BurnOut ли е това, и как да продължа...

Здравейте.
Ще се опитам да съм кратка, и предварително благодаря на всички, които ще отделят от времето си да прочетат неволите ми.
Тренирам активно от година и половина, като стартовата ми позиция беше комбинация от свръхтегло, минимална двигателна активност и нулева физическа култура.
Започнах с треньор, който ме “раздвижи” по възможно най-плавен и приятен начин, така че да се чувствам в залата добре, да се радвам на малките победи и да надграждам всеки ден.
Мотивацията ми беше силна, а удоволствието от ежедневните ми победи - огромно. Естествено, започнах да чета, да се интересувам, да гледам клипове, да следя канали, и да правя всичко, което ще ми донесе повече знания, повече опит, повече прогрес и ефект.
Свалих 20 кг и много сантиметри, придобих сила и умения за неща, които преди година и половина ми се струваха невъзможни. Разбира се, далеч съм от перфектната форма, предстои ми още доста дълъг път.
През септември реших, че само ограничаването на въглехидратите и наблягането на протеин и салати не е достатъчно, и трябва да мина на хранителен режим със стриктно изчисляване на калории и макроси. И така, минах на петкратно хранене по 300 калории и петкратни тренировки седмично. Първите два месеца имах някакво движение с по -2 кг и по -1 см. Струваше ми се малко, но все пак реших да продължа, за да се натрупа ефектът във времето. След това обаче - два месеца плато. Никакво движение, наникъде. Удължавах времето на тренировките, качвах трудността, удължавах и кардиото - нищо.
През януари се разболях от сезонен грип. Наложи се да пия антибиотик и да спра тренировките за 3 седмици. Не съм увеличавала количеството храна, не съм променяла и структурата ѝ, дори разредих броя хранения на 3, но въпреки това качих 5 кг.
Веднага щом оздравях, се върнах в залата и към стриктния си режим. За мое учудване, с лекота започнах оттам, откъдето бях прекъснала - като времетраене, натоварване и т.н.
И тук стигаме до същинския проблем, за който пуснах тази тема.
Нищо не ме радва и не ми носи удоволствие. Липсата на прогрес през ноември и декември, както и през целия февруари буквално занули мотивацията ми. Понеже съм дисциплиниран човек, и понеже видях какво е да ИМА ефект, не мога и не искам да спра.
Но се чувствам като хамстер в кълбо - дните ми минават в хранене 1, пий вода!, хранене 2, ... хранене 5, четене за тренировки, пий вода!, гледане на тренировки, ходене на тренировка, пий вода!, приготвяне на храна за следващия ден... Пак пий вода. Изправи стойката. Прибери корема. Имаме ли яйца. Купи ли извара... Сън 8 часа... Лягай бързо, че няма да имаш 8 часа сън...
Чувствам се в капан. Механизирана играчка, навита на ключе. Всеки ден едно и също, едно и също... Качвам натоварването, стигам до предела на възможностите си, правя всичко КАКТО ТРЯБВА, и накрая - кантарът не мръдва, метърът не мръдва, чувствам се ужасно, и не знам как да продължа.
Както споменах, чака ме още много дълъг път. Делят ме още 20 кг до желаното тегло, и 30 до идеалното за ръста ми. Предстоят ми и още много работа по мобилност и баланс, по сила и издръжливост.
Моля за съвети как да си върна удоволствието от тренировките и от живота и как да преодолея този неприятен период.

Удължавах времето на тренировките, качвах трудността, удължавах и кардиото - нищо.

Това е грешката.

Опиши малко или част от тренировките.

Опиши малко или част от тренировките.

Загряване - общо раздвижване на всички мускулни групи, 5-10 минути лека пътечка или велоергометър
Същинска тренировка 40-50 минути: понеделник и четвъртък - ръце, гръб и корем; вторник и петък- крака, гръб и корем; събота - само кардио. Под същинска тренировка имам предвид работа с машини и/или тежести, стандартни упражнения, стандартни повторения.
Заключителна фаза: пътечка, между 45 и 60 минути, с редуване х 15 минути малка скорост/голям наклон и висока скорост без наклон.
Преди правех малко стречинг за финал, но напоследък скипвам.