Причерняване по време на тренировка

Здравейте на всички!

Първо искам да се извиня предварително ако кажа или направя нещо неправилно, тъй като съм нов както за форума, така и за цялата идея на фитнеса и здравословния начин на живот. Извинявам се и за есето, което следва да изпиша, но реших да споделя моята история и да потърся Вашата помощ.

Ще започна с малко информация за себе си. Аз съм на 23 навършени, 183 см. и 78 килограма. Смятам, че съм с нормална фигура и сравнително добър метаболизъм (през последните 6 години не съм падал под 75 кг, и не съм се качвал над 85). От 2 години работя като програмист по 9 часа на ден, след което продължавам да работя вкъщи понякога за още 4-5 часа.

От началото на есента (2013-а) реших, че искам да направя нещо за себе си, реших да започна да се храня правилно (до колкото мога) и да тренирам без големи очаквания. Първите две седмици ми беше изключително трудно, след това стана по-лесно и започнах дори да виждам резултати. Правех упражнения вкъщи, основно лицеви, коремни и 3-4 вида упражнения с дъмбел (10кг.).

На 4-тата седмица от този мой нов начин на живот (тренирах през ден след работа по около час) се появи и проблема, за който Ви пиша. Причерня ми, след което се свлекох на земята заедно с дъмбела в ръката ми. Не, че припаднах.. може би от уплахата. Чувството беше гъделичкащо пулсиране в гърдите (областта на сърцето). Чувствах се изключително изтощен и сякаш с ниско кръвно. Всеки път по време на тренировка ми прималяваше, но почивка от минута-две оправяше нещата и продължавах с ротациите. Имайки предвид, че за пръв път в живота си посягах към дъмбела, реших че е нормално. Все пак винаги съм бил “слаботелесен”, в училище, че даже и в университета можех да направя 5-10 лицеви от норматив 30-40. Този път обаче се изплаших и се консултирах с майка ми (медицинска сестра). Каза ми, че заради начина ми на живот (непрекъснатия умствен труд) се е натрупала много психическа преумора, а физическата просто е изиграла ролята на “черешката на тортата”.

Тогава и престанах с тренировките, но не и с умственото претоварване. Изпаднах в депресия и започнах да получавам пристъпи, при които отново ми прималяваше (но не и физически), нямах въздух и имах чувството, че съм с ниско кръвно и не мога да стоя прав. Оказа се, че всичко е на психическа основа, имах усещането дори, че имам аритмии, но и те се оказаха само “чувство”. Дадоха ми да пия слаби миорелаксанти и за 2 седмици бях отново на крака, когато ги и спрях.

На Коледа от Варна (където живея и работя) си тръгнах към Видин за празниците. Там естествено целият ми хранителен режим пропадна, хранех се с доста мазна и тежка храна и в доста големи количества, непрекъснато имах киселини. На 5-и Януари се прибрах във Варна, върнах си стария режим и всичко се оправи. Докато бях там пак започна депресията и пристъпите, явно недоизлекувани от първия път, отново започнах хапчетата и все още съм на тях.

Сега се чувствам добре и наскоро реших отново да започна тренировките. Днес ми е първия ден, направих едва 20% от нормалната ми програма и отново ми прималя (не като първия път разбира се).

Та това е моят проблем, имам чувството че не мога да направя дори 15 лицеви без да ми се завие свят и да започне да ми се “припада”.

В цялата ситуация има толкова възможни причинители за състоянието ми, от лош хранителен режим, през липса на определени хранителни вещества, чак до умствената преумора, която изглежда е единственото, с което не мога да се справя, че не знам на какво да наблегна надявайки се да се почувствам по-добре.

Искам само още две неща да отбележа, 1. Ежедневието ми е изпълнено с липса на физически труд, сутрин се придвижвам с кола до работа, където седя на стол 9 часа и обратно вкъщи с колата. Вкъщи се опитвам да правя упражнения през ден и от време на време се разхождам, на колкото мога по-големи разстояния. Може би заради ленивия начин на живот, упражненията ми идват като шок за тялото.. не знам. Опитах се да ходя на фитнес с един мой приятел - боди билдър, той ми помагаше и ми даваше много важни и добри съвети. На третата тренировка бях толкова изтощен, че не можех да си завържа връзките на обувките. Прибирах се от фитнес, вечерях и веднага си лягах да спя. Мисля, че това не е нормално.

Второто нещо, което исках да споделя е хранителния ми режим:

1. Сутрин закусвам обикновено сандвич с 2 филии пълнозърнест хляб, хумус, зеленина (краставица/домат/зелена салата), пушено пуешко и кашкавал. Разнообразявам с макарони със сирене или мюсли с прясно мляко.
2. На обяд си нося храна от вкъщи, обикновено пилешко бутче (по някога две) печено с ориз и резен сирене/кашкавал/маслини, каквото има в хладилника.
3. Следобяд ям 1-2 ябълки или макарони със сирене ако ще правя тренировка.
4. Вечерята ми е подобна на обяда, но често ми се случва да е повече като количество.

Често разнообразявам храненето с различни домашни манджи, хапвам и супи, не спазвам строг режим, защото знам, че и той не е полезен напълно - трябва да има разнообразие. Ям много плодове, или поне се опитвам. Избягвам бял хляб и сладко (което не мога напълно да изключа особено при натоварен и стресиращ ден, когато мозъка ми изяжда всичката кръвна захар и се чувствам ужасно).

Благодаря на всички, които са отделили от времето си за да прочетат моите терзания и се надявам, че някой би могъл да ми помогне със съвет, какво трябва да променя в ежедневието си за да се почувствам по-добре. Искам сериозно да наблегна на тренировките и те да станат част от живота ми, както хранителния режим стана част от живота ми а не просто йо-йо диета.

Благодаря отново!

Здрасти, пишеш че си слаботелесен, а споменаваш йо-йо ефекта!!! Нещо не разбирам, този ефект се получава при хора които с неправилен хранителен режим, не успяват да задържат постигнатото. Що се отнася до твоята “драма” според мен, си тръгнал по грешния път още от самото начало. Ако си решил, че искаш промяна, то тя е трябвало да стане постепенно и с акъл, за което пък е било необходимо да се обърнеш към специалист, а не да разчиташ на самоинициативи. Нормално е когато имаш по-голяма физическа активност, да се изморяваш, и при неподходящо хранене да ти прилошава. Т.е. трябва да промениш всичко - хранене, режим на живот и т.н. и да се опиташ да съчетаеш нещата така, че да ти е удобно. За това рецепта няма, сам трябва да си го “изстрадаш” и така ще видиш кое е най-добре за теб. Това че си впечатлителен, донякъде е добре, защото е пълно с малоумен народ, който пие и прави какво ли не, без да си дава грам сметка за последствията (прочети по темите, и сам ще се убедиш). Моят съвет е, намери си треньор по фитнес - човек професионалист, с доказани качества, който да те води по-пътя ти, иначе няма как да стане. Предполагам във Варна, има такива хора, все пак е голям град, не знам. Що се отнася до тренировката, според мен истинската тренировка трябва да те измори. Залата не е място за социални контакти, дефилиране покрай огледалата, и т.н. Аз като започнах да тренирам с моя треньор, преди три години, обикновенно след тренировка не знаех на коя планета съм. Нормално е, след като и аз по-цял ден вися в офис пред компютъра! Имал съм случай да колабирам, ставало ми е лошо, това са нормални неща. Така човек усеща реакциите на собственото си тяло, и се учи как е в хармония с него. Треньора е много важен, защото както казва моят “аз ти спестявам много грешки, които лично съм допускал”, но пак ти казвам ти сам трябва да си изстрадаш нещата, докато се научиш как трябва да бъде. Иначе пак да ти кажа за натоварването. Аз лично усетя ли че ми става леко, веднага сменяме упражненията, защото това значи че тялото привиква, и те не му действат. Трябва да има динамика! В началото сменях програмата на всеки два месеца, сега всеки месец сменям изцяло упражненията, или променям натоварването, но това е съгласувано с треньора ми. Така че, не се притеснявай, намери си човек който да те води, и давай смело. Успех.

Благодаря за изчерпателния отговор!

Явно най-много ме тормозеше това, че “не знам на коя планета се намирам” след тренировка и цял ден висене пред компютъра, което излиза, че е нормално. Благодаря отново, ще последвам съвета ;)

Всичко зависи, от целите ти! В залите има най-различни хора, и всеки се бори за нещо ..... само че при някои, не става ясно какво е то! В моя фитнес има хора, които ги виждам всеки ден от няколко години, и те не се променят видимо, има и други които постоянно се променят, в най-различни насоки. Важното е да знаеш, че всичко става с постоянство и търпение, а не с бързане. Организма освен натоварване, има нужда и от почивка. Впрочем тогава мускула расте. Това с работата, дето те изтощава психически е позната “диагноза” на доста хора, мисля. Но май нещата в живота не стават по-желание на клиента, така че намери начин да насочваш емоционалната енергия в друга посока. И все пак, ако смяташ, че наистина не се чустваш добре, пусни си едни изследвания, и виж какъв е резултата. И аз доста често си внушавам разни неща, но все пак за свое успокоение го направи.

Ами стандартните отговори са ясни. Те са кръвното или сърцето. Пред вид че говориш, че ти става по време на стабилен стоеж и напрежение по - скоро бих казал, сърцето.

Обаче към двата проблема ще прибавя трети.
Казва се хипохондрия.
Задължително я лекувай. Ако не се справиш сам потърси квалифицирана помощ. Или дето се вика ,вземи някое гадже да те лекува. Хипохондрията е адски бич. Напълно е в състояние да ти смени сърдечния ритъм с животозастрашаващ при абсолютно здраво сърце. На твоите години и аз изкарах хипохондрия. Представляваше бронхит, но си бях въобразил че храча кръв. След  сериозно недоумение докторите установиха, че кръв има. Идва от напрежението на небцето и венците.
Така че подходи сериозно към проблема. Намери си мотивиращо те хоби, бори се ссъ страха....