Наказание с нетрениране

Здравейте, ще ви разкажа накратко моята история и ще се радвам да чуя дали има и други ненормални и със странно мислене като моето. Дипломант магистър съм в ТУ- Варна и цяла година спах и не писах дипломна работа предпочитах да отделям време за трениране и за излизане на открито пред това да седя в нас и да пиша, и ето че след по малко от месец имам защита върху текущата дипломна и съм до никъде. Та стимула да я направя и да се стегна е, че спрях да тренирам докато всичко не премине. Друг вид мотивация не помогна. Сега да наистина пиша и наистина не тренирам. Та целта на темата е, има ли и други хора с подобно мислене.

От 24 часа, все ще отделиш 20 минути за тренировка. Аз също имах защита на дипломна работа в училище. Занимавах се с нея точно една седмица, в която си тренирах, както обикновено, всеки ден по повече от час, и пак имам отличен. Ако не ти се тренира, не тренирай.

По глупаво “оправдание” не бях чувал.

Аз съм в сесия, пред държавен изпит, имах стажове са правоспобност и отделно се готвех за CAE към  Cambridge и не съм пропуснала НИТО 1 тренировка. Успехът ми е отличен :) Когато човек иска, МОЖЕ да съчетава нещата - въпрос на организация. Едва ли тренираш 24 часа в денонощието, че това да ти пречи да си пишеш дипломната. Просто има една думичка и тя се нарича мързел

По време на сесии, подготовка за държавен изпит и подготовка на дипломна работа, винаги съм бил най-стриктен в тренировъчния режим. В тези периоди ежедневието най-лесно се подрежда и организира, съответно лесно се намира и време за трениране. Изобщо не съм мислил за варианти без системен спорт в тези периоди - определено не мога да уча 24/7, а спортът винаги е бил незаменима почивка и зареждане с положителен импулс.

Според мен той се опита да каже не че няма време да тренира, а че с пропускането на тренировка се самонаказва, задето не е учил... и това го мотивира да учи, за да може после да се “награди” с тренировка.
Малко странен начин, ама пък ако за теб работи :)

...с пропускането на тренировка се самонаказва, задето не е учил... и това го мотивира да учи, за да може после да се “награди” с тренировка.

Ако това е така, с извинение, но подходът е изключително глупав и напълно ненужен.

В сесия съм- остава ми още един изпит. Преди няколко дена започнах и лятна работа, която е на вечерни смени. Днес след 12 часов работен ден отидох на тренировка, поспах и учих. Утре няма да бачкам, ама ще вместя и приятелката в списъка.
Така че зависи как си разпределяш времето. Понякога се взираш в празното пространство по 2 часа на ден, чоплейки носа си и се чудиш “абе защо нямам време за това и това”, важното е да си в непрекъснато движение докато накрая не полудееш :D

Видях и прочетох мненията ви, да знам че е тъпо всичко това което правя само и само за да пиша, но най  - близо в отговора си е magi shagi. Аз не отделям  1-2 часа за спорт а веднага след работа влизам в залата по кикбокс след това продължавам или с бягане или с колоездене и накрая готвене евентуално и време за приятелката. Смисълът на темата е, не да ме упреквате, защото не ме познавате. За мен спорта е живота ми. Смисълът на темата е да споделите комични и не толкова, ситуации поради които се е наложило да си кажете е добре де ще пропусна днес, утре ще наваксам.

По глупаво “оправдание” не бях чувал.

Време е да чуеш. :D

Когато прекаля със сладкото ми става гузно и се самонаказвам да не тренирам следващия ден. Не знам дали наказанието ми е справедливо, но досега не съм негодувал заради него.  :)

^ ти си мъченик, като стане дума за наказване с нетрениране :)

^ ти си мъченик, като стане дума за наказване с нетрениране :)

Мани, мани... на третата седмица след края на предишните ми занимания започнах да получавам контузии от лежане. :D