Национален герой. Завръщането

Така
Как викат руснаците Плохом не хочеш по хужему будет.
Модераторчето ми спряло акаунта, нищо работа за голям мъж като него.

Късничко е та няма да имам време да му пиша, но и утре е ден. Само ще ви напомня че дебелите лесно няма да станат слаби и дискриминацията на религиозна и вегетарианска основа спрямо мен може да бъде наказуема. Не е добре след като обявих че съм половин помак да бъда третиран като ахмак(ако се сещате за тая приказка).

Днес играх набиране двойки с 90 кила, на правих десет с една минута почивка, после лежанка десет двойки на 200 пак така и свърших с кофички десет двойки на 110 с повече почивка между серийките.
Хапнах попара от един литър овче мляко, половин селски хляб и мед на око, после обядвах туршия и бъркани яйца, малко горски гъби от буркан и одеве вечерях половин тиган бял мъж.

Със здраве !

Култ! Препоръка веднага! :D

Петко, дано този път подходът ти е различен и взаимно имаме повече полза като потребители. Защото от предния резултатът е ясен и всички губят, ако се повтори.

Страшника се завърна! Отварям си квалитетна баварска бира и пускам тиролски хитове в негова чест

Баси, колко съм изпуснал тука.

Твоят плакат ли стои в стаята на СБА за технически прегледи в Асеновград.

И няма начин да не си спечелил поне десет коча от годишните борби!? :D

Димитър Михайлов това не зависи от мене. Като мисля нещо и го кажа па не ви хареса, не мога да си кривя душата.

Мечо турист що тиролски песни, барем за една хубава родопска песен не се ли сещаш...
Да ти кажа че преди години си търсех да си купя мече. Да го гледам докато порасте и да се борим.

Фон зутхаус сигурно е Митко Кумчев на този плакат. Не съм се пускал на алаи от десетина години, а преди това имам няколко коча и две телета.

Днеска рано сутринта олимпийски. Снач шестица на 100 и четворки на 130, за финал две едини на 160. След това изтласквах само по веднъж на 100 120 140 150 170 и 190. 200 ги обърнах ама на два пъти не можах да ги тласна па и нямаше време. После вадихме стари пънове с един работник, но той е мързелив и повече пречеше, та с един шамар го изгоних да си върви и довърших сам. След това ги разцепих и седнах да ям закуска и обяд в едно, един селски хляб, тенджера фасул, два буркана овче кисело мляко, две шепи орехи и едно бурканче малко такова с шипков мармалад. Сега ще подремна за час и се връщам за другото ремарке с пънове.

Със здраве !

Да, точно Митко е, на ранни младини.

Със здраве!

Чак се чудя вече как може някой да му се обиди на такъв зевзек, че бил го нарекъл дебел.

Тука е мястото да напиша накратко каква е истината за помаците и какво съм разбрал за тях от личен опит.Това го пиша щото някой беше обидил друг, че е помак и те така.
Наричам ги помаци само за да се знае за кого говоря, иначе те са си чисти българи и аз така ги наричам. Едни от най-ревностните родолюбци съм виждал именно сред тях, които са съвсем наясно с произхода си. Разбира се има и заблудени бетонни глави и промити мозъци, ама там действат враждебни на България сили, които доста добре си вършат работата(като при македонците). Лично съм виждал ходжи от турция и саудитска арабия в Давидково и Загражден да обикалят и това го правят из целите Родопи.Друго нещо от първо лице е как на сватба баби вадят кръста най-отдолу на някой гардероб, целуват го и чак тогава излизат навънка, което говори за силна родова памет.
Искам да кажа, че преди да сме християни или мюсюлмани преди всичко сме българи и това ни обединява. Волжките и Кавказките българи също са мюсюлмани - и са кво, да им обърнем гръб ли?! Доста хора и от двете страни още на са го осъзнали.Малоумието допълнително забавя процеса,ама ще видим накрая какво ще излезе.
Аре че гледам ония с пилешките главички пак са се напъвали нещо в другия дневник и трябва да им отговоря.

Тоя Кралимарковец да не го е нападнала мечка? Никакъв го няма

Мечка исках да си имам преди, сега вече Бриджит Бардо ги прибра а в нашата гора мечки няма.
Днеска олимпийски тренирах и повече за бройки играх. Снач шест десятки на 100 килограма, после изтласкване общо шест десятки на 120, 125 и 130килограма. Не е хубаво така леко да се тренира, но като поработих усърдно през събота и неделя реших пък да опитам нещо различно. Инак пък добре се храних, ориз, туршия, фасул в гърне, кисело и прясно овче мляко, яйца, селски хляб, лютивка, орехи, бадеми, мед, шипков мармалад. Стабилно ядох и днес.

Днес рано сутринта след нощна набиране, лежанка и кофички. Пак с повечко бройки ги играх, но направих и по две серийки тежко на всичко.
Набиранията четири десятки с 60 килограма и два пъти по две бройки със сто килограма, лежанката четири серии десятки със 170 килограма, една серия две с 220 килограма и една с една бройка на 230 килограма,  кофичките пак четири десятки със 70 килограма и две серии по три със 110 килограма.
Сега хапнах 10 катми с мед и сирене и лягам да подремна за 3 часа. Следобед тръгвам да пътувам, отивам на на гости и на проби след това, та тази седмица повече щанга няма да правя, но сигурно доста ще се боря и то с млади и силни момчета.
Със здраве !

Впечатляващи работни тежести, колко килограма си ?

Тук е писал 112 кг.

Петко стана ми интересно че и при вас в Родопите правите “бел мъж”, аз знаех че го правим само ние по нашия край в белоградчишко..при турлаците

Петко стана ми интересно че и при вас в Родопите правите “бел мъж”, аз знаех че го правим само ние по нашия край в белоградчишко..при турлаците

По много места го правя и все малко различни рецепти има.

Завърнах се.
Гледам цял месец мина, тежко беше. Първом пътуването два дни почти, послед 3 дни софри и след това още ден път и два-три борба за пробите, пак софри и пак път и борби. 4-5 часа на ден мачкане, млади момчета, силни, но аз съм неудобен противник :) Три седмици така, та и качих още 6 килограма. Прибрах се на село, пооправих каквото бащата не беше успял из стопанството и хванах гората, та чак днес се прибрах. За 4 дни ходих доста, мятах камъни и дърва, спах в гората и ядох каквото намеря, че туй дет го носех свърши бързо.
Днес малко щанга след като се прибрах, кръгове клек бройки на 220,тяга две-три на 270, обръщане бройки на 120, лежанка бройки на 170, набиране бройки с 50 и кофички бройки с 75. Утре пак кръгови с други неща, че с една щанга много местене и товарене пада. Храната по план, днес месо ще ям да ме прости всевишния.

Пак станаха два месеца откакто не съм влизал тук.
Тренирах усилено с две млади момчета, партнирах им за подготовка. Сутрин техника в стойка, после малко щанга, почивка до следобяд, някаква интензивна работа на скорост около 30 минути, всеки път различно, спаринг, дрилове, чучело, лапи, спринтове, даже и катерене на един стръмен баир имахме. После едни странни неща дето ги мислят че са много трудни, пък те не са хич, обръщане на гуми, носене на дънери, хвърляне на тежки гюлета, едно като товарене на ремарке с чували се едно. Гламотии за уморяване им викам аз, но те хората си плащат да ги правя и ги правя. Посвих корема, ям месо, но само основно овнешко и чат пат телешко, килата са 115 и гледам да не прекалявам с храната че тъкмо подвикнах да не съм лаком. Сега съм си в България за седмица, поправям из вкъщи, помагам на бащата, стягам стопанството. Две тренировки за разпускане направих, едната тяга до 320 двойки и лег до 210 тройки, другата клек до 270 тройки и изтласкване от гърди до 190 двойки, силата май е нагоре щото след цял ден по двора, при животните и по нивите е това.

Браво Страшник !  Кефи ме как си водиш дневника тихо и кротко, без да се биеш в гърдите колко си силен, а в същото време слагаш в малки си джоб доста изявени форумни силоваци. Мачкай, тревопаснииий ! :D

Брех, тук много промени станали. Браво, хубаво изглежда форума.
Днес седнах малко да видя туй онуй, та се сетих и за вас и за един двама съфорумци. Ма то драми, то чудо та чудо. Щях да пиша какво и що покрай моите тренировки, но уви, мина ми мерака.
Не че не съм чел и преди, но сега гаче ли сте хванали кога хмела цъфти. Много мърлява и женствена история.

Такам...Виждам че лигнята и сръднята отиде където и е мястото. Доволен съм.
Овцата вълк не става.

Накратко:
Миналата година едно от момичетата, на които партнираха в подготовката се пусна в Одрин. На мен ми стана нещо отвътре и годината я посветих на подготовката да участвам и аз. Голям празник и емоция беше да излезна на тревата на Кърпънарските борби. Взех три срещи но се контузих леко на третата и не продължих.
Щанга не пипах цяла година, така се стекоха нещата че си купих къща високо в планината и покрай работата да я протегна, тежката зима и мерака за пехливанска борба за щанги не се и сетих. Тренировки само с камъни, дърва, преходи, бягане, техника и туй то. Железен режим съградих и спазвах. Направо се подмладих с 15 години, само химията липсваше. Сега привършваме с кърската работа и като позастуди наесен пак започвам, а до тогава ще повдигам малко и щанги.

Илиева, излагаш се мощно.

Виждам че някоя свиня се е изсрала тук и явно е страдала за моето внимание. Нечисто животно е това свинята, яде, дебелее и сере навсякъде.
С дебел гъз и лакомия е лесно да сереш миризливи лайна, но е трудно да бъдеш с чиста душа и да отслабваш.

Тия дни нямам много време за тренировка, купих от вуйчо ми една виетнамка и я стегнах хубаво. Зимата ще ми трябва, горе в планината с друго трудно ще мина, пък смятат след месец два да се преместя там.
Покрай камиона направих два пъти от 10 до 1 изхвърляне със 100 кила и кофички със 80 кила едната тренировка, а другата изтласкване със 120 и набирания с 50 кила. Нямам кой знае каква сила, но издържам повече.
Тая седмица ще потренирам горе на къщата, ще отивам да поправя за кучетата и мястото за тренировки.
Живи и здрави и умната със осиранията тук и страстите.

Такам...бая време пак не съм влизал тук. Имам интернет в планината, но времето е кът.
Отпървом ще споделя как минава ежедневието и какво ми се случва, пак после и как тренирам.
Къщата стана хубава, здрава и уютна. Чак на децата дето са магарета за женене вече, им хареса като дойдоха на гости. Зимата ни пожали, миналата беше много люта, таз по-мека. Сняг колкото и да има, не е страшно щом не е над метър. Студ не ме плаши, имам вътре зидана печка, сайванта е пълен с дърва, зимника и той зареден с храна. Виетнамката е добра машина и качва всичко необходимо даже и за бабите и дядовците.
Хубаво обаче е до тук. Понеже си имам снегоходки и обикаляме с кучето горите все нещо ще видя, та да ме разочарова от пустото ни племе. Къде бракониери, къде боклук, къде окрадени къщи. Даже и няколко случки имах дето не са за разправяне... щот нали съм кибритлия и бързо стават нещата. Преживявам ги уж лесно, ама понякога вечер вадя гайдата, излизам пред къщата и свиря до де не спрат да вият кучетата. Те дето са безсловесни твари по-усещат мъката от много от уж учените хора...Щот и жив човек да пищи е мъка да го слушам, ама като шейтана му е влязал вътре друга оправия няма.
Тренирам ежедневно сутрин по тъмно час, вечер преди залез час. През деня или ходя из гората, или работа някаква къщна и по двора, или слизам до Станимака, до Пловдив, до село. Преди да се кача за зимата понаправих малко щанга, нищо кой знае какво като сила. 320 тяга, 230 лег, 300 клек. Тласнах 200, май е единствената нова тежест. Сега от ноември щанга не съм пипал. Имам объл камък стотина кила, на него сутрин по 100 вдигания от земята му правя, дървата ги цепя с 15 килограмов топор, през деня, ходенето ако го има е поне 4-5 часа, вечер чучело за техника и една вътрешна гума за дрилове разпъвам. С чучелото нямах много късмет, защото първото стана страхотно, но в пълнежа му имаше царевица и като го бях оставил в сайванта и си бях влезнал на село за събота и неделя, го намерих раздразни и всяко зърно изядено. Меча работа ама аз съм си крив, че не съм го прибрал вътре в къщата. След два месеца окончателно ще сляза в цивилизацията и тогава ще сменя тренировките. Килограми съм свалил малко, 110 се претеглих в търговиите. Но видимо сланини са заминали, то много и ги нямаше  де.
Ем туй е от мен, до другия път.

Гайдар си, знаеш ли Белята?

Гайдар си, знаеш ли Белята?

Не е задължително да го знае, първо те са от по младото поколение и второ е възможно да е самоук и да не го интересува особено кой кой е 🙂

Гайдар си, знаеш ли Белята?

Сигурно не, те са от по младото поколение и второ е възможно да е самоук и да не го интересува особено кой кой е. Тъкмо ще каже че и на мен ми стана интересно.

Не го знам тоя човек. Не съм го чувал.
Не съм самоук, прадядо ми ме научи още на 6. Той ми показа и първите хватки тогава. Беше вече на 96 години и все още имаше сила като мечка. Така му и казваха на него, дядо Мечо, деде Айъ.

Баси, като излязъл от разказ на Хайтов си...

Баси, като излязъл от разказ на Хайтов си...

Ники, снощи след като прочетох поста(слагам си ръка на сърцето)прерових познатата ми литература да видя има ли цитати.

Баси, като излязъл от разказ на Хайтов си...

И аз отдавна си мисля, че в тоя дневник има повече литература, отколкото спорт, но това го прави дори още по-интересен. 🙂

Не знам да се радвам или да се сърдя. Литературата никак не ми е сила, кво да направя че борбата и книгите хич не се връзваха заедно при мен.
Прадядо ми например не беше прочел повече от 5-6 книги. Корана, Библията, някаква читанка сигурно да е чел и вестници, щот го помня как тях си ги  купуваше или му ги носеха. Навремето как, учил се е сам да чете и пише. Но знаеше повече от много учен народ.
Но не ме критикувайте за спорт,  тренирам всеки ден и като гледам май по-силен тук няма. А че само толкоз пиша си е моя воля. Сега като всеки ден е едно и също що да го пиша, ясно е че го правя и не го сменям.

На мен (а и на доста други) би ми било интересно да прочета как ти протичат тренировките.
Постройка, килограми. Загрявка правиш ли (и каква), какви са ти почивките между сериите и упражненията.

Ставам сутрин в 5.30, кафето е сварено от предната вечер, пия го, къпя се набързо с ледена вода, обличам анцуга и слизам при камъка. Правя стоте вдигания едно по едно, вдигам, пускам, разтърсван ръце и крака малко и пак вдигам. Вечер същата работа, прибирам се, леден душ слизам при чучелото и ластика от вътрешна гума. 10 поясни, 10 раменни, 10 мелници, два или три дрила по 10 пъти почивам малко и пак отново и така час.

.

Целият форум е пълен с редактирани постове с разни точки и чертички...
🐒

На мен ми е интересна мотивацията ти да водиш дневник тук. 🙂
Както каза, във форума няма никой дори близо до теб като сила, със сигурност не и толкова балансирано як. Едва ли можеш да получиш адекватен съвет за тренировки, а и не вярвам да го търсиш. Влизаш рядко, не пишеш другаде из форума, значи е съмнително да търсиш общуване и общи приказки. Имаш определени наследствени дадености, които си развил предполагам още от дете, затова специфичния ти опит трудно може да се приложи на някой, който се е сетил да тренира след работа, след като е навършил 30 и се е стреснал, че е отпусната дебела свиня (моя случай - да не вземе да се припознае някой).
С това предположенията ми се изчерпват, затова ми е любопитно какво всъщност те движи, като пишеш в дневника?
Не ме разбирай погрешно - много ми е интересно и приятно разнообразието, което влагаш, особено ако наистина водиш начина на живот, описан по-горе и си толкова силен. Имам едно на ум и си запазвам правото да се съмнявам. При всички случаи има някаква загадъчност около теб. 🙂

Бих казала,че дневника му е да си следи тренировките ама...😄 няма логика.Винаги може да си ги пише на лист.
Другото е желание да си начеше егото. 😄 според мен.
Знам ли а може просто да му е забавно да описва денят си и прочее.

Боби, първо започнах да пиша щото е спортен форум и му се зарадвах. Едно време така влизах в даобг, после разбрах, че е пълно с папагали. Тук се оказа същата работа. Няколко човека тренират сериозно и другото е шлака и дърдорене, лафмоабет и лиготии. Писаха ми разни дебелани, разни депресирани тежкоатлети лайновози, лош модератор ми изтри стария акаунт и дневник. Е що да пиша редовно и по други места из форума? Чета го, има един двама дето знаят много и вече много рядко пишат и те извън дневник или нещо важно и това е.
Нямам нужда от акъл за тренировки, нито от водене на тренировъчен дневник. Тия неща бяха задължение едно време като състезател, на тетрадка пишеш всичко, накрая на деня пишеш и как си се чувствал и какво ти е вътре. Треньорите взимат и четат всеки ден и взимат мерки.
Начинът ми на живот си е такъв селски. Сега е горски. Миналата година изкарах доста в чужбина, яко спорт като партньор, все едно половин година и повече бях на лагер на Белмекен.

Моме, прощавай, че не ти знам името, оп Мартина си уж видях, какво его да си чеша с вас?
Пиша си какво правя и защо го правя, пък ако на някого му е интересно да го чете и да пита. Ако не му е интересът тук да не чете.

В тази връзка сега се сетих, че днес май не ме питаха за това как тренирам сега, а как правя щангата...Последно есента правих следната програма:
Ден едно клек и лег, първо клека, после лега. 4, 4, 4, 5-6 като покачване тежестите на всяка серия до най-тежката петица, която мога да направя. Предишните са нещо като загрявка. Ден две тяга и кофички по същия начин, но в суперсерии. На клек и лег няма как защото имам само една щанга. Ден три почивка. Ден четири изтласкване пак 4, 4, 4,  5. Ден пет изхвърляне и набиране като всичко е по същия начин като при тяга и кофички. После два дни почивка от щанги, правя само техника и завъртане наново. Като на най-тежката серия стигна някой път над 5, например да направя 8, качвам тежестта на всичките серии. Гледам да не почивам над минута.

А добре дошъл и от мене. Малко на патерици понеже чак сега се зачетох.
Само един съвсем другарски коментар:

Но не ме критикувайте за спорт,  тренирам всеки ден и като гледам май по-силен тук няма.

За едни дванайсетина години откакто съм тук, ако на всеки, който е казвал “аз съм най-силния у форума” “няма какво да науча тука” и тн.. му взимаха по левче...екипа щяха да си  купили още един форум. С джакузита и подземен паркинг. Та минаха-заминаха, файда от тях за форума имаше колкото от на баба ми партийната книжка, а за тях самите още по-малко. 
А има и едни други дето поостанаха. Кой бил щангист, кой бойни изкуства, кой развъждал бултериери през 19-и век. Помагат, споделят, критикуват където трябва и благодарение на тях един куп народ влезе в час. Което си е полезна работа.
Е така само малко софра за размисъл от мене.