karfi4ka тренира - интервали он холд

С голямо любопитство ще те помоля да обясниш механиката, с която се скъсява лоста. Както и какво значение в случая има центъра на тежестта, след като той винаги е под точката на захват и заради лагеруването на ръцете на лоста, се намира точно под него? С промяната на ъгъла можеш да промениш амплитудата на движение и приоритета на мускулите участващи в движението, но не и да манипулираш дължината на лоста(костта), което както и да погледнем си е константна величина.

Така е, така е. Виж ми послеписа, пуснат седем минути по-рано. Измъдрих го и сам това. :)

Всъщност друго исках да кажа. Хората не сме еднакви. Някои са високи, други ниски. Някои са с дълги, други с къси крайници. Някои са с масивни кости, други с по-тънки. Да кажеш “аз не се набирам, защото ръцете ми са дълги” е точно толкова несериозно, колкото “аз съм дебел, защото майка ми е дебела”.

Това последното има логика, всъщност :D

Всъщност друго исках да кажа. Хората не сме еднакви. Някои са високи, други ниски. Някои са с дълги, други с къси крайници. Някои са с масивни кости, други с по-тънки. Да кажеш “аз не се набирам, защото ръцете ми са дълги” е точно толкова несериозно, колкото “аз съм дебел, защото майка ми е дебела”.

Аз не се набирам, защото не виждам полза за себе си. Мога, но не искам. Има голяма разлика. И не се оправдавам.
Просто споменавам, че на хора с пропорции като моите им е по-трудно отколкото на другите, и работата, която извършват при едно набиране е различна. Също както на хора с къси крайници и ригидна мускулатура им е трудно да наяравят шпагат, което за мен винаги е било лесно. Но не е невъзможно.

22 и 23.08.2015г.

Храна:

много и не дотам качествена, предимно въглехидратна, в частност - някои кексове и баница бяха изядени, някои сиропирани неща, доста диня и пъпеш, моркови, боб, краставици, домати, малко пилешко, овесени ядки, кисело мляко, малко мюсли, погача, палачинка, сладолед :D

Движение:

Доста, не натоварващо, не такова, каквото бих искала да е и каквото беше преди 5-6 години(когато катерихме Джангала откъм алпинистката част и Вихрен откъм Казаните (inlove) ), но за след средата на август - очаквано :D

Приятна компания на любими хора, айляк, як самар. Неделният пазар - голямо туристически ориентирано разочарование.
Предстои Бов (inlove)

24.08.2015г.

Храна:

- оризовка с какаов кувертюр;
- домашен кашкавал (едно от броящите се на пръстите на едната ми ръка домашни неща на пазара в Банско, които не са от борсата (dull) ), домашно овче сирене, градински домати, яйца;

Течности:

Чай - 1,5л;

Тренировка:

Набиране с успореден хват:
2х5@6кг;
1х3@8кг, 1х3@6кг;
1х1@12кг, 3х1@8кг;

Лежанка:
2х5@38кг;
2х3@43кг;
4х1@45,5кг;

Много лоша преценка на тежестите, много, затова се наложи връщане. Лошата преценка е в две насоки - първо - за да нагался тежестите, изхождах от максималните серии от четвъртък и петък, както и от работните тежести от предната програма; второ - пропуснах фака, че уикенда хапнах повече и респективно тежа повече, което се отрзи зле на набиранията, но добре на лежанката.

Предстоят почивни дни, далеч от зали. Може би ще има пудовка и неща със собствено тегло. Може би, а може и да няма. :D Както дойде.

Бацинка, и аз хапнах повече. Може да съм ти предала телепатично и на теб малко апетит. :)

Не съм била на този пазар в Банско. Значи все пак не е нищо особено, а само се вдига шум. Което можем да си намерим на борсата в София, същото може да си го намерим и там, така ли? :D

Хайде, хубава ви почивка!

Не съм била на този пазар в Банско. Значи все пак не е нищо особено, а само се вдига шум. Което можем да си намерим на борсата в София, същото може да си го намерим и там, така ли? :D

Това съвсем не е така. Ама трябва да знаете какво търсите и къде да го намерите. ;) Като е живял човек три години в региона, започва да намира нещата, а хората на този пазар са си същите от 2010, които помня. :)
“Много хора ходят и гледат, но само някои виждат.” :)

ПП: Ако търсите по-евтини еквиваленти на нещата от софийската борса, това съвсем не е мястото. Повечето от нещата (освен зеленчуцте) са по-скъпи. Въпроса е в качеството.

Мда, Ронец, нито качеството е по-различно, нито вкусът (на доста места помолих да опитам, най-вече боровинките, къпините и малините). Цените са същите за същите неща, за съжаление, ние също, да не повярваш, търсехме нещо по-качествено без оглед на цената. Има сергии, които правят изключение, разбира се, все пак си купихме кашкавал и сладко, а се колебаехме за някои яйца и тахан, както и боров и друг вид мед, не обичам да слагам нещата и хората под общ знаменател. За плодовете и зеленчуците - гарантирано всичко беше от борсата, поне това, което присъстваше на пазара тази неделя, направихме си труда да проучим нещата. Мислех си, че тукашните фермерски пазари не стават, но този е далеч от това, което би трябвало да бъде и още по-далеч от това, което очаквах... Нищо, де, не за първи път нещата не са такива, каквито съм получила информация, че са :D

Сори за спама, ама като чуя Банско и ми става забавно. Тия толкова ги мързи, че и “фирмените” суджуци са само от Метро в момента. Ще седне някой да полива домати при положение, че може днес да стопли пет шкембета в микровълновата и да си пие виното, и пак е изкарал някой лев. (Маргарита, знам че си им фен, ама трябва да го видиш дедо ти Пене като почне да готви, как плюе в тигана да види дали е загрял. Много събирателен образ за Банско създава. :D)

Иначе борсата всъщност не е толкова лош вариант. Аз съм си намерил един пич в квартала, който докарва само нечовешки качествени плодове и зеленчуци. Ходи на борсата по нощите за да избира пръв, плаща по-скъпо (и съответно продава по-скъпо), обаче успява да събере най-хубавото от цяла България и Гърция на една сергия. Включително разни апокрифни неща като по-интересните български сортове грозде, зрели черни смокини, свежи билки и дори цветове от тиква имаше в един момент. Но такива като него не са много за съжаление.

Владо, Дедо ти Пене не продава нищо на пазара. Той си има механа и не го бърка пазара.
Колко от вас са живели в региона и го познава наистина добре - хората, навиците, пазара? Аз имам подобни претенции.
На пазара съм ходила от 2008 до 2011 всяка неделя, а понякога понеделник - в Разлог (пазара е пътуващ, за тези, които не знаят). Познавам повечето производители - знам кой какво слага в млечните си продукти (затова от тях рядко купувам). Знам кой откъде си бере боровинките. Не знам за едно посещение как разбрахте толкова подробности. ;)
Ама по-добре - по-малко навалица ще правите. :)
Винаги съм казвала, че изборът на качествена храна е умение, което много малко хора притежават. Това, че на вас не ви допада, не означава че не е добро. Така че генерализации - не струва целия пазар са повече от абсурдни, както и самия разговор. Който не го кефи, просто не ходи, и има повеч еза мен, не виждам какъв е проблема.

Напротив. Когато имаш достатъчна база за сравнение и едно посещение стига за да си дадеш мнението за пазара.
Колкото до региона - Банско никога не е бил, (а в момента хептен) забележителен с нещо селскостопански регион. А това е много важно, защото качествената храна, която ти претендираш че познаваш се получава в региони с традиции и конкуренция. Такива в БГ има достатъчно - свиленградско за грозде и вино, Родопите за млечни, Самоков..и тн.
Та с едно изречение - “много качествени” плодове и зеленчуци от Банско ми звучи точно като “много качествено вино” от Монтана. За нивото на местното население върши работа да.

Аз точно това отчитам като плюс - че Банско не е селскостопански регион и няма “традиции” в употребата на пестициди, няма “конкуренция” за това кой да произведе повече еднакво изглеждащи зеленчуци. :)
Хубавите домати не са непременно еднакви, яйцата са с различен цвят и големина, боровинките са диворастящи високите части на Рила и Пирин, защото там има ужасно много и никой не би си направил труда да ги отглежда (освен на едно място в България, което е достатъчно далеч, за дане зареждат от там).
Не е като да нямам база за сравнение. ;) И да, целта на пазара е да задоволява потребностите на местното население. Не е като този в Юндола, който е изцяло туристически.

Банско не е селскостопански регион и няма “традиции” в употребата на пестициди

Силно се съмнявам да е така. Не че съм им гледал по дворовете и нивите, но такова нещо по селата е изключителна рядкост. Даже е по-зле от очакваното защото напоследък има практика да се използват стари препарати или такива нелегално вкарани от Турция.

И аз не съм им гледала по дворовете. Доверявам се на инстинктите си при избора на храна + някоя допълнителна информация, която съм събрала презгодините.
След като отговаря на критериите ми за подбор на храна, си пазарувам от там. Предпочитам ги пред комерсиалните производители. Всеки има глава на раменете си,за да прави адекватен избор и после да отговаря за него. Така че получена информация, която не отговаря на представите на някого за истинност не я прави непременно грешна. ;)

Пфуууу, 50 000 приказки и нелека злоупотреба с гостоприемността на дневника ми.
Емииии, някои хора могат да си избират храната, други пък могат други неща, които първите не могат и така. Разни хора, разни идеали, разни способности и неспособности, разни клиенти и пазари, разни вкусове и информации (sun)

В Бов е прекрасно, само има едно силно усещане на преминаване по един мост, успоредно на влаковата линия, което ми разтуптява сърцето, обаче вилата е в подножието на планината, на брега на реката и това е единственият път. Днес направихме приятна разходка, напукахме се с къпини и сливи, тук-таме някоя градинска прасковка. Втори ден с Дамяни дремваме по 2 часа следобед, той тази нощ нещо не спа спокойно, да видим днес. :D Ообаче в двора има две овчарки, едната бебе, другата на 13, Дамяни е влюбен в тях, както и ние!

Ой, ой, ой. Вчера направихме една Вазова пътека. Стигнахме до водопада “Скакля”, който, естествено, в момента го няма и дадохме на заден, защото Дамяни вече огладняваше, а и печеше адски, а слънцето така падаше, че сенниккът не му покриваше тиквичката незатворена, ааа той намира слагането на шакпа за чудесна игра със заглавие “мама слага шапката, аз я махам”, пък по-нататък ставаше доста стръмно и открито. Дебнем влака и скоро не сме го засичали, надявам се да продължи така още два дни. Щяхме да ходим на четвъртък-пазара в Своге, но в крайна сметка предпочеохме чукара. Днес пак планирахме Своге, но нямаше подходящ влак, така, че отпада. За сметка на това при всичо излизане и връщане от и до вилата, минава ме през път от къпинак и зареждаме стабилно. И на Даме му се яде, но за него само сливи и праскови, за съжаление. Прасковите си ги берем от дървото. Също и домати, които са УНИКАТ! Такъв домат не съм яла в последните 10 години, независимо, че ям само домашни градински домати. Разбира се сортът също има значение. Ще го снимам отвътре. Лигите ми текат. На Даме също - снощи вечеря, а днес обядва доста домати, така му се услаждат. Научи се само да си бере грозде, т.е. научи се, че това дето го къса е супер вкусно и като го вдигна на ръце, веднага граби чепките :D Събрахме и една орба лишници, които никого не вълнуваха и за да не си заминат ей така.. :D Ранния следобед прекарахме на едно чаршафче в градината (снимковия мат’риал) (inlove) А сега е време за следобедната дрЕмка (inlove)

Тамън казах за дремката и тя отпадна, понеже Дамян се събуди! Откакто сме тука е ужасно деен, не се спира, а сме без количка, без столче и постоянно трябва да ходи нанякъде и естествено някой да върви с него или да го носи. Храненето е трудно, защото след няколко хапки се разсейва от всичко наоколо, не, че ен яде, просто маца и се разсейва. Хем си почивам, хем се уморявам. Не е катод а мога да легна и нищо да не правя! Май все пак имам нужда и от това. Добре, че баба му и дядо му идват утре, за една вечер, да си ни приберат, та може би утре ще ни отменят... Обожавам го тоя Дамян, но понякога се чувствам изнемощяла и имам нужда някой да ме отмени, и мен, и баща му (който е доста полезен, но и той има нужда от почивка). :D

Таака! Нямаше пудовки и колелца, мързелувах си и си спах следобед! Като цяло прекрасна почивка, семейна идилийка (inlove) Щеше ми се още, амаааа Десо трябва да работи. За сметк на това ние с Дамянеца отиваме на море с леля му и теляка му :D Дано всичко върви по вода, че днешният ден не протече никак по план. Вчера нашите трябваше да дойдат с колата, за да се разходим тук-таме и да ни приберат с целия ни антураж (който реално е малък, не знам защо на хората им се струва голям - самара на Дамян с дрехите му, една раница с нашите дрехи, леглото на Дамян, гърнето му, пудовката и една торба с хранителни продукти). Обааааче вчера се обаждат, че по средата на пътя съединителят ги зарязал. Хазяинът отиде да ги прибере, а на другия ден зет ми (след нощна) дойде да ни прибере с ... тривратото Поло. Естествено някой трябваше да пътува с влак. В 10:00 решихме, че аз, Десо, Дамян и майка ми ще пътуваме с влак, който е в 10:55, а после в 13:30, и имаме реален шанс да хванем 10:55. До гарата са около 3км, като една част е нанагорнище, горе долу 1/3, а другите две - спускане по шосето. В 10:36 баща ми настоява да се снимаме (!), а ние гоним влак в 10:55. Снимахме се. Потеглихме. Добре, ама майка ми, с нейните сандали кокили, много ни бавеше и као ни настигна Поло-то, я предадохме да си я носят. Ударихме бързата крачка (Десо с 15кг на гърба, от които 10 - Дамян), стигнахме в 10:50. Отиваме на касата за билети - няма билетопродавач. Отиваме при ръководителя-движение, питаме откъде да вземем билети, а тя пита за къде, ние казваме, че сме за София и отговорът: “Ааа ами той влакът замина!” Ние с Десо се блещим невярващо. Оказва се, че преди седмица са променили разписанието и нашият влак за една седмица ще тръгва в 10:25. Обаче никой не е намерил за необходимо да напише НЯКЪДЕ това :D Нормално, само железничарското дете Иглика, още тачи железницата и страда по отминалия й блясък. Та - наложи се да чакаме до 13:30. Обаче това адски разбърка дамянския график, защото по план в 12:30 трябваше да сме у дома, той да е ял и да е заспал или поне заспал. А ние по това време се намирахме още на гара Бов. Хапнахме вкусно в симпатичното ресторантче. Имаше батут с мрежа, където Дамяни се позабавляв и вниманието му от съня беше отвелчено за малко. Обаче после се разкисели доста, сложихме го в самара и с баща си да се приспиват. Да ама няма равномерно ходене като на разходката и не ще да заспи, а плаче за сън. Накрая влакът дойде, поне беше Сименсче, та беше чисто и прохладно. Кротяса се, забавляваше се в самара си, контактуваше с пътниците, показа колко голям ще стане (вече е включил и звук на знака за “тооооооооолкова голям”), обаче после пак му се приспа... Стигнахме блаополучно до София, прибрахме се и пъчът откърто два часа :D

Абе, емоции, от съвсем различен тип (inlove) Дамяни се хваща на ръбове и се опитва да се набира (то кат е 10 кила и са му къси крайниците, вероятно му е крайно лесно, де, та не е много за отбелязване :D), освен това вече кляка :D
“Малко” снимки (inlove)

Морето все пак се трансформира в семейно, отиваме всички, само дето 3 от дните Деско ще работи, а ние с Дамяни ще плажуваме и купонясваме, но все пак ще сме заедно след работно време (inlove) Живи и здрави да стигнем до там, пътуването се рпемести за вторник сутрин, заради развалената кола, която не стана готова преди 18:00, а по нощите никой не иска да пътува.

За днес отбелязвам овесени ядки с кисело мляко, чия, маково семе и протеин, няколко маслини и домат, лешници, оризовка, вафла “Ана”, омлет с босилек, още домати и прекрасния бански кашкавал. Откъм течности съм доста зле, не знам защо така се случва напоследък, отдавам го на голямото количество плодове, в частност диня и пъпеш, праскови и домати, както и зеленчуци. Откъм добавки - едно и също (сминдух, витамин Ц и цинк). Откъм тренировка - 4х5 и 1х6 набирания подхват.

Тук е мястото да си припомним как съм се набирала през 2011г., клип, за който ми казаха, че няма забележки...после рамото ми изгърмя :D Това е клип “не правете това у дома си”, буквално!

Любима моя карфице, имаш ли идея какви калории поемаш дневно?
Давам мило и драго, за да ми разкриеш тайната си как толкова малко храна ти е достатъчна при кърмене, трениране и гледане на дете? (dull)

Как малко храна, бе Джонки, според мен съм в постоянен калориен излишък! Хем, като количество от всяка храна, хапвам нормално, например овесът е 50-60 грама, киселото мляко е 200гр, останалите съставки на закуската са по 5-10гр. Яйцата на хранене са по 2, или 2 + един белтък (жълтъкът отива при Дамян), месото обикновено е 500гр сурово и Десо изяжда 2/3, а аз 1/3. Така, че хем ми се струва, че ям нормално, но всъщност съм си в калориен илишък, еле па с тая вафла “Ана”/”Роден край”/”Хели”. Затова и няма да съм нацепена другата седмица :D

Ии морското прключение ни донесе третата по важност най-добра новина на света (inlove) Първата е когато разбираме, че ние ще имаме бебе, втората - когато разбираме, че сестра ми ще има бебе, но тази новина още я чакаме (dull), ‘щот’ се опъва гаменчето, а третата - когато разбираме, че сестра ми ще се жени и “зет ми” ще ми става юридически зет (inlove) (inlove) (inlove) Силно емоционална вечер, полята с миди в масло, кпър и чесън (чакаме реакцията на Дамяни) и смокинова ракия (inlove)

...Яйцата на хранене са по 2, или 2 + един белтък (жълтъкът отива при Дамян)...

Ше холестеролирате детето, уе! (sun)

01.08.2015г.

Храна:

- белгийска гофрета, безкофеиново кафе;
- домат, кашкавал, шпек;
- пица с мноооого плънка;

Течности:

Вода - 2л;

ДОбавки:

——-;

Тренировка/раздвижване:

——-;

Отбелязваме го като денят, в който наааааааааай-накрая чух най-сладката дума на света, съвсем целенасочена и осъзната - “мама”. Докато пътувахме Дамяни поспа и вечерта, преди да излезем вече отново искаше да спи, покърми се и заспа. Като се събуди, беше уплашен и ме търсеше, и искаше да се гуши в мен и за първи, първи, първи път викаше “ма-ма”, “ма-ма”, знаейки кого търси!!! Еми....много хубави неща има на този свят, много неща могат да те направят щастлив, много неща могат да се видят и да се чуят, но това най-просто и естествено нещо, просто ми разби сърцето, в положителен смисъл (inlove)

02.09.2015г.

Храна:

- овесени ядки с кисело мляко, протеин, чия, кокосови стърготини и кафе;
- безкофеиново кафе;
- кашкавал, сирене, домат;
- вафла “Ана”;
- миди в чесън, копър и масло, салата от моркови и сусам, смокинова ракия;

Течности:

Вода - 2л;

Добавки:

———————;

Тренировка/раздвижване:

———————-;

Сутринта на плажа “ма-ма” беше затвърдено, когато огладня :D Много му хресва на Дамяни морето, вече дори знае къде е морето. На следобедния плаж му топнахме крачетата. Иииии както казах вече - вечерта сестра ми получи годежен пръстен (inlove)

Оооо, колко прекрасноооо! Аз още не съм чула целенасочено “мама”. :-)

Добре, да кажем вчерашната ти храна в какви ориентировъчни количества е?

Бройката на вафлите е тънкият момент май... (giggle)

Според мен ще го забрави, но важното е, че вече 3 пъти (днес със сестра ми го оставихме на Симец и отидохме за кафе и катос е върнахме той ни каза, че докато ни е нямало се е разкиселил и паке  започнал да вика “мама”) ме търси целенасочено. Досега казваше целенасочено сано та-ти и ба-ба (бау-бау), накрая и аз се доредих :D

овесът е около 50-60 грама, киселото мляко - 200гр., чия - 5гр., кокосови стърготини - 1 с.л.;
кашкавалът - 120-150гр., салам - 100гр., доматът беше гигантски - може и да има 400гр.;
вафла “Ана” - 60гр. (260 калории); 3 средни зрели смокини - около 100гр.;
миди - 200гр., морковите - 300гр., сусам - не повече от 10гр., ракията - 25гр.

Бройката на вафлите е тънкият момент май... (giggle)

Да, така, но имам само две изтрещявания с вафли...”Арбанаси”, замразени във фризера! Иначе е 1.

Боже, ядеш толкова малко! Като си водя моето плюскане се вижда защо си 45 кила, a az 65 :) :D :D

Ама, как ще ям малко, бе, хора, моля ви се! И не съм 45 кила,  се движа между 47 и 50. И ръстът ми е 154см. Нали не очакваш да съм 60 кила? Хранат тези дни не е представителна извадка, защото сме на море и тук по-малко ми се яде.. Обикновено имам 3 основни хранения и 2-3 междинни. Основните са овес с кисело мляко/гречка/просо/други; яйца с млечни (рядко) и зеленяук; месо със зеленчук. Междинните са плодове. Тук-таме, напоследък безспорно по-често вафла с халва :D Ям предостатъчно, за човек с моята дневна активност и минимум 1 среднощно прекъсване на съня.

Уби коча с лопатата, Карфиче!
Военно-кризисни запаси от вафли Арбанаси... във фризера, ебаси!
Нечовеци сте! :D

Нашите ги домъкнаха, знаеш откъде, точно когато започвах неосъществената “диета” и понеже започвах, ги замразих. Обаче те ме викаха от фризера и аз откликнах. И като са замразени, са фаааааааааааааааааааааааантастични!

Не й е малко храната. Таман си й е. :)
Според мен в повечето дни е на неутрален баланс, а понякога - излишък.
Не смятам, че има екстремни периоди на дефицит. :)

Гле’йте я колко е силна и как прогресира. Пък и изглежда чудесно. Набарала е някаква схема и като изключим вафлите в камерата им, менюто е яко. :D

Баце, много се радвам, че Дамян казва мама. :))))))

На дефицит никога не съм, със сигурност, не ми е за цел. Според моите сметки трябва да приемам около 1800-2000 калориЙ. Обикновено наистина съм в неутрален баланс. Излишък има когато има “Арбанаси” във фризера :D Иначе - не.

03.09.2015г.

Храна:

- овесени ядки с кисело мляко, кафе, чия, кокосови стърготини и протеин;
- безкофеиново кафе;
- кашкавал, чери домати;
- вафла “Ана”, маршмелоу, сладолед;
- парче калмар, няколко пилешки сърца, варени картофи, скариди с масло, копър и чесън;

Течности:

Вода - 1л;

Добавки:

———-;

Тренировка/раздвижване:

Само разходки, включително от плажа до квартирата със самара на гърба и спящия Дамян вътре.

Овладени са помахване за чао при “чао” от чужди хора, пляс с едната ръка за “дай пет”, пляс с двете ръце за “три и”, пляскане на двете ръце една в друга за “браво”, ма-ма, та-ти, бау-бау, нещо като ам-ам или па-па за храна. Като сменяме обстановката детето се развива супер бързо!

Смяната на обстановката и видимите промени в детето (поне на тази възраст) за мен са вече неразривно свързани. :-)

Смяната на обстановката и видимите промени в детето (поне на тази възраст) за мен са вече неразривно свързани. :-)

Ето защо важи с пълна сила това, за което си говорихме относно пътуванията. (inlove)