Имам ужасен проблем! Дайте ми някакви съвети!

Здравейте, темата ми не се отнася за трениране и хранене! Но все пак сайта е за здравословен начин на живот, а в момента моето състояние, въобще не здравословно! Имам ужасен проблем, страдам от една камара болести:клинична депресия, панически атаки, фобии и булимия! От седмица на сам съм адски зле, нямам никакво желание за живот! Да, тренировките ми помагат, разтоварват ме, но до една степен. Чувствам се самотен, нямам приятелка, но това не е главния проблем. От три дена насам, не съм спал три денонощия, чувствам се адски изморен, но така не ми идва и сън! Нямам апетит, храня се насила, тази сутрин едвам изядох 100 гр овесена каша с 60 гр настъргано сирене върху нея! Нямам желание за живот, страхувам се вечер да излизам сам, постоянно имам чувството, че някой ще ме нападне! Постоянно избухвам, започвам да плача без спиране, целия се треса и треперя, мускулите ми са са се стегнали, всякъш се впиват в мен, трудно ми е да дишам понякога! В момента едвам пиша темата, пръстите ми не спират да треперят! Всеки ден се сривам психически, вече започнах и физически! В момента съм на някакъв антидепресант, който въобще не ми действа! И на можеби най-силния бензодиазепим, ривотрил! Понякога вземам по-голяма доза от него, успокоява ме и спира тревогите и физическите ефекти! Но мине ли му действието, всичко на ново! Не знам просто какво да правя, не спя, нямам апетит, депресиран съм постоянно, плача, на моменти трудно дишам, мускулите ме стягат, главата ме боли ужасно, всякаш тялото ми отказва! Последните години преживях голям стрес, изневяра от момиче, нападнахаме и ме ограбиха, един от най-добрите ми приятели от детството ми почина! Като добавим и ежедневния тормоз в училище който преживявах и раздялата на родителите ми, когато бях на 12! Най-лошото започна през 2011 страдах от тежка булимия, постоянно се тъпчех, като осверипял вълк и после изпитвах чувство за вина, повръщах всичко което съм приел, после дори си правих промивка на стомаха, като пиех вода и пак повръщах! Стопих се станах 40 кг на височина 171 см лежах 20 дена в клиника, където беше ужасно, там пак получих булимична криза и ме спряха искаха да ме връзват с колани и ме приспаха с нещо, нямам си и на идея с какво! После се постабилизирах, но след изброените случки от мен пак започнах да се влошавам! Понякога пия дори по 10-12 мг ривотрил, за да спра тези ужасни мъки, но без ефект! Дайте ми някакъв съвет, какво да правя?

Моли се на Бог да ти помогне и ще видиш как ще се излекуваш от всичко.Тренирай си ,храни се,до колкото  можеш и бъди позитивен.Сигурно в твоето състояние е трудно да се абстрахираш от всичко и да погледнеш позитивно ,но може би това е начинът да загърбиш псих.проблеми и да продължиш с нови сили напред :)

Подреди проблемите по важност и започни да ги решаваш един по един. Някои от тях май са ти само в главата. За храненето - не си отскоро в сайта и знаеш колко е важно храненето - тъпчи се насила ако трябва, но яж. Ако ще джънк да е (щом нямаш проблеми с излишни кг). Тъкмо може да ти достави някакво удоволствие/разнообразие. С антидепресантите нямам опит, но съм чувал че са нож с две остриета. Внимавай с тях. Измисли си някакви занимания и хобита, разнообразявай се. Запиши се на някакъв спорт. Опитай се да се абстрахираш от нещата в миналото и гледай напред.

Ето снимки от 2011 и от сега!

Виж каква машина си..иска се да качиш още малко килограми и си супер :)  И наистина предложението на колегата по-горе е много уместо-запииши се на някакъв спорт,ангажирай мислите си и времето си с нещо,за да може да не се вглъбяваш  в себе си  и да не мислиш за проблемите,които са основно на психическа основа.Така ще бъдеш и сред хора,ще имаш контакти,ще си социален :)

Здравей! Не мога да ти кажа, че знам как се чувстваш, защото не знам, но историята ти ме трогна. И аз съм губил важни за мен хора и разбирам гадориите които са ти се случили. Единственото което помага наистина е времето! Най-доброто което би ти помогнало по-бързо са социалните контакти. Точно така, запиши се на някакъв спорт, запознай се с трениращите, развийте приятелство и извън залата и с времето нещата ще се наместят. Ако се запишеш на някакво бойно изкуство например, кой ще те тормози вече? Като си намериш приятели няма да излизаш сам.. С времето ще си намериш и приятелка и колкото повече товариш ежедневието си, толкова по рядко ще се сещаш за тези случки. Гледай постоянно да си зает с нещо и да серазсейваш, не си позволявай често да оставаш сам с мислите си. Пристъпите ще стават все по-редки и с времето дори ще изчезнат. И всяко зло е за добро. След време ще се сещаш с гордост как си се преборил с тези психически заболявания и ще се чувстваш силен! Важното е да гледаш напред вместо да се връщаш назад! Желая ти всичко най-хубаво и бъди позитивен! :)

Отново благодаря на всички, за позитивните съвети и коментари! Ще послушам съветите ви, развих доста лоши навици покрай заболяванията си, но ще гледам да ги изкореня, пропуших, ще се старая да ги спра или поне да ги намаля, колкото да си изпия кафето! А също и за това лекарство ривотрил, то е много силно успокоително и действа на централната нервна система! Понякога, когато, някой ме погледне лошо, всякъш някаква мисъл ми казва, спокойно още малко и ще се прибереш, шишенцето с ривотрила е на масата, когато видя момичето, което обичам, същата мисъл ми казва същото, когато гледам снимки на починалия си приятел отново същата мисъл за хапчето, понякога болката е толкова силна, че вземам повече от необходимото, за да изпадна в еуфория! И да забравя за болката! Но и това, ще изкореня! Ще се боря със зъби и нокти, ще стискам зъби, ще тренирам, ще излизам с приятели, ще релаксиръм с някакъв друг допълнителен спорт! Ще послушам съветите ви, ще изкореня лошите навици и ще се старая да преборя депресията, булимията, паническите атаки и фобиите! Да ще е трудно, но няма нищо лесно в живота и съм сигурен, че това премеждие, ще ме направи само по-силен! Благодаря отново за съветите и коментарите ви! Много ме мотивирахте, наистина имах нужда от това. Благодаря ви много. Сега хайде да хапна малко извара и кисело мляко, защото както казахте вие храната е важна. И както са казали старите хора, храната прави борбата! :)

Няма да се предаваш, на всеки му е трудно и всеки води някаква “борба”. Само от теб зависи дали ще я водиш достойно или не, ПОВЯРВАЙ СИ, това е най-важното. Трябва да вярваш, че можеш, всеки може стига да повярва и да иска достатъчно! Само така рано или късно ще изкорениш страховете от себе си. Аз вярвам, че ще успееш, повярвай го и ти!

Благодаря ти Владо! :)