Kakво мислите за любовта ?

Откривателю, каква надежда? Аз нищо не рабрах  :-)
Любовта е работа, човек се научава и възпитава да ипитва любовта. Но, както и по-напред бях писала, най-вече трябва да се научиш да обичаш себе си, да се научиш да мразиш качествено и чак тогава ще можеш и да обичаш качествено. Любовта е размяна - “дай, за да ти се даде”. Ако схемата е пропукана, оставаш само с капчицата надежда... която много ясно ще се стече надолу. Единствено безусловната любов не изисква връщане на топката, но едва ли някой е способен на такова нещо.

“Fear leads to anger. Anger leads to hate. Hate leads to suffering…”:)Много интересно как се мрази качествено. Количествено знам - Хитлер, Доган, Азис, Любо от ТЕ..Качествено сигурно е нещо като това:

“Изготвяне на бизнес план за унищожаване на любовника, който ме нарани така жестоко като не ми се обади в четвъртък”
1)изневяра 2)интрига 3)лъжа 4) ще се държа се едно нищо не се е случило и след месец ще му го върна петорно 5)разхлабително в бирата 6)мотика в главата

Любовта не е размяна според мен. Ако всеки път даваш очаквайки, че ще получиш в замяна не е добре. Това не ти е Женския пазар  - даваш два лева и ти връщат 3 круши. Още повече, че мъжете и жените обичат по различен начин. За мен любофта е да даваш без да очакваш да получиш в замяна, да даваш просто, за да виждаш човека до себе си щастлив и ти да се чувстваш щастлив от този факт.

За това говоря :) казано по грубо само както бътхед може :)

Все ми се струва, че повече пречи отколкото помага, аз затова се отдадох на любовта :) :) :)

Дзвер, не знам коя жена би те търпяла с подобна логика, честно  :lol: Освен може би някоя недорасла тийн-ка. Имам вече наблюдения по мненията ти за промяната на хората, налагането на ‘лечения’, промени ала-бала.. Е, сори - ама насила хубост не става, колкото и да ни се иска.

Да, това човек да се променя под влияние на другия е нещо прекрасно. Когато имаш какво да НАУЧИШ от него, когато имаш как да се развиеш чрез общуването с него - това е прекрасно. Но процесът трябва да е двупосочен. И то е по-скоро валидно при връзките, в които двамата са доста различни. Това от една страна може да е голям минус, ако не знаят как точно да преодоляват разликите си, но и голям плюс - ако знаят как да се учат един от друг.

А нЕкой си да ме води за каишка с идеята да ме превъзпитава - е, сори - ама още с влизането бих му посочила вратата. Не за друго, ама не ми трябват неизявени комплексирани типове, които имат желанието да сипят семената на своето ‘учение’ наляво-надясно.

За любовта съм готова на много неща, включително и на това да се променям, да търся различни варианти за донапасване на характерите, да давам максимума от себе си. Но ако и отсрещната страна не се постарае поне малко по въпроса, нещата са леко безсмислени.

Някъде по-горе прочетох за маймунките, БМВ-тата и разни такива простотии. Това пък са от своя страна комплексирани жени, които търсят вариантите си за развитие ЧРЕЗ други. Ми браво на тях - да продължават така, докато дундуркащите ги накрая не ги изритат със засилка. В този живот всеки трябва да се докаже сам, да подреди нещата си сам. И винаги ще се гордея с това, че каквото имам - съм го постигнала сама. Работа, кола, самоиздръжка - ни мами, татковци, лели, вуйчовци, а още по-малко мъжОве са ми необходими за това. Ако някой иска да замества с любовниците си мама и тати - да заповяда. Само че така не се пораства.

Истинска връзка е само тази, при която партньорите са равностойни мислещи същества. Не дундуркани/дундуркащи субекти. Затова не ми трябват ракетни носители и тем подобни. Имам ПАРТНЬОР до себе си. И това ме прави щастлива :)

А възможно ли е, Грахче, ти да не си дорасла - по един или друг показател, за да ме разбереш?
Според мен там някъде е причината.
Или, другият вариант, просто градиш по - плитки отношения и не можеш да оцениш точно това, което ти казвам... ?

Напълно равностойни същества се опитваше комунизма да създаде. Не стана. Не че е лоша идеята, но е само лозунг. Обичайно в една връзка мъжът е тоя, който гледа към бъдещето и нерядко - без да обиждам дамите - е и по - умният. Казвам ти го, ясно, точно и вулгарно, дали ще се обидиш си е твой проблем, но аз ще ти кажа: никога досега не съм ходил с глупава жена за повече от една вечер, връзките ми обикновено трая година и повече, без да броим последната - вече на около 8 години и най - голямата ми разлика с момичето с което съм е 2 години - сегашното. И между другото, съмнявам се да се окажеш по - умна от нея.

Изписа тука некво насилие, некво дундуркане... Ами добри мъже си имала тогава.
Ако за мен си го казала, нещо (пак) не си разбрала.
Насилник вероятно си срещнала некой, от типа стой ся в къщи, ма закво ти е компютър, пръднеш ли веднага да ми се обадиш и т.н. Има такива. Сигурно затва реагираме така.
Има обаче и друг майсторлък.
Например вместо да затискаш жената с възглавница и да я разхождаш на каишка можеш да имаш доста сериозно влияние върху нея като я стимулираш да се усъвършенства. Да учи например, в определена посока. Да си задавате определени високи цели. Замислила ли си се за това? Че по този начин - уж неволно - мъжът лесно ства водещият, защото за жената това е развитие, постижение, нещо интересно, но той винаги е крачка напред. Винаги е обмислил предварително. Винаги ще се допита до него.
Хай да не разправям повече. Друго няма и да кажа, който е умен се сеща, който не... Се пази да не го ударят.

Е, разбира се, друго с ие да си прекараш безцелно и без развитие живота, под страх да не би някой да придобие някакво влияние върху особата ти.

И... уважавам желанието ти да се правиш на психоложка.
Обаче аз виждам едно очевадно от страни психологическо разделение в разбиранията ти.
В темата, която цитираш, заедно с девойката, която се оказа че просто е правила реклама на бизнеса си се счупихте да ми обяснявате, как не било верно че с булимията требвало да се оправим със собствени сили и с помощ от много близки хора. Не. Обществото требвало да помогне, там требвало да се гради, там да се преодоляват страховете.
Тука сега ми изскачаш с тезата че жената е много силна и независима.
Само аз ли виждам противоречие?
Кажи сега последно: силна + независима или комитет за обществено спасение + обвиняваща манекенките?

Ти сериозно, вярваш ли в тези лозунги дето ми ги пишеш или г ичете и ти харесаха? Щото не ти се припокриват.

За любовта съм готова на много неща, включително и на това да се променям, да търся различни варианти за донапасване на характерите, да давам максимума от себе си. Но ако и отсрещната страна не се постарае поне малко по въпроса, нещата са леко безсмислени.

А туй пък направо се кълна ,че е лозунг .Готова съм да се променям, ок. Само че това има некъв смисъл само ако си достатъчно силна да се промениш, а това е сила, която според мен не всеки я има. Иначе е прах в очите.

A че в твоят случай е прах в очите недвузначно го казва последното изречение. Ами изчакай той да се промени, да си сигурна и после давай и ти. Може накрая и да му спретнеш оценка: старал ли се е... не се ли е старал...

Не знам дали го разбираш, сигурно не, ама промяната - както и борбата с булимията , е нещо, коеот правиш за себе си. Не за НЕГО. ПАРТНЬОР. Или както го написа. И цялата ти фраза означава пазарлък, а това да се промениш означава убеждение и лична мотивация.

Не знам дали го разбираш, сигурно не, ама промяната - както и борбата с булимията , е нещо, коеот правиш за себе си. Не за НЕГО. ПАРТНЬОР. Или както го написа. И цялата ти фраза означава пазарлък, а това да се промениш означава убеждение и лична мотивация.

Абсолютно. Това, че жената примерно иска да си сменя прическата, дрехите, навиците, убежденията и т.н., за да ме хареса, не е причина да се променям. Тя явно не иска мен, а някой друг :) 
Ако се променям, ще го правя за себе си, защото така съм преценил, че е добре за мен.
Иначе, всяко общуване с другите ни променя в някаква степен, трупаме опит, впечатления, черпим идеи, придобиваме нови навици. Но това е различно.

Абе, вие знаете ли наистина какво е безусловна любов? Бихте ли обичали някого, бихте ли дали всичко от себе си, ако този някой няма нищо, което да ви даде? Ама нищо - няма крака,за да се разходи с вас, няма ръце за да ви прегърне, няма очи за да ви види или целия е в гнойни рани. Бихте ли му дали безусловната си любов? :) Божествената. Защото такава е тази любов, не такава каквато си я представяте. Защо трябва да ви се дава любов? Защо и вие трябва да я пилеете напразно? Ами отговорът е прост - защото я искате и се натискате. И защото не сте разбрали смисъла на заобичването най-напред на себе си. Когато човек е влюбен раздава любовта си, без да иска нищо насреща, но тайно се надява да получи. Но това не е любов, вече обясних защо.
ДЗВЕРо, не се пали толкоз. Дятито е влюбено и то  ;-)
И това, че мъжът е водещата фигура в двойката е гаранция за успех в създаването на любовта. Жената никога, ама никога не може да бъде отгоре. Напъва ли се да мери п..ки с мъжете - се разболява (личен опит).

Знам.
Нямаш си представа, колко безусловно се обичам.  :coolmad:

Иначе, всяко общуване с другите ни променя в някаква степен, трупаме опит, впечатления, черпим идеи, придобиваме нови навици. Но това е различно.

Именно за това говорех, Петко. Само че подобна промяна (както вече споменах по-горе) може да има само при равностойно развити същества. Не при хора, при които единият тря’а да влачи другия за косата.

Дзвер, защо ТИ трябва да даваш насока как точно да се усъвършенства въпросната личност до теб? Демек - образование, кариери, ала-бала? Това не са ли личностни решения, които се взимат индивидуално и за които може да се искат само и единствено съвети, не някой да определя посоката им на развитие? Ако въпросната девойка е дошла при теб с питанката: “Имам това и това като идея, как ти звучи” и ти си си казал мнението - чудесно. Ама ако си започнал да й обясняваш как точно да постъпва, къде да кандидатства и какво е правилно за нея.. Е, леко грубичко ми се струва. Но.. избори всякакви :)

Всъщност жалкото е, че звучиш като да си търсиш човек до себе си, който да моделираш според разбиранията си.

A да, в допълнение. Всяка една борба се прави за себе си. А когато започнеш да обичаш - го правиш и за другия. И ако някой от партньорите е прекалено напред в някои отношения, това е предпоставка за проблем в отношенията. Възможно е, разбира се, да е предпоставка и за развитие на другия. Въпрос на нагаждане на характерите. И под равнопоставеност нямам предвид това характерите да се припокриват на 100%. Това е невъзможно. Въпрос на лично самоуважение е, въпрос на интелект, въпрос на емоционална зрялост и тъй нататък.. Няма как везните да са изравнени абсолютно, но поне сумите от двете страни трябва да са близки. Което не пречи примерно тя да е по-емоционална, а ти по-рационален, тя по-организирана, а ти по-хаотичен (примерно). Това даже в голяма степен може да е именно тази разлика, за която говоря - и от която може да се учим един от друг.

Ако ще говорим за лозунги, имам чувството, че може би разбиранията ни се припокриват. Само че твоите звучат като насилствена промяна на другия в желаната посока. Предполагам, че е въпрос просто на изказ, а не на реални факти и действия :) Или поне за доброто на твоята партньорка (защото за мен наистина е важно нещата да са равнопоставени) се надявам да е така.

Грахче,
Два скромни въпроса.
Ти на колко си години и на колко си мислиш, че съм аз?
Живяла ли си въобще с даден човек в нещо самостоятелно, като под това не разбирам да сте спали някой месец в едно легло в студентски общежития, а да сте пробвали да изградите дом?

Питам те, щото много ... елементаризираш някои отношения, някаква независимост и още бог знае какво. Изскачаш ми с мислене, което, може и да не е грешно но си е точно постученическо.
Поживей, виж какво е с човек с други навици, който се дразни на твоята подреда, той не обича това, ти онова, той иска с парите да си купите едно, ти друго, той обича да излиза, ти да седиш в къщи.... Поживей с дребните неща, да кажем съборените четки в банята, влизането с обувки на метеното, оставените пред банята мръсни дрехи, неизхвърленият два дни боклук, мачовете по телевизията...
... а не с глобалните ти лозунги....
... и после ела пак да си говорим.

Струва ми се, че точно това ти липсва за да ме разбереш. Тогава ще схванеш колко струват големите думи и как точно са равни равните. Тогава ще разбереш че това да влияеш на някого далеч не значи да го хванеш в Интернет и да му треснеш един корав спор 50 страници кой с кого и как да се държи и каква му е психологията... А е нещо съвсем друго, нещо последователно, нещо безкрайно, нещо, в което и ти не си винаги отгоре, но винаги единият е...

И после, мини пак да ми пишеш как е, що е...

Дзвер едно ти куца не ти трябва да моделираш а двамата да се допълвате..
Любовта е изкуството да общуваш разбираш и учиш от другия и ако в една връзка отношенията се изчистят по лесно то значи “си нацелил джакпота”
Поне аз така го разбирам.... но всеки си има свое мислене ето ти например си по агресивен мъж тип ловец но аз пък не съм затова и мисля по такъв начин
И затова подкрепям Грахчето всичко е индивидуално АКО обаче е на базата на взаимно съгласие!
Затова винаги ще има и тъпи и умни семейства никой неможе да наложи глобалални правила в общуването между хората и особенно в по интимен план.

Грахче,
Два скромни въпроса.
Ти на колко си години и на колко си мислиш, че съм аз?
Живяла ли си въобще с даден човек в нещо самостоятелно, като под това не разбирам да сте спали някой месец в едно легло в студентски общежития, а да сте пробвали да изградите дом?

Питам те, щото много ... елементаризираш някои отношения, някаква независимост и още бог знае какво. Изскачаш ми с мислене, което, може и да не е грешно но си е точно постученическо.
Поживей, виж какво е с човек с други навици, който се дразни на твоята подреда, той не обича това, ти онова, той иска с парите да си купите едно, ти друго, той обича да излиза, ти да седиш в къщи.... Поживей с дребните неща, да кажем съборените четки в банята, влизането с обувки на метеното, оставените пред банята мръсни дрехи, неизхвърленият два дни боклук, мачовете по телевизията...
... а не с глобалните ти лозунги....
... и после ела пак да си говорим.

Струва ми се, че точно това ти липсва за да ме разбереш. Тогава ще схванеш колко струват големите думи и как точно са равни равните. Тогава ще разбереш че това да влияеш на някого далеч не значи да го хванеш в Интернет и да му треснеш един корав спор 50 страници кой с кого и как да се държи и каква му е психологията... А е нещо съвсем друго, нещо последователно, нещо безкрайно, нещо, в което и ти не си винаги отгоре, но винаги единият е...

И после, мини пак да ми пишеш как е, що е...

Пише си, Дзвер :) В профила си пише, разликата не ни е кой знае колко голяма с теб.
И моите лозунги са точно на базата на подобен опит. Научила съм се. Променила съм се. И продължавам да се променям под влияние на другия (всъщност и той под моето - къде съзнателно, къде не). С годините машинката се задвижва в посока на напасване.
И двамата имаме своите дребни кусури - къде боклука, къде четките, къде щангите ( ;-P ).. Всъщност това е едно от нещата, които не само уважавам в него - а по-скоро обожавам. Че тези дребни неща не са важни. И никога не са повод за проблем в отношенията ни. Битовизмите са част от самите нас, ако те стават проблем за скандали.. Ами това вече си е повече от проблем.

Ето ти пример: аз обичам народните танци, той - щангите.
Аз обичам излетите, той - спокойствието на дома.
И даже при въпросът от кой от двамата е водещият, отговорът се различава от твоя стандартен. Но няма да задълбавам по въпроса, защото тУй то са си лични отношения.
И както вече казах: обичам го даже повече заради това, че никога за тези години ама никога не е допуснал битовизъм да бъде проблем в отношенията ни. Нито аз самата съм го направила. Всъщност и за двамата има далеч по-важни неща от това. :) Това е част от любовта, Дзвер. Не лозунгите.
И като успееш да го постигнеш - може отново да си поговорим. :) Нали уж било нАучно доказано, че мъжете следват жените в развитието си ;)

ПП. А по повод на мрънкането, за което сте говорили по-горе: мрънкането е именно за битовизми. Избягала съм от подобно, не бих допуснала втори път същото. Това скапва отношенията, скапва всичко. Затова надрастването на дреболиите е повече от задължително ако не искате да си разбиете нервната система заради простотии. Но както вече съм казала: хора всякакви. Някои обожават да си счернят живота заради неизмитите съдове в мивката или чорапът, поставен върху стола. :)

Понеже вече има два мъжки гласа в подкрепа на Грахчето да си дам и моя трети, без риск, че съм предал отбора(поне не първи):)
Никой не обича да го “моделират” или “възпитават” по нечии чужди разбирания, били те правилни или не. Някои се опитват, други могат, да моделират. Понякога вероятно е необходимо. Сякаш жените обаче са по-добри в това. Не знам, както Дзвера го описва се едно си взимаш някакъв предмет и си го оформяш според собствените си разбирания как той трябва да изглежда. Което дори и да го има като вариант(ако си достатъчно добър майстор) не би трябвало да е предпочитания вариант. Виж “стимулирането” е хубаво нещо, но трябва да го има и от двете страни.

Близо 5 години не е много малка разлика.
Тука изскачат много въпроси. От колко време живеете, кой е заврения, чие е жилището... Ако за теб  и тия неща, както и битовите нямат значение, то ми се иска да живея в твоя свят.

Но нещата, които ми изтъкваш, показват, че не си открила още дребните големи проблеми. Ти обичаш танци, той щанги. Ами естествено. Той обичал креслото, ти гората... Това ли са битовите проблеми?
Не мила. Абсолютно е грешна посоката. Битовите проблеми са когато детето реве, а той обича компютъра... Например.
Или когато и двамата работите, връщаш се от работа преуморена, мивката пълна със съдове, а той се ослушва... Щото има мач.
Стигни ти осем години съвместно съжителство, и после ела да ме учиш какво да постигам. Просто съм убеден напълно, че ти нещата не си ги видяла, камо ли да си ги осмислила, а се напъваш да ме научиш.
Любовта ви... тя ще ви се докаже не като следвате и ходите щастливи за ръце на лекции, а като работите по цял ден, напъвате се да градите кариера и една година се виждате само вечер, преуморени за час - два.
Тя ще се докаже като се роди едно хлапе и се поделят грижите за него....
Там са големите проблеми, и според мен те ти предстоят.

Туй което ми разправяш и при мене беше така 3-4 години.

ОООооооо нене Двер къде отиваш ти можеби?
От любов до - семейство (в което влиза един друг по специфиче тип на любовта) разликата е от земята до небето... не навлизаи в други теми като семейно щастие просто пак повтарям това е друга фаза на любовта базирана на пари и много непонятна за нас (имам предвид всички) така че успокоите топката :)

Еми приятел, извинявай ,ама аз говоря за осемгодишна връзка и други многогодишни преди това.
А... къде си бил ти преди осем години? Преди осем години си бил на осем и си ръчкал пясъчника?

Немам нищо против и според мен всеки има право на мнение, но ти даже не познаваш любовта според мен, а едно типично мъжко тийнейджърско високохормонално влюбване. Така че въпросът е по - скоро къде отиваш ти?
Изчакай малко и после казвай кое какво е. Тва че си целувал доста какички на шише и си спал вече с първото момиче ... още нищичко не значи. Тепърва има да ви дели живота. Така се доказва любовта приятел.

Хех, ние ако стигнем 3-4 години връзка ще дигнем банкет:)))Сори, Дзвер, аз съм в постученическата, вече 6-7 години.:)

Напълно съм съгласна с Дзверуши, защото като бивша семейна, съм видяла поне мъничко от това....но доста малко, признавам - и за кратко:)

Всеки с интереса си, Бътхед, аз пък имам приятели, които ги плашат сриозните връзки и бягат от такива, макар че вече не са деца. Те ще вдигнат банкет ако нямат такава връзка. Така че годините са си години, но са единственото вярно изпитание пред любовта. Тва да ходите заедно ан кръчми и по цял ден да сте заедно... То не е изпитание, а напивание. Не бъркайте любовта с навика.

Дзвер, знаех си аз, че все пак говорим за приблизително еднакви неща  :lol:

Само ще вметна нещо: правиш същата грешка, която видях да вадите при дискусията в онази прословута статия. Изкарваш нещата невалидни, ако не са минати през призмата на опита (изключвам своя - приемаме, че го няма). Това, че твоят опит е бил такъв, това, че твоят начин на решение на нещата е такъв - чудесно. Сам знаеш, че математическите уравнения не винаги имат един и същи начин за решение ;)

Моята лична позиция е, че е по-добре винаги да се поуча от чуждия опит, да го видя, преценя - и след това да действам. А не задължително да е трябвало да съм си набутала ръката в печката, за да знам, че пари. Твоята защита на теорията ми звучи по подобен начин. Ако карах на тази логика - да съм се отказала от любовта още в детството си - въпрос на чужд негативен опит :) Просто не омаловажавай чуждото мнение - дори и тийн-Ът, който се е изказал за разлика семейство/любов - пак може да ти даде интересни заключения :)

ПП. И да - идеалист съм си. Какво да се прави. Нито годините работа, нито годините връзки го промениха :) Вероятно след 2-3 десетилетки пак ще съм си такава, циничен идеалист, но пак идеалист ;) И това заключение е отново на база на опит  ;-P

ППП. Предпочитанията и интересите ги споменах просто като различия. За битовизми почти не съм говорила :)

Не, изкарвам невалидни поучения на хора , дето даже не са минали пътя. Сори, ама в бг има един чуден лаф “ти баща си ше учиш...”
Тийнейджърът хич не е пример, той ме пита аз къде отивам и аз му обясних.

Хипотетично може да има много варианти, може даже някой да живее с инвалид и да е влюбен и щастлив, а инвалидът може да не може да има деца или да няма крака и да не може да ходи сам до тоалетната. Да чукна на дърво. Случаи много.

Практически обаче вариантите са ясни.
Практически НЯМА РАВНОПОСТАВЕНОСТ.
Практически който много говори че ще се променя, ако... всъщност не смята да се променя.
Не говорим за същите неща, ти също в моите очи си като неоформен пластелин.
Цял живот с това съм се блъскал. Жени, искащи да са силни, независими, сами да си вадят хляба. Добре ги разпознавам.
И... говорещи че ще се променят, ако.....

Няма ако.
След каот се е стигнало до желание за промяна, значи промяна трябва да има. Или, ако няма рискуваме да има промяна.
Обикновено те - жените - сами не се променят, само търсят причини в мъжа и оправдания.
Ко прайм в тоя случай?
Ако не искат да се променят, даже и ако аз успявам да се променя, но те имат друга концепция как да се променя аз преди “да се променят те”?
Аз съм силен характер, и те са със силен характер. С война няма да стане.
Имаме значи два избора.
1. Да го оставим така.
2. Да го отиграем някак.
Дай ми ти верният отговор.
Да го чуя. В тезата на “равнопоставеността”, “обичта”, “комунизма”, давай без да вземаш” и всички други топли думи от романа на нощното шкафче.

Практически дереджето е просто. Ти никак не можеш да ме разбереш, само можеш да сучеш около моята теза.
Поради три причини.
1. Не познаваш положителната манипулация. Всъщност не че не я познаваш, но имаш типично обременено женско съзнание. Може би я свързваш с личния си живот. Обременено женско съзнание - доста точна дума за случая. Остави децата, подкрепящи твоята теза. Кажи ми, мислела ли си някога ,че в училище всъщност те възпитават и манипулират, за да си послушен член на обществото? Ами те точно това правят. Защо тогава смяташ, че училището е добро, ами то търси даже по - егоистична икономическа изгода от теб, отколкото един мъж, който търси например мирно съжителство? Като при това те тласка напред, развива ти познанията и мисленето така, че да оцениш и неговия поглед, методика, че всъщност да се промениш без да усетиш и даже да си доволна от това?  Кажи, защо? Защо ще кажеш на децата ти че е хубаво да ходят на училище, а смяташ, че е грешно да се учиш или да бъдеш тласкана напред от мъжа ти?
2. Ами ти си от другата страна на барикадата... Каквото и да ти кажа, ти ще си останеш жена... Вашите оръжия са други, емоционални, подсъзнателни, твърде жестоки и прикрити понякога, твърде често над, върху и отвъд разума. Но винаги в съвсем друга насока, и не методични, а отиграни и майсторски прилагани, заучени, като повтаряна пиеса. Как да оцениш този подход, като правиш другия. И да ми кажеш друго, няма да повярвам. Ти всъщност сигурно манипулираш твоят приятел много повече, отколкото се мъчиш да набедиш, че аз манипулирам моята приятелка. Лесно е, нали? Цупене... Сълзи. Направим се на сърдити или засегнати. Спираме да говорим... Притеснението ти за моята методика май е по - скоро срещу изтървването на контрола върху мъжа, а не толкова в черните и зли мотиви, които искаш да ми припишеш. Сори, ама откровено погледнато е така. Войната вкъщи продължава винаги, даже по време на мир и любов.
3. Ами как да ме разбереш като ти и сега не ме разбираш. Благодариш на мъжа ти че търпи малките неща... Ами не го ли казахме? Мъжете са вторачени, гледат напред, често прекрачват малките неща от ежедневието. Вие сте тея, които в един момент почвате да живеете много в ежедневието. Търсиш проблема в мъжа ти. Не. Той ще се появи в тебе.
И... баш тогава ше си говориме за мрънкането.
Иначе, и моята да питам, и тя не мрънка, или ако я подсетя за конкретен случай. е “било предизвикано”. Винаги.

Поздрави, че май ше требе да излизам.

Напоследък забелязвам една силна тенденция сред младите момичета, да ходят не с приятелите си, а с колите им ;) Доста от тях изпитват силна любов към мерника на мерцедеса и четирите геврека на Ауди ;)

Ето ти пример: аз обичам народните танци, той - щангите.

Продължавай да го натискаш за танците - ще се навие!
И ще му хареса.
:)
Моята приятелка ме врънкаше за Латино-танци, аз съм немузикален тип и нещях. Ама като опря ножа до кокъла реших да са народни танци, а не латино и учудващо съм МНОГО доволен. Тя - също.

С7АЛК3Р,тия за какво си говорят тука бе? : ))

Темата беше за любовта...това вашето ли е любовта?А не може ли без него,мерси. :)

Знам,че съм малък,че нищо не съм видял още и т.н.,ама айде да не е толкова сложно,колкото го изкарвате,а?Ще тръгна аз на народни танци,наиш’ кога?!

Повечето момичета не им сече толкова пипето,че да манипулират. : ))

Ще тръгна аз на народни танци,наиш’ кога?!

Ако нямаш постоянно гадже танците включително народните са много добър начин да закачиш 20-30 скалпа на кръста.
Там е пълно с жени (повечето свободни) и лишсва реална конкуренция.
Навремето в ТУ (техн.унив.) ме караха да ходя на физическо и аз си избрах аеробика. Колегите - културизъм. Аз бях с 50 разсъблечени мадами, сам, а те с 50 смрадливеца. И после ми се чудеха защо излизам все с готини мадами и откъде ги намирам. И тайничко (зад гърба ми) ми се подиграваха, че ходя на аеробика.
:) :) :)

Тука май се нагази надълбоко и от темата за любовта се мина на семейните несгоди и как да изманипулираме половинката така че тя да не изманипулира нас и подобни техники за mind control :)
Дзвер безмислено е да влизаш в обширни спорове само и само да докажеш че си единствено и неоспоримо прав, нека всеки си има своето мнение и така темата да е богата на различни мнения, иначе има верни неща които си писал.

Истината е, че жените са много по-силни от нас. Не защото са по-умни или по-кадърни, а защото това им е природно зададено.

Ужас, как може да говориш такива неща, подобни коментари уронват престижа на мъжете - ще те дадем под съд за престъпления срущу половината човечество :)

“Свястна” е жена, която глади и готви поне 2 пъти седмично, лъже по-малко от 5 пъти на ден.

Това с лъженето - няма такъв сценарий, айде кажи по - малко от 50 и тогава ще намерим няколко :)

BTW коментарите на С7АЛК3Р са забавни :)

Пак го караш на женско-мъжки обобщени заключения. С голяма част отново съм съгласна, само ще зачеркна това, което ми направи по-голямо впечатление:
1/ За манипулацията: ако някой наистина успее да ме изманипулира така, че да направя, каквото иска - ЕВАЛА. Значи със сигурност има какво да науча от него.
2/ Какъв контрол върху мъжа, какво чудо, бре Дзвер  :lol: Аз точно за оформянията, за които непрекъснато говориш, пиша, а ти все си въртиш за женския контрол. Няма такова нещо като контрол над другия, всичко е пожелателно. Или поне аз не искам такава форма на комуникация - ти ако искаш.. Пак право на избор. Ама ако девойката все пак се усети в даден момент, че я правят по чужд образ и подобие.. Може да стане неприятно.
3/ Никога не съм се взирала в малките неща, дори и самата аз допускам подобни ‘малки неща’. Както вече ти казах: имам прекалено горчив опит във връзка с такива отношения. Не повтарям подобни грешки.
4/ Май верно говорим за едно и също, но от различни посоки.. Къде съм казала, че не желая да се уча от другия? Даже точно обратното - винаги съм предпочитала да има какво да науча. За целта обаче си трябва равнопоставеност, колкото и да не ти харесва.
Ще ти дам пример: ти се считаш за интелигентен мъж. Започваш да се виждаш с момиче, което обаче е на светлинни години от твоя акъл: не може (пак примерно) да върже 2 приказки на кръст и мисли едно изречение 5 минути. Може да говори само за дрешки и козметика. Светогледът й се изчерпва с мерцедеса, който мама й е подарила, както и поредния час при козметика. Много стереотипно го давам с примера.
Та, питанката е: кой ти самият би счел, че е ‘по-напред’ с материала? И дали двамата в тази загадка са на едно и също ниво на развитие?
Би ли се занимавал изобщо да дърпаш подобен човек напред?

И да, аз самата признавам, че много научих от моята си половинка. Винаги съм го казвала - и продължавам да го твърдя. Покрай него израстнах много. Всъщност и двамата се променихме покрай комуникацията един с друг.

Та - по темата. Прекалено много парадираш с тази манипулация. :) Моят опит досега пък е показал нещо интересно: хората, които се мислят за големи учители и манипулатори, най-лесно ги лъжат. Много интересен парадокс. А при подобни манипулатори в служебната сфера, направо се е стигало до фалирания. Няколко пъти. Още по-интересен парадокс :)

@Митака, няма шанс с народните танци :) Знам, че и ти му беше пуснал тая муха в кръчмата, ама.. просто не е в негов стил ;) Но се радва на момчетата и момичетата от групата, което за мен е достатъчно.

@ДедМен, това с многото жени на танците е вярно :lol: Съотношението е сигурно 10:1 в полза на нежната половинка. :lol: :lol: И всъщност познавам не 1 или 2-ма, които ходят точно с тази идея. Ама.. хора всякакви.

С7АЛК3Р,тия за какво си говорят тука бе? : ))

Темата беше за любовта...това вашето ли е любовта?А не може ли без него,мерси. :)

Знам,че съм малък,че нищо не съм видял още и т.н.,ама айде да не е толкова сложно,колкото го изкарвате,а?Ще тръгна аз на народни танци,наиш’ кога?!

Повечето момичета не им сече толкова пипето,че да манипулират. : ))

Е, най-старата война...любовта. :)
Ходим на реката с онова с плитките, подаряваме си картинки от дъвки “Турбо, а в следващия момент ..на кълбета.

А за пипето и манипулациите - генно и социално, заложено им е да опитват.  :red:
Сам се досещаш, че след всеки опит, стават все по-печени(е, тия дето могат да се самоанализират), което не означава, че и тия върху които се упражняват, не стават по-...РЪБОВЕ.  :lol:
А някой си стават емоционално наранени и обременени, поради тежка история с разни пинизчийки, ама к’во да се прави.

А за народните танци - батковците и каките са ти го понаписали. %-P

Моят опит досега пък е показал нещо интересно: хората, които се мислят за големи учители и манипулатори, най-лесно ги лъжат. Много интересен парадокс. А при подобни манипулатори в служебната сфера, направо се е стигало до фалирания. Няколко пъти. Още по-интересен парадокс :)

Ето това е много умна мисъл. И аз съм забелязала нещо такова.
Дзверо има друга идея, Грахчо, която може би наистина се припокрива с твоите виждания, но тъй като всеки гледа от своя си ъгъл се получават разминавания. Едва ли на някой ще му е приятно да го манипулират. Най-малко ако е насилствено. По-точно ще е ако кажем - подкрепа и стимул, не манипулация.
И наистина е много важно, ама много, двойката да е на едно интелектуално ниво. Не можеш да имаш нито стимул, нито подкрепа от някой необразован оръфляк/невъзпитана кифла. Не можеш и да влачиш на гърба си, нито да го тикаш с остен да се учи. А за превъзпитание, дума не може да става. Той затова даде пример с нешлифования диамант. Не каза графит, който да стъпчеш, да задушиш и да го чакаш да стане на диамант...
Значи накрая излезе, че любовта все пак помага и в спорта и в други житейски сфери, нали?

Цялата тази история с подкрепата и стимулите е малко куца според мен, ама както и да е.
Ако се уповаваме на нечия подкрепа, то по-добре да си изкопаме дупките и да се намятаме в тях.

Не можеш да имаш нито стимул, нито подкрепа от някой необразован оръфляк/невъзпитана кифла.

Що пък не?
Това, че някой е невъзпитан или недостатъчно образован, въобще не означава, че не може да е сериозен стимул и подкрепящ фактор.
Същото е и с интелектуалното ниво. Може да е тъп/а, ама с красива душа, както се казва. :D

И пак - стимулите трябва да си ги създаваме ние.
Да очакваме и изискваме подкрепа, означава да сме предварително загубили, защото разчитаме на собствените си слабости.
И тези неща, нямат нищо общо с любовта, а са в по-общ план, засягащ отношенията с околните.

На сходно интелектуално ниво ОПРЕДЕЛЕНО!!!!! Тук не приемам за себе си друго!

Уини,не се е оказало,че любовта помага в спорта.Няма такова нещо,незнам как стигнахте до този извод . : ))

Аз вляза ли в залата,пипна ли лоста,всичко загърбвам и всичко остава зад мен,някъде в далечината,като ехо. :) Няма никакво значение дали съм влюбен или не,еднакви тренировки ще правя,еднакъв прогрес ще имам.Едното няма нищо общо с другото,пък и няма да позволя да имам засечка в тренировките заради някаква пикла.

Така си мислиш сега, ама съм почти убеден, че и фитнеса ще зарежеш заради някоя “пикла”, ако се наложи :)

DeadManWalking , така ве брато,кажи им го ! :-) :-)

Грахче,
Както казах пак - нема как да ме разбереш.
Нали ти казах, равнопоставеност НЯМА.
Как тогава да сме на едно интелектуално ниво с жените си?
И какво, изпит ли да правя за да го установя?
Естествено, че бих дърпал жена, която преценя че си струва. Интелигентност? Не струва 5 стотинки пред силния дух и умението да си преследваш целите. Винаги бих я поставил на заден план за човек, на който мога да разчитам. Интелигентност? Умение номер 5 или 10, важна като силата на лежанката. Средното ниво е едно добро начало.
Изключително ми е чужда тезата ви. Дамите, които писахте, оставам с впечатлението че приемате интелигентността за нещо като даденост...  Е, при това положение имате ли предложение как да разберете моята теза?
Нали разбирате, че не се разбираме :) Наичнът ни на мислече е чудовищно различен. Манипулации, провокации. Не. Въпросът е например да направиш един човек достатъчно интелигентен, че да заговорите общ език; да го направиш достатъчно мотивиран за бъдещето за да споделя целите ти,  да го възпиташ, че да водите диалог. А вече в интелигентността има авторитет. В мотивацията винаги има водеща сила. В диалога винаги има правила. Нещо такова, някъде там.
Много е просто.

Айде, че трябва да почиваме и да ходим в понеделник на 10 часов работен ден при шефа, който ни ЕКСПЛОАТИРА. Нали?
А после отиваме с нищожните стинки в магазина, където ни ОБИРАТ магазинерите.
И като добавим към това училището, което ни МАНИПУЛИРА, требва да завършим, че живота си е*ало мамата братле.
По хубаво да си теглим куршума е**си.

Въх, няма оправия  :lol:

D3BEP - е ти сега, как ни изманипулира групово.
Сдуха ни с жестоката истина за живота и ...да мием краката и по леглата.
Подозирам, че манипулацията ти е абсолютно доброжелателна.
Да се наспим за да се възстановим от тренировките! :)

И да не забравяте, колеги и колежки - закуската и сутрешния секс, намаляват катаболното действие на суровата действителност!
Обичайте се и заяквайте!

***Утрепахме ли темата най-после или има още протеин у нея?

Уини,не се е оказало,че любовта помага в спорта.Няма такова нещо,незнам как стигнахте до този извод . : ))

Аз вляза ли в залата,пипна ли лоста,всичко загърбвам и всичко остава зад мен,някъде в далечината,като ехо. :) Няма никакво значение дали съм влюбен или не,еднакви тренировки ще правя,еднакъв прогрес ще имам.Едното няма нищо общо с другото,пък и няма да позволя да имам засечка в тренировките заради някаква пикла.

Дед Ман ... не говори така.Давам ти гаранция,че друга песен ще запееш...някоя сгодна женица като си набараш :P Ама ако се разбирате и си правитe комромиси може ;)

Според мен от думите на Дзвер изглежда така се едно жените са по-малко интелигентни, по-малко можещи и мотивирани от мъжете. А просто жените си търсят такива мъже, които са повече от тях, и затова такава е по-разпространената ситуация. Жената е по-склонна да приеме ролята на по-слабия(привидно естествено, и задкулисно дърпаща конците:)), на ученика, и по-несклонна да приеме противоположната роля(сигурно, защото това ще я направи по-малко жена?, или ще й коства повече усилия). Друг е въпроса дали го прави, за да се развие тя самата или, за да има стабилност, пари, дом и т.н., които се постигат по-лесно от силния и можещ мъж. Та в тоя смисъл Дзвер-а си е напълно прав, той не се опитва да каже, че жените са по-малко можещи, интелигентни и т.н., а просто, че обикновено има такава неравнопоставеност в полза на мъжа и е необходимо жената да бъде “подтикната” да се развие в някои отношения, за да бъдат пълноценни дълготрайните взаимоотношения. По скромни наблюдения над успешните двойки около мен във всички случаи мъжа е малко повече от жената във всяко едно отношение. Други два примера - аз съм тъп като галош и затова не мога да си намеря по-тъпа от мен, а умните не ме щат; и 1-2 силно интелигентни и амбициозни жени къде са сами, щото не могат да си намерят по-умен от тях(но удавят мъката в безразборен секс, що не мога и аз така). Както тая Павлина май беше писала някъде “лесно ли й е на 1,76 жена да си намери по-висок мъж”. Е тея са се едно 2,10 по интелект, сами са няма как..

Не, Сталкер, опитвам се да покажа на какво е равносилна логиката , която Грахчо слага в моите думи. Ако така ще се разсъждава, по хубуу да си изкараме целият живот в страхова невроза да не би някой да ни мисли нещо. Поводи бол. Дал съм няколко.
Мноо по лоши, от злият мъж, който та манипулирГа във вас.

И... мисля очевадна стана разликата между мъжете, жените и начина на мислене.

За да завърша, веднага ще кажа две неща, които пречупени например през призмата на субективизма имат изключения, но пречупени през призмата на историята/статистиката или каквото друго искате, са верни в над 90% от случаите.

Мъжете са по - интелигентни. Научно .Стратегически. По - методични. Като цяло.
Жените са по - интелигентни. Емоционално. В настоящето. За дребните детайли.

И двете страни ползват това, което имат... И няма нищо трагично в цялата тая работа.
Грахчето - тя не ползва женските трикове. Тя гаджето си го намери захвърлено на улицата, вдигна го, изтупа го и си го прибра в тях.
Туй, що Грахчето ви говори, са форумни думи... Поживейте с нея. Па ше говорим. Нали вече сама се издаде, че ще се промени, но ако... Без да иска го каза, но много типични думи. По тях може да се напише книга.
В момента, в който спреш да се занимаваш с другия, да манипулираш нещата - значи наистина всичко е изчерпано.

А жените - ТЕ НАЙ - МНОГО ОТ ВСИЧКО ОБИЧАТ МАНИПУЛАЦИЯТА. Даваме ви я, в различни форми, ама не щото сме чутовни манипулисти, а защото ВИЕ Я ИСКАТЕ, дами
Само че са й измислили имена на манипулацията. Например романтика. Пищна сватба. Кавалерство. Свобода и независимост.
Ако я наречете манипулация - да, това тук ще е реакцията. Ще скочат.
Сори дами :) Знам че не е форумът за малки сексуални тайни, но след като ме провокирахте да издам как действат мъжете, не мога да се въздържа да продължа.

Дзвер, чета, чета - и ти се чудя :) Дали не намираш някаква лична своя драма в моите думи, или просто си обиден на женския род по дефалт. Много агресия, много грубост изливаш. За личните нападки изобщо няма да говоря :) И без да искаш улучи интересен човек, на който да обясняваш как точно съм си намерила гаджето. :lol:

Това, че начинът ни на мислене е различен, мислиш ли, че е повод да отричаш чуждата гледна точка? Дори и това може човек да го приеме като малка школа по общуване с жени, обаче заключението от подобно кръстосване на шпагите е.. кофти. Излиза, че при първи вербален сблъсък с нежната си половинка, ще започнеш да хвърляш обиди? Странна логика, но ще се почетворя: хора всякакви.

Както на поне 2-3 места написах: манипулацията изобщо не ме тревожи, ако човекът я умее - чудесно. По-скоро ти намеквах да не прекаляваш с парадирането на способностите си в тази област. В повечето случаи подобни паради завършват неприятно за главното лице. Това просто го приеми като безплатен съвет, базиран на чужд опит. Трети път няма да го пиша.

И последно потретване: съгласна съм с голяма част от написаното от теб. Може би мен лично ме дразни цялата тази агресия, която виждам в мненията ти - дали е към мен, дали е към жените по принцип - не ме интересува. Обаче малко ти се чудя на мотивацията да се включваш конкретно в тази тема: ако не знаеш как да изслушваш, ако не знаеш как точно да накараш другия да те разбере - изобщо не виждам как точно успяваш да си прокараш манипулативните методи. Е, освен ако не ползваш някакви силови мерки, за което се съмнявам :)

Съвсем умишлено се повтарям с всяко изречение - току виж този път си ме прочел правилно. И с това мисля в общи линии да приключа участието си в тази тема. Не виждам смисъл в подобна дискусия, при която едната страна не слуша. :) Сега и на Уини, и на ДедМен можеш да им обясниш къде съм си намерила гаджето и как точно той ме манипулира :lol: А да - и какви сме жените всъщност.