иииии

.

Определено ти трябва професионална помощ.
Казваш, че си ходил на психиатри и психолози. Те какво ти казаха? Лекарствата, които те изписват, се пият с години, може и цял живот. Предполагам, че ги спираш всеки път, когато се почувстваш по-добре.
Лесно е да ти кажа - намери си работа, хоби, гадже ... Но едва ли ще ти помогне.

На мен пък адски много начини за самоубийство ми се струват интересни, но как ми се живее :)

Хората записват висше за да се забавляват, а ти си прекъснал за да се депресираш по-лесно.

А как се започна? Кое отключи всичките тези симптоми?

Трийодтиронина ти как е ?

А либидото как е (ако въобще има такова) ? Пубертета как мина при теб? Изследвал ли си тестостерон? Ако не си, задължително те съветвам да го направиш!

Здравейте от няколко години ме измъчва някакво странно заболяване.
- депресиран съм
- нямам енергия
- мисля бавно
- нямам желание за живот, нито за каквато и да било дейност
- разтревожен съм

Първите три са следствие от последното, което си споменал.

Някой знае ли какво може да е това заболяване. И има ли и други хора като мен. Някакъв съвет ако може да дадете. Много съм отчаян.

Не е заболяване, а състояние на духа. С медицински термини може да се свърже със страхова невроза, паническо разстройство, ОКР и дрън-дрън. Но това не са точно заболявания, а състояния (според мен) и тези термини само ‘шашкат’.
Не си нито сбъркан, нито болен. В това можеш да си сигурен.

И има ли и други хора като мен.

Много повече, отколкото предполагаш.

Задаваш ли си въпроса какво те е довело дотук?
Наркотици взимал ли си някога?
Имаш ли близки хора, които са до теб? Някой, с когото споделяш как се чувстваш?
Изяснявал ли си някога всички причини за състоянието ти?

Говори за това и не го оставяй вътре в теб! Милиони хора по света минават или са минали през това, което ти минаваш. Това е първото най-важно нещо, в което трябва да се убедиш!
Това, че пишеш тук, търсиш съвет и искаш да намериш начина, означава, че все пак имаш желание за живот, но си забравил да го чувстваш. То си е в теб, просто трябва да поизчистиш това-онова. : )

Очаквам да отговориш, наистина. Може да ми пишеш и на лично, ако решиш : )
Всичко ще се оправи!

Брат и при мене е същата работа,но можеби не чак толкова сериозно.Не ми се излиза никъде,не мога да се концентрирам да уча или да върша нещо,по цял ден мързелувам(като изключим тренировките).Изпитвам паранои понякога,минават ми странни мисли през главата,тревожа се от неуспех,усещам как времето лети и не мога да го върна,как нищо не съм постигнал и тем подобни.На никой почти не съм го споделял и не го показвам явно,но вътрешно си го усещам.Нещата за самоубийството не са чак на преден план,по-скоро бих извършвал най-различни тежки престъпления,които дори не искам да споменавам,просто за да усетя някаква тръпка,да усетя нещо различно,но като цяло съм доста жалостив човек и ми се свива сърцето като ме споходят такива мисли и направо изтръпвам и се отвръщавам от себе си.Нищо такова не бих направил на този етап,неприятни мисли са,но едно е мисълта друго е да го направиш.Това,което пиша не е някаква подигравка или базик,а истина.Реших да ти споделя,за да разбереш,че не си единствен!Сигурно много хора имат подобни проблеми,но малцина биха си ги признали(както аз си ги прикривам).
Ето какво ще те посъветвам,което открих при мене:
-100 % мислиш,че не си успял,чувстваш се жалък,грозен,тъп,неумел,плашлив и тн.Всъщност предполагам,че това са ти мислите,но нямат нищо общо с реалността.Предполагам,че ти си това на снимката-здраво,право момче-знаеш ли колко хора биха дали всичко,за да са добре със здравето и въпреки това,не са такива депресанти като нас.Толкова много  хора-ниски,дебели,грозни,но въпреки това ходят с гордо вдигната глава.Лично аз съм получавал доста похвали,че съм добре изглеждащ,че съм много умен,хората ме харесват като цяло и лесно се сприятелявам,от добро семейство съм( не като матерялни неща)и тн.Като се замисля,няма изобщо защо да ми минават такива мисли и да имам такива фобии,но все пак не мога да изгоня мислите от главата.Дори и да ти минават такива мисли,насилвай се да не ти оказват влияние...дори и да ти минават през главата,ти прави точно обратното!Като ти дойдат депресиите си повтаряй “Здрав съм,млад съм,живота е пред мене,колко хубави неща имат да ми се случат” и тн.Просто се надъхвай един вид.
-Като мислиш лоши неща за себе си,ако не можеш да ги избиеш от главата,опитай се да гледаш от смешната страна.Самоиронизирай се и се забавлявай на глупостта си.Опитай максимално да гледаш нещата от забавната страна,а не от депресантската!
-Гледай да се смееш повече,смеха е нещо субективно и не мога да ти кажа,какво би ти било смешно,но каквото може да те развесели,прави го максимално често!Гледай комедийки,сещай се за разни простотии,които сте правили с приятели,ако щеш звъни на случайни хора в скайпа и им говори глупости.Просто се забавлявай и смей колкото можеш повече на ден.
-Ако имаш финансова възможност си купувай разни дреболийки.На мене ми оправят настроението,новите придобивки.
-Опитай,ако имаш възможност да се разнообразяваш максимално.Ако имаш роднини на друго място,отиди там за някво време,ако можеш да пътуваш някъде-давай.Ако ще и да се разхождаш като главам по улиците,пак е някаква стъпка напред.

Крайната цел е да си намериш добри приятели,да общуваш много,да имаш приятелка,работа,да учиш от всичко по много и да се развиваш.Повярвай ми, знам колко е трудно,но все пак се опитвай с всички сили!Аз съм се мъчил и съм си постигал целите.Отпуснал съм се в момента с всичко,но не губя надежда!Недей да губиш надежда,просто ще дойде един  момент и всичко ще се нареди.Първата крачка е най-трудна,колкото повече напредваш в борбата,толкова по-лесно става.Айде успехи и пиши тука какво става с тебе.