Устойчиви органични замърсители

Местя тук дискусия, която възникна в един от дамските дневници (с катализа от мен).

Реших да изпитам на свой гръб дали е истина това или поредната медийна мъгла.

Защо реши, че това е за теб?
Какво те кара да мислиш, че си замърсена с нещо?
Защо смяташ, че гладът ще ти донесе нещо, което си заслужава?

Коле, абсолютно всички сме замърсени, независимо кой как се храни. Има едно такова понятие като устойчиви органични замърсители, които всеки един от нас по един или друг начин консумира и те се натрупват, независимо дали считаш че се храниш добре или не.
Това дали Гарабитов е истината, вече е съвсем друг проблем. :)

Коле, абсолютно всички сме замърсени, независимо кой как се храни. Има едно такова понятие като устойчиви органични замърсители, които всеки един от нас по един или друг начин консумира и те се натрупват, независимо дали считаш че се храниш добре или не.

Това добре... въпросът е как се установява замърсяването... или се приема, че съществува на общо основание?

Има едно такова понятие като устойчиви органични замърсители, които всеки един от нас по един или друг начин консумира :)

Това не е точно така и УОЗ се следят много стриктно и подлежат на един особен режим на забрана за позлване. Дори и следи от тях не се допускат в храната.

http://www.moew.government.bg/?show=top&cid=244
Борбата е сериозна, както и превенцията, което пък съвсем не значи че ни е ограничен на 100% достъпа до тях.
Все се изказваш като последна инстанция и ме караш да чета постоянно, което пък е добре де:)

Ами достъпът ти/ни до тях е ограничен на 100%, освен ако не работиш с научна цел в учереждение, което има съответните разрешителни и режим с изключително висока степен на безопасност или пък в инсталация за обезвреждането им, каквато в България няма. Е, съществува и вариант да имаш някакви запаси от преди 40-50 години, но тогава попадаш в кофти ситуация със закона, пък надали ще знаеш, че това, което държиш е точно УОЗ и ти го ползваш за нещо, което да предизвиква замърсяване.
Не се изказвам като последна инстанция, УОЗ са нещо, по което съм работил, учил, правил някакви изследвания и проекти...Ако ти е интересно ще ти пратя материали да се запознаеш подробно.
А Гарбитов е висша класа риболовец, маже и наглася както му е удобно за да продава невероятния си Мадал Бал по 200 лв литъра. Е, поне поотслабват хората, но това не е от този чудодеен сироп, а от липсата на храна докато го пият.
И УОЗ ще ги изчисти нещо от организма  - сироп, чай, билка, суперхрана, магия, практика, когато аз тласна 200 килограма с една ръка.

Аз доколкото знам, УОЗ се съдържат в редица пестициди, хербициди, химически разтворители и други. Освен това съвсем не е задължително да попаднат в организма чрез храната. Доколкото знам повечето не са забранени, а е препоръчително намаляването на употребата им, което за мен означава че са си абсолютно разрешени. ;) С други думи, трудно е да избягаш от тях...
А сиропа на Гарабитов ми е попадал, и според съдържанието му, няма нищо магическо в него. Повечето от нещата, които съдържа си ги ползвам ежедневно в кухнята. На който му се дават идиотски суми и му се гладува, нека си го купува. :)

Свери си информацията или пък смени източниците, от които я черпиш.
Много офтопик ще се събере тук, иначе пускам веднага списък + официален доклад от инвентаризацията на УОЗ в България през 2012 година.

А до 2012 година не са ли били използвани? ;)

До 2012 е доста разтегливо понятие :) Щото и 1960 се вмества в него.
Понеже е добре да има някаква информация по въпроса ще я пусна в моя дневник за да не мажем тук.

ДДТ е последно използван 70-те години на миналия век. Факт е обаче, че се задържа в почвата в продължение на поне 4-5 десетилетия след това. ;)
Хексана все още се употребява в хранителната индустрия.
Това е за което се сещам на първо четене, не ми се рови за още.

Коле, абсолютно всички сме замърсени, независимо кой как се храни. Има едно такова понятие като устойчиви органични замърсители, които всеки един от нас по един или друг начин консумира и те се натрупват, независимо дали считаш че се храниш добре или не.

Това добре... въпросът е как се установява замърсяването... или се приема, че съществува на общо основание?

Те се считат най-вече за хормонални разрушители, така че ефектите могат да са много. Черният дроб също е от най-пострадалите. Обикновено, когато се стигне до установяването на конкретно заболяване причинено от подобни фактори, вече е твърде късно, а причините са “неизяснени’. ;)

УОЗ(едно химично вещество се определя като устойчиво, ако периодът му на полуразпад в почви и седименти е повече от 180 дни, във води – повече от 60 дни; биоакумулативно – ако факторът на биологична концентрация (BCF) или факторът на биологично натрупване (BAF)  5000 или коефициентът на разделяне n-oктанол/вода (log Kow) е  5; притежава потенциал за пренос на далечни разстояния - ако периодът му на полуразпад във въздуха е по-голям от 2 дни; и данните за токсичност и екотоксичност показват потенциал за увреждане на здравето на хората или на околната среда; за веществата от списъка перида на разпад в природата е 4-15 години) :

Алфа хексахлорциклохексан α-HCH 319-84-6 Няма производство и употреба в ЕС/ BG
Бета хексахлорциклохексан β-HCH 319-85-7 Няма производство и употреба в ЕС/ BG
Линдан γ-HCH 58-89-9 Няма производство и употреба в ЕС/ BG, забрана 01/01/2006 г.
Хлордекон
143-50-0 Няма производство и употреба в ЕС/ BG
Ендосулфан
115-29-7 959-98-8 33213-65-9
Няма производство и употреба в ЕС/ BG, забрана 05/12/2005 г.
Тетрабромодифенил етер TetraBDE 40088-47-9 и други TetraBDE конгенери, присъстващи в C-PentaBDE продукти ЕС-не се произвежда от 2004 г Забрана BG – 26.08.2010 г
Пентабромодифенил етер PentaBDE 32534-81-9 и други PentaBDE конгенери, присъстващи в C-PentaBDE продукти ЕС-не се произвежда от 2004 г Забрана BG – 26.08.2010 г
Хексабромодифенил етер HexaBDE 68631-49-2 и 207122-15-4 и други HexaBDE конгенери, присъстващи в C-OctaBDE продукти ЕС-не се произвежда от 2004 г Забрана BG – 26.08.2010 г
Хептабромодифенил етер HeptaBDE 446255-22-7 и 207122-16-5 и други HeptaBDE конгенери, присъстващи в C-OctaBDE продукти ЕС-не се произвежда от 2004 г Забрана BG – 26.08.2010 г 9.
Перфлуороктансулфонова киселина и нейните деривати
(PFOS) C8F17SO2X (X=OH,
Метална сол (O-M+), халид, амид, и други деривати, включително полимери
Включена в Анекс Б на Стокхолмската конвенция през май 2009 г с редица изключения за употреба .
Забрана – 26.08.2010 г
Пентахлорбензен
Няма производство и употреба
Включен в Анекси А и В на Стокхолмската конвенция през май 2009 г
Забрана – 25.08.2010 г
Aлдрин
Производство: няма
Употреба: няма
Хлордан
Производство: няма
Употреба: няма
Диелдрин
Производство: няма
Употреба: няма
Ендрин
Производство: няма
Употреба: няма
Ендосулфан
Производство: както е разрешено за страните, вписани в Регистъра на специфичните изключения
Употреба: при комплекс от селскостопански култури и вредители, в съответствие с Част VІ на това Приложение.
Хептахлор
Производство: няма
Употреба: няма
Хексахлорбензен (HCB)
Производство: няма
Употреба: няма.
Мирекс
A Производство: няма
Употреба: няма
Пентахлорбензен
A Производство: няма
Употреба: няма
Токсафен
A Производство: няма
Употреба: няма
Дихлордифенилтрихлоретан(DDT)
Б Производство: за
контрол върху
разпространители
на болести в
съответствие с Част
ІІ на този Анекс;
Употреба: като
бициди за борба
срещу комарите,
разпространители
на болести

Доклад от инвентаризацията на УОЗ в България през 2012 година :

Производство на УОЗ пестициди: Не е установено нито един от 15-те УОЗ пестицида, изброени в Приложение А или Б на Стокхолмската конвенция да са били произвеждани в България. Продукти за растителна защита (ПРЗ), съдържащи УОЗ вещества не са били формулирани в страната. Внос на УОЗ пестициди: Понастоящем вносът на всички 15 УОЗ пестицида, изброени в Стокхолмската конвенция е забранен в България. УОЗ пестициди са внасяни в България основно през периода 1950 г. – 1990 г., най-интензивно през 60-те години на миналия век в количества. от 100 т до 200 т на година. Алдрин, диелдрин и ендрин е внасян в периода 1960 г. -1969 г., DDT – от 1950 г. до 1969 г.; хептахлор и токсафен – съответно до 1991 г. и 1985 г.; линдан (-НСН) – до 1990 г., а ендосулфан - до 2004 г. Мирекс, НСВ, хлордан, хлордекон, РеСВ, -НСН и -НСН не са били внасяни в България. Пускане на пазара и употреба на УОЗ пестициди: В България повечето УОЗ пестициди са употребявани в миналото като като инсектициди. Всички 15 УОЗ пестицида, понастоящем са забранени за пускане на пазара и употреба в България. Старите 9 УОЗ пестицида са забранени за пускане на пазара и употреба преди няколко десетилетия. През 1969 г е забранена употребата на алдрин, диелдрин, ендрин и ДДТ, през 1985 г - на токсафен, през 1991 г – на хептахлор, а през 1996 г. - на линдан. Ендосулфан е употребяван в България до 2005 г. Мирекс, НСВ, хлордан, хлордекон, РеСВ, -НСН и -НСН не са били пускани на пазара и употребявани в страната. В България са били разрешени за пускане на пазара и употреба следните ПРЗ, съдържащи активното вещество линдан: “А Lindane 2,8”(1964 г); “Lindane 2,8”(1966 г); “Lindane 2,8 Р” 83(1988 г – 1990 г като инсектицид); “Combicid 5 G”(1994). През периода 1991 г – 1993 г. не е имало регистрирани ПРЗ с активно вещество линдан. Разрешените ПРЗ “Lindane 2,8 Р” и “Combicid 5 G (4,6% fenitrothion и 0,5% lindane) са били забранени са употреба през 1994 г. В Списъка на разрешените за употреба в България ПРЗ от 1996 г., линданът попада в раздел „ПРЗ, забранени за внос и употреба в България”. От 2000 г. линдан попада в списъка на активните вещества, за които Европейската комисия (ЕК) е взела решение да не бъдат включени в списъка на активните вещества, разрешени в Европейския съюз (ЕС), (Директива 2000/801/ЕО за невключване). Ендосулфан е бил пускан на пазара в страната до 2004 г и употребяван като инсектицид под различни търговски наименования (Thiodan 35 EC, Thiodan C, Thionex 35 EC, Thiodin 33 EC, Thiotox 35 EC, Thiocide One, Thiodin 35 EC, Thiogreen 35 EC). Забранен е за пускане на пазара през 2005 г. Употребата е била разрешена до юни 2006 г. От 2005 г. ендосулфан попада в списъка на активните вещества, за които ЕК е взела решение да не бъдат включени в списъка на активните вещества, разрешени в ЕС и които не могат да се използват за производство на продукти за растителна защита с цел предлагане на пазара и употребата на територията на ЕС(Директива 2005/864/ЕО за невключване). Износ на УОЗ пестициди: УОЗ пестициди не са били изнасяни от България, освен за екологосъобразно обезвреждане извън територията на България, поради липса на подходяща инсталация за изгаряне в страната.
През август 2000 г. от складове за забранени и залежали пестициди от 4 района в страната са взети и анализирани проби от около 41,2 т залежали пестициди с предполагаемо съдържание на ДДТ, алдрин, диелдрин, хептахлор и ендрин. Анализът на пробите доказва наличието на ДДТ, алдрин, диелдрин, ендрин, хептахлор и токсафен в около 28 т УОЗ пестициди. Идентифицираните количества УОЗ пестициди са преопаковани в нови варели, етикетирани, съгласно европейските изисквания, и транспортирани до базова площадка. По проект “Унищожаване на рискови пестициди от България в Холандия”, от районите на София, Пловдив, Шумен и Бургас, са изнесени 27 680 kg УОЗ пестициди и унищожени в инсинератор в Ротердам, Холандия със средства, отпуснати от Холандското правителство. В периода 2007 г. – 2010 г. са изнесени за обезвреждане в Германия още 82 018 кг забранени, залежали и негодни за употреба пестициди с неизвестен състав, част от които биха могли да бъдат замърсени с УОЗ

Хексана не е УОЗ.
DDT се елиминира в почвата за около 15 години.

Но е нефтен продукт, който се натрупва в организма, и ефекта не е положителен, както и при УОЗ. :)

Първите 12 УОЗ са:
алдрин -Поради своята устойчивост (DT50soil = 5 години в почви) и хидрофобност, алдрин притежава способност за биоконцентрация, основно като остатъци от метаболити.
Експозиция и вредни ефекти: Алдрин е токсичен за хората. Причинява главоболие, отпадналост, гадене, физическо неразположение и повръщане, Експозицията на алдрин за хората се осъществява при консумация на млечни продукти и месо. Международната агенция за изследване на рака (IARC) класифицира алдрин в Група 3 – не се класифицира като канцероген за човека.

диелдрин - Диелдрин е силно устойчив и се натрупва в хранителната верига (DT50soil = 5 години). Поради своята устойчивост и хидрофобност, диелдрин притежава способност за биоконцентрация (BCF=12,500  13,300).
Експозиция и вредни ефекти: Диелдрин е силно токсичен към сухоземните бозайници и водните организми и може да причини увреждане на черния дроб, централната нервна и имунна системи при хората. Консумацията на замърсена храна е основен начин за експозиция на населението. IARC класифицира диелдрин в Група 3 – не се класифицира като канцероген за човека.

ДДТ -  DDT е силно устойчив в почви (DT50soil = 10 -15 години) и може да постъпи в атмосферния въздух, където се разгражда в рамките на 2 дни. DDT е липофилно вещество и лесно се натрупва в масната тъкан на живите организми, където биоконцентрира.Нивата на DDT в животните и рибите могат да бъдат по-високи от тези в околната среда, защото се натрупва в масните клетки и разграждането му става за много дълго време.
Експозиция и вредни ефекти:
Хората са изложени на остатъци от DDT, DDE и DDD главно чрез консумация на замърсена храна При изследвания с доброволци, поглъщали DDT в продължение на 21 месеца се наблюдава увеличена смъртност от церебрално-съдови заболявания. Хора инцидентно погълнали високи нива на DDT стават раздразнителни, получават тремори и припадъци. Краткосрочните ефекти на DDT върху хората са ограничени, но дългосрочната експозиция може да доведе до увреждане на имунната система, нарушаване на функцията на щитовидната и надбъбречната жлеза. DDT все още се открива в майчино мляко, което представлява сериозна заплаха за зравето на кърмачетата. DDT, DDE, and DDD се класифицират от IARC като възможен канцероген за човека (Група 2B) .

ендрин - Ендрин лесно се метаболизира от животните и не се натрупва в мастната тъкан във същата степен както другите съединения с подобна структура, но е силно устойчив в почвата (DT50soil = 12 години)
Експозиция и вредни ефекти: Ендрин е силно токсичен към рибите. Основният път на експозиция за населението е чрез храната, въпреки, че нивата на ендрин са ниски и безопасни, според Световната здравна организация (WHO).IARC класифицира диелдрин в Група 3 – не се класифицира като канцероген за човека.
хлордан - Хлордан е полу-летлив и може да постъпи в атмосферния въздух. Свързва се лесно със седимента от водната екосистема и се натрупва в мастната тъкан на водните организми в резултат на високия си log KOW = 6.00. Той е устойчив в почвата (DT50soil = 2 - 4 години).
Експозиция и вредни ефекти:
Хората могат да бъда изложени на хлордан главно чрез въздуха.Наблюдавани са само леки неразположения, главоболие и слабост.
Хлордан се класифицира от IARC като възможен канцероген за човека (Група 2B).

хептахлор - Притежава висок потенциал за биоконцентрация. Химичните свойства на хептахлор (слабата разтворимост във вода, висока стабилност и полу-летливост) благоприятстват преноса на далечни разстояния
Експозиция и вредни ефекти: Няма докладвани инцидентни или фатални интоксикации на с хептахлор при хората. Симптомите при животните включват тремори и конвулсии. Храната е основния път на експозиция за хората, откриват се остатъци в кръвта на говедата от САЩ и Австралия. IARC заключава, че докато при хората няма достатъчно доказателства за карциногенност на хептахлор, съществуват достатъчно доказателства при опитите с експериментални животни и класифицира хептахлор като възможен канцероген за човека (Група 2B).

хексахлоробензен (НСВ) - HCB е доста летлив, поради което постъпва в атмосферния въздух. Силно устойчив е на разграждане в аеробни и анаеробни почви (DT50soil = от 2.7 до 22.9 години), притежава висока липофилност (log KOW = 3.03-6.42) и се натрупва в масната тъкан на живите организми.
Експозиция и вредни ефекти: Забележителен случай на въздействие на НСВ върху хората е инцидентите с приемане на семена третирани с НСВ в Източна Турция между 1954 г. и 1959 г. Пациентите, които са погълнали третирани семена са се оплаквали от различни симптоми като кожни зачервявания, хиперпегментация, окосмяване, стомашни болки, физическа слабост, порфирия, и загуба на сили. Приблизително 3000 – 4000 души са развили порфирия, и са получили нарушения в биосинтезата в кръвните клетки. Смъртността достига 14%. Майките, погълнали третирани семена са предали НСВ на своите деца чрез плацентата и майчината кърма. Децата, родени от такива майки са развили “pembe yara” или розови язви, като докладваната смъртност достига 95%. Изследване на 32 души 20 години след инцидента показват, че хората все още не могат да се излекуват от кожната порфирията, поради силната устойчивост на НСВ. Изследване за професионална експозиция показва развиване на кожна порфирия при работниците след експозиция от 1 до 4 години на НСВ.
Експозиция на HCB при няколко изследвания с маймуни причинява дегеративни изменения на повърхностната епителна тъкан, подтискане на образуването на прогестерон, атрофия на мозъчната кора, намаляване броя на лимфоцитите, изменения на яйчниците и бъбреците, сравними с порфирия тарда. IARC класифицира HCB като вероятен канцероген за човека (Група 2B).

мирекс - Мирекс е много устойчив в околната среда, особено в почвата (DT50soil = до 10 години) и се натрупва в хранителната верига. Токсичен е към някои растителни видове, риби и ракообразни. Химичните свойства на мирекс благоприятстват преноса му на далечни разстояния, като мирекс се открива в арктическите пресни води и сухоземните животни.
Експозиция и вредни ефекти:
Основният път за експозиция на човека е чрез храната, особено консумацията на месо, риба и дивеч. Директната експозиция на мирекс не вреди на хората, но изследвания с лабораторни животни доказват вредни ефекти. Краткосрочните ефекти включват намаляване на телесното тегло, увеличение на черния дроб, и морфологични изменения на клетките на черния дроб.
IARC класифицира мирекс като вероятен канцероген за човека (Група 2B).
полихлорирани бифенили (РСВ),

токсафен - Токсафен е силно устойчив в почви (DT50soil = до 12 години). Натрупва се във водните организми и притежава потенциал за пренос по въздуха на далечни растояния.
Експозиция и вредни ефекти: Хората могат да бъдат изложени на токсафен чрез храната и чрез вдишване на аерозоли. Той е силно токсичен за рибите. При опити с експериментални животни се наблюдават увреждане на бъбреците, тироидната жлеза и черния дроб.Въпреки че токсичността за хората при директна експозиция не е висока, IARC класифицира токсафен като вероятен канцероген за човека (Група 2B).

полихлорирани дибензо-р-диоксини и дибензофурани (PCDD/PCDF) - се характеризират с липофилност, полулетливост, устойчивост (време на полуразграждане на тетраХДД в почвата е 10-12 години; а на 3,3,7,8-тетраХДД и ПХД - 2 ÷ 6 години), възможност за пренос на големи разстояния и биокумулация.
Значителна част от изомерите (конгенерите) на ПХБ, осо-
бено тези с незаместени съседни позиции на бифинилните пръстени (например, 2,4,5-,
2,3,5- или 2,3,6-субституирани на двата пръстена), се характеризират с много голяма ста-
билност в околната среда. Времето на полуразграждане за тези представители във възду-
ха е от три седмици до две години с изключение на моно- и дихлорбифенилите, и повече от
6 години в аеробни почви и утайки. Освен това, ПХБ в организма на възрастни риби се
разграждат много бавно, например, при осемгодишно изследване е установено, че време-
то на полуживот на хлорбифенил 153 в змиорки е повече от десет години.

Всички гореизброени са забранени от 2001 за прозиводство и употреба, реално не се прозивеждат и употребяват от доста по-голям период от време в страните от ЕС.

Новите 10 УОЗ са:
алфа- и бета-хексахлороциклохексан (alpha-НСН и beta-HCH) - Alpha-НСН е устойчив на абиотичните процеси като фотолиза и хидролиза, микробиалното разграждане е много бавно.Притежава потенциал (log Kow=3.8) за биоакумулиране и биоконцентрация в живите организми .
Експозиция и вредни ефекти: Експозиция на населението на α-HCH и β-HCH се осъществява при консумация на замърсени растения и животински продукти. Чрез майчината кърма α-HCH и β-HCH се предава на бебетата. Наблюдавани са неврофизиологични и невропсихологични смущения и стомашно-чревни разстройства при изследване на работници, изложени на технически НСН с оплаквания от парестезия на лицето и крайниците, главоболие и виене на свят, повръщане, тремори, схващания, замъгляване на погледа, безсъние, загуба на памет и сексуални смущения. Вдишване на HCH (смесени изомери) може да доведе до възпаление на носа и гърлото. IARC класифицира α-HCH и β-HCH НСН като възможни канцирогени за човека (група 2В).

линдан - Линдан е устойчив в околната среда (DT50soil = 2 години; DT50water=30300 дни; DT50sed=50 дни; DT50air=2.313 дни), биоакумулира лесно в хранителната верига и се натрупва в живите органзми. Стабилен е на светлина, високи температури и киселини и хидролизира при високи рН. Линдан се разгражда много бавно от микробите, по-разтворим е във вода и по-летлив е в сравнение с останалите хлорорганични пестициди, което обяснява наличието му във всички компоненти на околната среда.
Експозиция и вредни ефекти: Налични са доказателства за токсични ефекти (имунотоксични, репродуктивни и поведенчески) при лабораторни животни и водни организми. Линдан е умерено до силно токсичен за плъхове, полски мишки и риби.
Хората могат да бъдат изложени на линдан чрез консумация на замърсена храна (риба, месо, млечни продукти) като се натрупва в масната тъкан и майчиното мляко. Експозиция на хората при високи концентрации на линдан може да причини кожни раздразнения и сърбеж до виене на свят, главоболия, диария, гадене и повръщане, и дори гърчове и смърт (CEC, 2005). След остра експозиция или хронично вдишване на аерозоли на линдан са наблюдавани респираторни, сърдечно-съдови, хематологични, чернодробни и ендокринни ефекти при хората. IARC класифицира линдан като вероятен канцероген за човека (Група 2B).

ендосулфан - Ендосулфан е устойчив в атмосферния въздух, водата и седимента. Ендосулфан е умерено устойчив в аеробни почви и се разгражда за 50-200 дни, за разлика от комбинираните токсични остатъци (ендосулфан+ендосулфан сулфат), които се разграждат за 9 месеца до 6 години. В анаеробни почви разграждането става за значително по-дълъг период.
Ендосулфан биоакумулира в тъканите на водните организми и притежава потенциал за пренос на далечни растояния .
Експозиция и вредни ефекти:
Ендосулфан е токсичен за хората и причинява вредни ефекти на водните и сухоземни организми.
IARC класифицира ендосулфан като възможен канцероген за човека (Група 2B). Той уврежда естрогенната и ендокринната системи, мъжката репродуктивна функция при хора и животни.

хлордекон - Хлордекон е силно устйчив в околната среда, разгражда се много бавно като преимуществено се свързва с частиците от почвата и седимента.Хлордекон притежава висок потенциал за биоконцентрация в хранителната верига и потенциал за трансграничен пренос на далечни растояния.
Експозиция и вредни ефекти:
Хлордекон лесно се абсорбира в тялото и се натрупва при продължителна експозиция. При експериментални опити с животни се установява, че уврежда нервната, имунната, репродуктивната и мускулно-скелетната системи както и черния дроб. IARC класифицира като възможен канцероген за човека (Група 2B).

хексабромобифенил (НВВ) - Хексабромбифенил (Hexabromobiphenyl) е индустриален химикал, което е бил употребяван като агент за
забавяне на горенето, главно през 70-те години на миналия век. Според наличната информация,
хексабромбифенил вече не се произвежда или употребява в повечето държави.
Хексабромбифенил (Hexabromobiphenyl) е силно устойчив на разграждане в компонентите на околната
среда, притежава потенциал за биоакумулиране в сухоземните и водните екосистеми, и съществува голяма
възможност за пренос на далечни разстояния. Хексабромбифенил се класифицира като възможен
канцероген за човека и притежава други хронични токсични ефекти върху нецелевите организми.

тетра- и пентабромодифенил етер (tetra-BDE и penta-BDE) - Тетрабромдифенил етер (terta-BDE) и пентабромдифенил етер (pentd-BDE) са основни съставки при
промишленото производството на пентабромдифенил етер за търговски цели.
Търговската смес на pentaBDE е силно устойчива на разграждане в околната среда, биоакумулира и
притежава значителен потенциал за пренос на далечни разстояния. Тези химикали се откриват в тъканите
на хората във всички региони по света. Съществуват доказателства за потенциала на pentaBDE за
причиняване на токсични въздействия върху дивата фауна, включително и бозайниците.

хекса- и хептабромодифенил етер (hexa-BDE и hepta-BDE) - Търговската смес на октабромдифенил етер (octa-BDE) е силно устойчива на разграждане, притежава голям
потенциал за биоакумулиране и биоконцентрация в хранителната верига, както и за транспортиране на
далечни разстояния. Единственият път на разграждане е чрез деброминиране при което се образуват други
бромдифенил етери.

пентахлоробензен (РеСВ) - PeCB е силно устойчив в почви и седименти, повърхностни води (DT50water = 194  1250 дни) и атмосферния въздух (DT50air 2 дни, 277 дни). Притежава висок потенциал за биоакумулиране (log Kow = 4.8  5.18) в риби и бозайниците и за пренос на далечни растояния.
Експозиция и вредни ефекти: РеСВ е умерено токсичен за човека, но е силно токсичен за водните организми. Абсорбира се в човешкото тяло чрез вдишване или поглъщане на замърсена храна или вода. Уврежда черния дроб и бъбреците.IARC счита, че няма доказателства за канцерогенност на РеСВ и не го класифицира като такъв.

перфлуорооктансулфонова киселина и нейните деривати (PFOS) - Перфлуороктан сулфонова киселина (PFOS) е силно устойчива на разграждане, и притежава съществен
потенциал за биоакумулиране и биоконцентриране, независимо, че не следва класическия модел на
останалите POPs вещества за биоконцентриране в масната тъкан на живите организми, но затова пък се
свързва с протеините в кръвта и черния дроб. Има капацитет за транспртиране на далечни разстояния, а
също така покрива и критериите за токсичност на Стокхолмската конвенция. IARC класифицира като възможен канцероген за човека (Група 2B).

Марги, поинтересувай се какво е хексан :) Нека уважаме Химията като НАУКА, не като нарицателно за всякакви добавки ;)

Извинявам се за нахалството, тук само за УОЗ ли ще се дискутира? Според темата, от която се е породила настоящата, ми се струва, че става въпрос за всякакъв вид замързясане на организма, не само за класифицираните 22 от Стокхолмската конвенция. Мен, като лаик, ме интересува какви други видове замърсители има и дали тялото произвежда такива, и при какви условия? Например, дали при прекомерна употреба на определен вид макро и микронутриенти се създават вредни натрупвания на вредни неща в тялото и дали спирането или ограничаването им влияе положително и пречистващо?

Марги, поинтересувай се какво е хексан :) Нека уважаме Химията като НАУКА, не като нарицателно за всякакви добавки ;)

Не твърдя че химията ми е стихия, но от това, което съм чела, съм с впечатлението, че използвания в хран. промишленост хексан е с такъв произход. Ако изпускам нещо, моля да бъда поправена, но така или иначе, той не е по никакъв начин част от едно здравословно меню.

Марги, хексанът е 6-ия въглеводород от хомоложния ред на алканите -  ацикличните наситени въглеводороди.
Сравнително инертен химически, използва се като част от различни разтворители в химическата промишленост, има естествен произход - нефтена фракция е, част е от безнина например. Парите му имат упойващо действие, има метаболити с доказана токсичност, но толкова. В хранително-вкусовата индустрия се изплозва ограничено като първичен екстрактор на мазнини, което означава, че едва ли ще има и следи от него в крайни продукт при НОРМАЛЕН технологичен процес. В циганските държави в Азия може и да не е така де.
Практически няма как да се надишаш с хексан или да се натровиш с хексан парентерално неумишлено. В природата е нестабилен, не е замърсител с устойчив характер, няма кумулативно натрупване в организмите.
Принципно много страшно звучащи химически съединения могат да се изкарат в тази тема, но не покриват критериите за УОЗ ;)

Коле, абсолютно всички сме замърсени, независимо кой как се храни. Има едно такова понятие като устойчиви органични замърсители, които всеки един от нас по един или друг начин консумира и те се натрупват, независимо дали считаш че се храниш добре или не.

Това добре... въпросът е как се установява замърсяването... или се приема, че съществува на общо основание?

В лаборатория! Има такава в София, преди години съм ходил на практика там. От една тъканна проба, или дори косъм може да се извлече много информация за човека, и не само по-отношение на замърсителите, но и това с какво се е хранил и т.н.

Извинявам се за нахалството, тук само за УОЗ ли ще се дискутира? Според темата, от която се е породила настоящата, ми се струва, че става въпрос за всякакъв вид замързясане на организма, не само за класифицираните 22 от Стокхолмската конвенция. Мен, като лаик, ме интересува какви други видове замърсители има и дали тялото произвежда такива, и при какви условия? Например, дали при прекомерна употреба на определен вид макро и микронутриенти се създават вредни натрупвания на вредни неща в тялото и дали спирането или ограничаването им влияе положително и пречистващо?

Изчакай бат Сашо да ти обясни, той знае всичко:)

Оди са грей :)
Бате ти Сашо преди 6 месеца е държал изпит точно на такъв конспект - замърсявания, токсикология, натрупване, ефекти, мерки за контрол и начини за обезвреждане, разпространяване и трансгранично замърсяване. Сериозен изпит при това, не ала-бала от студентските години. Несериозно е да се изказвате така най-малкото, не за друго, ами все до мен опирате в крайна сметка, пък не сте седнали да изровите над 2000 страници литература по въпроса, че да се бъзикате :)

Аз по химия имах тройка, така че го приемам на доверие :D

Inb4 chemtrails, генно-модифицирани храни, конспирацията с ваксините, паметта на водата, злите корпорации и прочее.

Оди са грей :)
Бате ти Сашо преди 6 месеца е държал изпит точно на такъв конспект - замърсявания, токсикология, натрупване, ефекти, мерки за контрол и начини за обезвреждане, разпространяване и трансгранично замърсяване. Сериозен изпит при това, не ала-бала от студентските години. Несериозно е да се изказвате така най-малкото, не за друго, ами все до мен опирате в крайна сметка, пък не сте седнали да изровите над 2000 страници литература по въпроса, че да се бъзикате :)

Никой не казва нищо за знанията ти, и мисля че е повече от ясно че ги уважаваме.
Нашите виждания обаче са малко по-ренегадски и някои източници на масова информация не ги приемаме като достоверни по простата причина, че нямат изгода да изнасят информация, която би спасила здравето на стотици хиляди хора. ;)

Оди са грей :)
Бате ти Сашо преди 6 месеца е държал изпит точно на такъв конспект - замърсявания, токсикология, натрупване, ефекти, мерки за контрол и начини за обезвреждане, разпространяване и трансгранично замърсяване. Сериозен изпит при това, не ала-бала от студентските години. Несериозно е да се изказвате така най-малкото, не за друго, ами все до мен опирате в крайна сметка, пък не сте седнали да изровите над 2000 страници литература по въпроса, че да се бъзикате :)

Абе, а стига де...познаваш ме:)

Аз гледам да не се замислям по въпроса, че само усложнения...Но една приятелка на жена ми бачкаше в клиника за красота и разправяше, че като вадят с липосукция мазното, при някой хора мирешела много кофти, при други - почти не. Според нея това се дължало на токсините...Честно казано нямам идея дали е така.

P.S. Явно е така - за т.нар. полихлорирани бифенили, които са част от УОС, има изследвания , които доказват, че се акумулират във висцералната мазнина, и че даже променят метаболизма на мастните клетки. Пише и че този клас съединения имали характерна миризма, подобна на чесъна. Бляк (puke)

Solonom, почти всички халогенопрозводни на алифатните и ароматните въглеводороди са силно липофилни. Полицикличните ароматни съединения - също. Нормано е има разлика в мастна тъкан с токсини и без. Със сигурност и на вкус ще имат такава :)
Лебеде, тялото не ситезира отрови, с които не може да се справи само и които да го увредят трайно, ако го храниш с нормална храна.

Solonom, почти всички халогенопрозводни на алифатните и ароматните въглеводороди са силно липофилни. Полицикличните ароматни съединения - също. Нормано е има разлика в мастна тъкан с токсини и без. Със сигурност и на вкус ще имат такава :)
Лебеде, тялото не ситезира отрови, с които не може да се справи само и които да го увредят трайно, ако го храниш с нормална храна.

James, това ми трябваше известно време да го смеля. Но пък на базата на това, се чудя нещо - при условие, че въпросните УОС се натрупват в мастната тъкан, при едно отслабване те най-вероятно се освобождават и отиват в кръвообращението. Може би една част се изхвърля с потта (което би обяснило защо много хора, които отслабват по-рязко, започват да се обриват), но как се метаболизират останалите? Това изглежда като въпрос от конспекта по токсикология (sweat)Изглежда, че намерихме добра теза - “Отслабването е вредно!”

Основните метаболитни пътища са 4 - окисление, редукция, хидролиза, окислително-редукционни процеси. Зависят от вида на веществото, учатващите в метаболитни ензими, метаболитите и последващото им превръщане и биоактивация и/или елиминиране - свързване с глюкуронова киселина, сулфатиране, азот-ацетилиране -> глутатионова конюгация, свързване с аминокиселини, хидратация и съоветно и пътищата за излъчване от организма са различни - урина, пот, стомашночревен тракт, издишан въздух. Някои метаболити са много по-токсични от приетото вещество и отключват странични реакции в клетъчния метаболизъм, имат специфична токсичност и -филност каквато пъровачалнато вещество няма.