Как се храните? Не с какво, а по какъв начин?

Имам интересен въпрос и ще се радвам ако хората споделят навиците си, свързани с храната. Не става въпрос за режимите/диетите, които всеки сам си е избрал, нито пък за конкретни продукти и рецепти. Интересно ми е по-скоро в каква обстановка, при какви условия се хранят повечето. Най-вече у дома, наясно съм че когато човек работи/учи/пътува, няма кое знае колко алтернативи...

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?
- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)
- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?
- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?
- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?
- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...
- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)
- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?
- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)

Лично мое мнение е, че начина по който се хранят хората, влияе на апетита и настроението. Споделете ако сте забелязали нещо, което ви влияе на апетита. Например мой близък веднъж ми спомена, че не обича да се храни от определен цвят съдове, тъй като му разваляли апетита и вкуса на храната се губел. Надявам се темата да не ви е особено безинтересна :)

- Да, имаме традиция да вечеряме заедно със семейството, тъй като само тогава можем да се съберем всички и гледаме, когато можем, да я спазваме
- Винаги си сервирам дори когато ям сама :) За мен процесът на хранене е цял ритуал, а не просто физическа нужда, която трябва да осъществя без значение как точно. Понякога дори си украсявам тематично я масата, я ястията в чинията :Д
- Да си призная, опитвам се да се храня бавно, но понякога, когато съм зверски гладна и съм се добрала до масата след часове работа - не ми се получава..
- ЗА приборите съм. Само ако съм вкъщи и ям, да речем, пилешки крилца или св.ребърца, си позволявам да се храня без прибори
- Опитвам се да НЕ ям “на крак”, а винаги да имам време да си седна и да си хапна нормално
- Докато ям, не върша нищо друго освен да ЯМ :) Всичко друго ме разсейва от тази така ценна за мен активност :П  гледам и телевизия/слушам музика
- Е, когато сам си прогитвиш храната, винаги ти е по-вкусно :)) Иначе разлика почти винаги има..
- Храненето лично за мен е удоволствие
- Не ме притеснява нищо, даже онзи ден се размотавах с един банан по улицата и си го хапвах най-безсрамно, а един таксиметров ме гледаше странно :Д

Темата е готина :)

Винаги, когато можем сядаме заедно на масата - през седмицата това обикновено са закуските /когато децата са 1 смяна/ и вечерите /почти в 100% от случаите/, а през почивните дни както дойде

Маса, покривка, прибори, салфетки - това е абсолютно задължително, не разрешавам да се яде “на крак”

Лош навик - храня се много бързо, съпругът ми се храни бавно, децата също се разделени - едното лапа на две на три, а другото бавно и табиетлийската

Имаме ритуали в храненето - кой приготвя храната, кой нарежда масата, кой след това вдига - всичко това се знае и всеки си изпълнява задълженията. Не казваме молитва пред да започнем да се храним, защото не сме толкова вярващи, но си пожелаваме добър апетит. Досадна съм и питам дали е вкусно, ако не ме похвалят изрично. Когато децата са приготвили нещо много ги хвалим!!

В последно време моето хранене се различава от това на семейството и понякога аз се изкушавам да хапна от това, което е приготвено за тях, а друг път те ми ядат от храната /като направих за първи път фитнес палачинките с банан, яйце и кокос ги ометоха преди да се опомня, хаха!/

Има още какво да се желае и подобри в домашното ни хранене, но е трудно, защото сме 4 души с абсолютно различни вкусове и начин на живот.

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?
-Майка ми и приятелката ми чат пат настояват, затова и най-често се храним заедно, но предпочитам да се храня сам.
- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)
-Никога няма да се занимавам с подобни неща, намирам ги за абсолютна загуба на време.
- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?
-Сравнително бързо се храня, гледам да дъвча достатъчно.
- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?
-Предпочитам с прибори, независимо какво ям.
- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?
-Прав се случва често да ям, но в движение хич не обичам да ям.
- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...
-Това се случва, но  избягвам да го правя.
- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)
-Този въпрос изобщо не ми е ясен.....какво отношение към храната трябва да имам?
- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?
-Зависи, по-скоро нещо нормално клонящо към удоволствие.
- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)
-Хахахаха, никога не съм се притеснявал от хора, даже ми е забавно да им гледам реакциите, докато се опитват да разберат какво ям.

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

Разбира се - когато е възможно, винаги предпочитам да се храня с компания.
Намирам много приятна емоция в споделянето на храната и времето за хранене.
Семейното хранене е традиция и при мен.

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)

Чинии и прибори - да, но салфетки и други аксесоари - нЕ’ам нерви за тях.
Имам и котка, имаща особено мнение за хартийки и джиджавки... та нещата преминават от хранене към игри и закачки.

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?

Сравнително бързо се храня... не особено добър навик, както и да го погледна.

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

Зависи от вида на  храната и обстановката. По принцип се храня с прибори, но всички знаем, че има случаи, в които е уместно (дори по етикет) да се посяга с ръка.

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?

Избягвам, но макар и много рядко - случва ми се.
Не ме притеснява.

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Не, сядам и се храня. Позволявам си да чопля нещо по интернет.
Времето на масата не е загубено.

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

Аммм... не. Дали ще съм готвил аз или друг - няма особено значение.

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?

Храненето ТРЯБВА да бъде удоволствие. То не е само физиологичен акт за набавяне на необходимото количество енергия и градивни материали за организма. Когато се възприема като задължение, значи нещо много централно е сбъркано.

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално?

Абсолютно нищо не ме притеснява.
Претендирам, че знам как да се храня пред хора. :)

1. В нашето семейство е малко по-различно, не сядаме заедно на масата (с изключение на празниците). Всеки се храни, когато иска и с каквото иска.
2. Чинии, прибори - да, повече украшения не.
3. За жалост ям доста бързо, защото обичам храната да ми е гореща, не просто топла, което разбира се не е добре :D Иначе, ако ям нещо студено - няма проблем.
4. Държа на приборите, хич не обичам да се цапам.
5. Докато си приготвям храната обикновено изяждам част от нея - например някое яйце или лъжица тахан, но като цяло предпочитам да си седна и да се наям.
6. Не, така се обезмислят и двете действия - или едното, или другото. Ако ям докато уча, ще се притеснявам да не нацапам нещо или ще ми се иска да приключвам по-бързо, което ще ме лиши от удоволствието от храната.
7. Винаги искам аз да си приготвям нещата, имам си мои начини на приготвяне (например обичам нещо да ми е леко прегоряло или да пък обратното) и когато друг ми го направи - не е същото.
8. Храненето е удоволствие. За да усетя, че съм яла изобщо - трябва да отделя достатъчно време, както бих направила и за всяко друго нещо, на което държа.
9. Не, това не е било проблем.

горе долу така :D

Много интересна тема :)

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?
Да, стараем се максимално да се храним заедно - обикновено вечер, а през уикендите и на обяд.

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура
Винаги си сервирам - чинии, прибори и салфетки, чаша с вода...

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?
Опитвам се да се храня възможно по-бавно и да дъвча, но не винаги успявам. Ако съм много гладна гълтам като гъска (wasntme)

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?
Зависи от храната. Обаче чистосърдечно си признавам, че понякога ми е по-приятно да ям с ръце и предварително сервираните прибори си остават недокоснати. Преди доста години за работих с един индиец от някоя от висшите им касти там - професор математик, много ерудиран и интелигентен, възпитаник на Кембридж, който обаче, ако не е в официална обстановка, винаги се хранеше изцяло с ръце. Той ми обясняваше нещо за някаква връзка между докосването на храната и усвояването и (индийски му работи)... забравила съм какво точно беше, но оттогава го ползвам като извинение пред себе си, когато скипвам приборите ;)

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?
Само в много краен случай.

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...
Да, обаче аз по-скоро го правя за да се храня по-бавно. В офиса се храним на бюрата си, така че все върша нещо докато обядвам или следобедно-закусвам, а вкъщи гледам телевизия, ако има нещо сложено да се готви го наглеждам - такива работи.

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)
Уви, няма как да забележа, защото вкъщи само аз готвя - за моя режим, за този на мъжа ми (вкл. му меря и опаковам порциите) и за детето. Понякога ми помагат със салата и тя винаги е много вкусна :)

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?
Храненето е удоволствие за мен. Винаги съм била страшен чревоугодник и лакомия (blush) Чак не мога да повярвам, че успях да си превъзпитам вкуса и да се храня по-изчистено.

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално?
Не се притеснявам да се храня пред хора (тогава си ползвам приборите по предназначение ;) )

Споделете ако сте забелязали нещо, което ви влияе на апетита. Например мой близък веднъж ми спомена, че не обича да се храни от определен цвят съдове, тъй като му разваляли апетита и вкуса на храната се губел.
Не съм забелязала нещо особено да ми влияе на апетита. Случвало се е, но е било по-скоро инцидентно, в резултат на конкретна обстановка или ситуация.

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

Понякога.

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)

Не. Само, когато не съм сам или съдът, в който е готвено не е  удобен. Салфетки - само когато ям с ръце нещо мазно и има чаша или бутилки.

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?

Възможно най-бавно, с най-много дъвчене. Това е най-важната част на храненето. Така удоволствието се удължава, а добрата обработка на храната в устата спомага за по-лесното ѝ и безпроблемно усвояване - стомахът не е мелница.

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

Прибори - доколкото самото ястие има нужда от такива. С пръсти си служа, когато ям риба, пиле, хляб, семки, ядки, плодове, зеленчуци (когато не са в салата) и нецапащи храни.

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?

Само когато съм навън и няма време за сядане.

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Не.

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

Да. Да приготвяш яденето сам е важна предпоставка да дадеш на организма си това, от което чувстваш, че има нужда. Подозирам, че това е една от причините жените да живеят по-дълго - обикновено решават вида на менюто според собствените си потребности.

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?

Всичко от трите - и задължение, и нормално и удоволствие. Трябва да се яде макар, че писва, нормално си е за човешката природа, едно от най-големите удоволствия при подходяща храна.

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)

Само ако съм предложил от храната на някой, но ми е отказал и усещам, че отказът е бил от куртоазия, а в същото време съжалява. :D Когато ям в движение навън, гледам да не привличам много внимание.

Лично мое мнение е, че начина по който се хранят хората, влияе на апетита и настроението. Споделете ако сте забелязали нещо, което ви влияе на апетита. Например мой близък веднъж ми спомена, че не обича да се храни от определен цвят съдове, тъй като му разваляли апетита и вкуса на храната се губел. Надявам се темата да не ви е особено безинтересна :)

На апетита ми влияе вкусната храна и гладът, а на настроението - удоволствието от храненето и хиляди други неща, свързани и несвързани с храненето.

По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

P.S. Позволено е пиле, риба и жена да се пипат внимателно с ръчичка в правилните моменти... (wasntme)

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

Не. Само на празници. Не се засичаме във времето, но някой ден като имам собствено семейство ще го наложа като традиция, тъй като смятам, че е много важно и ценно! (wait)

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)

Като съм сама гледам да ми е красиво в чинийката, но не полагам кой знае какво старание, но отдаде ли ми се възможост си развихрям въображението… Като всеки художник… ;)

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.? 

Храня се страшно бавно. Обожавам храната и винаги, когато мога, удължавам удоволствието максимално. (sun)

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

Като съм си вкъщи използвам прибори само, когато се налага… Възползвам се да се омажа хубаво с всичко, което мога да хапвам с ръце (blush)

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение? 

Категорично НЕ! По-скоро ще стоя гладна. Прекалено много си уважавам храната и храненето…

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Случва ми се единствено в работата и то не за друго, а просто си давам вид на заета, за да не ми секват яденето колегите… Всъщност по това време не съм особено отдадена на служебните задачи, а по-скоро придобивам такъв вид ;) Просто някак като ме видят, че ям, решават, че си нямам работа и започват да ме занимават с глупости! (dull)

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

Определено ДА! Голям маниак съм на тази тема и не позволявам на абсолютно никой друг да ми приготвя храната. А ако ми се наложи да ям приготвена от друг храна, го приемам като голям компромис от моя страна…

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие? 

Храненето за мен е голямо удоволствие и нещо много важно, с което не правя компромиси! (sun)

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)

Не обичам да ям пред други хора (освен семейството ми, разбира се). Дразня се от постоянните глупави въпроси и също толкова глупави разсъждения и констатации на тема храна, които някак им идват отвътре като ме видят с лъжица в ръка… Обичам да се храня на спокойствие! Както вече казах, храненето за мен е нещо много специално! (sun)

Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

Живея с приятелят ми но рядко се засичаме да седнем заедно на масата той кара 24 часови смени или често отсъства , а аз работя през нощта.Но винаги когато можем се храним двамата заедно.Приятно ни е защото го правим страшно рядко .

Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)

Случвало ми се е да ям и от тавата .Иначе да слагам си и прибори и салфетки винаги посредата има една свещ която доста често въобще не я паля :D

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?

Като дете бях научена че колкото по бавно се храни човек толкова по добре за него и храносмилателната му система .За съжаление дагубих този навик и бих казала ,че се храня доста  бързо .

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

За.Свикнала съм дори плодовете да си ям с вилица и нож:D

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?

Хубаво е човек да се храни седнал и на спокойствие аз за съжаление почти винаги го правя на крак,или по време на трафик . Успокоявам се с факта ,че поне ям хубава храна а не junk food.

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Върша какво ли не освен да седна и да се нахраня на спокойствие....

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

Не всe го имам за храна независимо дали е приготвено от мен или от друг.С приятелят ми сме активон спортуващи и двамата и спазваме горе долу еднакъв хранителен режим и не ми прави особено впечатление :D .

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?

Като нещо нормално .

Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)

Не се притеснявам намирам го за нещо напълно нормално.Често ми се налага покрай работата ми да се храня по ресторанти .Знам етикета за хранене и единственон бих се притеснила ако объркам а не, че ще се храня .

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

С приятеля ми почти винаги ядем заедно (почти, защото ям доста по-често), с наще само ако се засечем.

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)

Не, но обичам в чинията да ми е хубаво. Много ме изнервя да ми е грозна храната. И задължително мисля някаква схема как да изцапам най-малко неща ! Не ме мързи да ги мия, а и имаме миялна, не знам защо продължавам да го правя.

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.? 

Адски бавно ! Много обичам момента преди ядене, защото знам, че мога да си хапна много различни и вкусни неща. R ям бавно, защото така по-бавно ще дойде другият момент, в който вече нямам право на нищо :Д

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

С прибори винаги. Обичам само в редките случаи, когато ям сандвич, да е пълен с много неща и да падат в чинията и да си ги изяждам и тях. girly all the way

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение? 

Не, абсурд. Така все едно не съм яла после и пак съм гладна.

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Гледам някакви безсмислени неща в интернет без да им отдавам много внимание. Или стоя на прозореца и хапвам така.

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

Супер ми е важно да си готвя аз храната. Приемам само приятелят ми да я приготвя вместо мен, защото съм го обучила сериозно кое как и защо.

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие? 

В някакви тъпи моменти си представям какво ще ям после и ми става по-леко :Д И не мога да ям еднообразни неща, много е скучно... предпочитам от 5 неща по 2 хапки примерно.

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)

Доста ме е срам да ям пред хора освен ако не са ми приятели. А сама в университета/навън примерно много, много ме е срам и предпочитам да си стоя гладна 10 часа.

1.  - Задължително се храня със семейството - закуската ни е винаги заедно , обяда се е случвало баща ми да ме “привиква” от училище за да ме пита кога ще си идвам да хапнем , вечерята пак заедно.Ако няма никой в нас си викам другарче за ресторант - от малка имам като комплекс - не мога да се храня сама и нито ми е вкусно , нито ми върви храната.
2.  - Винаги се сервира , никога не ми се е случвало да бъркам то тавите - така трудно преценявам колко реално съм изяла.
3   -.Вкъщи за мен са съставили лафа - “Първа сядам , последна ставам и съм изяла най - малко” - много бавно се храня по около 45мин , като в трапезарията нямаме ТВ или друга занимавка.
4.  -Ползвам прибори , като през 5 мин. сменям ръката в която държа вилица(мога и с двете) и задължително си правя салата от зеле в купа само за мен , защото на моменти ми е по - приятно да си взимам с пръсти :D
5.  - Ям винаги седнала , ако съм в друг град и нямам време за ресторант сядам или на пейка или не ям изобщо.
6.  - Гледам да не се занимавам със странични неща по време на хранене , наобед ако имам учебен час може да преговора урок или да се нахраня твърде хубаво и да реша да пропусна :D
7.  - Всичко , което аз си приготвя ми е супер вкусно и тъй като рядко се пробвам да сготвя нещо , получавам по много похвали след това.
8.  - В дните , в които има нещо любимо на масата , определено е удоволствие , НО когато е приготвена някаква риба или прекалено овкусено нещо , приемам храненето като чисто задължение - ям колкото да съм сита.
9.  - Определено да се храня пред много хора не ми е любимо.Добре че живея много близко до училището си и мога да си отскачам до нас.Случва се когато вече съм доста гладна , да ми е все тая пред кого ще се храня.

Много интересна тема, jeditte!

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

В нормални условия само на закуска и на вечеря (аз имам 5-6 хранения за деня), ама и това ми е много. Ужасно съм досадна и педантична и само питам “КАК МОЖЕ ДА ЯДЕШ ТОВА?! Толкова е вредно/мазно/калорично/тъпкано с консерванти/има захар в него...”. Освен това ме дразни хората около мен да ядат храни, които аз съм си забранила да ям, а иначе все още им помня вкуса (намират се и такива, на повечето не помня вкуса) и ги обичам. Изобщо вредната храна ми е много болна тема - хем знам, че има отвратително въздействие и не искам близките ми хора да се тъпчат с боклуци, хем аз самата си изпитвам волята ежедневно да не консумирам такива неща.

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)

Ако е диетично хранене по план, почти винаги е по бързата процедура, ако съм решила някога, по някаква прекрасна или ужасна причина да си наруша режима, приготовленията са минимум 15 минути преди да ям каквото и да е (не влиза времето за приготвяне на самата храна :D), изпипвам си всяко детайлче и си знам, че това лакомство ми е за награда и е специално. Определено нямам муза да си украсявам чинията с пилешките пържоли, да си слагам ножа на салфетка и изобщо да ползвам нож за тях, като цяло.

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?

Храня се бавно, дразнещо бавно, и без това съм вечно гладна, поне да си удължавам моментите на удоволствие, пък и не ми е привично и приятно да се натъпча бързо, когато това се налага после ми е много зле на стомаха. От друга страна знам, че е добре да се яде бавно, защото така сигналите за ситост стигат до мозъка на време и не можеш да преядеш уж. Понякога нарочно си изяждам вечерята максимално бързо, обаче, (за мен, де, за другите това пак си е бавно сигурно :D), за да ми стане тежко и да не ми се прияжда нищо до вечерта. (Всичко може да е на психическа основа, не че нещо...)

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

Още от малка не мога да преодолея това, че пипаш с мръсните си пръсти всяка солета/пуканка/чипсче, което ядеш. Добре, че вече не ям такива неща и не ми се налага да изхабя 3 мокри кърпички, за да изям половин пакетче солети, докато върша нещо друго с ръцете си паралелно. Monk style. (fubar) Не мога да понасям хората да си бъркат в чиниите също.

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?

Не и ако говорим за нещо, което е повече от една хапка. Мога да ям желиран бонбон в движение, примерно. :D

- Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Понякога ям, докато работя над нещо на компютъра, най-вече защото имам много работа, а както споменах ям бавно и просто нямам време и за двете по отделно. Но определено не ми е приятно да го правя.

- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

Ако е приготвена от друг ям по-внимателно. Това звучи малко странно. Искам да кажа, че ям, стараейки се да усетя много добре вкуса и да оценя кулинарното произведение на другия човек, няма какво да внимавам, докато си ям краставицата, която съм си нарязала преди малко. :D

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?

Възприемам го като тежест и задължение. Омръзнало ми е да ям относително еднообразната здравословна храна, отдавна не ми е интересна и вкусна. И просто имам задължението да изям това и това и това, за да не изпитвам чак такъв глад за нещата, които наистина ми носят удоволствие да ям. За съжаление категорично нямам време да си съчинявам сложни рецепти и да експериментирам много с нови диетични продукти. С удоволствие ям торта, шоколад и сладолед.

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално?

Да, много, особено пред мъже. Не мога да си обясня защо и това ми е от малка. Тогава се притеснявах, че ще ми се подиграват като по филмите, че съм дебелана и само ям (бях много дебеличко дете). Все още ми е дискомфортно, язък, че държа пред себе си и семейството си да се храня толкова културно и буквално по етикет като няма кой да ми ги види тези обноски. |-)

- Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?
-не

- Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура
- ям от чинийката си, купичката си или кутийката си ,  с  вилица/лъжица, ако ям ябълка или друг плод винаги имам чиния,нож.... салфетка... и в къщи (не на кафе) пия чая,кафето или какаото си с лъжица (голям кеф ми е)

- Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?
- старая се по-бавно,ама като съм изгладняла оитам за секунди..но не е бавно,не си оставям вилицата на всяка хапка и т.н. по-скоро е бързо.

- Приборите- за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?
-с прибори

- Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?
  -не- мразя,само в краен случай солети

- Вършите ли други неща докато ядете?
- не
- Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид) 
-не

- Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?
- абсолютно удоволствие, ритуал- да си седна пред компа с хапване и да гледам Къртицата или някой сериал- безценно

- Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално?
- предпочитам да не ме зяпат в устата/ питат какво ям,но не ми пречат ако си ядат и те примерно...

Всичко,което ям е съобразено с това,което имам в наличност (винаги съобразено с вкуса ми), като гледам да е нещо здравословно, но не ям нещо ,ако не го обичам...
преди ядях боклуци,но промених това на около 16…. открих, че обожавам плодове,пилешко, и т.н. (аз като цяло хамбургери и кюфтета мн мн не тача, и кексове и т.н.... ) но не се насилвам да ям нещо,което не искам (ако ще свалям ограничавам количеството - и намалям меда с ядки и шоколада по-драстично)

Интересна анкета :)

Храните ли се заедно със семействата си/други хора, с които живеете, дори да не спазвате еднакви режими на хранене?

За съжаление - не винаги.

Сервирате ли си у дома, дори ако сте сами, в смисъл слагате ли си чинии, прибори, салфетки или хапвате по бързата процедура (всички знаем че е приятно да си ровиш директно от тавата и да не миеш после)-
От тавата не си ровя (вече), защото от известно време измервам почти всичко, което ям, тъй като имам доста наднормено тегло. Винаги ползвам чинии и прибори.

Бързо или бавно се храните, дъвчете ли и т.н.?

Храня се бързо, когато съм много гладна.

Приборите - за и против? По-вкусно ли е да си бръкнеш в чинията или не обичате да си пипате храната?

“За” приборите съм като цяло. Как се яде ориз или извара с ръце?! :D ;) Но например плодовете не ги режа на парченца и не ползвам прибори.

Ядете ли прави, ходейки и изобщо в движение?

Не, не обичам. Преди го правех, но мисля, че удоволствието не е пълно, а не е и полезно :)

Вършите ли други неща докато ядете? Не говоря за хрупане пред телевизора, а например да си вършите служебни задължения, домакинска работа, да учите, един вид да не губите време на масата...

Понякога стоя пред компютъра, докато ям.

Забелязали ли сте разлика в отношението си към храната, ако е приготвена от вас самите или от друг (съобразяващ се с вашия режим имам предвид)

В 90% от случаите си готвя сама. Забелязала съм разлика в отношението ми само когато ходя на ресторант, защото не знам как точно е приготвена храната. А майка ми и приятелите ми готвят здравословно и вкусно :)

Как възприемате храненето като цяло, задължение ли е, нещо нормално или удоволствие?
Нещо нормално. Необходимост и удоволствие.

Ако ви се налага да ядете пред хора притеснява ли ви нещо или ви е нормално? (Питам, понеже аз съм малко странна и като цяло ми е дискомфортно)

Вече нямам проблем с това. Имах такъв проблем преди години обаче - изпитвах срам да ям пред други хора.