10.05.14
13:22
...
Темата беше редактирана от oliavi на 05.09.14 21:32.
10.05.14
14:18
#1
казано от Ивайло Симеонов на 10.05.14, 13:22:
и ми се струва, че тогава въпреки нищетата са били “по-надъхани”, с повече живец и готовност за тренировки
По-надъхани доколкото един от факторите за надъхване - въображението, се налагаше да се ползва по-често поради липсата на сегашното изобилие от нагледна иформация. Струва ми се, че тогава по-малко хора се занимаваха с любителски спорт. Тук таме някой “лудак” или някой от спортно училище. Системата беше такава, че да не ти остава много време за шляене - дълги учебни часове, шестдневна учебна (в неделя пак трябваше да учиш за понеделник :D) и работна седмица, редовни социалистически и учебни мероприятия, малко ваканции, строителни и селскостопански бригади, вечерен час. Добиваха се качества като ред, дисциплина, търпение, постоянство, но не оставаше време и сили да се приложат за спорт. А сега май е обратното - време бол, но няма нужните качества за “надъхано” трениране.
По-старото поколение ,което има желание за спортуване ,набляга на тренировките на открито,които са им набити в ежедневието в казармата. Бягане , коремни преси ,лицеви опори ,набирания. Общо взето всичко от старата руска школа. Физзарядка :)
За съжаление ,моите казармени години са свързани само със спомени за зверски напивания. И през ум не ни минаваше сутрин да спортуваме.