Прием на лекарства и принудително спиране на спорт - проблем с килограмите

Здравейте! Първо искам да направя една вметка. Имах профил, но тъй като не мога да вляза в пощата, си съставих нов профил.
Нов профил-нов късмет :)
Започвам с това, че съм на 27 години, 178см висока, 82 килограма. Тренирах интензивно тае-бо и преди година и половина, бях стигнала 70 килограма. Но след неправилно хранене, и явно недостатъчно спорт (или пък неподходящ може би), достигнах до това положение.
Преживях нервен срив преди близо 2 месеца. Темата ми от предния профил беше за “страховата невроза”, но тъй като имам известно подобрение(макар и все още недостатъчно за практикуването на спорт), реших да отворя тема относно проблемите ми с килограмите в момента, не за неврозата.
Пия транксен оттогава-0.5мг всяка вечер преди лягане.Спрях цигарите и кафетата.  Вече близо 2 месеца. Достигнах 82 килограма (от 78 в последно време), отпуснах се, особено в областта на корема. Изглеждам ужасно. Често ми се вие свят, чувствам особена мускулна слабост в колената (не знам дали от рязкото спиране на спорта или от приема на лекарствата).Краката ми бяха най-здравото място! В момента, в който се опитам да тренирам, започва сърцебиене и стягане в гърдите..
Скоро ходих да ми направят ЕКГ-всичко ми е в нормата. Нямам проблеми с кръвното налягане. Явно хапчетата ми влиият, нямам представа.
Но е много неприятно принудително да спреш спорт и движение. Ужасно е.
Тук идват излишните килограми. И въпросът ми -какво да правя? При положение, че не мога да тренирам, спряла съм да пуша- драстично ли трябва да намаля приема на калориите?
Мога ли да употребявам грейпфрут(много го обичам) 2-3 пъти дневно, и да имам 1 обедно хранене ( от пилешка пържола и броколи да речем, на обяд),да консумирам много  фрешове, и с това да се огранича, докато започна пак да спортувам?

Още един въпрос-според вас, ако рязко спра транксена( така ми каза друг невролог, различен от моя_), и го заменя с лекарства на билкова основа-Алора, дали ще имам проблем? Един ти казва едно, друг-друго..Притеснява ме да не би да имам някакъв проблем и да се влоша, но същевременно се надявам за около 50 дни, да нямам придобита зависимост.

Иска ми се по-скоро да мога да тренирам.
Мисля да кача снимки, но на този етап ме е срам.
Поздрави и до скоро :)

Здравей,

най-вероятно цялата работа идва от хапчетата и от начина, по които те влияят на теб и на хормоналната ти система. Това от друга страна е довело и до невъзможност да тренираш. Но това не значи,че трябва да спреш да ядеш... просто се храни максимално изчистено и здравословно. Но това не включва да се наливаш с фрешове (фруктоза) по цял ден. Яж си балансирано и нормално, не гладувай.

Относно втория ти въпрос - тук не сме лекари и никой не може да се наеме да ти каже какво точно да направиш относно приема или замяната на лекарствата... но ако те карат да се чувстваш зле, бих отишла при друг специалист и бих търсила по-адекватно лечение, което да ми позволи да живея пълноценен живот и да се харесвам в кожата си. При всички случаи те разбирам и те подкрепям. Гледай да се пребориш с психическия проблем, а килограмите ще ги мислиш после :) Успех

Искам да те попитам дали те притеснява тренирането в зала пред хора/в група или просто самото трениране като вид натоварване? Защото ако е първото- спокойно можеш и у дома да се занимаваш и да ти е по-спокойно. Ако рязкото натоварване (бягане, тежести) ти предизвиква дискомфорт, склонна ли си да пробваш нещо по-спокойно като йога или пилатес? Аз лично не съм много наясно, там също си има натоварване, но доколкото съм запозната основната насока е спокойствие и хармония, има си дихателни практики, които съм чувала че се отразяват добре при проблеми с нервите... прочети и за ци-гун и тай-чи, ако искаш. Може пък да откриеш каквото търсиш в източните практики. Сигурна съм, че има достатъчно групи, в които да се запишеш (ако проблемът ти не е в присъствието на други хора около теб) Иначе предполагам можеш да караш колело (аз лично не мога), това поне можеш да го правиш по всяко време, почти навсякъде и никой няма да се върти около теб и да те притеснява. Плуването също е доста успокояващо за някои хора, водата те откъсва от околния свят и някак си те защитава, ако мога така да се изразя. В тоя ред на мисли, предполагам и водната гимнастика би подействала на този принцип. Пиша ти толкова обширно, понеже и аз имам проблеми с нервите, получавала съм разни пристъпи, пила съм лекарства и мисля, че донякъде те разбирам, просто при мен неприятните епизоди ги отключва друг тип ситуация, а не физическото натоварване. Знам какво е да се чувстваш, сякаш света ще свърши всеки момент, а околните да смятат, че преувеличаваш или просто да не те разбират. За себе си открих начин да се справя, сигурна съм, че и ти ще откриеш своя. Просто продължавай да търсиш, може да се окаже нещо неочаквано и извън комфортната ти зона, но да има голям ефект. Успех! :)

Имам проблем да съм сред хора, който поотшумява постепенно. Но проблемът ми е, че натоваря ли се, дори с едни обикновени преси, започва да ме стяга всичко около гърдите. Сърцето ми бие учестено. А преди (може и нескоромно да звучи) си бях машина на тренировките. Като започна от клекове, после интензивна част. скачах по час и нещо и то много интензивно. И изведнъж ..това..

Пробвах да си проведа тренировката в домашни условия, успях и после имах чувството че се задушавам. Беше ми много зле.
А що се отнася до йогата и пилатес, не са моите неща това...

Аз съм по интензивните дисциплини- дай ми да бягам, да скачам..Всичко “бавно” не ми е присърце..
И болките в колената не знам от какво са-дали от самите лекарства,  или от рязкото спиране..
Ако знам, че ще спра хапчетата и всичко ще се оправи, ги спирам веднага..
Но просто не знам.

Здравейте! Мога ли само да Ви попитам, при рязкото спиране на спорта, нормално ли е да ме болят колената? Болката се засилва като се притесня, или например ако започне да вали и гърми...но като цяло в по-малка или по-голяма степен съществува през цялото време.

Аз имах много проблеми с коленете и почти всички други стави, откакто започнах да правя упражнения, макар и несериозно, нещата значително се подобриха. Не знам има ли пряка връзка или е съвпадение, но според мен не е изключено от обездвижване да те заболи тук и там, особено ако дълго седиш или стоиш права с изпънати (заключени) колена, не знам работата ти с какво е свързана. Забелязала съм и нещо друго, никой не е длъжен да се съгласява, лично мое си наблюдение: когато съм заета, ама наистина заета и погълната от нещо важно и дългосрочно- почти нямам проблеми. Когато остана свободна твърде дълго и сама (ако съзнанието ми не е ангажирано) и изведнъж всички болежки и дискомфорти започват да се обаждат.
За съжаление досега не съм открила окончателно решение за ставните болки и май такова няма, пила съм какво ли не, от мазилата се изприщвам, слагала съм бабешки компреси с разни глупости... не искам да те плаша, ама май няма спасение. Можеш да отидеш на ортопед и невролог за по-сигурно, но най-вероятно единия ще те праща при другия и ще ти връчат редовния артростоп-рапид и фастум-гел, може и няколко кортикостероидни препарати, ако решат че има възпаление- файдата при мене беше нула. Все пак ти пожелавам да попаднеш на кадърен лекар, може пък при теб проблемът да се дължи на нещо друго, скорошно възстановяване  ти пожелавам. И още нещо, тук в сайта има няколко статии за свръхподвижни/хипермобилни стави, ако искаш погледни дали спадаш към тази група- оставам с впечатление че просто някои хора сме природно по-податливи на такъв тип проблеми...

Здравей Ивон, според мен не е добре рязкото спиране на тези лекарства. Ако ще ги спираш по-добре да е постепенно.
Правили ли са ти ЕЕГ?

Привет,Ивон.Аз влязох да търся нещо за моите си проблеми,но се впечатлих много от твоя.Имала съм почти всичко ,за което ти пишеш,затова те разбирам . Повечето ти “неволи”са от химията.Тази група лекарства са мн коварни.Не искам да настоявам на всяка цена да ги спираш,но вредите,които нанасят,са мн повече от “ползите”.Все пак спирането,ако вземеш такова решение,наистина трябва да е постепенно.
  Колената те болят от друго,не от лекарството.
  Много ми допаднаха постовете на jeditte !
  И знай,че от всяка ситуация има изход.Просто не винаги го намираме навреме :)