно ще ти е, ако не поддържаш някакво ниво на физическата подготовка, но е и въпрос на усещане все пак. От друга страна - няма и как да се работи с щанги без никакви прекъсвания.

Искам да си пазя краката свежи за тренировката на колелото, а моите виждания за фитнеса: тренировка без крака не е тренировка и така... засега поне ще почина тази седмица, по-нататък може един познат да ми се накара и да ме изрита към фитнеса и да се стегна :D

Днес тренировката на колелото беше доста доволна. След еднодневна почивка, на другия ден съм като самолет, бързичко вдигам пулс и си го държа без умора в краката. Ще почивам от тежестите засега, може и просто 6 поредни дни на колелото да са ми дошли в повече.
Храната няма да я пиша, но е много и всякаква.

Хора, нямам никакъв мотивейшън за щанга и това е. Миналата седмица вдигах 2 пъти, тази седмица нито веднъж.

Един от главните признаци на претренирането :) Винаги има такъв момент, когато тялото просто си иска малко почивка или намаляне на темпото. А при твоето темпо е напълно разбираемо организма да издиша от време на време :) Предполагам това не се е случвало от много време и сигурно ще ти прозвучи непостижимо, но защо не си вземеш няколко дни (5) пълна почивка и от колоездене и щанги. Как мислиш? :)

В това хубаво време! Абсурд! :D Ако настане някакъв лед и сняг, ще се замисля, обещавам ;)

LOL…очаквах такъв отговор :D

Ани, зачетох тези дни статии за дългите, изтощителни кардио тренировки (най-вече колоездене) - та пишеше там, че някои спортисти приемали по 7000 калории дневно за да издържат на натоварването. Зачудих се, ти имала ли си такива случаи?
п.п. Бих постнала статията, но не я намирам в момента.

Атом, така е. При много часове, дори и леко темпо колоездене, се горят доста калории. Чак 7000 едва ли съм поглъщала, но в доста от дните си имам примерно към 3000.
Днес си пея една песничка “Въглехидрати който не яде, той голям не ще да порасте” :D
Та след вчерашната въглехидратна фиеста, днес силата е с мен :D Баници, тиквеници, пълнозърнести макарони и баирчето към работа, което го взимам по принцип с предавки 2-3, днес бях на 2-7. После отидох на плуване и се чувствах чудесно. Вместо обичайните 40 мин, 1 км го изплувах за 34 мин, хем на първите дължини все спирах да си оправям очилата и шапката. На обяд ще тренирам за сила на колелото, мисля, че пак ще е супер тренировка.

Ани, здрасти : ))))
На мен ми прави впечтление, че когато в деня преди тренировка ям повечко въглехидрати и като цяло съм на по - високи калории, на следващия ден тренировката обикновено е доста добра, точно както казваш. Ако направя обратното - ниски калории в нетренировъчен, и високи в тренировъчен - зле.
Тъй че - яж здраво : )))))))

...когато в деня преди тренировка ям повечко въглехидрати и като цяло съм на по - високи калории, на следващия ден тренировката обикновено е доста добра, точно както казваш. Ако направя обратното - ниски калории в нетренировъчен, и високи в тренировъчен - зле.

Потвърждавам и аз... това е причината, поради която не намалявам особено въглехидратите в почивните дни.
Като си почина и презаредя, после направо разоравам игрището.

Аз пък вчера час и 30 преди залата изядох 8 душки с ориз 2 със сирене 2 големи пържоли 1 кренвирш 5 филии хляб, след това 1 креатин с половин шоколад, и преди тренировката 1 кафе :DDDDDDDDDD

Ама да, без калории не става, но не ги яж като мен преди тренировка, че много тежи...

аз да ти се похваля Анче, като бях в София...ходихме да вдигаме във фитнеса на ЦСКА, та там собственика се оказа един чичи на 55-56 години, преседател май на някакъв клуб по колоездене...та видя, че аз съм млако по-различен и рече малко да ме въведе в дебрите на колоезденето:)))...първо-изкара такова колело, каквото никога не бях виждал!!!...не ме питай кое, какво е било, просто го гледах като летяща чиния все едно да кацне в Плевен на центрото:)
после ми показа едно упражнение за баланс...значи извади една остановка с два големи цилиндрични барабана, на които се поставя колелото и почваш да въртиш, като пазиш баланс върху барабаните...демек требе да въртиш много бързо и да не позволяваш на колелото да бяга наляво и надясно, защото ще изпаднеш от барабаните...после качи задната гума на някаква друга остановка и ме кара да въртя на най-голямото съпротивление...БА...гръмнах на 20-тия оборот...е сега разбирам защо тия спринтьорите дето се състезават на писта имат бедра като на Рони Колман:)

значи извади една остановка с два големи цилиндрични барабана, на които се поставя колелото и почваш да въртиш, като пазиш баланс върху барабаните...демек требе да въртиш много бързо и да не позволяваш на колелото да бяга наляво и надясно, защото ще изпаднеш от барабаните...после качи задната гума на някаква друга остановка и ме кара да въртя на най-голямото съпротивление...БА...гръмнах на 20-тия оборот...е сега разбирам защо тия спринтьорите дето се състезават на писта имат бедра като на Рони Колман:)

хехе, накарал те е да въртиш на ролков тренажор, а после и на магнитен. Мдаа, и аз съм се впечатлявала от бедрата и г*зовете на сприньорите. Силни крачища ни трябват, спор няма :) Радвам се, че си имал досег с колоезденето, макар и с изкуствения му вариант: тренажорите.
По дневника: аз днес си направих кратка и стегната тренировчица с колелото, малко да си припомня как карах преди :)

Малей, в какъв вятър карахме днес. Децата се озориха яко. Ама така е, нека свикват, че не винаги условията са идеални и че трябва да се справяш ВЪПРЕКИ. Аз направих малко повече километърчета, общо 4 часа чисто каране. Храната...да не ви казвам, от всичко по много: тиквеници, бира, шкембе, та чак и крем-супа от тиква. На пулсомера ми пише 1222 кал изгорени, трябва да се яде. 
На връщане се видяхме с други момчета от отбора. ЦЪК за снимка. Ама сме хубавки :)

даааа...ролков каза...сега се сещам...
чудя се ако се занимавам само с това за 2-3 месеца, какви ли ще ми станат бедрата...но е ЕБАСИ зора!!!

За 2-3 месеца вероятно няма да направиш нещо значително, но виж, за няколко години може НЕЩО ТАКОВА, хехехе. Моите също са големички, ама не са толкова изчистени (blush)

Мога да съм досадна, но пак ще сипостна дългия велопис ;)
Колоездачите от Шумен си имаме скайп чат. Само 3 реда от Ники от Търговище в събота са достатъчни да знам къде ще прекарам неделята си.
Цитат (правописът автентичен):
ВНИМАНИЕ важно СаОБЩЕНИЕ
ВОЖДА обмисля за утре поход до римският мост с .СТЕВРЕК
ОБАЧЕ пеш щото е НЕПРОХОДИМО
може да направим една банда и да ги дразним-ПАРАЛЕЛНО
ще се минава през с.Мечово -Богомолско
по последни данни има екопътека. Край на цитата. Хм, редовете са 6, но аз съм навита като свинска опашка, вече се виждам как съм натоварила Николинка на влака и пътувам към Търговище. Има още няколко реда по върпоса и те включват елементи „носи си фарче”, „не знаем къде отиваме”, „gps-a няма карта”, „не се знае до колко часа ще продължи мероприятието”...Не че не съм го преживявала, но замръкване в непозната планина при минусови температури вече би било твърде много. Не ме лови сън, тревожно ми е. Ставам и ровя из нета информация за селата Мечово и Богомолци. Откривам реклами на къща за гости, а там пише, че екопътека в действителност съществува между с. Богомолци и римския мост на Стеврек. Да, обаче защо е само 11 км... Хм, не знам какво ще ми предложи неделния ден и лягам, но сънят ми не е спокоен.
За някои ставане в неделя в 6 часа от алармата звучи ненормално, аз обаче се кукнах още в 5:30 без аларма, за да не изпусна влака. Бързо кафе, обличане, приготвяне на хиляди неща: фарче, яке, дебели ръкавици, тънки ръкавици, пулсомери, води, медове, витамини, резервна гума, помпа, щангички за отлепяне на външна гума, шалче за глава, пари, фотоапарат, телефон, салфетки, мокри кърпички, абе казах ли че това толкова възвишено хоби е увенчано с толкова прозаична подготовка, но няма как. И разбира се: подготовка на ХРАНА. Чудих се какво да взема и заредих 3 сварени яйца, 2 картофа, половин тиквеник и парче баница. Закусих. Ще кажете какво пък й е толкова важно на храната. Ами това е все едно да тръгнете за Варна и да не заредите бензин.
Бързо стигам до гарата, взимам си двупосочен билет за Търговище, а продавачката ме предупреждава: „трябва да се върнете днес, за да важи”. „Разбира се”, толкова съм уверена аз в отговора си, но някакво тънко гласче отвътре се обажда: „Дааа, хубаво е да си вярваш, ама знае ли се...” Както и да е, за сумата от 4,50 ти предлагат пътуване в топъл влак до Търговище и обратно. Ехее, мога всеки ден да си пътувам така. За колелото: още 2 лв. в посока. На гарата някакви чичковци ме заговарят за спирачките ми, обясняват ми, че имало някакъв закон, който не ми разрешавал да карам колело в гората, снощи чули по телевизията. Е, по черни пътища може – отговарям почти толкова уверено, както и на продавачката на билети. В настроение съм, снощните ми терзания почти са се изпарили и заради това приветливо отговарям на чичовците. Кондукторката от края на влака ми обяснява, че отпред има багажно отделение и аз с охота смъквам колелото от вагона и го подкарвам към предната част на влака. Това означава, че колелото ще си почива кротичко на земята на багажното и няма да подскачам на всяка гара да го гледам дали не е паднало или някой не го е отнесъл.
Отпред ми помагат да си кача колелото. Хм, същите чичовци, които ме заговориха на гарата. Сега виждам, че носят и костюми. Оказват се машиниста на влака и още един служител, началник влак, нека да го наречем. Сядам и началник влак сяда в съседство. След като приключва с работата си, отново се заговаряме за Шуменското плато, за Мадарското плато, за екопътеката към Кирека и за пътя от Кюлевча към платото....Той е от Мадара, хм, че ние вчера бяхме там. По едно време казва: „Ти хубаво караш колело, ама ела да видиш как се кара влак”. Ехееее, че не знаех нищо за карането на колело днешния ден, но и за карането на влак също нищо не знаех. Поканиха ме в кабинката на машиниста, освободиха ми мястото на помощника. Очите ми блеснаха, не мога да свия усмивката си. Да се возиш отпред на кола е хубаво. Но да се возиш отпред на влак: още по-хубаво. Релсите минават под влака. Разговаряме с чичовците на двете вече познати теми: те ме разпитват за колоезденето, с какви дрехи караме зимата, ходим ли до Варна, може ли да ти видим обувките отдолу, че педалите ти изглеждат странно. Аз разпитвам за разните контролни уреди, как се отоплява влака, спира ли влака ако има големи снежни навявания, къде се учи за жепеец.
Споменават, че в момента влакът не върви, защото е на баир. Какъв баир бе!? Аз виждам едни равни релси, елате да видите ние по какви баири караме! Много интересни неща научих, предполагам и на тях им е било също толкова интересно да питат за другата страна на живота и хобито колоездене. Така неусетно минават минутите до Търговище и се приготвям за слизане.
Там ме чакат Брадърите (известни още като Пилчоците или Келешите, а най-добре Данчо и Ники). Набързо се натоварваме на червената гордост на Данчо: Ситроен BX16tri и потегляме в посока Омуртаг, после Антоново, а после и селата Мечово и Богомолско, откъдето според Гугъл започва екопътеката. Разговорът върви леко, возим се и се хилим на наши си колоездачни шеги.
Очаква се на екопътеката да има и пешеходци: търговищкия Вожд + компания. Това от една страна ме успокоява, там има хора военни, географи, стари туристи и ако се загубим, ще се загубим всички. Тъкмо да разтоварим колелетата и туристите пристигат. Разделят си кафе от термос, пушат цигари. Щракам малко снимки, както и табелата на екопътеката. Голяма табела, очаквам да е маркирана пътеката по същия проект. Да, ама не. Няма ни една маркировка през целия маршрут. Още в началото на селото почнахме да се колебаем, да правим тигели и да се чудим накъде. Туристите ни насочват. Тръгваме най-сетне по екопътеката. Направо съм забравила какво е да караш на черно. Няколко метра на малък венец отпред и най-голям отзад и пулсът ми е на 150. Брей, не върви това колело. Хубавото е, че почвата е замръзнала, няма все още кал, но към обяд може и да стане. Но отсега ли да го мислим...Тук-там има сняг дори.
Стигаме до същинската част на екопътеката, която е една тъъъънка пътечка, която е много приятна и вие, стига в лявата страна да няма доста дълбока пропаст. Добреее, припомням си всички четени съвети за каране в коловози и тънки участъци: гледай само там, където искаш колелото ти да отиде. Не поглеждай встрани, защото ще се озовеш там. Никак не ми се иска да се озова в пропастта и заради това съм като кон с капаци, гледам си пътечката и си карам внимателно. Точно предната нощ бях чела за vert riding, бях гледала ненормални клипчета как колоездачи карат супер технично по невероятни скали (вижте и вие http://vimeo.com/15929380) и вече се виждах vert rider и аз. Чудех се по скалата на техничност и опасност в коя част сме ние, защото според www.gravitamin.com “използват два параметъра за да характеризират трудността на пътеките – официална за Германия „С-скала“ за техническата трудност – от s0 до s5 и неофициалната „Г-скала“ за „опасността“ – от g0 до g5 като g5 означава възможност за смърт при падане!” Със сигурност пътечката е някъде в началото на скалата, но все пак си беше тръпка за мен.
Тънката пътечка свърши, за да ни отведе към едно много красиво място на Стара река. Там има построени беседки, реката е доста широка, има камъни за плаж и мост, по който не можем да мине, защото е разрушен. Ами сега накъде? Тръгваме да дирим пътека покрай реката, но там са само храсталаци и пешаците едва се провират, та ние ли. Освен това картата сочи едни кафяви тънки черти, а това означава остри скали, които едва ли ще са проходими, камо ли с колелета. Правим набързо съвещание и колоездачите решаваме да се отцепим от пешаците и да тръгнем по един стръмен път нагоре, който преди малко забелязахме.
Тръгваме да катерим. Пак 1-1, пак скоростта ни пада на 4 км/ч. Нищо, за никъде не бързаме. Аз се радвам на новото усещане да дърпам с автоматите, защото когато караш на възможно най-ниска предавка, понякога се появяват още по-големи препятствия освен стръмния баир, като например камък върху стръмния баир и без автомати няма да имам достатъчно въздух и сила да ги мина. Но така си карам бавно и си дърпам, въобще песен. Още миналия път бях написала, че когато си помислиш нещо и то вече се случва. Е, този път си мислех колко умела съм станала в катеренето на стръмни баири с автомати и как вече не се разкопчавам от неувереност дали ще мина някое по-трудно място. И тъкмо си го мисля това и вече съм паднала настрани, защото попаднах на много хлъзгава кал и не успях да се откопча навреме. Е, нищо, случва се. Позабърсвам се с мокра кърпичка и продължавам.
Скоростта е все същата: 3-4 км/ч, но изведнъж виждам Вожда отпред. Стига бе! Нали тръгнаха през драките, как така вече е пред нас. Движи се направо като финикиец. Толкова е бърз. Мисля си за колоездачите и пешаците. Все още не осъзнавам как така във вас ще имаш велосипед, а ще тръгнеш пеш. Наистина не се сещам за добра причина...Пътят минава покрай разни махали, пълни с изоставени къщи. Прилича ми на Родопите чак. Изглеждат призрачно. Докато чакаме другите, Вождът избързва напред и пита единствения човек, който видяхме по целия път: някакъв овчар за посоката за Римския мост на Стеврек. Обяснява, че трябва да свием наляво. Аз съм радостна, защото наляво е спускане. Тъкмо ще тръгваме и овчарят крещи отдалеч, че още малко трябва да се върнем и тогава да спускаме. Връщаме се, а Ваньо с картата показва пътя и казва, че тук трябва да спускаме. Те се отказват да губят височина и решават да си запалят огън някъде по пътя обратно и после да се връщат.
Ние обаче имаме сили, а и онова спускане не е за изпускане. Юрууууш надолу. Супер мега яко спускане, после продължава малко в едно дере и става доста храсталясало. Ммм, не е тук, хайде да се връщаме нагоре и ние да се връщаме по обратния път като туристите. Тръгваме да се връщаме, но малко по-назад още една пътечка пак надолу пак наляво. Дали вече не е нашата? Пак се повтаря всичко: яко спускане, дере и храсти. Почти се доближаваме до предното място, където тръгнахме да се връщаме, без малко да затворим кръга. Иначе имаме gps и знаем къде сме били. Ники казва, че когато покаже трака на приятелите си, те ще коментират „Това ми прилича все едно са се движили идиоти” Искрено се развеселяваме и тръгваме да катерим това, което за втори път спускаме. Е, в крайна сметка Римския мост сме го виждали друг път от друг маршрут, и да не стигнем до него, чудо голямо. Излязохме да покараме, независимо къде.
Настигаме туристите, които са наклали огън, наизвади ли са цяла раница с прибори, чинии, салфетки, изпекли са пържоли и препечени филийки. Спират ни от пътя и ни канят. Решаваме да поостанем. Брей че вкусни пържоли. Някъде навътре в съзнанието ми изниква информация за бавното усвояване на мазнините и как не е добре да се приемат преди и след физическо натоварване, а да не говорим по време. На кого му пука, в крайна сметка това не са белтъчини, мазнини и въглехидрати, а това са свински пържоли и препечени филийки! Още повече, че от съботното каране на 70 км в силен насрещен вятър организмът ми е изгорил доста от запасите си и сега иска да си ги наваксва, а това не го прецених добре, когато си приготвях трите яйца и двата картофа. Така че вместо да се правим на скромни и да отказваме щедро предлаганите пържоли, ние се почерпихме. Склонна съм дори да простя диагнозата на Вожда „даскал”, който не спира да говори. Какво не правят 2 парчета сочно свинско с човек...Тъкмо задрямваме след вкусния обяд и се сещам, че мен ме чака път обратно и че последният влак от Търговище заминава в 18:50. Хайде пак на колелетата. Двама от туристите решават за последно да опитат да намерят Римския мост в някакъв път, но аз не мога да рискувам да изтърва влака и после да създавам неудобство на Хари да идва да ме взима с колата от Търговище.
Потегляме обратно, но този път стръмното качване е приятно спускане, но калта си остава кал и точно там, където цопнах нагоре, заорах коляно и надолу. Хайде пак лека почиствателна процедура и пак надолу. Брадърите с мекиците ме задминаха, но си напомням да не ги гоня, а да се съобразявам с моите умения и колело. От там насетне спускането минава плавно, но и бързо свършва. Хайде пак в тънката пътечка нагоре и надолу. Пържолите в стомаха доста натежават, но ще се изтърпи, положението не е чак толкова зле, пък и не бързам, остава съвсем малко. Този път пропастта е отдясно и се чудя кога ми беше по-страшно. Дали на идване или на връщане, но не успях да си отговоря на това питане. На 2-3 пъти слизах заради паднали клони, защото знам че са много хлъзгави, когато не са плътно застанали хоризонтално на земята, а стърчат от единия край. Все пак не искам да се озова в дерето. Ехх, че бързо се прибрахме до селото, където оставихме колата.
Хем ми се искаше да бяхме покарали повече, хем си мисля като за откриване на „черния” сезон, това е напълно достатъчно и повече щеше да ни измори значително. Карането по черно няма нищо общо с това на асфалта. Как да го сравня...може би карането на асфалт е да плуваш в басейн без вода. Когато те пуснат обаче „на истинско”, откриваш, че имало и друг свят. Всичкото гънене на тялото, всичките ти нервни окончания изпружени с една единствена цел: да се задържиш върху колелото. Усещаш умора на цялото тяло, не само на краката. Умът също е изморен, напрегнат е бил да внимава, да избира линия, да подбере точното движение, точното положение на тялото, точния център на тежестта, точното усилие и правилното разпределение на силите.
Натоварваме колелетата и обратно по пътя. Осъзнавам, че имам цял час до влака в Търговище. Я, колко хора се навиха да пием кафенце. Тошко ме оглежда отгоре до долу, за да прецени колко точно кал имам по клина си и в кое заведение да ме завре, за да не се срамува с мен. В крайна сметка в Галерия се събираме на кафе. Аз също си поръчвам кафе и кола и изневерявам на традиционната бира, но все пак ме чака път назад. А снощното безсъние от вълнение в съчетание с умората от карането вече ме бяха приспали в колата и имах нужда от разсънване.
Ето пак съм във влака. Честно да си призная, надявах се да са „моите” чичковци от сутринта, но не би. Тези също бяха любезни, питаха дали имам помощ за колелото, но дори не ми разрешиха да седна на първата седалка в пътническото помещение, защото била „за колегата”. Ми да си сяда тогава колегата, аз сядам назад. След едно ниво на играта Worms на телефона ми, сме пристигнали в Шумен. Нагласям апаратурата за нощно виждане: фар, стопче. На якето си имам светлоотразителни ленти. Пристигам си вкъщи. Доволна съм от първото ми пътуване някъде за каране през 2011. Надявам се още такива уикенди да ме чакат.
Благодаря на Брадърите за идеята и за осъществяването й, до нови срещи 
Снимките не станаха много хубави.

Днес:
7:00 70 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
10:30 500 гр печена тиква, 3 яйца
14:00 допуснах груби грешки на стола. Освен нездравословна, панираната риба се оказа и гнусна. Пениш се, не пениш...ще те ям. Салата Неапол (макарони, шунка, майонеза, царевица, домати, краставици)
16:30 портокал
18:00 2 чаши бира докато чакам пилето да се изпече
19:30 печено бутче, картофена салата, бира (нали е празник, а аз вино не обичам много)
20:00 филе Елена, още бира
Тренировка: пълна почивка, не ми се беше случвало от векове.

Било е шоу на похода! Само дето ти липсваш на снимките...покрила си се нещо :D Иначе природата, която ви е заобикаляла е уникат. Ако бях аз там, лягам насред камъните до реката и там оставам :D

Е нали аз снимах, няма как да съм на снимките :D На походите винаги е шоу, заради това жертвам тренировката си, в името на общуване с подобни шемети. Казвам жертвам тренировката, защото карането в група винаги изисква изчакване на последните, съобразяване с темпото на всички и желанията на повечето хора. А те нерядко включват ядене на пържоли, пиене на бири, шкембе чорби и подобни. Пълен разврат :D

А те нерядко включват ядене на пържоли, пиене на бири, шкембе чорби и подобни. Пълен разврат :D

Струва си риска и жертвата :D

7:00 70 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:30-10:20 тренировка 1
5 мин загрявка велоергометър
4х15 бенч скуот @32кг, между сериите 3х5 скока от полуклек
3х10 @22kg напади на всеки крак без редуване. Тук беше големия гърч, честно, доплака ми се по едно време.
7х5 лежанка @22кг. Тук усетих спад на силата и нямаше да е добра идея да правя 7 повторения до отказ
10,9,8 лицеви до отказ (и тук спад)
3х5 френско крив лост @13 кг
11:00 грейпфрут с кафе
12:00 2 яйца
13:00-14:40 тренировка 2 колоездене. Коментар: слаба храна преди тренировката + умора от клекове и напади и краката ми бяха изморени.
15:00 1 бутче печено пиле, двойна порция кафяв ориз
18:00-19:00 каквото намеря, а намерих: 2 шок. бисквити Анелия, малко парче тиквеник, тиквена крем-супа с лъжица сметана, 300 мл прясно мляко, 1 парче домашна баница

Вчера не ми остана време да си напиша в дневника:
7:00 70 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
8:40-9:20 1 км плуване
10:00 3 курабийки, 60 гр. мюсли, 1 кис. мляко
12:00-14:00 колоездене, имах упражнения за сила, а след това направих грешката да катеря един много стръмен баир и едва се довлякох до вкъщи от умора
14:30 3 яйца, купа кафяв ориз
16:30 портокал
18:00 свинско със зеле, 1/2 чаша червено вино
През цялото време, когато не ядях или не тренирах, съм работила, та чак до 20:30. В 21 часа едва гледах, скоро не се бях чувствала толкова изморена. Легнах си в 21:30 и спах непробудно до 7.
Днес исках да отида на фитнес, но не съм сигурна дали няма да си прецакам пак колоезденето. Засега ще пия кафе и ще размишлявам как да подредя тренировките.

7:00 60 г. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:30-10:10 след колебание направих тренировка 1, получи се добре, не съжалявам
10х опити за набиране на лост, на 2-3 пъти успях наполовина
3х10 изтласкване @22 кг
5х2 военна преса @22 кг (нямаше по-леко в момента свободно)
3х15 суинг @пудовка (не знам колко е кг, но около 16)
4х10 бицепсово сгъване от стоеж @18 кг (тук трябваше 3х15 май)
10:30 3 яйца, 50 гр. краставица, 50 гр. мюсли
13:00 порция бели макарони с масло, сирене и извара
14:00-16:00 тренировка 2: колоездене.
16:30 купа крем супа морков, тиква, картоф, 300 мл прясно мляко
19:00 скумрия на скара, домати от консерва с лук
Чувствах се добре при колоезденето, за разлика от вчера. Направих си всички упражнения и поддържах добре пулс. Фитнесът явно не ме беше съсипал или бях заредила добре с макароните...Цели 3 или 4 падания на сняг, едното сериозно ме изплаши за коляното ми, но нищо ми няма. Боли ме лявата китка обаче. Тя и преди ме наболяваше леко. Не мога да преценя дали при бицепсовото сгъване съм се изкривила или при някое от всичките падания.

7:00 70 гр. мюсли, 300 мл прясно мляко
9:00-10:00 плуване 1,5 км
10:30 3 яйца, 50 гр. краставица
12:00-13:00 ходене пеш, ей голяма мъка, цялата се попотих, но нали съм свикнала само с колелото и ходенето пеш ми изглеждаше супер бавно. Добре съм препускала обаче, като гледам за какъв интервал от време колко задачи свърших и къде отидох.
13:30 свинско със зеле
15:30 200 гр. извара, разтворим витамин
19:00 бира на гладно (така я обичам)
19:30 бира и пица
Днес имах почивка от колелото, остана ми свободно време и ходих на профилактичен преглед. След 3 кафета кръвното ми беше 90/60. Направиха ми кардиограма, слушаха ми сърцето, всичко е наред. Коментарът беше само “сърцето ти е като на костенурка”. Явно лекарката свиква с пулса ми и не се шашка вече. За утре ме прати да си изследвам кръвна захар и холестерол във връзка с хипохолестеролемията ми преди 2 години. Ще отчета резултати. Днес не съм се “пазила”: хапнах си дежурните яйца, пийвам и бира. Смятам, че така резултатите ще са обективни, а не като пазя диета някаква. Също така се изненада от килограмите ми, че са доста, а изглеждам на по-малко. Това поне ме успокоява, че не съм се омазнила. Защото разликата с миналата година по това време е цели 3 кг, а не се усещам “по-дебела”.

Друго си е да дебелее човек...ама от мускули :D Нещо обаче се загледах в 15:30…200гр. извара...чиста ли я яде?!? Щото т’ва си е малко мазохизъм :P

Да, изварата беше самичка. Тя е кашкавалена и не е съвсем гадна...на мен поне не ми пречи.

Изследванията ми излязоха. Холестерол (въпреки яйцата и свинското вчера): 5,80 ОК; кръвна захар (въпреки пицата за вечеря): 4,2 ОК. триглицериди: 0,48 много ОК; хемоглобин: 118 НЕ е ОК.

Да, кашкавалената извара става за ядене и самостоятелно. Гледам, че има някакъв пик във форума и доста хора си правят тестове и изследвания. Би ли ми обяснила какво трябва да направя, за да се изследвам и аз и колко ще ми струва :) М/у другото ето една статия за нисък хемоглобин. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=468712 .

хехе, аз наистина взех идеята от @Зорзаман и вчера ходих на профилактичен. Но аз си ходя всяка година така или иначе. Дори и 2 пъти, защото в спортния диспансер също ни изследват. Не съм искала аз да ми се изследва кръвта, а лекарката предложи, защото преди 2 години наистина имах рекордни стойности от 13,4. Това беше след повече от година на НВ ВМХ.
Съветвам всеки да ходи на профилактичен преглед. Не знам дали е добра идея обаче изследването на холестерола, защото хората започват да се тюхкат за несъществуващи реално проблеми, да гонят някакви ниски числа. Според мен триглицеридите са дори по-важни.
Прокс, ако толкова държиш, помоли личния ти лекар да ти даде направление за изследване (2 лв. за манипулацията само). Ако ти откаже, пълно кръвно изследване в Шумен например струва около 30 лв., но не ви знам столичани колко трябва да дадете за същото. Само кръвна захар може да те тества лекарят ти ако има едни машинки, които само ти бодат пръста и после го слагат на една хартийка и веднага показва колко е захарта. Иначе венозно или пък от пръста в лаборатория струва само 2 лв, без направление дори.
За хемоглобина ги знам уж нещата. В момента не ми е възможно да ям зеленчуци на корем, цените са убийствени, а аз с една салатка или плодчета не мога да се задоволя. За разлика от вечно диетуващите мацки, трябва ми и храна. Тази зима съм изяла над 5 кг червено цвекло, ям карантия (дробчета, сърчица) и пак хемоглобин нисък.