Винаги има смисъл!

Темата е заключена.
Прескочи до:

26.05.13
11:42

Здравейте!

Поздравявам, защото допускам, че въпреки нелепото заглавие, някой може да се спре на постинга ми.
Когато започнах да посещавам често сайта, бях в едно особено безнадеждно състояние, което все още беше съпроводено с ентусиазъм и вяра в промяната. Сега като че ли смисълът се изгуби.
В една от темите бях описала проблема си предълго и пространно, затова не ми се ще да повтарям упражнението и тук, затова ще съкратя процедурата. С две думи - имам проблем. С още две - не мога да отслабвам. В интерес на истината думата “отслабвам” вече ми е толкова изтъркана и почти нелогична, че надали има по-несъстоятелно определение за проблеми от този сорт, но понякога навикът несъзнателно ни връща към клишето. А сега по същество:

Цял живот съм драпала да бъда като повечето момичета наоколо. По мое пубертетско време модата на хиперхилавите девойки беше сравнително нашумяла или поне на мен ми се е струвало така, понеже на онази възраст женското население масово си внушава колко зле изглежда или си поставя откачени/нереални цели за това колко по-добре трябва да изглежда и оттам всички наоколо му се струват в пъти по-слаби, нежни, готини и тн. Та тогава явно и на мен ми се е струвало, че повечето момичета наоколо са “такива”.В интерес на истината не мога да се оплача от безформеност - никога не съм се търкаляла в движение, но и никога не съм живеела с мисълта, че всичко ми е на мястото си в достатъчно приемлив вид и че мога спокойно да си живея в кожата. Може да се каже, че откакто се помня /откакто мога да разсъждавам в някаква степен по тези въпроси/ съм внимавала, мръщела, пазела и тормозела относно фигурата си. Често си правя някаква равносметка за негативния прогрес, който постигам в старанието си - било в здравословен, било направо в явен план. Тоест хем съм си съсипвала здравето, хем резултатите са били плачевни. Само че никога не съм сядала да си запиша черно на бяло в хронологичен ред всичките си глупости в тази насока. Убедена съм, че някъде греша - винаги съм била убедена. Затова и продължавам с експериментите със себе си и всеки път вярвам, че следващият опит ще е правилния. Е, не е. Сякаш всичко се изчерпа. Не остана с какво да опитвам, но кой знае защо, пак продължавам.
На 16 бях 58 кг с ръст 163 /колкото съм и в момента/ и изглеждах  като сега. Шантаво е, защото някои дрехи от тогава още ми стават. Логично и тогава да не съм се харесвала. Докато завърша гимназия качих около 2 кг, които непрестанно “играеха”, тъй като усърдно се борех с тях - често с идиотски методи от рода на 1 седмица на яйца, месо и вода или 1 седмица без обяд и закуска, а само салата за вечеря. Това даваше резултати, затова вярвах, че логиката ми е вярна. Горе-долу по същото време отказах и хляба.
Малко след това по време на студентстването ми си “развалих” режима и докато живеех в София прекалявах с каквото ми падне - което значи, че се хранех  като нормалните хора - отвреме навреме тестени неща, отвреме навреме картофи, пиех и газирано, а като бях в движение съм си позволявала и разни пакетирани глупости “на крак” - солети, някоя бисквита или вафла и тн. След половин година такъв тип хранене се оказа, че съм качила още 3 кг, което от сегашната ми гледна точка е направо нищожно. Ако сега започна да се храня отново така, тези 3 кг ще бъдат качени не за 6 месеца, а за 10 дни, което е пример за “нещото”, което ми е докарало тоталното отчаяние, граничещо с идея фикс, по повод на което пиша тези неща в момента. 
Равносметката от 16 до 23 години:
16г – 58 кг
19 – 60 кг
23- 63 кг
Тогава народът беше луднал по диетата на Дюкан и аз, паникьосана от отпускането си, я подхванах. За месец и половина драстична промяна в храненето си свалих .... 2кг. Месец и половина! Масово жените на този режим сваляха по почти килограм на ден през първата седмица, което за мен си беше чистене на задържаните течности, но явно аз и толкова не правех. Като капак се сдобих с някакви други проблеми – запек, болки в бъбреците, колит. Спрях с въпросната диета, първо защото ме скапваше физически и второ защото очевидно при мен не работеше както трябва. Предпочетох поне здравето да си запазя. Преминах на спортна вълна. Коригирах си храненето, отписвайки вовеки веков тестени храни, газирано, сладко, което си важи и до днес. Картофи ям веднъж на две седмици, ориз още по рядко. Пакетирани неща не фигурират нито у дома, нито в офиса, нито в колата. Дори с плодовете внимавам, понеже са въглехидрат.  Един шоколад се изяжда в рамките на месец и то съвместно с мъжа ми. Видях, че след Дюкан си върнах 2та кг и добавих още 3кг. Започнах всеки ден да тренирам у дома, а 3 пъти седмично джогинг по 6 км. След месец ефектът беше 1 кг надолу, който също е незначителен прогрес, защото така или иначе се слага и маха от всичко.
Спрях и с това поради липса на време – попаднах в усложнена житейска обстановка и се наложи да работя сезонна работа едно лято. Тогава вече ми се беше сбъркало мисленето, защото вярвах, че работата по 16 часа на ден, гладуването, жегите /дори цигарите/ и психическото натоварване/работех в обменно бюро и стресът от боравенето с пари и самата динамика на работата ми бяха големи /щяха да си кажат думата и искам-не искам щях да се лиша от някой и друг килограм. Видимо така и стана, но когато се качих на кантара след 3 месеца, се оказа, че почти не бях мръднала от 65-6 кг, на които бях зависнала преди това. Нелепото е, че видимо имаше разлика. Няколко месеца по-късно се преместих да живея в друг град, омъжих се и заживях с идеята, че трябва да избягвам 2/3 от храните, както и да се храня възможно най-малко. Карах така до края на миналото лято, когато ме бутна някакъв летен грип, който не можех да излекувам 2 месеца и след ходене по лекари се наложи да започна да се храня поне с по една хапка сутрин и на обед. Колкото да си взимам лекарствата. Резултатът беше – от 66 кг пролетта и 70 кг преди да се разболея, спрях на 74 кг за по-малко от 4 месеца. И то само защото съм „се хранела“ на обяд с по 1 яйце и 1 резен шунка. Разбира се, пак съм гледала да е нещо „от което не се пълнее“. Това ме вкара в тежка депресия и спрях с лекарства, хранене и тн. Зимата за 1 седмица по празниците качих още килограм и половина  Сигурно е странно как качвам за дни и часове, но уви. След това пак минах на 1 хранене веднъж на 24 часа и то безвъглехидратно и преди 20 часа вечер. Все още така хаотично редувам тези периоди, за да мога поне да не качвам, защото очевидно после не мога да свалям. Февруари тази година започнах да следя форума и покрай него си взех и велоергометър за вкъщи. Тренирах всеки ден, макар че имаше моменти, в които ме заболяваха коленете и мъжът ми ме съветваше да прескачам някои дни заради някакво евентуално натоварване на ставите, което може да причинява болките. Отделно правех и други упражнения, за които вече писах из форума. Опитах да се храня и по-често /отново/, да броя калории и какво ли не. Накрая започнах т.нар. „точкова диета“, която за мен си е чиста НВХ диета. За 10 дни свалих 2 кг, от които за Великден качих 1.5кг . И пак спрях да се храня през деня, защото дори и с диетата, нещата не ми се получават, щом ям.
Понеже досега съм ограничавала всичко по време на всевъзможните диети, така и не разбрах, кое не ми понася. НВД, БВД /Дюкан/, разделно хранене, 90-дневна /същото е/, Зелева супа /отвратителна идея/, спортуване, гладуване, отводняващи лекарства, изследвания на щит. Жлеза, хормони...

И накрая за 10 години на диети:
на 16 - 58 кг /и не се харесвах/
на 26 - 73.5 кг /и вече нищо не помага/
Допускам вероятноста да прехвърля 100-те ако забременея и цял живот да не мога да се почувствам нормален и здрав човек.

Още разсъждавам по метода на изключването и май единственото, което е фигурирало в повечето режими е месото. И сега  за поредното разнообразие и от инат, ще спра и месото за известно време. Ще опитам първо със седмица и ако се почувствам добре, ще продължа.  Другото, към което още не съм прибегнала е Вега тест, който поне би ме насочил дали правилно ограничавам храните. Тъжно е да си го призная, но за тези години си съсипах метаболизма и това е най-обяснимата причина. За съжаление нямам представа как да поправя това, тъй като лекар не ми помага особено, защото съм здрава, а всичките ми опити да „задействам“ нещата отново чрез по-често хранене или комбиниране на храните, води само и единствено до задълбочаване на проблема. Радостното /но и сбърканото/ в случая е, че мерките ми намаляват и това доказва тезата, че спортът винаги носи ползи.

Благодаря на тези, които прочетоха всичко и се надявам момичетата, тръгнали по моя път и с моята логика, да си направят извод докъде води.

Темата беше редактирана от Fani на 15.07.13 15:25.

Carbohydrate

26.05.13
11:52

Еми една голяма грешка откривам тук, както и при всички, които искат да отслабнат и НЕ искат да четат и ДА се съобразяват със хорските мнения. ..Които са: колкото повече гладуваш, пропорционално ще качиш, което и се забелязва при теб. А е толкова просто: ЯЖ ПО 6 пъти на ден, пий вода и о боже, организъма ще разбере, че не е нужно да запасява храна под формата на сланина, след като постоянно може да се снабдява със нея! и т.н.:)

26.05.13
12:06

Здравей, Милена,
Мисля, че едно от препъни камъчетата при теб е следенето на кантара.
Ако съсредоточиш усилията си не да отслабнеш, а да влезеш в една по - добра спортна форма - например да се научиш да правиш лицеви опори, кофички, клекове; да тичаш различни разстояния за време; да се набираш и прочие неща, ще се почувстваш и започнеш да изглеждаш по - добре. При положение, че си здрава, намери време и влез във фитнеса и просто тренирай, за да оформиш мускулите си. Не се фокусирай върху свалянето на кг. и нещата ще се получат с времето. Велото можеш да си го използваш вкъщи в зависимост от изградения тренировъчен режим.
За храната тук ще получиш много съвети, след като започнеш да я описваш.
И ще подчертая, много хубаво, че си здрава. Това е най - важното и е предпоставка да успееш.

26.05.13
12:20

казано от Милена Гъдева на 26.05.13, 11:42:

Радостното /но и сбърканото/ в случая е, че мерките ми намаляват и това доказва тезата, че спортът винаги носи ползи.

Здравей,
Разбира се, че спортът носи ползи :) Ако не бъркам, мерките ти намаляват, но числото на кантара не, защото си качила мускул. Само така мога да си го обясня, въпреки, че не се храниш добре и че понякога не се храниш изобщо. Но нека някой ме поправи, ако греша.

26.05.13
12:54

Здравей,
напълно подкрепям мнението на Инис. При постигане на една що-годе добра физическа форма нещата ще започнат да се случват от само себе си. Важно е да намериш подходящата структура и натоварване на тренировките, а тук във форума могат да ти дадат добри съвети за храната. И не се отчайвай ако не виждаш бързи или “достатъчно добри” резултати - на дивана пред телевизора със сигурност няма да настъпят промени към добро. Успех!

26.05.13
14:14

казано от Vasil Stoianov на 26.05.13, 11:52:

Еми една голяма грешка откривам тук, както и при всички, които искат да отслабнат и НЕ искат да четат и ДА се съобразяват със хорските мнения. ..Които са: колкото повече гладуваш, пропорционално ще качиш, което и се забелязва при теб. А е толкова просто: ЯЖ ПО 6 пъти на ден, пий вода и о боже, организъма ще разбере, че не е нужно да запасява храна под формата на сланина, след като постоянно може да се снабдява със нея! и т.н.:)

Ходила съм в Могадишу и там наистина повечето от хората буквално гладуват аз не съм видяла нито един човек, който да е бил дебел от гладуване.
Не искам да кажа, че е хубаво да се гладува, даже обратното.
Но от гладуване не мисля, че може да напълнееш, а от гладуване, след това тъпчене, гладуване и така - да.

Мнението беше редактирано от Petq Pavlova на 26.05.13 14:19.

Carbohydrate

26.05.13
14:19

казано от Petq Pavlova на 26.05.13, 14:14:

казано от Vasil Stoianov на 26.05.13, 11:52:

Еми една голяма грешка откривам тук, както и при всички, които искат да отслабнат и НЕ искат да четат и ДА се съобразяват със хорските мнения. ..Които са: колкото повече гладуваш, пропорционално ще качиш, което и се забелязва при теб. А е толкова просто: ЯЖ ПО 6 пъти на ден, пий вода и о боже, организъма ще разбере, че не е нужно да запасява храна под формата на сланина, след като постоянно може да се снабдява със нея! и т.н.:)

Ходила съм в Могадишу и там наистина повечето от хората буквално гладуват аз не съм видяла нито един човек, който да е бил дебел от гладуване.
Не искам да кажа, че е хубаво да се гладува, даже обратното.
Но от гладуване не мисля, че може да наплнееш

Тя написа, че яде един път на ден, а останалото време гладува! Това е различно от това, което си написала!

26.05.13
14:21

казано от Vasil Stoianov на 26.05.13, 14:19:

казано от Petq Pavlova на 26.05.13, 14:14:

казано от Vasil Stoianov на 26.05.13, 11:52:

Еми една голяма грешка откривам тук, както и при всички, които искат да отслабнат и НЕ искат да четат и ДА се съобразяват със хорските мнения. ..Които са: колкото повече гладуваш, пропорционално ще качиш, което и се забелязва при теб. А е толкова просто: ЯЖ ПО 6 пъти на ден, пий вода и о боже, организъма ще разбере, че не е нужно да запасява храна под формата на сланина, след като постоянно може да се снабдява със нея! и т.н.:)

Ходила съм в Могадишу и там наистина повечето от хората буквално гладуват аз не съм видяла нито един човек, който да е бил дебел от гладуване.
Не искам да кажа, че е хубаво да се гладува, даже обратното.
Но от гладуване не мисля, че може да наплнееш

Тя написа, че яде един път на ден, а останалото време гладува! Това е различно от това, което си написала!

Това е така, но за да се получи така със сигурност е имала и доста моменти в които се тъпчела, след това гладува и така.

Carbohydrate

26.05.13
14:35

казано от Petq Pavlova на 26.05.13, 14:21:

казано от Vasil Stoianov на 26.05.13, 14:19:

казано от Petq Pavlova на 26.05.13, 14:14:

казано от Vasil Stoianov на 26.05.13, 11:52:

Еми една голяма грешка откривам тук, както и при всички, които искат да отслабнат и НЕ искат да четат и ДА се съобразяват със хорските мнения. ..Които са: колкото повече гладуваш, пропорционално ще качиш, което и се забелязва при теб. А е толкова просто: ЯЖ ПО 6 пъти на ден, пий вода и о боже, организъма ще разбере, че не е нужно да запасява храна под формата на сланина, след като постоянно може да се снабдява със нея! и т.н.:)

Ходила съм в Могадишу и там наистина повечето от хората буквално гладуват аз не съм видяла нито един човек, който да е бил дебел от гладуване.
Не искам да кажа, че е хубаво да се гладува, даже обратното.
Но от гладуване не мисля, че може да наплнееш

Тя написа, че яде един път на ден, а останалото време гладува! Това е различно от това, което си написала!

Това е така, но за да се получи така със сигурност е имала и доста моменти в които се тъпчела, след това гладува и така.

Можем само да предполагаме и е излишно спорене по темата. Дайте й предложения. Ето го мойто:
Почни да закусваш
Пий повече вода
Яж по 5,6 пъти на ден, но колличеството изядена храна да не бъде голямо, с течение на времето, примерно 1,2 мес. ще разбереш дали ти е много и ще можеш да го корегираш.Така или иначе нищо не губиш.
Исключи бързият въглихидрат при съставяне на менюто- може във Сб или Неделя по нещо сладко за душата.
Яж зеленчуци. Тях можеш да ги комбенираш със риба, пиле, месо.
Мазнини също трябва да присътстват във менюто, но когато ядеш например по мазна храна не трябва да се комбинира със въглехидрат. Храната със въглехидрат се комбинира също със зеленчуци.
Никакво газирано.
Без хляб. Може ръжен 2 филийки на ден...
Яденето е задължително!!!! И пиенето на вода!!! Не прави фикс идея от отслабването. Просто живей и спазвай режим, защото до края на живота ще трябва да се храниш здравословно! Това е ! Сигурно съм забравил още разни работи, но ще ме допълнят. Аз така свалих 12 кг за 1 год. Без да се напрягам. Пих си ракията даже и сладко един път на седмица и така. УСПЕХ!

27.05.13
10:26

Благодаря на всички за вниманието и съветите!
Бих искала да внеса яснота по повод наченките на спор относно това дали съм се тъпчела като за целия ден или не. Този въпрос е възниквал винаги когато съм споделяла с приятели и познати и обикновено рядко някой е вярвал на 100%. Не мога да си кривя душата - имало е случаи, когато съм се прибирала от работа откровено гладна и ми е идвало да изям света. Рядко ми се е удавала тази възможност, понеже още със салатата или предястието или се подувам и ми става тежко, или ме свива стомаха, ако се спусна да ям по-бързо. Честно казано нямаше да ми е толкова ошашавено, ако знаех, че качвам заради нещо такова - просто щях да знам, че спра ли с тъпченето на всичката храна за деня в едно хранене, нещата ще тръгнат на добре.
Иначе храната ми се състои от салати с по-малко домати, предимно марули или краставици, без дресинг. Зеленчуци на уок тиган, пилешко месо, някакво друго месо на скара или на фурна. Картофи сигурно 2 пъти месечно, а ориз още по-рядко - не го обичам като цяло. Сладко не ям почти никакво, през деня се опитвам да си замествам обяда със сурови бадеми или лешници, но 100 грама ми стигат за седмица. Това е по-скоро защото не разполагам с време, но и защото от години избягвам ядките заради калориите. Ям сирене със салатата, но малко, защото не обичам солено. Бобови храни последно зимата, откакто се стопли времето не съм готвила нещо подобно. Хляб, сухари, бисквити, вафли и други неща “за кафе” не държим у дома, но съм си позволявала за половин година по някоя бисквита, ако съм на гости. В хладилника държим някакъв шоколад, но разчупен и от точковата диета ми остана навик ако ми се дояде, да си взимам най-много по 2 парченца, които са 5гр въглехидрат. Чипсове и други подобни съм ги забравила отпреди няколко години. В общи линии храната ми е доста еднообразна и ограничена, но просто нямам смелост да променя нещо, защото съм в състояние да си лепна килограм само за седмица и то без да сменям количествата, а само вида. Иначе за тренировката спор няма, че ми помага, но откакто се захванах с нея, спрях да използвам кантара всяка седмица. Меря се най-много на две седмици веднъж или по-рядко. Използвам сантиметъра, най-малкото, за да се мотивирам. И оставам крайно озадачена, когато след известен период се измеря и видя, че мерките са доста добре повлияни, а в същия момент стъпвайки на кантара, се оказва че няма разлика. Остават смесени чувства:)

27.05.13
11:33

Казваш какво не ядеш. А какво и колко ядеш, например последните дни? Тренираш ли?

Carbohydrate

27.05.13
12:46

Да, за да се проясни още повече, напиши два, три дни от какво се състои твойто меню и по колко. Защото не се пълнее от въздуха!!! Правиш нещо НЕ правилно и за да го разберем, просто направи тук дневник и си описвай всичко. Аз ще следя и ще се опитам да помогна. Пък и не само аз ;)..

27.05.13
16:22

Тренирам, да. Тренировката ми се състои от упражнения за загряване + 40 мин на велоергометъра.
Упражненията включват:
- напади - 2 серии по 10 на крак /за разтягане/
- повдигане на краката от лег - 2 серии по 15 повторения
- глутеус ритник - 2 серии по 20 повторения
- глутеус мост - 2 серии по 20 повторения

първи ден: 40 мин на колелото, разпределени от 3 до 8 степен по 5 мин и по 2 мин на всяка в обратен ред.
втори ден: 16 мин интервално кардио /не претендирам да го изпълнявам правилно/ - от 3 до 6 степен редувам 2.5мин спокойно въртене /около 27км/ч/с 30 сек интензивно колкото  мога. Така докато “навия” 8 серии. В началото опитах с минута и половина към половин минута, но краката ми не издържаха дълго.
трети ден: 40 мин по 10 мин от 3 до 5 степен на оптимална скорост - възможно най-бързо, но без да ме скапва на втората минута. Това ще рече - 30-32км/ч горе-долу постоянна скорост. После пак редувам, като понякога правя 1 ден почивка, ако усетя, че не успявам да задържа темпото или почувствам по-сериозна болка.

Пример за хранене: салата от 1/2 краставица + 1 варено яйце и малко сирене за обяд, шепа сурови бадеми за следобед около 15 часа и вечеря от салата домати, краставици,маруля или таратор, или млечна такава, пържола на скара или на фурна, омлет, зеленчуци в уок тиган или на пара, пилешко месо - печено или варено, супи - зеленчукова, пилешка, от листни зеленчуци и тн. Не мога да си обобщя по-подробно менюто, защото се старая да готвя разнообразни неща, но като цяло използвам едни и същи методи и продукти. Нищо не се пържи. Опитвам се да изпивам по 2 литра вода на ден, което от години ми се налага и от здравословна гледна точка.

Мнението беше редактирано от Fani на 27.05.13 16:51.

27.05.13
16:35

Здравей и от мен,

мислила ли си да включиш тренировки с тежести, освен аеробните, които правиш към момента? Също и за хормонални изследвания, в случай, че не си си правила вече?

27.05.13
17:58

Все още не съм включила тежести, но се уча как да разпознавам кога тялото ми свиква с натоварването, когато му идва вповече, кога кои групи се натоварват и колко. Смятам, че ако умея да преценявам това, ще знам и как да тренирам по-ефективно.

Carbohydrate

27.05.13
18:10

Много мислиш, преценяш, анализираш, много знаеш, даже усещам лек привкус на противостояние...крайно време е да се вземеш в ръце и просто да правиш това което трябва, без да мислиш много...резултатите не идват бързо, знай го, бъди постоянна и успеха ще те сполети. :)

28.05.13
09:20

Ако не правех каквото трябва /или поне каквото се прави по принцип в такива случаи/ нямаше да се чудя защо ми е такова дереджето, нито щях да пиша тук. Сигурно и заглавието нямаше да е такова, защото все още продължавам по същия път, въпреки, че резултатите хич не са обнадеждаващи.

Много благодаря на всички за съветите!

28.05.13
09:57

Пиши си менютата ден за ден и много подробно поне една седмица. После пак ще мислим. (nod)

28.05.13
15:23

Ето докъде я докарах днес:

- закуската ми беше чисто кафе
- постарах се да намеря време за обяд и отскочих до вкъщи. обядът ми беше нещо като огретен от тиквички на фурна със заливка от сирене, яйце, 1 домат на кубчета и подправки. за десерт си позволих шепа череши.
- току що хапнах няколко бадема - броя го междинно хранене

Добавям и вечерята:

- доядохме каквото беше останало от обедното нещо
- салата както обикновено - само с 1 краставица с 1 домат и малко сирене отстрани, който иска да си добавя.
- постно зеле на фурна - от много отдавна не бяхме готвили и го сметнахме за разнообразие
- малко череши за десерт

В общи линии е това.

Мнението беше редактирано от Fani на 29.05.13 08:27.

30.05.13
16:26

Забавих се с добавянето на меню, защото вчера търчах по доктори. Появи ми се проблем с едното око, поради което ми изписаха хапове за цял месец + 2 дни болнични + ако може някакви витамини, тъй като драмата дошла от слаб имунитет. Не знам как да се храня при това положение. Вчера не успях нито да закусвам нито да обядвам. Вечерта си позволих месо заради лекарствата. Беше под формата на пържола. Други новости няма.
Днес за закуска добавих 1 нектарина и 2 пълнозърнести бисквити с кафето. После “хапнах” и две големи хапчета за десерт.
На обяд доядох мръвката от вечерта и добавих 1 домат.
В момента минава 16 следобед и все още нищо не съм яла пак заради отсъствие от кухнята. Трябваше да ходя отново на преглед, а след това пътьом да си оставя болничния в офиса. Разбира се, нямаше как да шофирам, затова съпружеското тяло ме заведе и върна, поради което изпитах нужда да му угодя за благодарност и сега се каня да му сготвя пълнени чушки. За него с ориз, за мен със сирене и яйце най-вероятно. Не съм им фен като цяло.
Та някой ако има по-добри идеи за това какво и как да ям през този един месец, без да се връщам отначало в борбата с килограмите и в същото време, без да ми се налага да си набавям витамини с още хапчета, ще съм много признателна. За момента спрях и тренировките,  понеже движението като цяло ми е трудно, изпитвам много остра болка в едното око и в главата, слепоочието, носа около него, особено при смяна на светлината или завъртане на погледа, затова сега бухалствам у дома при спуснати щори навсякъде и нарушавам основното правило “никакъв компютър поне до следващия преглед”. Просто исках да си допълня информацията в дневника. Утре по някое време пак ще се вмъкна за 10 минути за същото.

10.06.13
10:15

Доста време не съм писала, но покрай някои болежки ми се усложни леко ежедневието. В общи линии за 10-на дни режимът ми стана пълна каша - почти не съм тренирала, храненията ми се объркаха тотално - къде яла, къде не яла по цял ден, уж пак ограничавам всичко, пък стомахът ме боли та пушек се вдига и се налага да добавям я картоф, я ориз в менюто. Ядох хляб - два пъти. Лекарствата ме сбъркаха - имат някакъв див диуретичен ефект, заради който търча по 15 пъти на ден и пия вода вповече, за да не ме боли мързеливия бъбрек. Подозирам, че и те ми скапаха стомаха. Точно два пъти съм тренирала за този период, като замених 40-те минути на колелото с 4 минути табата, което ми се стори много по-ефективно откъм “кардио” усещания - пулсът ми най-после стигна докъдето трябва и се почувствах реално натоварена след това. Мисля да продължа в този дух тази седмица. пък да видим кое как ще бъде към края и. Хубавото на всичките тези месеци тренировки е, че ако не друго, то поне от кръста надолу се стегнах поне двойно. Цял живот съм била една такава... уж твърди крака, но не могат да качат 10 стъпала. Сега нещата доста се промениха и съм доволна. Започнаха да се оформят отделни групи някакси, издържливостта стана друга и вече мога спокойно да въртя по този метод.
А, да - и за 10-те дни хаос поне не ми се промениха обиколките. Алелуя.

Днес съм още на 0 откъм калории - сутринта пих един чай “Ихуа”, но нямах време за друго. На обяд ще съм пак на преглед, така че надали ще успея да обядвам с нещо читаво - по-скоро пътьом ще си взема някакви сурови ядки, колкото да не си пия хаповете на гладно. За вечерята е рано да мисля.

17.06.13
09:00

Изникна ми лаишки въпрос:

Как теорията за “често и по-малко, защото ако не ядеш цял ден, а се натъпчеш вечерта, ще станеш дебел и болен” се връзва с Warrior diet ? Явно години наред съм се хранела почти по същия начин - като изключим, че за вечеря не съм изяждала кой знае какво количество, или ако съм била ужасно гладна и съм прекалявала с количествата, съм гледала да не е въглехидрат, освен от салатата. И по същата непонятна за мен логика, защо възникват проблеми с килограмите при този тип хранене, а в същото време е обособен като хранителен режим, чрез който се чистят мазнини?

Не разбирам.

17.06.13
09:30

казано от Fani на 17.06.13, 09:00:

Изникна ми лаишки въпрос:

Как теорията за “често и по-малко, защото ако не ядеш цял ден, а се натъпчеш вечерта, ще станеш дебел и болен” се връзва с Warrior diet ? Явно години наред съм се хранела почти по същия начин - като изключим, че за вечеря не съм изяждала кой знае какво количество, или ако съм била ужасно гладна и съм прекалявала с количествата, съм гледала да не е въглехидрат, освен от салатата. И по същата непонятна за мен логика, защо възникват проблеми с килограмите при този тип хранене, а в същото време е обособен като хранителен режим, чрез който се чистят мазнини?

Не разбирам.

Идеята е, че повечето хора, ако не са яли цял ден изяждат много повече от нужното да се наядат наведнъж. Или пък вечер е типичното време за пуканки, чипс, шоколад или нещо друго пред ТВ-то. Ако ядеш по-малко калории, отколкото приемаш- сваляш.
Аз съм минала през доста режими, до момента смятам, че този тип гладувания не са моята стихия, защото съм 1)опустошител на храна до обяд, 2)не мога да изям особено голямо количество наведнъж. Просто спрямо целта ти, намираш най-добрия и удобен за теб начин.

17.06.13
09:41

Обърква ме фактът, че дори по време на диетите ми, когато са отсъствали и съвсем очевидни и безвредни неща като домати и дори зеленчуци като цяло, не съм постигала нищо съществено по този начин. Накрая тъкмо стигнах до генералния извод, че е поради гладуване по цял ден и се оказва, че това даже си е вид диета. Накратко: ако трябва да го взема насериозно, досега да съм станала 40 кг.

17.06.13
10:04

казано от Fani на 17.06.13, 09:41:

Обърква ме фактът, че дори по време на диетите ми, когато са отсъствали и съвсем очевидни и безвредни неща като домати и дори зеленчуци като цяло, не съм постигала нищо съществено по този начин.

Зеленчуците не са “безвредни”, а са абсолютно необходими.
Ти защо си с нагласата, че това, което ядеш е “вредно” или “безвредно”??? По този начин обричаш всичко на провал.
Аз когато ям нещо, мисля защо го ям и какво от хубавите му неща тялото успява да усвои. Тук, естествено, много зависи какво точно ядеш. ;) Но идеята ми е, че като цяло виждам негативно настроение спрямо храната от твоя страна.

17.06.13
10:04

Дублира се с горното. :)

Мнението беше редактирано от Margi на 17.06.13 10:04.

17.06.13
10:16

Въпросът е какво ще направиш от тук нататък- много е важна физическата активност.Ако имаш тяло с нетренирани мускули и по-заседнал начин на живот е нормално да нямаш висок енергиен разход. Тогава дали ще приемеш няколко калории повече или по-малко няма да има съществена разлика, нито дали ги приемаш наведнъж или на няколко пъти.
Ако описваш тренировки и количества храна този дневник ще ти е много по-полезен.Най-вече бъди упорита и търпелива и няма как да не постигнеш целите си.:)

02.07.13
15:01

Връщам се с добри новини, но и с малко противоречиви впечатления.

Две седмици, без да броя тази, която започна, тренирах по друг начин и се хранех по новому, без да се настройвам, че това е вид режим/диета. Промените бяха следните:

Тренировка

- загрявка както винаги
- 4 мин табата на велото
- и веднага едни “упражнения за бързо отслабване”, които реално са вид интензивна тренировка, комбинираща силови и кардио упражнения, която ще ползвам по-скоро, за да си раздвижвам умрелия метаболизъм и мързеливите мускули. Дава ми надежда и мотивация, защото сериозно ми излиза душата. Не можах да кача линка, но е видео, в което ваша колежка фитнес инструкторка споделя в блога си разни техники и препоръки.
Харесах си го, защото трудно запомням последователности и методи на изпълнение, а така хем си гледам кое как трябва да правя, хем си засичам и времето. Признавам, че вместо посочените 2-3 пъти, не успявах повече от веднъж, но от ден на ден забелязвах как ми става все по-лесно.Засилила съм се на една по-дълга и по-тежка програма, но да видим кога ще ми стигнат силите. Все опитвам и ме е яд, че не мога да изкарам докрай първия цикъл.

Хранене

- изключих почти всичко, което съм консумирала досега, смятайки го за здравословно или щадящо. добавих по малко от останалото, което винаги съм изключвала, а именно - бобови, кафяв ориз /на който още не му е дошъл реда, всъщност/, сирене /свежо, меко и обезсолено/, зеле и много ПЛОДОВЕ. Дойдоха ми като манна небесна, при условие, че цял живот съм внимавала, а толкова ги обичам. Хубавото е, че сладко също избягвах преди, но ме измъчваше понякога липсата му, но сега си го набавям от плодовете и ми е идеално.

С какво се храних от 17 до 28.06 и продължавам и в момента:

Салати /навсякъде съм ползвала хималайска сол и никакъв зехтин/

- зеле с магданоз, домашен ябълков оцет, сол
- зелена салата с малко рукола и няколко скълцани натурални маслини, лимонов сок, сол
- варена леща с яб. оцет, сол, счукан чесън, магданоз, черен пипер
- извара с добавена “щипка” слънчогледови семки, 1 суп. лъжица кисело мляко, сол и копър
- веднъж бях на гости и там имаше от добре познатата салата с домати, краставици, зелен лук, сирене
- сурови тиквички, нарязани на ивици и мариновани в сос от лимонов сок, чесън, копър, сол
- веднъж таратор
- броколи с лимон и сол

И тези неща ги мотах и въртях и прехвърлях през двете седмици.

Основно

- супи най-различни - спанак, коприва, гъбена
- веднъж миди натюр с лимон, магданоз, лук - 4-5 бр, нещо ми идват трудносмилаеми и ако хапна повече, през нощта повръщам.
- зеленчуци на плоча - тиквички, печена чушки
- печена царевица във фолио на скара - веднъж
- пуешко филе - варено или някакво такова беше. не му знам точно обработката, но не беше пушено със сигурност.
- пълнени тиквички с извара и сирене - това беше за един обяд, а вечерта карах само на салатка и после плодове
- качамак - не точно същото, но подобно от същото брашно може би, с малко сирене отстрани - пак беше за един обяд
- пилешки сърца запечени на тиган без мазнина

Не помня кое кога беше с точност, но това са нещата, които също редувах или променях по малко за разнообразие. Май на онова гостуване ядох и някакво печено месо, но вече нямам спомен.

Десерти

Ето тук е любимият ми момент с плодовете. Карах изцяло на това, всеки път, когато ми се хапваше нещо и си бях вкъщи. Разбирайте: събота и неделя.

- череши
- вишни
- диня
- праскови
- кайсии
- веднъж сладолед

През деня в офиса:

Сутрин 1 пълнозърнеста бисквита с кафето. Случвало се е още преди да тръгна за работа да ми е гладно и тогава съм си взимала 1 шепа череши или вишни, а след това пропусках бисквитката :)
Междинно хранене към 15 следобед или ако не обядвам направо за обяд - общо 100гр сурови бадеми, от които имам още. Не знам по колко се пада на ден за тези 15 дни, защото и не всеки път съм ги придърпвала. Понякога добавях и по 1 нектарина, ако знаех. че това ще ми е обяда за деня.

И сега резултатите:

През първата седмица свалих 0.7 кг :) Да, обаче някои обиколки намаляха и дрехите стоят различно. От 74.1 стигнах до 73.5.
През втората седмица от понеделник до петък бях паднала до 71.8 кг, което си е още 1.7 кг, Ура! Ама не съвсем. Това беше в петък, а съботата се оказа първият от така любимите ни “женски дни”. Качих се на кантара профилактично, за да хвана най-после какво се случва с тия килограми в най-проблематичния период. Ами готино е, що пък не - за по-малко от денонощие се оказах с 1.5 кг отгоре. Така си и останах - неделята, понеделника... Почнах всеки ден да се качвам, защото ми подейства като леден душ. И днес като че ли има напредък - пак съм 73 кг, но сутрин, с все още сравнително пълен стомах от вечерта се видях с 200гр по-лека отколкото предишния ден гладна. Току виж пак се върна на онези -2 кг за 2 седмици.
Та така... Това е в частта с противоречивите чувства.

Тъкмо се зарадвах, че нещо се случва и .. айде честито.
Както всеки път.

02.07.13
22:17

Според мен би било добре да не се влияеш от цифрите на кантара, защото за едно денонощие са възможни доста вариации в килограмите. Направи си измервания на тялото и вярвай само на това, което виждаш в  огледалото. (:

03.07.13
08:54

Аз съм играла до 4 кг. в рамките на едно денонощие (а аз съм сравнително малко килограми). Това изобщо да не ти е критерий!

03.07.13
08:55

Проблемът с мерките е, че откакто изобщо съм започнала опитите да сваля някой кг, ханшът не мърда. Всичко друго падна с по няколко см и продължава да се влияе, но там няма никаква промяна. Все му се чудя и не си го обяснявам. Натоварвам цялото тяло, хранителният режим се отнася за целия организъм, няма логика навсякъде другаде да свалям, а там нито см. Освен това не съм със структура тип “круша” и нямам широк таз.

Не знам... Нормалните хора досега да бяха свалили по 10 кг, а аз се опитвам от Февруари и не мога да бутна за постоянно и 2. Не се живее лесно с тази мисъл, повярвайте ми. Ако забременея ще ударя 100-те най-малко и доживот няма да ги сваля. Някой представя ли си да бъде по този начин и нищо да не му помага? Колко щастливо и ведро ще му е ежедневието ?

Нелепости.

03.07.13
09:55

Това са абсолютни глупости. Ти, ако разсъждаваш така, никога няма да ги мръднеш за постоянно килограмите. Виж името на своя дневник, виж имената на дневниците на 90% от другите!!! Всичките са положителни, надъхващи, всеки се бори!!!

Питай един мъж 60 кг. как качва до 100кг и то предимно ММ (примерни килограми!). Минават през не знам колко кръга на ада, ти имаш ли идея за какви режими и тренировки става дума в повечето пъти? И те не приключват до там. Качват, после обаче трябва да свалят, за да могат после пак да качат и така години наред. Ама успяват. Само хвърли поглед на няколко дневника.
Питай жените дали винаги са били тези си килограми, питай ме мен, ако искаш. Мен вече ми омръзна да го обяснявам, ама ако желаеш- ще ти копирам разни неща на лично, че наистина...на редовните ще им писне да ме четат. Тааа...много от момичетата тука са добре изглеждащи в момента, ама ако им почетеш историите- повечето са минали през абсурдни диети, през мъчения, половината са си съсипвали здравето, ама са намирали сили да се съвземат и пак да се преборят за добрия си вид.

Защо си мислиш, че ти си най-големият мъченик на форума???

03.07.13
10:11

Не мисля, че Fani иска да бъде възприемана като “най-големият мъченик на форума”, просто търси начин да се справи с това, което я затормозява.

В този ред на мисли аз пак да попитам, планираш ли наистина да вкючиш тренировки с тежести? :) Това е най-ефективният начин да забързаш метаболизма си и да стимулираш тялото си да работи на по-бързи обороти. Не пречи да си продължиш с тези тренировки, които си намерила сега, но обмисли и такъв вариант.  Що се отнася до храненето - струва ми се, че то се състои предимно от зеленчуци и плодове. Включи повече ядки, семена, маслини (не изключвай зехтина), поне яйца, в случай че не консумираш често месо.

Мнението беше редактирано от Мари А. на 03.07.13 10:17.

03.07.13
11:01

казано от Fani на 03.07.13, 08:55:

Не знам... Нормалните хора досега да бяха свалили по 10 кг, а аз се опитвам от Февруари и не мога да бутна за постоянно и 2. Не се живее лесно с тази мисъл, повярвайте ми. Ако забременея ще ударя 100-те най-малко и доживот няма да ги сваля. Някой представя ли си да бъде по този начин и нищо да не му помага? Колко щастливо и ведро ще му е ежедневието ?

Нелепости.

Аз съм по точно този начин :D и дълго време се съсипвах с точно такива като твоите разсъждения. На мен ми помогна а) да бъда честна със себе си относно начина ми на хранене и трениране, б) да поправя гореспоменатите две, в) да си преосмисля целите. Боря се за всеки грам и милиметър, но откакто спряха да са ми фикс идея, ежедневието ми е много по-ведро и щастливо. Фиксацията по някакви такива мерки междрувременно ми се струва смешна (не че не се демотивирам/мотивирам от килограми или сантиметри, просто вярвам, че не е правилно да го правя). Особено, когато отслабваш трудно и бавно, си е изкусна форма на мазохизъм. Защо болшинството жени гонят тегло и обиколки? Постави си някакви по-конкретни и постижими цели: да правиш лицеви опори, да бягаш, да скачаш, да клякаш ;) - избери си; да спазваш конкретен, стриктен хранителен режим (най-добре всички изброени :D). Последствие видях, че Инис ти ги е писала тези неща в началото на дневника ти. Ами верни са, това е и моят извод на “вечно неслабото момиче”.  Ако не се получава - търси къде бъркаш и начин да го поправиш. Дневникът тук помага много да следиш колко си стриктна и да получиш насоки от хора, по-напреднали от теб. Мерките “сами” ще се променят. Това не отнема седмици, а месеци. Но какво да се прави. C’est la vie :) Смисъл винаги има, трябва воля и търпение. Отнема много време (говоря за месеци, не седмици) да постигнеш нещо, години да го доосъвършенстваш и цял живот да го запазиш. Успех! Ако искаш, ще се справиш, няма “не мога” :)

Мнението беше редактирано от semifinal на 03.07.13 11:09.

03.07.13
18:51

Ако се имах за най-големия мъченик най-малкото нямаше изобщо да стигна да си споделям глупостите из Интернет.
Нито пък заглавието щеше да бъде такова. Човек ако приеме липсата на смисъл за постоянна величина, би се обесил още в първия си осъзнат миг от живота. Не знам дали всички от четящите тук разбират правилно това заглавие. Човек се заинатява тогава когато все още смята, че има какво да се направи по въпроса дори и видимо и всякак да му се струва, че няма смисъл. Щом продължавам и още търся варианти, значи не съм се приела за мъченик. В противен случай щях да си хленча на близките и на огледалото и да се тъпча с каквото си реша, изминавайки 20м дневно под формата на 5-минутна физическа активност. Ето тогава щях да бъда “най-големия мъченик”, но за хората около мен, на които щях да мрънкам, не за тези като вас.
Примерът с мъжете, които от 60 ставали 100, чистели, правели ММ и се мъчели та мъчели не мисля, че е уместен. Едно е сам да избереш да промениш нещо във вида си просто от твои си съображения, вкус, личен избор, а съвсем друго е да имаш 20 кг в излишък и това да се отразява на здравето ти и въпреки дългите периоди на добра воля да промениш това, нещата да се случват изключително трудно. В крайна сметка аз никого не съм карала насила да прави ММ, само защото така би изглеждал по-различно, докато по начало е ясно на всички, че е добре хората да се грижат за себе си, а това включва и превенция + борба с излишните килограми. Когато там усилията ти редовно отиват на вятъра, съгласете се, че разликата в “ада” е от небето до земята.

За силова тренировка нямам нужните уреди, имам един дъмпел от 18кг и това е. Включих лицеви опори и лицеви опори с бърпи, както и няколко вида клекове. От няколко дни правя и кофичките, които открих в сайта тук. В един друг дневник имаше питане за силова тренировка у дома и там дадоха този пример.
Не знам доколко тези неща се отъждествяват с методите при силовото трениране. Приемам идеи.

Благодаря ви!

04.07.13
00:26

Здрасти пак :) Правили ли са ти излседвнания на хормони/щетовидна жлеза? Доколкото знам, ако с тях нещо не е наред, се стига до проблем с покачване на килограми.

Относно упражненията вкъщи без уреди: ето два канала в ютюб, в които има тренировки без уреди
http://www.youtube.com/user/FitnessBlender
http://www.youtube.com/user/Fitnesinstruktor

Аз лично съм пробвала някоя друга тренировка и от двата, и съм намирала доста добро натоварване :)

Мнението беше редактирано от semifinal на 04.07.13 00:27.

15.07.13
15:18

Здрасти!

Извинявам се за късния отговор, но миналата седмица беше доста тежка за мен и семейството ми, както на работа, така и в личен план. Разбира се, това повлия и на тренировъчния ми режим - нямах нито време, нито желание, нито удачен момент да тренирам. Казано накратко - случиха се тъжни неща и не ми беше до това изобщо.
В края на седмицата, когато преминаха стресовите ситуации реших ей така да стъпя на кантара, понеже забелязах известна разлика в областта на корема, когато се наложи да обуя един черен панталон, който отдавна бях отписала.
Логично е донякъде - все пак почти не се бях хранила 2 дни. Резултатът беше твърде изненадващ - 2 кг надолу, които почти затвориха цикъла от първите 5 кг, които бях наумила да сваля като начало. Те като цяло са доста повече - около 15 /да не се изхвърлям с още, защото както и да се гледам, ако вървя с това темпо на стягане и оформяне, няма да имам нужда от по-драстично отслабване/. Но реших да си ги разделя на 3 етапа от по 5 кг заради мотивацията.
Та като ги видях тези 2 кг надолу реших, че всичко е било от задържани течности, които са се разкарали. Профилактично си придърпах и сантиметъра, за да се убедя в този си извод, но нещата ме озадачиха.
Упоритите мерки на хашна, които не мърдаха месеци, бяха слезли с по 2-3 см надолу. На глезените също /?!?!?!/ и на ръцете с по още -1см. За талията да не говорим - тя беше продължила да намалява. От самото начало там свалям най-бързо, не знам как.
Гръдната обиколка също се е свила и дори е минала под едновремешните ми 85см, когато бях нз колко кг по-слаба - може би онези 15.

И накрая като дръпнах чертата за тези месеци, какво се получи:

Килограми: -4 кг
Гръдна обиколка: -8.5 см ( !!!)
Талия: -13 см ( !!!!!! )
Прасци: -1.5 см /те почти не мърдат/
Глезени: -1.5 см /чувала съм, че китките и глезените рядко дават разлика, когато си в що-годе видимо нормална за гледане форма, но тук се изненадах/
Ханш: -7 см
Мишници: -2 см
Бедра: -6 см

Местата, където свалях почти постоянно, сега не бяха мръднали, а онези, които нямаха бутане, сега се бяха свили за тези 2-3 дни.
Сега вече мога да кажа, че съм доволна. Да, килограмите си стоят почти същите, обаче не мога да си прекривя душата и да провеся нос. Абсурд! Дори и само, за да си докажа, че явно не всичко е обречено. Най-вече съм доволна, че не качвам и не си променям мерките. Ноооо никакво спиране на тренировките! Може да прескачам дни, когато усетя, че съм се претоварила, но не и да спирам.
И внимателно с месата. Забелязах, че чак, когато спрях месото за по-дълго време, се усети някакво раздвижване на метаболизма ми. От малка имам проблем със стомаха /всичко ми е лениво/ и явно обяснението идва оттам, че по-тежките храни по-трудно се обработват, оттам се и задържат и тн и тн. Но когато редувам или прескачам дни, без да включвам протеини, се оказва, че организмът ми се справя по-умело с въглехидратите от зеленчуци и плодове. Учудващо!
А аз цял живот съм ги избягвала и съм гледала все да е протеин, все да няма мазнина и тн. Брей да му се не види...
Плюс това ме радва факта, че сравнително бързо ми “изскачат” някакви мускулчета и жили. Например коремните ми мускули винаги са се виждали, въпреки че там имам най-много мазнини. Ако за няколко дни ми се свие стомаха, стават съвсем видими и може би трябва само по-упорито и дългосрочно трениране, за да започне да се чисти и оформя каквото има там. Също откакто започнах силовите /предимно лицеви опори и бърпита/, ръцете ми около предмишниците и отзад трицепсите са станали съвсем различни. Леко да напрегна ръката и се отделят някакси. Шантаво и готино е. Чувствам се къде къде по-жизнена.
За мен най-важно е, че излязох от онази дупка и се научих да се грижа за себе си. Разбрах, че има смисъл и че мога да експериментирам, следейки резултатите и преценявайки кое е най-удачно и удобно за мен.

В чест на този ми напредък в мисленето /и не само/, ще сменя заглавието на дневника.
Крайно време е!

Мнението беше редактирано от Fani на 15.07.13 16:08.

15.08.13
17:52

Отдавна не съм писала, но напоследък ежедневието ми е много динамично и все не остава време. Да не говорим, че от около седмица хич не се чувствам добре и вече взех да се притеснявам.
Миналия вторник вечер си открих кърлеж на коляното. Не беше голям, съвсем микроскопичен и току що забил се. Отскочих до болницата да го махнат и ми биха инжекция против тетанус.
Е та от там нататък се почна...
На следващия ден ръката ми се поду доволно и се почна едно болене... ама това както и да е. Направи си сериозна реакция и за два дни отшумя. Сега почти не се напипва нищо на мястото на убождането. Другото пък от кърлежа си е съвсем незабележимо.
Обаче...
Още от втория ден откакто ми се наду ръката се чувствам като упоена. На моменти имам усещането, че губя ориентация или съзнание къде съм какво съм и какво се случва. Движа се като в мъгла, едва шофирам и особено ако хапна нещо или изляза от по-хладно на горещо място, главата сякаш не е моя. Поне час след това съм абсолютна локва - дотолкова  ми е премачкано, сънливо и убито. Първите няколко дни беше по-зле, сега от два дни има някакъв напредък, но определено не ми е добре и не знам на какво се дължи. Изключително сбъркано и неприятно състояние. Струва ми се, че всичко върша механично, сякаш друг го прави. Плашещо е направо. Иначе като си стоя на едно място, съм пушка. Почна ли да шавам повече, не е за разправяне. Наливам се с вода, пия по 2 кафета на ден, а преди кафе рядко помирисвах. Мерих си кръвното 3 дни поред - ами като за мен си е нисичко - 100-110 на 60-70. И най-тъпото е, че нито кафе, нито айрян със сол, нито нищо върши работа. Няма сила, която да ме вдигне.
А всичко започна след тъпата инжекция, която Господ знае, защо я сложиха. Още на другия ден забелязах как при първата хапка за обяд и ушите ми писнаха и едното заглъхна. Беше странен ефект, но не обърнах внимание. Човек би казал, че кръвната ми захар е била под нулата и рязко се е вдигнала от храната. Знам ли.. Единствено се утешавам, че има някаква промяна, демек - има надежда тази гадост да отшуми. Само дето хич ама хич не  ми е спокойно вече.

Ако някой има идея или опит, ще се радвам да сподели.. та и аз да видя, че има оправия.

Благодаря!

29.10.13
17:27

Толкова време ме нямаше и все проблеми, проблеми...
Оказа се, че цялата ми тирада с отслабването не е била напразно. Толкова ми е кисело, криво и бясно, че няма и накъде. Оказа се, че имам хормонални драми... които, обаче, има вероятност да са причинени от инсулинова резистентност.
Следователно оттам идва всичко с теглото, зора в отслабването и другите нередовни женски истории. Наплашиха ме с евентуална опасност от диабет тип 2 и ред други неща. Утре ще правя натоварване с глюкоза и донякъде ще бъда доволна ако се окаже това проблемът. Поне ще тръгна отнякъде и метформинът ще ми помогне с възвръщането на нормалните нива на каквото там трябва. Като сваля килограми ще потръгне и с хормоните. А сега е порочен кръг. 
Толкова години го говоря.. говоря... обяснявам.. и никой не е вярвал, че действително имам проблем. Години наред да живея в заблуда и да правя всичко възможно за себе си, а то.... колкото пъти се оплача пред някого /вкл. и лекар/ ми се казва, че е женски каприз и просто искам да отслабна. Или  пък, че гладуването през деня го наваксвам вечер с тъпчене и затова не се влияе. Мамка му и свят! Яд ме е на всичко. Чувствам се толкова... заблудена в усилията си да се храня правилно, да тренирам.. да внимавам.
И слава Богу, че съм го правила, иначе досега щях да съм много много много зле откъм здравословно и физическо състояние. Спасило ме е единствено моето си гладуване и моето убеждение, че качвам от всичко. Ако не се бях ограничавала или се хранех постоянно.... не ми се мисли. А ако не тренирах ?! Леле мале..
Докторът каза, че не ми личат килограмите, защото по-голямата част от мазнините съм ги обърнала в маса през годините. Но реално са много и без физическа активност и хранителен режим съм щяла не просто да затлъстея, а отдавна да си докарам и диабет. Кошмар.

Криво ми е. Дори не знам какво повече да напиша.

Тъпо.

12.03.14
12:02

Много време мина от последните ми тиради. За това време нещата при мен се влошиха откъм поети токсини, задържани течности и разбъркани хормони. Последното, за което ще се разкайвам доживот.
Има и добри новини. Оказа се, че нямам инсулинова резистентност, нито проблем с хормоните - е, само един от тях е нисък, но се набавя с медикаменти и не е от най-определящите. Пък и единия месец реших да не го взимам и без него стана по-зле - качих 3 кг вода, която свалях 1 седмица с изписаните ми диуретици. Бях сериозно отекла. Преди това ме тъпкаха 3 месеца с някакви хормони, уж за подпомагане на забременяване и тн. В крайна сметка резултатът беше плачевен, но ми помогна да си събера акъла и да премина на дългосрочно плануване на целите.
Поизчистих си и мисленето относно гладуване/тренировки, така че да внеса коренна промяна в идеите си за бъдещи режими.
Освен всичкото това, кантарът вкъщи се развали :) И откакто се развали, мотивацията и резултатите ми са много по-успешни и трайни. Действам само с метъра и наистина всичко се променя.
По същество:

От 17.02 съм на “олекотен” режим на хранене. За разлика от други години, сега не съм ограничила напълно въглехидратите, а напротив - ползвам ги за “зареждане” в определени дни като внимавам и по кое време на деня ги консумирам. Разбира се, сладките, тестените и пакетираните + газираните са си все така дълбоко заровени, както почти винаги са били - просто от години не ме изкушават, отвикнала съм от тях. Но пък ако ми се прияде сладко, си разделям с мъжа ми едно “редче” някакъв по-горчив шоколад и всичко приключва. Тоест по 2 парченца на човек. Засега не е навредило, пък и не е всеки ден.
Отписах и целодневното гладуване като опция и вместо това минах на контролирани порции - 2 или 3 пъти дневно, съвсем миниатюрни, но все пак налице. Например: сутрин пия неподсладен чай, в 10 хапвам варено яйце със или без лъжичка извара, на обяд някакъв протеин - месо най-често или омлет, а вечер съм на по-голяма салата и ако съм по-гладна от обичайното, си правя някакви зеленчуци допълнително - пълнени тиквички с яйца и сирене на фурна, зеленчуци на пара или на плоча и тн. Понякога комбинирам салатата с печена риба или пилешки гърди. За междинно хранене следобед съм си предвидила сурови бадеми, но рядко прибягвам до тях, все още изграждам навик да се храня през деня и ми е трудно, но поне виждам, че не ми вреди. Тогава обикновено тренирам и затова включих порцията с ядките.
Тренировките са ми както преди, но не всеки ден, а 2:1 /два дни тренирам, един почивам/ т.е. 5 пъти седмично по 40-50 минути. Първо загрявам 2-3 минути, после правя серия аеробни упражнения за 7-10 минути, високоинтензивни, а последно се качвам на колелото и въртя 30 минути на 5-та степен с постоянна скорост около 30км/ч. Поне се стремя към толкова, де. Накрая приключвам с пулс 129, а понякога е скачал и до 137, 13км изминати и около 300ккал изгорени. Доколко е вярно - друг въпрос.

В заключение:

За първите 10 дни свалих 5.5 см от ханша и по 2-3 см от останалите обиколки. За вторите 10 дни съм само с около половин до един сантиметър надолу. Кантарът го отписах тотално, но така не се демотивирам.

Като нагласа и мислене: за пръв път толкова лесно спазвам режим. По абсолютно естествен начин съм ограничила основните въглехидратни източници - картофи, хляб, ориз, бобови. Дори не ми се прияждат. С тази храна се чувствам добре и вече два пъти пропускам зареждащия ден, който си бях определила за веднъж седмично. Единствено след първата седмица хапнах пържени картофи и това ми беше зареждането. От тогава и до ден днешен не съм се изкушавала от горе-изредените. Всъщност най-много ме мотивира и радва фактът, че мога съвсем спокойно да се храня постоянно така, искам да изкарам дълго на този режим и това да ми стане начин на живот. Да, може да не отслабвам бързо, но пък постоянството винаги помага. Изхвърлих всички хапове, замених отводняващите хапчета с билков чай и сега знам, че ако пак подпухна, 3 чаши чай за деня ще ми решат проблема по безопасен начин.
В общи линии - доволна съм.

Ще се радвам ако някой има какво да добави за подобряване на режима ми - убедена съм, че още допускам грозни грешки, но искам да ги поправя.

12.03.14
12:27

Здравей!Явно е,че си минала през много режими,опити и различни комбинации.То това е начина да открием какво е най-добре за нас,защото общите схеми не са приложими при всички.Всичко ми се струва много добре,обаче бих те посъветвала или да ядеш 4-5 по-малки яденета или 3 по-големи.Просто е добре да усещаш,че си се нахранила,а не просто залъгала.То вярно,че и това чувство идва по-късно.Освен това ми се струва,че хапваш и малко,направи яйцата 2 или сложи малко масло,или пък 1филия пълнозърнест хляб,взависимост от деня и активността ти.ВХ не са лоши,както си разбрала,просто трябва да са съобразени с времето.Аз лично мисля,че е важен цялостния калориен прием за деня,не толкова дали са повече мз или вх,важно е разбира се да има достатъчно мазнини.При дефицит ще гориш със сигурност,стига да не е прекалено агресивен.Успех!

Прескочи до:

Имаме план за твоята по-добра спортна форма!

Научи повече
back-arrowbb-hexcalendarcheckoutfacebook-iconforumgoogle+instagramlinkedinlogo-smallmailmessagesmy-bbprofileprogressreadingsearchseparator-carrotseparator-dumbbellseparator-shoeservicestoresubmit-arrowtop-arrowtwitteryoutube1 forum-blockforum-deleteforum-editforum-favorite-postforum-flagforum-followforum-lockforum-mergeforum-moveforum-new-postforum-quoteforum-recommendforum-subscribeforum-unlock1