Болка в рамото от раменна преса

Имам една остра болка в дясното рамо някъде по средата на рамото. Като щях да правя рамо във фитнеса нали загрях и почнах да правя на военната преса, нали направих едно повторение и точно като оставях лоста нещо се случи и получих една много остра болка и ме заболя адски много. Боля ме един два дена, след което болката отшумя нямах никакви болки, пък преди да ми мине не можех и малко да си повдигна ръката, защото имах много остра болка. Нали отидох днеска на фитнес, загрях и правих лежанка и нямаше никакви проблеми, реших после да правя на военната преса с щанга зад врат, направих само 1 повторение само с лоста (20 кг) и болката се появи отново вече не знам какво да правя, чудя се дали да спирам фитнеса, но това не ме устройва, очаквам съвети и препоръки.

Защо,по дяволите,правиш военната преса зад врат? То бива да няма информация ,че поставя рамото в неестествена позиция и води до контузии,ама......

Защо,по дяволите,правиш военната преса зад врат? То бива да няма информация ,че поставя рамото в неестествена позиция и води до контузии,ама......

Аз преди си го правих това упражнение, нямах никакви проблеми, но сега изведнъж не знам какво стана точно.

Моето мнение е да си починеш поне 1 седмица и без никакви военни преси зад врат вече. :)
Опитай преси с дъмбели след това като за начало(малко по-голяма амплитуда на движението и не толкова силов вариант на упражнението)

В момента съм в същото положение. Последния месец правих преси зад врат с щанга от 100 кгх10 иии това си каза думата след няколко тренировки...всяко бутащо упражнение към момента е срязващо и се чудя да рева ли или да дигам. Според мен проблема не е в лоша загравка , а по-скоро не добре преценена тежест и то в последователни тренировки в не кратък период от време. В момента когато тренирам гърди или рамо тренирам с 60% от нормалните ми тежести и се надявам да отшуми постепенно. Преди години съм имал същата травма и от опит знам, че почивката не решава проблема.

Май ще трябва да спирам фитнеса, защото ще си прееба (с извинение) здравето още повече, все пак съм още на 16 години и мисля да се запътя към стрийт фитнеса.

Напълно погрешен подход. По-скоро е добре да се научиш да тренираш умно и да дадеш приоритет на техниката, а не на работните тежести. При street-fitness можеш да се контузиш с абсолютно същия успех.

Няма упражнение на лостовете, което да не товари рамото, така че и там ще те боли, ако правиш глупости.

Е да обаче незнайно защо рамото почва да ме боли само като правя раменни преси зад врат

Какъв е проблема да правиш раменните преси пред врат, а не зад? Аз не правя зад врат поради същата причина - болка. Липсва ми мобилност просто.

Ами просто не прави повече това упражнение. Какъв е проблема?

Обаче примерно сега правя раменни преси зад врат започва да ме боли рамото и това продължа няколко дни, някаква такава остра болка при раздвижване на ръката примерно.

Е да обаче незнайно защо рамото почва да ме боли само като правя раменни преси зад врат

Още в първия коментар към темата е отговорено. Пресата ЗАД врат не е препоръчителна и ти си се убедил от собствен опит защо. Има хора, които могат безнаказано да я правят, но очевидно ти не си от тях.

Не бива да се изпълняват от начинаещи, особено в тинейджърска възраст, защото при удължаване на ампплитудата трениращият лесно може да се контузи така, че никога повече да не хване щанга...

Прочети повече: http://www.bb-team.org/exercise/3695_ramenna-presa-s-shtanga-zad-vrat#ixzz2wRrs95kO

Мен ето това ме притеснява чудя се дали се е случило нещо подобно и наистина ме е страх много да не е толкова сериозно, а да е нещо леко, което ще отшуми след известно време.

А до каква дълбочина пускаш щангата,по надолу от линяита на ушите,крие голям риск,а не дава нищо повече освен да ти поставя раменната сатва в крайно неестесвено положение.

Възможно ли е да се появи същата болка от придърпване на вертикален скрипец зад врат и набирания зад врат, защото искам да намаля рисковете от появяването на тази болка отново.

Да.

Отминаха 3 месеца от както се контузих и все още ме боли рамото както преди. Някакви препоръки, защото вече не знам как да постъпя дали да почна да тренирам и да се примирявам с болката или да почивам още време. Някъде бях чел, че плуването много помагало за контузени рамене, но не знам до каква степен е вярно, ако някои е имал същата травма като моята би ли споделил дали е отминала с времето, дали се е мазал с някакви мазила ще съм му благодарен.

Да ти е минавало през главата, че може да отидеш на лекар?
Не знам кой разпространява слуховете, че почивката лекува контузии...

Да ти е минавало през главата, че може да отидеш на лекар?
Не знам кой разпространява слуховете, че почивката лекува контузии...

Ще изчакам още време, ако не отшуми болката ще отида.
Е как се лекуват, ако не с почивка?

Контузия се лекува когато се премахне причината за болката.
Почивката и противовъзпалителните лекарства не правят това.

В момента съм в същото положение. Последния месец правих преси зад врат с щанга от 100 кгх10 иии това си каза думата след няколко тренировки...всяко бутащо упражнение към момента е срязващо и се чудя да рева ли или да дигам. Според мен проблема не е в лоша загравка , а по-скоро не добре преценена тежест и то в последователни тренировки в не кратък период от време. В момента когато тренирам гърди или рамо тренирам с 60% от нормалните ми тежести и се надявам да отшуми постепенно. Преди години съм имал същата травма и от опит знам, че почивката не решава проблема.

60% според мен са много...Аз в момента съм със същия проблем,тренирам с 30% от възможностите си и все едно вдигам с очите си.Болката е пареща,досадна и обезсърчаваща.
Нищо не помага.
При мен започна от брахилалисите.Те са малка мускулна група ,и трудно се възстановява.
Постепенно ,с увеличаване тежестите на лежанката,болката се увеличи и тръгна нагоре към залавното място на средния глутеус с брахиалиса.Сега обхвана целите рамена,както и част от гърдите.
Тренировките ми бяха сравнително мижави за възможностите ми.Вземах най скъпите добавки,които не оправдаха цената и името си.
Прекарана вирусна инфекция обостри положението с раменните стави.
В момента 60 килограма на лежанката ми причиняват много гадна болка (имам постижение от 205 килограма,съзтезателно вдигане без стреч фланелка,тежа 84 килограма).
Когато травмата правеше първите си крачки,аз бях в началото на цикъла,и правех по 5 повторения на 150 кг.
Такива тежести не са нещо необичайно за мен,и винаги съм ги постигал с лекота,веднаж годишно,само на добавки.Когато достигах 2 повторения на 180,минавах на стероиди за да добутам още двайсетина килограма.
Мисля че грешката ми беше,че този път бях чист.
Имах силен цикъл,само на добавки преди месеци,и явно не съм бил въстанове.Трябваше да почна с Ретаболила трйсетия  ден след началото на текущя цикъл,когато креатина беше в своя пик,и все още нямах болки.
Сега кръв нямам.
Никакви мазила,хапове и компреси не помагат срещу гадната фиброза.
Добре че поне нощното изтръпване на ръцете ми спря.Бях на крачка да си сложа Дипрофос,колкото и да не ми се иска.
Приличен успокояващ ефект имах с настъргани картофи,наложени на болните места за през ноща.
Не мисля да почивам.От началото на годината до сега аз почти не съм тренирал.Я има  я не два месеца качествени тренировки.
Спрял съм и клека,щото с болните рамена не удържам щангата на гърба.Остана ми само тягата .
Ще видя докъде ще стигна,и ще пиша.Ще тренирам болнте рамена с пренебрежимо леки тежести,и ще следя резултата.

Росен Нинов...макар ,че е крайно индивидуално. В момента са минали над 4 месеца от травмата ми и мога да кажа ,че отшумя. Боли ме само , ако мануално си ръчкам ключицата. Лежанката е тип топ и отново тренировките за гърди завършват с 2-ка от 180 или 200. А нещата бяха зле...много зле. Така ,че дай време.
Какво направих през въпросните 4-5 месеца:
- Не склоних да слагам нестероидни или стероидни противовъзпалителни средства заради едната им камара сайд ефекти и факта, че ми се стори,че повечето пъти са просто временно решение.
- Изпих 100 грама цисус и не малко глюкозамин/хондроитин/мсм
- Промених тренировките си. Отидох в зала в която има смит машина и започнах да правя 15 или 20-ки на смит машина с 40 кг. Общо около 200 повторения...така вече започва всяка моя тренировка за рамо, като килограмите варират. По-същия начин в момента седят и нещата на лежанките. Покрай травмата свикнах да правя 20х60кг х 2 пъти на горна и долна преди да започна. Подобни обемни серий вкарват кръв и стоплят апарата.
- Измазах няколко украински кремчета (911 мисля се казват) с треволяци и активни съставки в рамото си. Пробвах и една зелена история от ветеринарната аптека. Вечер преди сън според мен със сигурност ускоряват процеса на регенерация.
- Ходих два пъти при един приятел, който е чекръкчия.
Време, стречинг, загряване и ... много сълзи под лостовете. Това ти трябва според мен от лична гледна точка.

* не е готино да говориш за стероидни вещества във форума щото ще ти затрият мнението

Интересни хора има...напъвате тая лежанка все едно е най-великото упражнение, пък не мислите, че :

1. Работещите стави и мускули са малки
2. Масовата механика на това движение, която позволява по-голяма тежест за изпъленние - с лактите навън, е опасна и силно предразполагаща към травми в акромиоклавикуларната става и околните тъкани.

При мен по-скоро е за “келешлък” и лично удовлетворение. Лежанката бе първото упражнение до което се докоснах при влизането ми в залата и от тогава насам не е имало седмица в която да не бъде уважена. До известна степен изпълненията от лег изчерпват тренировката ми, която представлява изпълнения на хоризонтален и горен лег с лост и дъмбели и накрая малко кофички. Ако тренирах за да изглеждам добре щях да правя изолирани и технични упражнения, щях да ям броколи, пилешки филенца и овес и да прилагам куп мазохистични похвати при тренировките, които по-скоро биха унищожили всякакъв кеф и удоволствие.

Всеки си плаща за удоволствията и кефа :)
Въпроса е да платиш така и за такова нещо, че да си малко повече в плюс като теглиш чертата болка-удоволствие-пренос.

Лежанката наистина е наказала много хора.
Честно казано,нямам познат ,който да е постигнал добър резултат на нея ,и да не е бил увреден.
Тя е предизвикателство и увлича.
Техниката ми е отлична.Тук нямам пропуск.Шлифовал съм я 20 години.
Просто времето ми е дошло и съм се скапал.
Забелязал съм ,че тежките травми (имал съм само две слава богу до сега) при мен идват най често когато съм свалил един или два килограма,леко обезводнен,но напъвам пак на предишните тежести,или след някой вирусен грип,в който най често са атакувани ставите.
До сега само веднаж слава богу си сложих кортикостероид.Просто болката беше влудяваща,и ме победи.След тежка травма в кръста ,три месеца бях на ръба на здравия разум и не издържах.
След години получих втора,много жестока травма пак на пети лумбален(от глупост),която тотално ме срина.Трябваха ми 3 години за да започна пак с тягата и клека,и то със смешни тежести.
Тук много ми помогнаха хиперекстензиите.Велико упражнение.Сега всяка тренировка ми почва и свършва с него.
Много добре ми действа тягата с контролирани тежести разбира се.Тя почти ме уби,тя  сега ми помага..:(
Смея да кажа ,че почти съм въстановен .За екстремните тежести с които преди съм клякал и теглил и дума не може да става вече,но двойка на 180 си клякам ,тягата - с приятни тежести,най често шестици на 140…..
Написаното от Стрелок в пост 22,все едно съм го написал аз.
Търпение,много леки тежести,масажи,чат пат мазила,мнооого сериозни загрявки и никакви кортикостериди (bow)
Клин клина избива,но да не остават дупки (sweat)
Гадното е,че такива инциденти повлияват много зле психически.Карат те да се чувстваш мижав.
Просто те връщат в първи клас,и осъзнаваш,че хиляди и хиляди часове труд са отишли на вятъра
Травмите,когато не са в остра форма,трябва да се атакуват с движение.С повечко повторения,с много малки тежести и най вече с правилно изпълнение.

Техниката ми е отлична.Тук нямам пропуск.Шлифовал съм я 20 години.
Просто времето ми е дошло и съм се скапал.

Техниката ти със сигурност е отлична, но за максимална преодоляна в движението тежест, не за максимална безопасност. Малка, но принципна разлика. Аз се отказах един път от лега заради рамото, след години го закрепих и намерих безопасната за рамото техника, която ми позволи много по-голямо постижение. Но това постижение взе много от лактите и отново стигнах до момента, в който да отбягвам всячески лега. И всичко е от мерак да съм легаджия...излишно за мен.
На никой не му “идва времето” да се скапе, то винаги е последствие от нещо, понякога много дребно и оставено без внимание.

А аз да попитам, ако може - на тези, на които са им добре раменте, могат ли да правят лег?