Страхова невроза и спорт! Помогнете ми!

Здравейте! На 27г съм, жена. Спортувам редовно. Ходя да бягам, ходя на много интензивно тае-бо. Издържам доста на натоварване.
Но.. На 25ти май , ден след земетресението, което ме уплаши, се случи нещо с мен. Живея на висок етаж, усетих го и се стреснах, на самия ден ми нямаше нищо, а на следващия, отивайки при една приятелка, ми стана много зле. За първи път в живота ме заведоха в “Спешна помощ”. Краката и ръцете ми се изкривиха, изтръпнаха... Изплаших се много. Сложиха ми диазепам, и временно се поотпуснах. Кръвното ми беше нормално, проблеми със сърцето също нямам. Оказа се невроза. Отидох на невролог, който ми предписа да пия Транксен. (Отделно имам проблеми и в личния си живот с партньора-може би и това е повлияло).
Днес сме 6ти юни вече. Подобрението ми се случва много бавно. Искам да си живея предишния живот, а не се получава :(.
Искам да спортувам. Днес за 1ви път след случая отидох. Започна да ме стяга всичко около гърдите, ту вляво-ту вдясно, около шията също. Започна да ми се вие свят.Не издържах много. На тренировките си, съм една от най-издържливите, а изведнъж всичко се промени.
Искам да ми дадете съвет, въпреки тези усещания и проблеми, да ходя ли на тренировки(макар и неефективни заради състоянието ми), или по-добре не.......? И ако ходя,може ли да ми стане нещо? Постоянно имам чувството, че нещо лошо ще ми се случи, което е типично за неврозата.
Тези 11-12 дни от случая ми минават като филм. Искам това да спре, искам си стария живот. Не знам какво се случи с мен. Искам да си спортувам като преди.
Моля помогнете ми! Много е неприятно усещането!
Отворих си собствена тема, за да можете да ме посъветвате нещо относно спорта.
От един напълно здрав човек..какво се случи с мен :(

Най-добре си направи няколко сеанса с психолог или дори психиатър. Лекарствата не са решение, поне според мен, но е добре да си поговориш със специалист, ще ти помогне много. Опитай се да не мислиш непрестанно за проблема, защото така само го задълбочаваш. Иди някъде на почивка - море, планина и гледай да си с хора, които не те товарят, а напротив.

Мерси за отговора. Непрекъснатото стягане в гърдите и душенето, както и невъзможността да живея нормален живот, ме карат да се чувствам непълноценен човек. Искам да спортувам. Винаги така съм лекувала стреса си, но уви сега това е нещо различно, и не мога да го победя-бодежи, тръпки, треперене..Ужасно е !
Посетила съм невролог, а психологът не мисля, че би ми свършил работа. Неврологът ми каза, че спортувайки ще се почувствам по-добре, но ..се оказва, че това,което правя перфектно години наред, сега не мога да си го помисля ..
Помагайте хора, че е ужас!

На мен, при подобна ситуация, ми помага приемането на положението, на факта, че може да стане нещо и от теб това не зависи. От теб зависи да се справиш със ситуацията, а това става със смирение - приемаш ситуацията и това е. В Япония, още от малки, децата са запознати с културата - те се отнасят към смърта по различен начин и това можеше да се види, когато се взриви атомната електро централа. Не бягай от проблема, а го провокирай и се старай да се справяш със себе си. Приеми факта, че може да стане всичко - гледай един филм, мисля, че се казваще “Безстрашен” или нещо подобно. Там, при самолетна катастрофа има оцелял, който спира да се страхува и т.н. Успех! Бори се!
А, да - изхвърли всички хапчета. Психолозите, в по-голямата си част са психиатри, а те решават проблеми само с хапчета!

Това, което ти препоръча човека над мен си струва да се проучат. След като проблема е психологичен няма кой да се пребори с него освен ти самата.
Проучи техники за дишане, които ще ти помогнат да се отпуснеш, когато усетиш, че има криза. Две схеми са:
4 секунди вдишване, 4 задържане на дъха, 4 издишване и 4 задържане преди следващото вдишване.
6 секунди вдишване, 2 задържане, 6 издишване, 2 задържане.
Естествено трябва да дишаш през корема, когато ги изпълняваш и не се поддавай на паника или чувство на задух, просто направи поне 5-6 пълни вдишвания и ще усетиш, че се отпускаш.

ПС: И по никакъв начин няма да навреди да отидеш на някоя баба да ти лее куршум или да ти бае :) Звучи глуповато в наши дни, но действа изненадващо отпускашо и облекчаващо, а и както казах - няма да навреди.

Много често симтпомите на депресия се бъркат с тези на невроза. Много често периодите на потискане се редуват с пристъпи на паника и отчаяние. Обикновено невролозите не са в състояние да се справят с депресивни състояния. Нужен ти е психиатър. Не е срамно да потърсиш помощ от такъв специалист.

Колкото до съветите от рода на “не пий хапчета”, “стегни се”, “бори се” или “иди да ти леят куршум”, те могат да идват само от хора, които не са се сблъсквали с подобен род проблеми. Депресията е предизвикана от биохимичен дисбаланс на определени невротрансмитери в мозъка и нито вътрешната мотивация, нито врачки и баячки могат да променят това. Решението в краткосрочен план са подходящи за теб медикаменти, а в дългосрочен - промяна в начина на живот.
Спортът е едно от най-добрите срества за борба с такива състояния. Редовната физическа активност способства отделянето на допамин, серотонин и ендорфин, чиито недостиг е най-вероятната причина за проблемите ти. Рязкото прекъсване на спорта може само да влоши нещата. С други думи ако си в състояние, спортувай. И потърси специалист.

Много често симтпомите на депресия се бъркат с тези на невроза. Много често периодите на потискане се редуват с пристъпи на паника и отчаяние. Обикновено невролозите не са в състояние да се справят с депресивни състояния. Нужен ти е психиатър. Не е срамно да потърсиш помощ от такъв специалист.

Колкото до съветите от рода на “не пий хапчета”, “стегни се”, “бори се” или “иди да ти леят куршум”, те могат да идват само от хора, които не са се сблъсквали с подобен род проблеми. Депресията е предизвикана от биохимичен дисбаланс на определени невротрансмитери в мозъка и нито вътрешната мотивация, нито врачки и баячки могат да променят това. Решението в краткосрочен план са подходящи за теб медикаменти, а в дългосрочен - промяна в начина на живот.
Спортът е едно от най-добрите срества за борба с такива състояния. Редовната физическа активност способства отделянето на допамин, серотонин и ендорфин, чиито недостиг е най-вероятната причина за проблемите ти. Рязкото прекъсване на спорта може само да влоши нещата. С други думи ако си в състояние, спортувай. И потърси специалист.

Боби, колко си сигурен с какво съм се сблъсквал и преживял, за да пишеш за мен, че нямам представа? Не само това, но и покрай мен, близките ми хора са преживели доста неща. Ще отида и по-далеч, близък човек беше психиатър в Раднево много години. Запознат съм и с другата страна, хапчетата. Те се изписват за щяло и нещяло, а това не е хубаво. Мога да пиша до утре, но това, което искам да кажа е, че и за хапчета си има свое заболяване, не са за подценяване, пиша като любител на такива, но трябва да има граница и там където може без тях, е по-добре да не се взимат.

Много често симтпомите на депресия се бъркат с тези на невроза. Много често периодите на потискане се редуват с пристъпи на паника и отчаяние. Обикновено невролозите не са в състояние да се справят с депресивни състояния. Нужен ти е психиатър. Не е срамно да потърсиш помощ от такъв специалист.

Колкото до съветите от рода на “не пий хапчета”, “стегни се”, “бори се” или “иди да ти леят куршум”, те могат да идват само от хора, които не са се сблъсквали с подобен род проблеми. Депресията е предизвикана от биохимичен дисбаланс на определени невротрансмитери в мозъка и нито вътрешната мотивация, нито врачки и баячки могат да променят това. Решението в краткосрочен план са подходящи за теб медикаменти, а в дългосрочен - промяна в начина на живот.
Спортът е едно от най-добрите срества за борба с такива състояния. Редовната физическа активност способства отделянето на допамин, серотонин и ендорфин, чиито недостиг е най-вероятната причина за проблемите ти. Рязкото прекъсване на спорта може само да влоши нещата. С други думи ако си в състояние, спортувай. И потърси специалист.

Голямото ми желание е да спортувам, но както споменах, отивайки вчера, започна да ми се вие свят, да ме стяга областта около гърдите...Въобще неприятна история. А съм една от тези, които се справят най-добре.
И явно е невроза..Отговарям на всички симптоми..
Не се умира от това, но чувството е, все едно се случва нещо такова..... :(
И не знам какво да правя вече....

..надига се като вълна от никъде и не можеш да го спреш...паника... ? Отиди на психолог! За хапчетата, щом толкова ти е лошо състоянието, то следва да ги пиеш. Твоя проблем нещо го отключва, правокира, може и да е като наближиш определени нервни импулси, да се проявявя. Това става с тренировките, където нервната възбудимост е голяма и т.н....Определено, потърси помощ, за да не се задълбочи.

Не съм свикнала да не спортувам . .. мислех , че отивайки на тренировка, ще се пооправя...
Иска ми се да съм си същия човек. Донякъде се успокоявам, че нямам проблеми със сърцето. и с кръвното,но това стягане много ме панира...
Психолози и психиатри мисля, че не биха ми помогнали. Не знам.
Много ми се струпа в личния живот, и с това земетресение, нещо ми се отключи явно.
Но толкова години спортувам, а сега се чувствам като идиот!

Мисли как да изкараш нещо положително за теб в тази ситуация. Със сигурност има, просто трябва да смениш мястото от където гледаш. Не се притеснявай, ядосвай, промени нещо в себе си....Почивай, отиди на почивка в планината, върви повече, занимавай мозъка, за да не мисли минали вече неща. Жените са по-силни от мъжете и по-лесно се адаптират към живота - намират начин. Жената трябва да износи живот, за това природата я е надарила с голяма адаптивност и уцеляемост. Трябва ти време просто. Недей да тренираш, ако влизаш в тези положения, после ще наваксаш. Дай малко почивка, отдай се на нещо друго. Пий ги тия хапчета и се отдай на умствена дейност:), всичко ще се оправи!

+ за психолога. Психолога няма да ти каже, че си куку или нещо подобно; няма да те вкара в лудница и прочее. Той ще те изслуша и ще ти даде напътствия, чрез които ти сама ще стигнеш до отговора.
Ако имаш страх и от психолози - говори си сама, кажи си проблемите на глас, излей си душата. От личен опит, когато кажа проблема си на глас ми олеква. Чувам го с ушите си и сякаш го осъзнавам от друга перспектива и така ми става някак си по-леко и намирам начин да го реша, ако може.

Мда и аз съм от страхова невроза плюс депресия.Какво да ти кажа ...ТЪРПЕНИЕ,аз от 2 години съм така и първите 6 месеца бях на легло,жена ми ме водеше до кенефа,страх,тремор,кръвно,световъртеж,причерняване,болки,сърцебиене,абе много е гадно знам.Трябва ти добър психиатър,а не психотерапевт.Без лекаства не става.Трябва ти добър лекър,търпение,борбеност и движение за да се оправиш,ако те инересува нещо питай.