Имам надежда

Здравейте позитивни хора,

Ще започна с това, че от много, много време чета форума и Ви следя с голям интерес.
Поздравления за волята, упоритостта и постоянството Ви, или за спазването на правилото за “3-те П” - Правилно, Постепенно, Постоянно.

Ще се представя - жена съм, на 26 години години, с две малки прекрасни дечица - момче и момиче. Второто ми раждане беше февруари миналата година.
Цял живот се боря срещу рачешкото в себе си, срещу прекаления ми стремеж към съвършенство и перфекционизъм.
Всичко започна, когато бях на 14 години. Бях си слабо и стройно девойче, но не знам какво ме прищрака да ям домати със сирене и солети. Е, за няколко месеца се стопих до 39 кг., последваха пневмонии и т.н. Родителите ми естествено реагираха, като започнаха да ме следят какво ям и в резултат - 63 кг.(ужас). Знаете какъв стрес е това за момиче на 15-16 години. И се започна ..... адът - ядене, неядене, сваляне, качване. Знаете - позната история!
Обвинявам родителите ми, че не ми обърнаха внимание тогава, защото това съсипа най-хубавите ми години от живота. Вместо да се радвам и да излизам с приятели, аз се затварях вкъщи и изпадам в депресии и самосъжаление колко съм дебела, тлъста и т.н.
Да благодаря на Господ, че родих живи и здрави деца, въпреки всичките изтезания над организма ми.
Висока съм 163-4 см. и в момента тежа 47-48 кг. През втората ми бременност качих само 5 кг., а през първите месеци от раждането от стрес и недоспиване ги докарах и до 45. Не съм дебела, но не спортувам нищо(майка ми така ме възпита, че спортът е нещо гадно и грозно, че тези жени, които тренират са груби и мъжкарани) ... и така и не изградих в себе си това чувство, а сега виждам, колко е погрешно това разбиране и колко е важно да се движиш, да си активен и най-вече здрав!
Майка съм на две деца и съпруга и искам да съм здрава, но правя експерименти със здравето си и започвам да се страхувам, че ще си навредя и че дори може децата ми да останат без майка, а те не са виновни и защо трябва да страдат, заради моя болен мозък?
Истината е, че си докарах булимия и .... постоянно взимам някакви лаксативи, за да се пречистя, защото каквато и храна да поема ... чувствам тежест и сякаш съм омърсена. Започвам да се чувствам подута и тежка и трябва да го разкарам това нещо от себе си. Стигала съм до такива тъпкания и преяждания и после .... всичко отива в тоалетната(по всякакъв начин, извинявам се за израза).

В момента и работя - на бюро съм и имам отговорна работа. Имам и добър човек до себе си, който разбра за тези мои глупости, изхвърли ми чайовете(сена) и т.н. и направо тропна по масата, че ако не престана .... ще съсипя всички.
Много искам да съм здрава. Искам да съм нормална, щастлива .... да имам енергия, защото се изтощавам от всичкото преяждане, пиене на слабителни ... болките  в корема и чувството на винa. Искам да съм нормална. Кожата ми изсъхна, косата ми се скапа .... дехиратирана съм ... абе страшна картинка:)

Та .... реших да започна да пиша и водя дневник с надеждата да се разредят тези мои кризи. Особено се случват, когато съм натоварена психически, разочарована, разстроена .... и тогава става страшно. Искам да постигна душевен мир, дето се казва... и равновесие :)

Та .... няма да описвам за предните дни ... започвам да пиша за менюто от днес:

Сутринта: 6-30 - 7:00ч. - чаша топла вода с лимон и мед, няколко глътки мляко с нес, фреш от портокал и грейпфрут;
              9–00 - 12:00ч. - за това време хапнах един банан, круша и ябълка;
              13:00 ч. - салата от домати и краставици, зелена, царевица, сл. семки(сурови) и 4-5 оризовки(ее, не мога да се спра като ги почна„ трябва да имам по-силна воля);
              за после..... мисля още някакъв плод и вечерта вероятно салата;

      Не ям месо по принцип ... много рядко пилешко или риба, не обичам колбаси, бял хляб, а вафли и сладкиши - само като ги ям и сякаш ми полепват по устата, но в случаи на тъпкане и към тях посягам, пия често 3в1(вредно е), както и по 1-2 часи вино вечер,  не пия много вода, което е голям проблем ... да не кажа, че изобщо не пия.
    Чудя се с какво да започна - упражнения вкъщи(но когато трябва да ги правя сама .... ме домързява и отлагам), фитнес .... или тичане рано сутринта.
    Благодаря Ви, че отделихте време да прочетете .... ще съм Ви благодарна за отговори и малко помощ!
    Между другото - от няколко дни започнах да пия витамини А-Я, както и Магнезий, защото както казах по-горе - организма ми е адски лишен и изтощен, тъй като с тези слабителни го лишавам от всичко.

    Поздрави! Хубав и слънчев ден Ви пожелавам :*

Проблемът ми е, че всеки ден .... си казвам, че няма да се натъпча и да пия слабителен чай и ... пак всичко се повтаря и пак, и пак ... и просто съм в един омагьосан кръг, от който няма излизане.
А и другото е, че сякаш съм си докарала “лениви черва” и изпитвам страх, че ако не си изпия чая .... (от майчин лист пия) ... няма да мога да отида до тоалетна и започвам да чувствам ужасна тежест:(
Помогнете .... искам да спра!
Сега съм решила .... до обяд да ям плодове, на обяд - салата някаква ..., следобед - плодове пак и вечер салата или кисело мляко, защото ако поема по-голямо количество всичко отива пак по дяволите ....

Вчера примерно започнах добре - сутринта плодове и към 10 часа ... като подхванах един пакет с вафли, та супа...., та ““bake rolls”, солети и така се подкарах ... че денят е загубен и трябва да се натъпча, защото повече от това няма накъде.
Пила съм и английска сол .... не веднъж .... и това е постоянно ... тъпкане, преяждане, повръщане или слабителни .... и след това нямам сили за нищо, постоянно ми се спи, да не говорим, че и за интимности нямам никакво желание ..... то като си постоянно в тоалетната(срам или не ... това е истината) :(
Искам да се оправя!

Това меню, което си написала от няколко плода и салата е много бедно, изглеждат под 1000 ккал за деня.
Потърси вегетариански източници на протеини след като почти не ядеш месо.

Помисли и за среща със специалист по въпроса с хранителното разстройство.

Да, но аз в салатите слагам много неща - зелена салата, домати, краставици, тиквички, репички, слънчогледови семки, сирене, извара, зехтин задължително, лимонов сок или оцет, а понякога ям и по 2-3 пълнозърнести сухара. Манджи не ям ... готвя за семейството ми всеки ден почти, и то здравословни неща ...., но някак ми се струва тежко да ям готвено ... не мога
И въпреки, че е салата ... пак имам чувството, че дебелея и се подувам :(

Наложително е да потърсиш терапевт с опит в хранителните разстройства.

Зелена салата, домати, краставици,  тиквички, репички, лимонов сок, оцет - това са храни с много ниска хранителна стойност.
100гр домат - 20ккал, 100гр тиквичка - 20кк,  100гр репички - 16ккал и т.н.

Остава сирене, извара и зехтин. Колко изяждаш дневно?

Пак казвам, че имаш много малко протеини и полезни мазнини в храненето. Помисли какво можеш да промениш, има статии на сайта, има и в гугъл бол.

Яйца не ядеш ли?

Също и в срещата с терапевт няма нищо срамно. Не е правилно да се притесняваш, че си изяла 5 оризовки.

Ами честно казано не знам къде да потърся такъв, т.е. знам, но не съм сигурна на кого мога да се доверя .... освен да споделя с личната ми лекарка и тя да ме насочи, но нямам възможност да плащам .... просто сега не мога да си го позволя

Избягвам да коментирам в чужди дневници и да давам акъл, но виждам, че осъзнаваш проблема, надявам се да разбираш, че е сериозен и още по-силно се надявам, че както са те посъветвали вече ще се обърнеш към специалист.

Като всички жени и аз имам отклонения и един ден съм супер готина, на другия съм много дебела, но обичам да ям - много вкусни неща- периоди различни - на по-постно, на меса и т.н., но за мен салатата си е салата и рядко замества хранене. Смятам, че каквито и семки да добавиш тя няма да те нахрани - да ще ти напълни стомаха, ама другото от къде?

Успех - погрижи се за себе си.

Вижте .... ще се пробвам да бъда стриктна наистина ..... да вкарам малко упражнения, яйца(както казахте) .... и да не преяждам:)
Ще записвам тук и ще видим до къде ще я докарам ......
Много искам да се излекувам и да бъда здрава и щастлива!
Всеки ден ми са в главата някакви плодолечения, гладолечения и т.н. .... все на такива ме влече, и то въпросът не е в свалените 2-3 кг., а в това, че бих се чувствала по-леко, но виждам, че и това не е начинът, защото после озверявам и поглъщам всичко, което ми попадне пред очите, сякаш стомахът ми е черна дупка и нямам наяждане.
Ще се постарая ....., защото осъзнавам, че имам проблем и не го отричам, но просто ... съм сама в това.

Добре де, какво значи искам да съм щастлива - разбирам имаш семейство и стабилен мъж - е какво по-голямо щастие от това? Играй с тях, разхождай се, танцувай, гледай филми, лигави се ако щеш. Мислиш ли, че два-три килограма по-малко правят щастието.
Незнам какво е да се чувстваш тежък - аз съм 60, била съм и повече, през бременностите до 70 - никога килограмите не са ми тежали.
Повярвай ми 40 до 50 кг биха могли да са много и тежки за дете в първи до трети клас, ако е нисичко /че наборите на синовете ми са едни гиганти почти колкото мен и като нищо ме настигат и на кг/.

Аз съм щастлива, но това ме тормози .... това исках да кажа:)
Просто искам да отстраня този проблем, защото е изключително натоварващ .....

Добре де, какво значи искам да съм щастлива - разбирам имаш семейство и стабилен мъж - е какво по-голямо щастие от това? Играй с тях, разхождай се, танцувай, гледай филми, лигави се ако щеш. Мислиш ли, че два-три килограма по-малко правят щастието.
Незнам какво е да се чувстваш тежък - аз съм 60, била съм и повече, през бременностите до 70 - никога килограмите не са ми тежали.
Повярвай ми 40 до 50 кг биха могли да са много и тежки за дете в първи до трети клас, ако е нисичко /че наборите на синовете ми са едни гиганти почти колкото мен и като нищо ме настигат и на кг/.

Това, което казваш е вярно, но само що се отнася до човек, който има “нормално” функционираща психика. Булимията е преди всичко душевна болест и не винаги само наличието на мъж и семейство е достатъчна, за да се подредят нещата в главата на човек.

Според мен първо трябва да се преодолее страхът от напълняване. Сигурно ще ти прозвучи нелогично и дори абсурдно, но аз се чувствах много по-зле на 60 кг, отколкото сега - с доста наднормено тегло. Това в никакъв случай не означава, че защитавам наднорменото тегло и че ти непременно трябва да качиш, за да се оправиш. Това, което искам да кажа е, че щастието не зависи чак толкова от килограмите. Нормалното тегло допринася за по-доброто функциониране в ежедневието, да не говорим за здравословните ползи, но то не е строго определящо за щастието. Осъзнавам, че много хора не биха се съгласили с това, което казвам, но това е моята истина.
Аз на твое място бих търсила начин да поговоря със специалист по хранителни разстройства, защото човек трудно би могъл да се измъкне сам. Не е невъзможно, но трябва да имаш голямо желание да се справиш. 45 кг на ръст 163-4 см са си достатъчно ниско тегло, за да можеш да си позволиш да качиш няколко килограма. Качването на 5-10 кг не е никак висока цена в една такава ситуация, ако това е цената.

Здравей и от мен, Лилит!

Хубаво е, че осъзнаваш, че имаш проблем, както и че открито говориш за него, пък дори и във форума.

За съжаление обаче, когато човек има някаква форма на хранително разстройство, едва ли е достатъчно да си води публичен дневник. Няма да ти навреди, надявам се, най-вече, защото тук никой няма да те подкрепя в начинанията да гладуваш, да пиеш слабителен чай и т.н., а точно обратното, ще срещнеш нови хора, ще получаваш различни мнения, но когато проблемите идват от дълбините на съзнанието ни и имат дългогодишна история, тогава помощта от специалист е желателна.

Желая ти успех!

Здравей Лилит!!!Ще си позволя и аз да се включа в твоята тема, и се надявам да ти помогна(или по-скоро ще се опитам да вдъхна кураж-имаш нужда от него),или най-малкото което-един ‘разговор’ с хората от сайта мисля,че няма да навреди.По отношение на Хр. режим аз не мога да взема отношение,тъй като и аз самия съм начинаещ-има достатъчно хора,които могат да ти обърнат внимание на това(повярвай ми),а и сайта разполага с обемна информация по въпроса(както си забелязала може би).Също така както казват и други хора-помощ от специалист би помогнала,но на този етап(без да си се консултирала със специалист) бих желал да акцентирам върху психологическата част на твоя проблем.Ти съвсем ясно и в прав текст каза,че имаш поставена диагноза на заболяването Булимия.Споменаваш също(индиректно)че имаш пикови моменти,които се изразяват в обилно поемане на храна и след това се поражда желание да се ‘отървеш’ от нея-нали така(правилно ли съм разбрал)?Ако е така-тези пикови(така да ги нарека) моменти-моменти,в които те връхлита желание да ядеш до пукване както се казва-забелязала ли си дали са в едно и също време на денонощието?(споменаваш за нещо като ‘...към 10 часа...’-най-вероятно за сутрин говориш).Имам съмнения,че си си ‘изградила’ някакъв условен рефлекс(както при кучето на Павлов-ако се сещаш в учебника по Биология-’Учението за рефлексите’)-тоест има някакво условие(причина) за тези кризисни моменти.Може би нещо се сещаш в определен момент,което  отключва този ‘процес’.Не съм спец. и в никакъв случай не се опитвам да ти казвам какво да правиш(това специалист може да го каже само)-просто искам да дам повод за размисъл у тебе-помисли над това-разнообразявай в емоционално отношение(имам в предвид по-малко време да прекарваш сама-ако е възможно)-бъди сред хора,приятели-говори за това(има една приказка-’Споделена болка-половин болка’).Може би главната причина е СТРАХА от напълняване,който имаш,и в този ред на мисли бих ти препоръчал силно и горещо да прочетеш една книга(ако не си я чела разбира се),чието заглавие е ‘Да прецакаш Дявола” на Наполеон Хил(има я в ПДФ формат в Интернет-или ако се затрудняваш в намирането-имам я ‘дръпната’)-много интересна книга,в която е акцентирано върху 9-те(мисля,че 9 бяха) страхове при хората и как да бъдат преодолени(всеки от нас има страх към нещо).Към края на своето изказване искам да обърна внимание на  следното-не приемай казаното от мене като чиста монета,а просто помисли над това.Казваш,че обвиняваш родителите си-НЕДЕЙ-кажи си,че са ти дали много ценен урок-научили са те какво да НЕ правиш с твоите деца.Най-успешния метод за преодоляване на даден страх е като се изправи човек срещу него(лесно е да се каже де).След време нещата като се нормализират(в което съм сигурен) ще разбереш,че страха ти е бил неоснователен.По принцип не съм много ‘ефективен’ в моменти,когато трябва да вдъхвам кураж у някого,но все пак ще го кажа-Не се отчайвай-в крайна сметка си попаднала на правилното място(в този сайт) по отношение на мнения и насоки.УСПЕХ.............п.п. Първата крачка е направена-желанието ти да говориш за проблема.От тук нататък пътя е един и само напред :).........само Админката да не ме кик-не с това изявление....

Благодаря ти, Марин Димитров! Благодаря и на всички останали, които прочетоха моята история и отделиха време да ми пишат ....
Знаете ли ... вие сте повече от терапия, хора:) Повярвайте ми, така е!
От толкова време Ви чета и ме нахъсвате и ми вдъхвате надежда ..., че има шанс и за мен.

Няма да се откажа и ще  вписвам в дневника дните си ...., за да споделям с някого, някъде ...., защото се чувствам адски сама. Не мога да споделям това с близките ми, въпреки че знаят вече, но никой не говори за това .... и така е по-добре.

Вечерта я завърших със салата - зелена, домати, краставици, репички, тиквичка, много сирене, извара, зехтин, оцет, солети(знам, че не трябваше, ама замезих с тях). После ми се прияде нещо сладко и хапнах няколко лъжици кисело мляко (2%) с дом. сладко.

Днес го броя за получист ден, защото въпреки че нямаше тъпкане, пих един чай от сена, защото имам страх от ходенето до тоалетната, но и за това ще измисля вариант да го разкарам .... имам трици, годжи берита, ленено семе в шкафа, ще го измисля, просто няма да стане веднага.

Марин Димитров, ще намеря книгата още сега. Благодаря!

И така .... ден 1-ви(получист) отмина.

Бъдете здрави и все така положителни и целеустремени!

..Трябва да се говори-с говорене стават нещата.По възможност отделяй време за дискусия на проблема с близките.Предполагам,че ще те разберат(сигурен съм),и леко-леко нещата ще се получат-най-малкото ще се чувстваш по-добре.Щом имаш отправна точка това е радващо.Знаеш ли-Човешката мисъл е много интересна,много интересна ‘материя’-има способността да ‘привлича’.Ако същата ти е положителна-ще привлечеш само положителни моменти около себе си.Опитвай се да мислиш позитивно за каквото и да е(когато не си ангажирана със служебните си задачи,но и тогава защо пък не)Сега се сещам и за една друга книга,която при желание можеш да прочетеш(по-дългичка е от първата посочена от мене).Казва се ‘Монахът,който продаде своето Ферари” от Робин Шарма.Интересно четиво( не казвам задължително книги да четеш,но би било хубаво да я прочетеш,ако харесваш темата за ‘Самоосъвършенстване’)Аз лично доста книги съм прочел на тази тема.Лека и спокойна на всички!!!

Ден 2-ри

Здравейте,

Тук съм още и съм жива, не съм се отказала! :D
Днес не съм се натъпкала, на няколко пъти - ахаа, но не съм се дала:)
Та:
6:30 - Ставане - чаша топла вода с мед и лимон(преди пиех мляко с нес, но реших да се откажа от този навик, защото имам чувството, че млякото, и по-специално прясното ме подува и образува газове в стомаха;
7:00 - Фреш от портокал и грейпфрут - цедя за цялото семейство ...., та даже и за малката;
На работа - 10:00 - един банан;
12:00 - взех си обяд в кутия. Е, за някои трудно може да се нарече обяд, ама като за първо време за мен става - салата(зелена, домати, краставици, тиквички, морков, извара и сирене, без мазнина, че нямах), 3-4 оризовки;
15:00 - една ябълка;
20:00-21:00 - Докато вечеряхме, стабилно количество салата - пак същото,  но този път с мазнина и няколко солети(за мезе);
Прияде ми се нещо сладко след това, та изядох две фурми.
Така като го гледам е малко, не броя калории и нямам представа колко са, но на мен дори ми се струваше много след вечерята.
Течности за деня: 2 3в1, чай, вода - 1.5 л(не пия много, не ми се пие, насилвам се);

Движение: никакво, освен търчането след работа насам-натам .... и чистенето вкъщи, ако се брои:)
Утре ще се пробвам да направя някакви леки упражнения вкъщи.
Чета доста статии за рецепти, хранене ... въглехидрати, протеини и т.н., но постепенно. Утре сутринта ще си взема и някакви мерки - кг, см и ще ги впиша, за да следя как ще е. Имам чувството, че и да се натъпча, и да не ям - все си е същото, ама май всичко е в моята глава.
Сега първото ми е да не преяждам! А другото, което искам да спра са цигарите - вреден навик!
Хайде, лека нощ .... и да видим утре каква ще я свърша:)

‘Кафе без цигара е като Поп без брада’  :D….Мамка им цигари....Помня времето,когато Бялото Виктори беше 0.60лв(тогава ги започнах).Аз не пуша от седмица някъде(питай ме дали не ми се пуши сутрин с кафето),ама за добро е-само да кажа,че след като не пуша апетита ми се повиши рязко(сигурно и при тебе ще се наблюдава същото).Споменавам това-да имаш в предвид какво може би  би те очаквало,когато ги спреш.

Ден 3-ти

Така си е.... цигарите са ужасни - не стига, че смърдиш на циганче, ами и кожата ти става леш, че и парите си даваш!
Ама някой като ми каже:”Ее, отрови се” и отговарям:”Ами то човек може ли от всичко да се откаже” :) Ама е гадно, особено за жена!

Та днес сутринта взех мерки:
кг. - 47, 200;
талия 63-64 см;
ханш - 87 см;
бедро - 47-48 см;
прасец - 31 см;

7:30 - топла вода с мед и лимон и преди малко изядох една оризовка с малко сирене
10:00 ч. - Закусих си с обяда - салата(зелена, краставици, тиквички, лимон на парченца, сл. семки, половин пакет оризовки:x)
14:00 - Купих си някакъв “ябълков чипс” от магазина ... то си е сушени ябълки и това гризам, макар че не съм гладна, ама ми е гладно на устата .... :D

Течности: 1х3в1

Довечера ще имаме гости и ще се готви, дано да удържа, ама аз по принцип гледам да готвя здравословно, така че ... няма кой знае с какво вредно да преям.
Ще дописвам!
Хубав ден!

Здравей и успех в стремежа към едно по-здраво тяло!
На мен лично храната ти ми изглежда много малко и не-пълноценна!
Както те посъветваха намери някакви веган добавки и пиши често тук при нас, ние ще си разговаряме, даваме съвети и ще си бъдем терапевти един на друг!
Приятен ден от мен и ще се включвам!

Благодаря за включването! :)
Ами да, непълноценна ми е храната, но както казах - не става веднага, страх ме е да ям повече.
Като начало - искам да видя как ще съм на този режим, искам да ми е леко, защото аз не мога дори да заспя от яд, ако съм преяла, подувам се, задържам вода и трябва да пия слабителни, за да се изчистя ...
Мисля да започна с тренировките на Руми - за начинаещи и да ги карам .... наред просто като предизвикателство.
От утре ще ги подхвана ... малко ми е трудно с времето само, защото живеем в малък апартамент - децата са в спалнята и сутрин трябва да стана в 5 и да ги правя при тях, докато спят, а малката се буди лесно.
От 6-7 ч. се почват закуски, млека, кафета .... после се оправям за работа, цял ден съм до 17ч., взимам малкия от градина и хайде вкъщи - вечери, чистене и докато сложа децата да си лягат то става 22ч. и един душ като си хвърля и съм труп ....
За това ми е малко трудно да ги вместя, но желание да има ... и организация му е майката:)

Хубав и успешен ден!

Ден 4-ти и 5-ти.

Здравейтее:)

Тези дни не съм писала, защото съм повече с децата - чистене, разходки .... и не съм стигнала до компютъра, освен от телефона, но там пък не ми е удобно да пиша.
Вчера сутринта станах в 6ч и ходих да тичам. Пробядах някъде около 2 км, като ги редувах бягане с ходене, ама като за начало ... така. Не съм си давала много зор - колкото толкова, важното е движението. Последва голямото чистене, готвене и разходки с децата навън.
Бяхме и на гости, та откъм храна тези дни нещата са както обикновено и нормално - салатки със сирене, извара, сурови ядки вкарах, малко кашкавал, пресни картофки. Когато ми се прияде нещо сладко, хапвам 1-2 фурми и нямам излагации. Онзи ден имахме гости и правих една много сполучлива рецепта за магданозени кюфтенца и за да са по-здравословни, ги правих на фурната - станаха уникални и се правят много, много лесно:)

Та така ... днес не съм тичала, но сега ни предстои разходка с доста ходене, особено с малката е чудо - тя определя посоката и ти прави голямо кардио:) Довечера, ако ми останат силици -ще започна с тренировките на Руми за начинаещи. Искам всичко да е постепенно .... няма как да се случи веднага.
Кг ми са 47,200 - е, не мърдам и това си е :) заковал се е тоя кантар на тия кг. Сега съм си облякла едни дънки и ги чувствам много изпънати .... все нещо ме дразни, абе карай .... :) това да е :)
Пожелавам  Ви хубав и слънчев ден!