Важно ли е да сме силни?

Целта на темата в никакъв случай не е да определи някой или нещо като по-велико от останалите.

Целта на темата е дискусия на базата “въпрос-отговор”, която да съдържа полезна информация. На определен въпрос отговарят хората, които знаят отговора (или поне предполагат какъв е). Тези, които не го знаят го научават и задават въпрос, ако имат такъв. Обмяна на опит и знания. :)

Пък и темата е близка до това, което правим ние...до нашите тренировки и нашите цели. Или поне отчасти. :)

А рицарите от кръглата маса имали следния девиз

“Силата не е истина, истината - това е истинската сила”

“Важна ли е абсолютната сила ако сме бодибилдъри? “

Рони, Джей, Джони Джаксън - за тях се говори, че били много силни. Бранч Уорън пък на лег пресата и клековете някакви чудеса е правел. От близкото минало Грег Ковач и Дориан се знае, че също са били силни, като трибойци. Но пък най-пропорционалните и завършени културисти- Серж Нюбре, Арнолд, Флекс Уилър и Декстър Джаксън не знам да са имали кой знае какви силови постижения. И като имаме предвид, че в този спорт е важна визията, гените и майсторлъка в зобенето- да, може би не е нужно да си чак толкова силен. От друга страна Рони, Джей и Дориан имат общо 18 спечелени Олимпии, а Арнолд и Декстър 8 ... Днешните съдии харесват обемите, а те се правят със сила и със зоб :D

“А ако сме спринтьори или маратонци, балерини или фехтовчици?”
Тук другите ти отговориха преди мен.

“Как се тренира абсолютната сила, имат ли този вид тренировки място във всички спортове и защо? “

Не знам какво е абсолютна сила, но в тежката атлетика(вкл и културизма), борбата, бокса има много силови тренировки. Даже борец 65кг съм виждал как вдига 100кг от лег, а правят само по 1 тренировка с щанги в седмицата!
Някои спринтьори (американските и карибския залив) вдигат много големи единици. И пропорционално с дистанцията която бягат, им е по-малка мускулната маса :D Европейските бели спринтьори не са толкова обемни, но не тичат зле ;Р Американецът Джереми Уоринър е невероятен бял спринтьор на 400м, а си е слабичък. За други като него обаче не се сещам.

Плувците и футболистите не знам да тренират силово. Но пък волейболистите и баскетболистите също правят, макар и много рядко и само някои треньори, максове за сила. Лошото е, че се “вдървява” стрелбата при баскетбола, а и бързината спада. На баскетболисти, като Шакил О’нил нито едното, нито другото им трябваше (той прекрати кариерата си оня ден) и не е особено смущаващо. Друг е въпросът, че той така и не свали излишните килограми.

В тениса не знам как е, определено им трябва сила, но във фигурното пързаляне по двойки на мъжа със сигурност трябва.

Някои треньори не зачитат “ходя на фитнес” като спортуване. За тях фитнесът е просто още едно средство. Точно там възникват и споровете. Много спортисти смятат, че именно заниманията с щанги са най-скучната част от подготовката. Това е и най-разграничаващото със силовите спортове. Така се е зародил кросфита :D

В ските, кърлинга, снукъра и спортните стрелби силовите тренировки са противопоказани :D

Ако искате да си увеличите силата просто надебелеете,станате по 200 кг и ще бутате 100 кг от лег :D

F=ma

xaxaxa :D

Въпрос на целеполагане.
За мен е важна, но не е първостепенна. По-важна е визията.

Силата е много важна, но човек трябва да има от всички видове сила - физическа, психическа, ум - както казват - “знанието е сила”.

Примери:
1.психическа - когато искаш да постигнеш нещо и трябва да преодолееш някакво затруднение да го направиш а не да се откажеш
2.ум - може да си с перфектна генетика за супер физика, ама ако не знаеш как да тренираш не можеш да достигнеш потенциала си
3.физическа - колкото и да имаш духовна, психическа, и т.н. сили и интелект - при нужда трябва да имаш и физика, защото ако попаднеш в ситуация с потенциално смъртоносен край в повечето случаи физическата сила е най-нужна за благоприятно завършване на събитията.

Ако искате да си увеличите силата просто надебелеете,станате по 200 кг и ще бутате 100 кг от лег :D

F=ma

xaxaxa :D

“Toва с мускулите е добро, но нервната система е шефа.”

Разбира се,силата е хубаво нещо
особено за младите хора,това е първознака,който ги омъжествява,не случайно много тийнита започват да тренират именно поради тази причина....за тяхна и наша радост те много бързо разбират че физическата сила е нещо много преходно,тленно и определено не впечатлява момичетата на тяхната възраст,които най често предпочитат финансовата красота на мъжа

Това харесване на финансовата сила при дамите се засилва с годините :)

Именно поради тази причина,мъжа ,че защо не и дамите трябва да са силни всячески и във всеки аспект:в работата(най вече),пред колегите и бизнес партньорите си,пред жена си като нейна опора,пред децата си като баща( и да не пести шамарите),навсякъде

Доколко е важно да сме силни - дотолкова, доколкото има пряка връзка със здравето. Права стойка, силен гъз, пояс и т.н. - без тия неща амортизацията ще дойде към средата на живота и ще създава дискомфорт бая повече време. Те затова и само заради това е важно да е силен човек, и то равномерно и балансирано. И е важно дори само от въпрос на самоуважение ако ще да е, все пак - ако сам не се погрижиш за себе си кой да го направи?
Всичко друго е вече по желание, дали ще дърпаш 200 или 250 тяга и дали искаш да постигнеш нещо, което 99% от хората не могат - това е толкова важно, колкото си го направи сам човек. Обективно погледнато важно не е със сигурност, защото няма пряка връзка със здравето или оцеляването. Субективно вече, за мен примерно е доста важно.

Задължитено е ;)

Добре. Изчистих темата “Има ли по-готин от Арнолд?”. Веднъж помолих да няма такива спорове. Сега моля още веднъж. ;) Темата има съвсем друг замисъл. Ако не го “виждате” - спестете си думите и не пишете излишно.

Така...по-рано в темата вметнах едно въпросче:

Наблюдавайки трибойци, спринтьори и гимнастици (като пренебрегнем малкото изключения в определени дисциплини) се забелязва, че между относителната сила, абсолютната сила и телосложението очевидно има връзка. Каква е тя според вас? Защо повечето трибойци са грамадни, спринтьорите са мускулести, маратонците са хилави, а гимнастиците са дребнички? Защо не мога да съм як маратонец и хилав спринтьор?

На него получих няколко правилни отговора от Петко, Ачо, andre7080, vakata и introducer.

За да допълня техните отговори ще кажа, че връзката между абсолютна сила, относителна сила и човешкото тегло се изразява във формулата:

Относителната сила = Абсолютната сила / Теглото

Т.е. с покачване на теглото се увеличава абсолютната сила, а относителната намалява. Затова според спорта и целите атлетите се стремят към различни тренировки. Маратонците, за които е важна относителната сила се стремят към ниско телосложение, а гюлетласкачи, спринтьори, трибойците се стремят към по-голямо тегло (чрез увеличена мускулна маса естествено, а не мазнини).

Спринтьорите и те бягат като маратонците, но те трябва да пренебрегнат много по-голямо съпротивление, стремейки се да тичат максимално бързо. А, за да пребориш силите на триене ти трябва повече сила.

От нещата изписани до тук можем да си направим извода, че е важно да тренираме според целите си. Понякога трябва да жертваме едно, за да можем да бутнем друго напред. Маратонците и визията им примерно.

Така...как се тренира абсолютната сила?

Абсолютната сила е умението да се вдигат тежести в кръга близък до 1 ПМ, при интензивност в обсега 85 до 100%. Без този тип сила просто няма да успеете да вдигнете желаната тежест. Този тип сила се развива с различни схеми, например 5 серии х 5 повторения или 7 серии х 3 повторения.

Източник: Тренировки за експлозивна сила

Не знам какво мислиш неизяснено ще се изясни при положение, че всяка седмица някой пуска тема ” искам да стана силен “, “тренировки за сила”, ” да почвам ли 5х5 искам да правя сила ” и се разискват тези неща какво е абсолютна, относителна сила, експлозивност, коя как се тренира и тн. Ако целта ти е да направиш една тема в която всичко да е сумирано за улеснение на начинаещите, няма ли да е по-добре да я направиш в един пост подредена ?

Т.е. с покачване на теглото се увеличава абсолютната сила, а относителната намалява.

За конкретен човек е вярно точно обратното.
Качването на килограми е по-бавно от увеличаването на силата (ако говорим за увеличаване на активното тегло разбира се).
Нещо обичайно е човек като тренира да стане 2-3 пъти по-силен, но рядко някой си увеличава теглото 2-3 пъти ;)
Примерно, аз като начинаещ тежах 69 кг, правех серии на лег със 70 кг. Сега тежа 80 кг и правя серии на лег със 120 кг.
Т.е., в началото съм правел с 1 х теглото си, сега 1,5 пъти.
Абсолютната ми сила се е увеличила с 50 кг в това движение, а относителната (спрямо теглото ми) с 50%. Същото е и при набиранията и всички останали упражненията със собствено тегло, т.е., качвайки абсолютна сила съм увеличил и относителната, както и силовата издръжливост.
Иначе, ако говориш за състезания и категориите, възможно е един 60 кг трибоец, който вдига 3 х теглото си от лег да е относително по-силен от един 120 кг, който вдига теглото си само 2,5 пъти, макар че като абсолютни кила по-тежкия вдига повече и е по-силен.

Колко кг на базовите мислите,че трябва да се сложат,за да се определи човек КАТО СИЛЕН ?

Много добре казано, Петко! Из литературата срещнах следния пример:

A world record int he clean and jerk lift in the 56-kg weight category equals 168kg. Hence, the relative strenght is 3.0 (168.0kg. / 56kg. = 3.0)The body weight of athletes in the super-heavyweight division, on the other hand, must be above 105kg. and is typically 130 to 140kg. If best athletes of this weight class had a relative strength of 3.0 kg of force per kilogram of body weight, the would lift approximately 400kg. in the clean and jerk. In reality, the world record in this weight class is 263,5kg.

Това на първо място ни показва, че покачването на мускулната маса и относителната сила не са в отношение 1:1. Знае се, че колкото е по-голямо напречното сечение на мускула, толкова по-силен е той. Тук обаче трябва да се каже, че увеличаването на мускулната маса става по два начина - хипертрофия и хиперплазия.

Хиперплазията я оставяме настрана, защото практически се води нищожна, а някои я смятат и за невъзможна. Хипертрофията обаче пък може да бъде саркоплазмена и миофибрилна. Тук идва и разликата между трибойци и бодибилдъри. Трибойците се стремят към миофибрилна, а бодибилдърите към саркоплазмена. То саркоплазмена без миофибрилна няма как да има и обратното, но едната доминира. Затова и трибойците са по-силни от бодибилдърите, но нямат толкова големи мускули (става въпрос за 1ПМ). Тук идва и другото нещо, което оказва огромно влияние за силата - ЦНС (Централна Нервна Система).

Как според вас ЦНС оказва влияние върху силата? :)

ПС: И да, прав си, че като качваш маса се увеличава и относителната сила именно заради това, че тя зависи от телосложението. :)

да...хубави теории са това...обаче:
1. в последно време не се ползват термините миофибрална и саркоплазмена хипертрофия. замениха ги функционална и нефункционална.
2. в последно време има и спор дали има “бързи” и “бавни” мускулни влакна. новата теория е че има бързи и бавни моторни неврони, които инервират дадени моторни единици и мускулните влакна се адаптират(ензими,митохондрии,контрактилни протеини) към създадените изисквания.

и въпреки че на мен ми казват че търся някаква универсализация, виждам че на вас никой не ви спори :)
просто има типове за които хипертрофията е свързана с увеличаване на силата и такива за които хипертрофията е свързана с повече увеличаване на силата.

Да, често съм срещал фунционална, нефункционална и моторни неврони и съм съгласен. :)

Какво точно имаш в предвид с:

има типове, за които хипертрофията е свързана с увеличаване на силата и такива, за които хипертрофията е сръзана с повече увеличаване на силата.

Че има разлика от човек до човек, или нещо друго? :)

Важно е да, като ме видите в залата е важно да си казвате ”  ц ц ц , пу да са еВа колко съм слаб” :D :D :D

То сила сила, ама май за да си наистина силен, като стронгмените например си трябва да си говедо, няма как всички движения да са ти силни иначе.

Нищо не иска да каже, объркал са е тотално, сила всички качват, вече от конкретните тренировки ядене и тн и тн зависи до къде ще я закараш тази сила, а и малко като промениш тренировките силата си спада, нЕма как:)

Различни спортове, методики и цели...водят до различни специфики във функциалността на тялото, постигната чрез различни тренировъчни и медикаментозни цикли...
За спринта примерно...има много различни методики...някъде вдигат тежко, някъде не...някъде включват много подксочна работа, някъде си наблягат на отсечките и т.н.

Аз съм забелязал, че тялото се адаптира към специфичното натоварване и придобива характерна форма...да, разбира се...има категории, възрастови групи и т.н....но аз гимнастик над 1.90 не съм виждал, както и плувец под 1.80…

Сега...винаги има изключения...

има типове, за които хипертрофията е свързана с увеличаване на силата и такива, за които хипертрофията е сръзана с повече увеличаване на силата.

Че има разлика от човек до човек, или нещо друго? :)

с риск да се повторя, силно вярвам в индивидуализирането на трнеировките. за съжаление често чувам че се предлагат индивидуални тренировъчни режими и едиствените параметри по които се прави това е стажа, ръста и килограмите. разбира се за различни части на тренировката(загрявка, подготовка на движението, силова част, кардио, разтоварване) има раззични методи за индивидуализиране. това което ми допада като идея е 5-те типа на Поликин. накратко - много прилична на тренировките според типа на мускулните влакна, само че се разглежда от гледна точка на нервна система и хормонален баланс. и за визуално учещите хора ето и някой и друг пример:
на едната картинка имаме предполагаемите проценти за xRM при различни типове хора, или кой-колко повторения би направил с даден атежест ако и на тримата максимума им е 100кг. на другата картинка имаме пак трима вдигачи, но тоя път и тримата могат да направят 5 повторения с 100 килограма, ни повече, ни по-малко. тук виждаме че “бързите”(огнени) типове имат значително по-голям максимум от другите.

за кой от тях ще е важно да увеличи максимума си за едно повторение?

бързите типове понасят повече работа “за сила,” бавните понасят повече работа “за силова издръжливост.” ще толерират и различни периодизационни модели. от гледна точка на резултата, който се придържа към типа си трениране, ще има по-големи резултати. дали ще има повече хипертрофия зависи от това как ще се храни.

Всичко е много хубаво в тази тема, както и в предната пусната от Юли. Но всички дискутират само за динамично приложена сила, която може да се измери по формулата f=m.a
А никой не говори за статична сила. Дайте да сравним тези двете и тогава много отговори по отношение на абсолютната и относителната сила ще станат по-ясни.
Примерно да вземем Madboy, който е невероятно силен за килограмите си и е само на 20 г. И да вземем например един гимнастик, който тежи 60 кг. Гимнастика няма динамичната сила на силача, но за разлика от него има статична такава, която един силач няма. Теглото е едно и също и на двамата, но кой всъщност има по-голяма сила? Ще се радвам да чуя коментарите ви.

П.С. Madboy, извинявай, че те ползвам за пример, но просто ти си много подходящ за сравнението, което правя. Искрено ти се възхищавам на постиженията и не ми се мисли какви ще бъдат те след още 7-8 години, когато силата ти ще е в апогей. :)

Различни спортове, методики и цели...водят до различни специфики във функциалността на тялото, постигната чрез различни тренировъчни и медикаментозни цикли...
За спринта примерно...има много различни методики...някъде вдигат тежко, някъде не...някъде включват много подксочна работа, някъде си наблягат на отсечките и т.н.

Аз съм забелязал, че тялото се адаптира към специфичното натоварване и придобива характерна форма...да, разбира се...има категории, възрастови групи и т.н....но аз гимнастик над 1.90 не съм виждал, както и плувец под 1.80…

Сега...винаги има изключения...

много хубава линия на размисъл. дадения спорт предизвиква дадени адаптации. да, така е.
едно една подобна линия на размисъл - дадения тип хора гравитират към определен вид спорт. естествения и изкуствения подбор си казват думата. какво ще рече това. сигурно има хора на които им е интересно да се занимават с гимнастика и са високи. те обаче срещат няколко пречки:
- естествен подбор - трудно им е, демотивиращо е, не прогресират и в крайна сметка се ориентират към спорт, който им носи повече удовлетворение.
- изкуствен подбор - никой треньор няма да се занимава с тях толкова усилено, знаейки че няма да станат състезатели или да имат успехи.

интересното е че досега имаше западен и източен блок. имаше методиката на Абаджиев, на Чарли Франсис и т.н. всички тия системи напасваха човека към себе си. сега с информационната ера, падането на желязната завеса и т.н. имаме нагаждане на системата към човека.

Всичко е много хубаво в тази тема, както и в предната пусната от Юли. Но всички дискутират само за динамично приложена сила, която може да се измери по формулата f=m.a
А никой не говори за статична сила. Дайте да сравним тези двете и тогава много отговори по отношение на абсолютната и относителната сила ще станат по-ясни.

статичната сила е за гинмастиците :)

Различни спортове, методики и цели...водят до различни специфики във функциалността на тялото, постигната чрез различни тренировъчни и медикаментозни цикли...
За спринта примерно...има много различни методики...някъде вдигат тежко, някъде не...някъде включват много подксочна работа, някъде си наблягат на отсечките и т.н.

Аз съм забелязал, че тялото се адаптира към специфичното натоварване и придобива характерна форма...да, разбира се...има категории, възрастови групи и т.н....но аз гимнастик над 1.90 не съм виждал, както и плувец под 1.80…

Сега...винаги има изключения...

Славко, като правило никой не може да каже дали едно 6-7 годишно дете ще бъде ниско или високо, ако няма очебийна разлика с връстниците си. Но гимнастиката развива изключително много сухожилията, до степен, до която те стават толкова силни, че ограничават растежа на костите. Затова повечето гимнастици са ниски.

А ниски плувци също има, но тъй като ръста е много важен за скоростта, с която се плува, те просто имат по-малък шанс да пробият и затова рядко се срещат по сериозните състезания.

статичната сила е за гинмастиците :)

Цецо, не е само за гимнастиците. :)

Интересна е статията на Poliquin. За 3-ти път попадам на текст, който описва теорията за соматотиповете, но в доста по-разширен и...разнообразен вариант. Логиката е същата обаче. Излиза (и аз смятам, че е така), че ако не ти е писано да си спринтьор - няма да бъдеш. Или поне няма да стигнеш далеч. И оттук идва и необходимостта от индивидуално трениране на всеки според това “за къде е”. Проблема тук обаче е, че това е практически неприложимо в...по-голямата част от реалността. Т.е. за хора, които смятат да се занимават с това професионално и искат да станат the best, е добре треньора, ако има възможност и знае как, да направи всички необходими тестове, за да изготви профил на атлета и да го тренира според тези данни. Обаче в обикновените фитнес зали, няма никаква изгода да се правят индивидуални тестове за съотношение на мускулни влакна, метаболитен профил и какво ли още не. Може да се прави, но първо интруктора/треньора трябва да има нужното образование/опит, и второ - ще са изключително скъпи услугите му.

Споменавайки статична сила веднага правя асоциация и се сещам за изометрията. Изометрията за мен все още е доста объркваща. Чел съм статията на Юли 3 пъти и още куп глави по различни книги и още не мога да я разбера на 100%. Както и да е...целта на изометрията е отново да развива абсолютната сила, като човек се стреми да активира възможно най-много мускулни влакна без да има движение. Примерно да се опитваме да бутнем къща, започвайки с леко бутане и увеличавайки усилията постоянно докато не стигнем връхната точка на силите си.

5мин. мислих, но не се сетих друг спорт освен гимнастиката (и то зависи от дисциплината), където статичната сила е важна. Може би при хамалите също е важна при пренасянето на предмет, но това не е спорт. :D

Относно “гатанката” за трибоеца и гимнастика смятам, че АКО теглото им (активно + пасивно), възрастта и т.н. са еднакви, то и двамата са равни по сила. Защо? Заради формулата Relative strength = Absolute strength / Body weight. Т.е. при еднакво тегло Относителната сила = Абсолютната.

Отделно не съм сигурен, че е редно да се сравняват двете сили, тъй като едната е в зависимост от теглото на човека, а другата не е. :)

Излиза (и аз смятам, че е така), че ако не ти е писано да си спринтьор - няма да бъдеш. Или поне няма да стигнеш далеч. И оттук идва и необходимостта от индивидуално трениране на всеки според това “за къде е”. Проблема тук обаче е, че това е практически неприложимо в...по-голямата част от реалността. Т.е. за хора, които смятат да се занимават с това професионално и искат да станат the best, е добре треньора, ако има възможност и знае как, да направи всички необходими тестове, за да изготви профил на атлета и да го тренира според тези данни. Обаче в обикновените фитнес зали, няма никаква изгода да се правят индивидуални тестове за съотношение на мускулни влакна, метаболитен профил и какво ли още не. Може да се прави, но първо интруктора/треньора трябва да има нужното образование/опит, и второ - ще са изключително скъпи услугите му.

винаги можеш да си намериш причини за да тренираш субоптимално :)
тестове-местове, асесмънти, скрининги....булшет :)
голяма част от хората само като им четеш постовете и предполагаш какъв тип са.
файбър тайп пък се прави много лесно - правиш макс и после повторения с определена тежест. и структурния баланс е лесен, само ти трябва един екслелски файл. има точно 3 статии по въпроса. Поликин и типовете, Поликин и структурния баланс в т-нейшъуна, Хетфилд и идеалния сплит. номера е че трябва да тренираш за да видиш дали работи.

5мин. мислих, но не се сетих друг спорт освен гимнастиката (и то зависи от дисциплината), където статичната сила е важна. Може би при хамалите също е важна при пренасянето на предмет, но това не е спорт. :D

Относно “гатанката” за трибоеца и гимнастика смятам, че АКО теглото им (активно + пасивно), възрастта и т.н. са еднакви, то и двамата са равни по сила. Защо? Заради формулата Relative strength = Absolute strength / Body weight. Т.е. при еднакво тегло Относителната сила = Абсолютната.

Отделно не съм сигурен, че е редно да се сравняват двете сили, тъй като едната е в зависимост от теглото на човека, а другата не е. :)

във всички спортове има нещо, което в даден момент се стяга, без да променя дължината си. въпроса е дали е практично да тренираме така. 10 до 20% от обема на руските щангисти(не си спомням точно, но мисля че Медведев говори за това) от едно време е било изометрия.
и абсолютната и относителната сила зависят от теглото. сам каза че има различни видове хипертрофия(ако още си привърженик на темата) и мускулната сила зависи от напречното сечение на мускула.
също така спомена и нервната система, но току-що се отрече от нея. един трибоец и един гимнастик няма как да имат една и съща сила. можеби имат един и същи потенциал, но не можеш да накараш човек който е правил лицеви опори, кофи, и всякакви маймундулъци да бута лежанка. има си ефективност, координация(интер и интра мускулна), има си умението да буташ и да не се предаваш.
Славко го каза - тялото се адаптира към дадения спорт.

и абсолютната и относителната сила зависят от теглото. сам каза че има различни видове хипертрофия(ако още си привърженик на темата) и мускулната сила зависи от напречното сечение на мускула.
също така спомена и нервната система, но току-що се отрече от нея. един трибоец и един гимнастик няма как да имат една и съща сила. можеби имат един и същи потенциал, но не можеш да накараш човек който е правил лицеви опори, кофи, и всякакви маймундулъци да бута лежанка. има си ефективност, координация(интер и интра мускулна), има си умението да буташ и да не се предаваш.
Славко го каза - тялото се адаптира към дадения спорт.

Мхм, точно за това написах, че не съм сигурен, че е редно да се сравняват. :) И определено не съм се отрекъл от ЦНС...не и съзнателно :D В зависимост от спорта, начина на трениране тя функционира различно. От там и различната координация в мускулите и влакната. :)

... И оттук идва и необходимостта от индивидуално трениране на всеки според това “за къде е”. Проблема тук обаче е, че това е практически неприложимо в...по-голямата част от реалността. ...

Всъщност не е необходимо :) Малко съм офтопик, но да не забравяме, че успехът се гради на 90% труд и 10% талант (или ген го наречи). Преди атлетът да е извървял пътя си (да е свършил голяма част от тези 90% труд) няма смисъл от толкова индивидуално трениране. Когато атлетът е на ниво, което позволява такъв тип трениране, то най-вероятно вече си говорим за професионалист, при който инвестицията в лаборатории и тестове е напълно постижима. Мисълта ми е, че тези добутвания и донагласяния и фин “тунинг” имат роля, но само в най-високото ниво на професионалния спорт.

А ако си роден за плувец, трибоец трудно ще станеш ... рано или късно си те застига призванието. Затова и доста младежи сменят спортове докато се установят ... просто когато тялото направи първите си стъпки пътя става все по-ясен. От тази гледна точка първоначалното индивидуално трениране не е от значение - все едно да знаеш, че природно трапецът ти е слаба група и още от първото посещение в залата редом с кръгова да правиш специализации за трапец - няма да има голям смисъл.

EDIT: Имам предвид, че за нас простосмъртните е добре, всеки път когато сме на път да открием перфектния сплит или перфектната диета да оставим всичко настрани и да се залавяме за работа. Често се случва човек да загуби ориентация в многото информация и да губи ценно време в “оптимизиране”. Само професионалистите има нужда от толкова фино оптимизиране - там където генетичния потенциал е достигнат, химията е използвана докрай в рамките на позволеното и прочее, а при нас обикновено е добре ако се уловиш, че тръгваш в тази посока, да хванеш щангата и да направиш една тренировка - със сигурност времето ще е по-добре прекарано и с по-добър ефект.

“има си умението да буташ и да не се предаваш”

Ако бутането трае 1-2 секунди, а примерно кръст на халки се задържа минимум 3-4 секунди за да се признае, то къде е по-редно да говорим за предаване или не предаване ;) ?
Статичната сила сила е изометрична. За да няма недоразумения в терминологията го уточнявам. Също така някои наричат статичната сила - сухожилна сила. И идеята е, че колкото е по-здраво едно сухожилие толкова по-висок е коефициента на полезно действие на съответния мускул. Т.е. при двама атлети с едно и също тегло и муслулна маса по-силен ще е този, чиито сухожилия са по-здрави, въпреки че според дадената формула двамата трябва да имат еднаква сила или еднакъв потенциал за сила.
Теорията зад изометрията е много проста. Тялото е система от лостове. За всяка система от лостове е важна опорната точка. А в тялото опорната точка е мястото където мускула се закрепва към костта. Ако няма връзка, мускулната енергия не може да бъде използвана. Връзката между мускула и костта е именно сухожилието. Така че колкото по-здраво е едно сухожилие, толкова повече сила може да се извлече от мускула. Най-простия пример се вижда при сравнението на човек с примат. При една и съща мускулна маса примата е много по-силен от човека просто защото сухожилията при животните са много повече развити отколкото при хората. Ако конкретно вземем за пример да речем шимпанзето - нормално развит мъжки екземпляр е около 70 кг. И може да повдигне до половин тон (да го отлепи от земята) с една ръка. Нещо, което дори 150 кг силач би се затруднил да направи.
Просто ви провокирам да поразсъждаваме в тази посока. Нямам за цел да оспорвам ничие твърдение, нито да противопоставям статичната и динамичната сили. Просто смятам, че развитието на по-голяма статична сила води до по-голям потенциал за динамичната такава и затова ви карам да поразсъждаваме върху това.

Интересен отговор. Аз обаче си правя следния извод - ако развивам статичната сила, значи си заздравявам сухожилията. Не съм запознат точно с това, но...така ли е? При динамичната сила отново имаме подсилване на сухожилията. Ако е така - ок. Всички знаем, че по-здравите сухожилия са за предпочитане...доколко това обаче би ни помогнало в динамичните движения?

Т.е. преди да си тренирам статичната сила чрез изометрия мога да вдигна 70кг. от лег. След като си тренирам статичната сила мога да вдигна 80кг. Това обаче ще се дължи в по-голяма степен заради адаптацията на мускули и ЦНС, отколкото на по-здраво сухожилие. :)

Излиза (и аз смятам, че е така), че ако не ти е писано да си спринтьор - няма да бъдеш. Или поне няма да стигнеш далеч. И оттук идва и необходимостта от индивидуално трениране на всеки според това “за къде е”. Проблема тук обаче е, че това е практически неприложимо в...по-голямата част от реалността. Т.е. за хора, които смятат да се занимават с това професионално и искат да станат the best, е добре треньора, ако има възможност и знае как, да направи всички необходими тестове, за да изготви профил на атлета и да го тренира според тези данни. Обаче в обикновените фитнес зали, няма никаква изгода да се правят индивидуални тестове за съотношение на мускулни влакна, метаболитен профил и какво ли още не. Може да се прави, но първо интруктора/треньора трябва да има нужното образование/опит, и второ - ще са изключително скъпи услугите му.

Не само, че няма изгода, а въобще се губи смисъла. Това не е целта в обикновените фитнес зали.
Затова не е и необходимо в такава степен.Да станат the best? Защо?
Нека не бъркаме, спорта на любителско ниво със спорта на професионално ниво. Тренираш за здраве, по-добър тонус, подобряване на визията, както и за да станеш по-силен и т.н. Това няма много общо с постижения the best, защото гоненето на такива постижения, започва да се отдалечава от доброто здраве и тонус. За да си the best, трябва да направиш някои(много) жертви и това пак не ти гарантира, че не си объркал спорта.
Ако аз гоня 200кг тяга, това си е мое желание като любител на щангите, което не е нищо в сравнение с постиженията, които гони някой професионалист(или с амбиции да се състезава), дори и посредствен.
В предишната тема за типовете, Geek много ясно написа, че без значение какъв тип е трениращия, стига да даде всичко от себе си в хранене и тренировки, въпрос на време е добие атлетична визия. Същото важи и в силов аспект и не само, поне според мен.
Обаче, всичкото това се отнася за любители.

а гюлетласкачи, спринтьори, трибойците се стремят към по-голямо тегло (чрез увеличена мускулна маса естествено, а не мазнини)

Всъщност, не мисля че се стремят към по-голямо тегло. По-скоро се стремят да - тласкат повече, да спринтират по-бързо и да вдигат по-тежко. Като изключим категориите при някои състезания, за които дори се гони по-ниско лично тегло, то повишаването на тегло е само следствие от тренировките и храненето им, а не стремеж/цел.
Смятам, че и за маратонците важи нещо подобно - на тях не им е цел да са с много ниско лично тегло, а по-скоро е следствие от тренировктие, храненето и необходимостта им да бягат продължително време. Не съм много сигурен, доколко е правилно, но се съмнявам някой маратонец да се сложи на глад за да смъкне 2 кг, като основна цел.

Анелия е колоездачка, което в немалка степен има допирни точки с маратона. Може би, тя ще знае, как стоят нещата при тях.
Дали стоят гладни за да олекват или ядат и докато въртят педалите.

И аз не мога със сигурност да кажа, че им е цел, но ми изглежда логично.

Ако съм спринтьор и ходя във фитнеса да блъска с тежести 90% 1ПМ ще е с цел да стана по-силен с повече мускулна маса, което пък ще ми помогне да бъда по-бърз и да имам по-голямо ускорение. Както (предполагам) стана ясно от предишните постове, силата зависи и от напречното сечение на мускула. Т.е. не мога вечно да тренирам само за сила, без да увеличавам обема на мускула, защото увеличаването му ще ми помогне да стана още по-силен след това. И става дума за повече миофибрил хипертрофия. Изглеждат като културисти благодарение на ниския процент мазнини, който поддържат заради естеството на спорта.

А пък маратонците са другата крайност на логиката - защо са им повече мускули и по-голямо тегло, което само да им тежи. За тях е важното да са издръжливи и да минат цялото разстояние.

А вече както стана ясно на няколко пъти и от твоя и горни постове, специфичния начин на хранене и трениране си оказват влияние, като карат тялото да се адаптира по специфичен начин. :)

Интересен отговор. Аз обаче си правя следния извод - ако развивам статичната сила, значи си заздравявам сухожилията. Не съм запознат точно с това, но...така ли е? При динамичната сила отново имаме подсилване на сухожилията. Ако е така - ок. Всички знаем, че по-здравите сухожилия са за предпочитане...доколко това обаче би ни помогнало в динамичните движения?

Т.е. преди да си тренирам статичната сила чрез изометрия мога да вдигна 70кг. от лег. След като си тренирам статичната сила мога да вдигна 80кг. Това обаче ще се дължи в по-голяма степен заради адаптацията на мускули и ЦНС, отколкото на по-здраво сухожилие. :)

При динамичната сила също има заздравяване на сухожилията, но в много по-малка степен. Ако при човека говорим за адаптация на мускули и ЦНС, то дали можем да говорим за същото при едно животно???? То не тренира за да си адаптира мускулите и ЦНС и все пак неговата мускулатура и ЦНС си работят перфектно по отнишение на силата. Адаптацията е нещо вторично, не първично и като такава няма това значение, което и придаваш с твоя отговор.
Пак ще ти дам пример с халките (просто те са най-показателни). Ако можеш да слезеш до кръст и да се вдигнеш без да задържаш, то нервната ти система и мускулатурата ти са достатъчно адаптирани. Но въпреки това да задържиш в тази позиция се изисква съвсем друга сила, която ще излезе от същата мускулатура, не благодарение на адаптацията, а благодарение на по-силните сухожилия на раменните мускули основно, които ти позволяват да напрегнеш повече съответните мускули. Ако ги нямаш тези силни сухожилия, никаква адаптация не може да те задържи в това положение, дори и динамично да можеш да изпълниш кръст.

Мисля, че те разбрах, но ще трябва да хвърля един по-задълбочен поглед върху сухожилията, за да те разбера на 100%, че и да се съглася на толкова. :D

... И оттук идва и необходимостта от индивидуално трениране на всеки според това “за къде е”. Проблема тук обаче е, че това е практически неприложимо в...по-голямата част от реалността. ...

Всъщност не е необходимо :) Малко съм офтопик, но да не забравяме, че успехът се гради на 90% труд и 10% талант (или ген го наречи). Преди атлетът да е извървял пътя си (да е свършил голяма част от тези 90% труд) няма смисъл от толкова индивидуално трениране. Когато атлетът е на ниво, което позволява такъв тип трениране, то най-вероятно вече си говорим за професионалист, при който инвестицията в лаборатории и тестове е напълно постижима. Мисълта ми е, че тези добутвания и донагласяния и фин “тунинг” имат роля, но само в най-високото ниво на професионалния спорт.

Прокс е на едната крайност - да се индивидуализира трябва, и за това са ни нужни прецизни машини и томове знания. Ти си на другата - няма смисъл да се индивидуализира и трябва да се тренира. аз съм на мнение че 20% от индивидуализацията дава 80% от резултата(как ли се получиха тия цифри?). т.е. не е нужно всяка става да ти изследваме за ограничен обхват на движение или всеки мускул да го направим на швейцарско сирене с биопсии че да знаем какви са му влакната. това което обаче работи е грубо да се види как се движиш и как функционираш. след първоначалните месец-два когато 3х5 дава резултати може да се мине на 5х5, но не ми се вижда това като крайна дестинация. тогава вече можем да преценим какъв тип си. нищо сложно. 2-3 въпроса. 1 макс и една серия след 10 минути...толкова е просто!

Всъщност наистина смятам така (почти), но смятам, че това е ако искаш да си най-добрия. Ако се стремиш към върха и искаш да вземеш най-доброто от нещо. В останалите случаи както казваш ти се правят груби тестове. :)

М/у другото лафчето за швейцарското сирене....още си бърша сълзите от смях :D

“има си умението да буташ и да не се предаваш”

Ако бутането трае 1-2 секунди, а примерно кръст на халки се задържа минимум 3-4 секунди за да се признае, то къде е по-редно да говорим за предаване или не предаване ;) ?
Статичната сила сила е изометрична. За да няма недоразумения в терминологията го уточнявам. Също така някои наричат статичната сила - сухожилна сила. И идеята е, че колкото е по-здраво едно сухожилие толкова по-висок е коефициента на полезно действие на съответния мускул. Т.е. при двама атлети с едно и също тегло и муслулна маса по-силен ще е този, чиито сухожилия са по-здрави, въпреки че според дадената формула двамата трябва да имат еднаква сила или еднакъв потенциал за сила.
Теорията зад изометрията е много проста. Тялото е система от лостове. За всяка система от лостове е важна опорната точка. А в тялото опорната точка е мястото където мускула се закрепва към костта. Ако няма връзка, мускулната енергия не може да бъде използвана. Връзката между мускула и костта е именно сухожилието. Така че колкото по-здраво е едно сухожилие, толкова повече сила може да се извлече от мускула. Най-простия пример се вижда при сравнението на човек с примат. При една и съща мускулна маса примата е много по-силен от човека просто защото сухожилията при животните са много повече развити отколкото при хората. Ако конкретно вземем за пример да речем шимпанзето - нормално развит мъжки екземпляр е около 70 кг. И може да повдигне до половин тон (да го отлепи от земята) с една ръка. Нещо, което дори 150 кг силач би се затруднил да направи.
Просто ви провокирам да поразсъждаваме в тази посока. Нямам за цел да оспорвам ничие твърдение, нито да противопоставям статичната и динамичната сили. Просто смятам, че развитието на по-голяма статична сила води до по-голям потенциал за динамичната такава и затова ви карам да поразсъждаваме върху това.

не мисля че може да се сравняват двете усилия като 1-2 секунди максимална лежанка и 3-4-5 секунди кръст на халки. ако искаме да измерим абсолютната (концентрична) сила на двамата, това предполага че ще бутат лежанка - нещо което нервната система на гимнастика не е свикнала да прави. не казвам че е по-лоша или по-добра. просто е различно.

това дето го пишеш за сухожилията е описано и проучено. сухожилните органи на голджи чрез гама мото невроните подтискат алфа мото невроните и инхибират контракцията. все тая. прав си че има място и за нея. аз също съм на това мнение. прав си че е въпрос на потенциал. но не можем да я измерим толкова точно, а съответно и да я дозираме.

много интересно - Майк Бойл във Functional strength coach 3.0(или в едно?) описваше как не ползва паузи с трениращите си. просто е трудно да накараш някой да се стяга(хеле пък максимално) когато не е нужно. той предпочита да направи една секунда повече спускане(ексцентрика) отколкото да прави 1 секунда пауза. от другата страна е Кристиан Тибодо, който описва 5 начина да се прави изометрия.

също така изометрия(без промяна на дължината) но със и без промяна на вложеното усилие за едно и също нещо ли се брои?

Интересен отговор. Аз обаче си правя следния извод - ако развивам статичната сила, значи си заздравявам сухожилията. Не съм запознат точно с това, но...така ли е? При динамичната сила отново имаме подсилване на сухожилията. Ако е така - ок. Всички знаем, че по-здравите сухожилия са за предпочитане...доколко това обаче би ни помогнало в динамичните движения?

Т.е. преди да си тренирам статичната сила чрез изометрия мога да вдигна 70кг. от лег. След като си тренирам статичната сила мога да вдигна 80кг. Това обаче ще се дължи в по-голяма степен заради адаптацията на мускули и ЦНС, отколкото на по-здраво сухожилие. :)

свързани са. golgi tendon organ-ите ти инхибират по-малко силата която вече имаш. няма много общо с мускулите ти(контрактилния апарат).

по учебниците пише че преноса на изометричното съкращение е около 15 градуса в двете посоки(т.е. намалява постепенно с отдалечаване от тренираната изомтрично позиция).

също така изометрия(без промяна на дължината) но със и без промяна на вложеното усилие за едно и също нещо ли се брои?

Доколкото знам са две различни. При промяна на усилието се различаваха с бързо нарастване на усилието и бавно отпускане след достигане на върхова точка, а другото е с бавно нарастване на усилието и бързо отпускане (май). Първото помага за развиване на експлозивната сила, ако не бъркам. :)