Янко Русев

Днес се събудих в автобуса и се сетих за едни кадри, които гледах по БНТ, та се сетих за
Янко Русев

Сребърен медал -            Вдигане на тежести - ЕП 1983
Сребърен медал -            Вдигане на тежести - СП 1983
Златен медал Европейски    Вдигане на тежести - ЕП 1982
Златен медал Световен      Вдигане на тежести - СП 1982
Златен медал Европейски    Вдигане на тежести - ЕП 1981
Златен медал Световен      Вдигане на тежести - СП 1981
Златен медал Европейски    Вдигане на тежести - ЕП 1980
Златен медал Европейски    Вдигане на тежести - ЕП 1979
Златен медал Световен      Вдигане на тежести - СП 1979
Златен медал Европейски    Вдигане на тежести - ЕП 1978
Златен медал Световен      Вдигане на тежести - СП 1978
Сребърен медал -            Вдигане на тежести - СП 1977
Сребърен медал -            Вдигане на тежести - ЕП 1977
Бронзов медал -              Вдигане на тежести - ЕП 1974
Сребърен медал -            Вдигане на тежести - ЕП 1973
Златен медал Световен      Вдигане на тежести - Москва 1980
Златен медал Олимпийски    Вдигане на тежести - Москва 1980

Когато през 1973 г. 15-годишният Янко кандидатствал в училище “Олимпийски надежди”, комисията го обявила за некадърен и безперспективен щангист. 11 години по-късно Янко Русев ще слезе от подиума с 5 световни, 5 европейски и олимпийска титла от Москва.
В актива му ще са записани 36 световни рекорда и ще бъде единственият български щангист, който е представен в Световния музей на славата за щангисти в Истанбул.
В интерес на истината, когато бил на 14 години и започнал първи тренировки по вдигане на тежести в Шумен, и на Янко му се видяло зор. Потренирал няколко месеца и се пренасочил към футбола.
Разбрал обаче, че не е за колективните спортове и минал към борбата. За късмет на родните щанги счупил ръка и отново се върнал към вдигането на тежести. Неуспехът в “Олимпийски надежди” не го отчаял и продължил да тренира. Когато бил във втори курс на училището по машиностроене, или “Заводското”, както го знаят в Шумен, го забелязал Иван Абаджиев. Едва 19-годишен стартира при мъжете на световното в Щутгарт и става втори. Следва и първата титла със световен рекорд в изтласкването в Гетисбърг, САЩ.
Старшията решава да качи Янко в горната категория - до 67,5 кг. Тогава почва и епохалната му битка по подиумите с германците Кунц и Амброс, продължила цели 5 години.
“Бяхме големи съперници на състезанията, в живота станахме приятели и това продължава и до днес”, разказва легенда тана българските щанги. В знак на огромно уважение към Янко Иоахим Кунц кръщава дъщеря си на българския спортист -Янка.
Големият сблъсък между двамата спортни колоси е на олимпиадата в Москва. “Трябваше на всяка цена да го победя”, спомня си Янко Русев. Букмейкъри изчисляват, че Кунц ще победи. В изхвърлянето Янко е със 147 кг, с 2 кг повече от Кунц. На изтласкването Янко има 195, а Кунц ?194. В четвърти извънреден огап Янко не успява да тласне 200 кг. Впрочем и досега никой не е успял на тази тежест. В резултата Янко е олимпийски шампион с 3 олимпийски и два световни рекорда.
За награда получава “Волга” и 1000 долара. Такава била системата: за сребро - “Лада”, за бронз -”Москвич”. Най-тежкото от годините на състезанията за Янко си остава свалянето на килограми.
Зверски глад, безумна жажда и сауна били оръжията за влизане в категорията. “По една чаша вода на ден и 100 г месо - това е. Нормален човек не може да го разбере. Сънувал съм изворче, такава жажда. Иван Абаджиев заключваше вратата на банята в хотела да не би в съня си да стана и да се напия с вода”, разказва Янко Русев.
Янко не приема версията, че успехите на българските щанги се дължат на стимуланти и забранени препарати. “Всичко е труд и само труд”, категоричен е шампионът.
През 1984 г. Янко слиза от подиума и в продължение на 6 г. е помощник на Абаджиев в националния отбор. През 1990 г. заминава за Япония и става консултант на националния им тим. Тъй като в Страната на изгряващото слънце всички в отбора са аматьори студенти, то на практика Янко е консултант и на японските университети.
“Може да звучи странно, но в Япония почувствах какво означава уважение и респект към големия спортист. За тях този, който е успял да направи нещо повече от останалите хора, е нещо като полу-бог”, спомня си Янко годините там. Дават му апартамент в центъра на Токио, преводач и личен готвач, които идвал всяка сутрин и обед и му готвел европейски манджи, тъй като японската кухня не пасвала на нашето момче. След олимпиадата в Атланта японците му подарили два расови автомобила - “Тойота” и “Хонда”, в знак на благодарност за 4-ото място на възпитаник на Русев. На два пъти японските национали идвали в България да тренират и да учат българската методика. Янко и досега поддържа отлични контакти с японците, има много приятели и в отбора по художествена гимнастика на тази страна. Често неофициално консултирал и националите на Южна Корея и Тайван.
След 6 г. гурбет се прибира в България. “Установих, че не мога да живея на друго място. Когато станах световен в Гетисбърг, американците също ми предлагаха да остана там. Предлагаха ми всичко - пари, жилище, но аз казах не. Тогава Александър Крайчев остана, но аз не можах да превъзмогна България. Не се правя на голям патриот, но за мен родината наистина е най-важна”, споделя Янко Русев.
И до днес Янко е с щангите. Работи в Центъра за бойни и приложни спортове, което е спортният отдел на МВР. Тази година за празника на полицията е произведен в чин подполковник. Докато водим разговора, звъни ген. Димитър Владимиров. Шефът на НСО кани Янко от името на президента Георги Първанов за благотворителния мач днес между отбора на държавния глава и на дипломатите. “За мен е чест да играя в отбора на президента”, съгласява се Янко.
Освен в отдела Янко е и изпълнителен директор и треньор на клуба по вдигане на тежести на “Левски”. След излизането от Шумен целият му съзнателен път е свързан със синия отбор. “Иван Абаджиев и “Левски ” са двете опорни точки в моя живот и аз ще им бъда благодарен през целия си живот”, подчертава Янко Русев. Днес легендата на българските щанги, когото мнозина смятат за най-успелия български щангист, живее в София със семейството си.

Източник - sportal.bg

Хубав материал, кадри от състезания бяха сложени в клип наречен ” Силните Българи “

П.С. В Автобуса спиш ли ?

Случава се, аз мога да спя навсякъде, обожава да спя.
Иначе знам ги кадрите, имам и клипа, ще го пусна най-вероятно в другата тема.